РЕШЕНИЕ
№ 3505
гр. Варна, 09.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на девети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Иван Стойнов
при участието на секретаря Валентина М. Милчева
като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело №
20243110116252 по описа за 2024 година
Производството е образувано по подадена искова молба от В. Н. Б., със съгласието на
своята майка и законен представител В. Д. У. и от Н. Н. Б., чрез своята майка и законен
представител В. Д. У., всички от гр. *, с която срещу Н. А. Б. са предявени искове за
изменение на определената със съдебна спогодба издръжка в полза на двете деца, на
основание чл. 150 СК.
В исковата молба ищците твърдят, че със съдебна спогодба по гр.д. № */*г. на ВРС
ответникът, като баща на децата, е осъден да заплаща издръжка в полза на всяко от децата в
размер на 150 лв. месечно на дете. Сочат, че от постигнатата спогодба са изминали повече
от 5 години и са налице изменение на обстоятелствата, изразяващи се в нарастване на
нуждите на децата от издръжка. Твърдят, че са се променили икономическите условия в
страната, драстично се е повишила инфлацията, което е довело е до голямо увеличение на
стоките от първа необходимост, посредством, с които следва да бъдат задоволени базовите
потребности на децата. Излагат, че възрастта на децата и бързия растеж налагат честа смяна
на облекло и обувки. Сочат, че децата са ученици, съответно в пети и десети клас, и се
налага закупуване на учебници, помагала. Излагат, че майката изцяло е поела грижите по
възпитанието и издръжката на децата, но е затруднена сама да се справя. Молят съда да
постанови решение, с което да измени размера на издръжките и да им присъди сторените
съдебни разноски.
Ответникът Н. А. Б. подава в срок отговор на исковата молба, с който оспорва
исковете. Излага се, че изтърпява наказание лишаване от свобода в затвора и няма
възможност да заплаща искания увеличен размер на издръжките, поради болест, а и в
момента не получава никакви средства, освен от семейството си за закупуване на лекарства.
Конституирана по реда на чл.15 ЗЗДт, „Дирекция социално подпомагане” – гр. Варна
не изразява становище
В съдебно заседание ищците, чрез процесуалния си представител, поддържат
исковата молба.
В съдебно заседание ответникът не се явява и не се представлява. В изпратената му
1
до него призовка, чрез ТПО *, е записал, че няма да присъства.
Настоящият състав на съда, въз основа на твърденията и възраженията на
страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение,
формира следните фактически изводи:
От представените удостоверения за раждане се установява, че В. Н. Б. и Н. Н. Б. са
деца на В. Д. У. и Н. А. Б..
Със съдебна спогодба от *г. по гр.д. № */*г. на ВРС упражняването на родителските
права над децата е предоставено на майката, а бащата е осъден да заплаща в полза на всяко
от децата месечна издръжка в размер на 150 лв.
От служебни бележки се установява, че за учебната 2024/2025 г. детето Н. е записано
като ученик в *, а детето В. в *.
От представеното удостоверение от „* ЕООД се установява, че нетното трудово
възнаграждение на майката е около 1 100 лв. От представената справка от НАП се
установява, че няма данни бащата да се е осигурявал след май 2024 г. и да има сключени
трудови договори.
От представена Епикриза от СБАЛ по Кардиология-гр. Варна /л. 30/ се установява, че
ответникът страда от артериална хипертония. Прдставен е лист от спешна медицинска
помощ, че ответникът е постъпил със симптоми и болки в гърдите и има два поставени
стенда.
Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на съда
формира следните правни изводи:
Предявените от ищците искове за изменение на определената със съдебна спогодба
издръжка в полза на двете деца, следва да се квалифицират по чл. 150 СК.
Съгласно разпределената в процеса доказателствена тежест ищците е следвало да
докажат, че е налице трайно изменение в обстоятелствата, при които е определена
издръжката, конкретните посочени в исковата молба нужди, както и възможностите на всеки
от родителите да заплаща издръжка. В тежест на ответника е да докаже, че няма възможност
да заплаща претендираната издръжка, поради болестта си и имущественото си състояние.
Със съдебна спогодба от *г. по гр.д. № */*г. на ВРС бащата е осъден да заплаща
издръжка в размер на 150 лв. в полза на децата Н. и В.. Към настоящия момент са изминали
повече от 6 години и половина. Децата са пораснали, като обичайните им нормални нужди, с
оглед правилното им отглеждане и хармонично развитие и възпитание, предполагат
категорична необходимост от средства за покриване на ежедневни разходи за храна,
облекло, консумативи, както и средства за посрещане на разноските, свързани с обучението
им. Други специфични нужди на децата не се доказаха.
При присъждане на предходната издръжка децата са били по-малки, като логично
техните нужди са се повишили, налице е изменение и в обществено – икономическата
обстановка, с оглед многократното покачване на минималната работна заплата за страната
до сумата от 1 077 лв. за 2025 г. Предвижданията са, че минималната работна заплата за 2026
г. ще е в размер на 1 213 лв.
От събраните по делото доказателства се установява, че майката получава доходи
близки до минималните за страната, но се грижи изцяло самостоятелно за децата.
Същевременно бащата понастоящем изтърпява наказание лишаване от свобода. Не
извършва трудова дейност и представя медицински документи за наличието на заболявания,
които възпрепятстват упражняването на такава. Твърди, че получава само пари от
семейството си, за да си купува лекарства. От Извършената справка в НАП не се
установяват действащи трудови договори на ответника, като последният е прекратен през
2018 г.
Съобразявайки възрастта и обичайните нужди на децата и ангажираните
доказателства, съдът възприема за необходим общ размер на издръжката от поне 600 лв.
2
Така определеният общ размер на необходимата за децата издръжка следва да бъде
разпределен между двамата родители, съобразно критериите на чл. 143, ал. 1 СК, а именно
техните възможности и материално състояние.
Предвид липсата на доходи на бащата и невъзможността да осъществява трудова
дейност, то същият следва да поеме разходите за издръжка в минималния размер предвиден
в закона– 269,25 лв. за времето от подаване на исковата молба до 31.12.2025 г. За периода от
01.01.2026 г. същият следва да дължи сумата в размер на 303,25 лв. за всяко дете. Дължат се
и предвидените законни лихви за забавено плащане.
При определяне размера на издръжката съдът следва да отчита възможностите на
задълженото лице да я заплаща. В случая бащата не може да заплаща никаква издръжка,
което води до извода за определянето й съобразно минимума за страната и съобразявайки
измененията на МРЗ за 2026 г., с оглед избягване воденето на ново съдебно производство.
Така мотивиран, съдът намира, че предявеният иск за изменение на съдебната
спогодба, касателно издръжките на децата, е частично основателен. За разликата над
определените от съда размери на издръжките до претендираните 400 лв. следва да се
отхвърли.
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати в полза на бюджета на съда по сметка на Варненски районен съд
държавна такса в размер от 441,36 лв. върху изменените издръжки. Същият дължи и
разноски на ищците в размер на 454,88 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, съобразно уважената част от иска.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ размерите на присъдените със съдебна спогодба от *г. по гр.д. № */*г. на
ВРС, издръжки, дължими от бащата Н. А. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. *, в полза на
децата В. Н. Б., ЕГН ********** и Н. Н. Б., ЕГН **********, платими чрез В. Д. У., ЕГН
**********, като тяхна майка и законен представител, всички с адрес: гр. *, по банкова
сметка на майката в **с IBAN: *, като ги УВЕЛИЧАВА от 150 лв. на 269,25 лв. /двеста
шестдесет и девет лева и двадесет и пет стотинки/ месечно за всяко дете, за периода от
датата на подаване на исковата молба /20.12.2024 г./ до 31.12.2025 г., и от 269,25 лв. на
303,25 лв. /триста и три лева и двадесет и пет стотинки/ месечно за всяко дете, за периода
от 01.01.2026 г. до настъпване на законна причина за изменение или прекратяване на
издръжките, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, с падеж 5-то число на
съответния месец, за който се дължат издръжките, на основание чл. 150 СК, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 269,25 лв. за периода 20.12.2024 г. – 31.12.2025 г., и за
разликата над 303,25 лв., до претендирания размер от 400 лв. за всяко от децата.
ОСЪЖДА Н. А. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. *, ДА ЗАПЛАТИ на В. Н. Б., ЕГН
********** и Н. Н. Б., ЕГН **********, чрез В. Д. У., ЕГН **********, като тяхна майка и
законен представител, сумата в размер на 454,88 лв. /четиристотин петдесет и четири лева и
осемдесет и осем стотинки/, представляваща сторени разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство в производството по делото, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Н. А. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. *, ДА ЗАПЛАТИ в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски районен съд сумата от 441,36 лв.
/четиристотин четиридесет и един лева и тридесет и шест стотинки/, представляваща
дължима държавна такса по присъдените издръжки, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в
3
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4