№ 396
гр. София, 04.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20231110121750 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК:
С Решение № 17083 от 20.10.2023 г. съдът е уважил предявените искове от К. Й.
П. срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД.
Със съдебното решение на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗА „Изи
Асет Мениджмънт“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40-46 е осъдено да заплати на
Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, с БУЛСТАТ № *********, с адрес на
упражняване на дейността: гр. София, ж.к. „Манастирски ливади“, бл. 112, вх. А, ет. 2,
офис 11, представлявано от управител адв. Д. М., сумата от 480,00 лева – адвокатско
възнаграждение с включен ДДС за осъществявана безплатно адвокатска помощ и
съдействие на К. Й. П..
В срока за обжалване на решението по делото е постъпила молба за изменение на
постановеното решение в частта за разноските – от ищеца чрез пълномощника чу адв.
Д. М.. Молбата касае искане за допълване на решението в частта за разноските относно
присъдените в полза на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ разноски, като
ответникът бъде осъден да заплати сумата от още 480 лева адвокатско възнаграждение
с вкл. ДДС.
От ответника в производството не е постъпил отговор на молбата за изменение на
решението в частта за разноските.
Съдът като съобрази доказателствата по делото и взе предвид становищата
на страните, намира следното:
Молбата е процесуално допустима, като подадена от активно легитимирано лице
и в срока по чл. 248, ал.1 ГПК. Разгледана по същество молбата е неоснователна.
В мотивната част от Решение № 17083 от 20.10.2023 г., касаеща разноските, съдът
е изложил подробни мотиви относно отговорността за разноските в производството,
към които изцяло препраща. Посочена е и съдебна практика, обосноваваща решаващия
извод на състава относно начина на определяне на дължимото адвокатско
възнаграждение. Допълнително следва да се посочи, че по въпроса е формирана
широко застъпената практика, която настоящият състав споделя, каквато е посочена в
съдебното решение, в който смисъл е и определение № 6878/05.06.2023 г. по в. ч. гр.
дело № 5689/2023 г. по описа на СГС, а така също и: определение № 366/18.07.2016 г.
1
по ч. гр. д. № 2443/16 г. на ВКС, ГК, ІV г.о., определение № 95/03.04.2017 г. по ч. гр. д.
№ 868/17 г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., определение № 292/13.06.2017 г. по ч. гр. д. № 2096/17
г. на ВКС, ГК, ІV г.о., определение № 533 от 30.10.2017 Г. по ч. т. д. № 1649/2017 Г., Т.
К., І Т. О. на ВКС, определение № 399 от 22.10.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1424/2020
г., IV г. о., ГК и други.
Поради изложеното, съдът не намира основание да измени решението в частта на
присъдените разноски. Молбата за изменение следва да се отхвърли.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК с вх. № 333998/21.11.2023 г.,
подадена от К. Й. П. чрез адв. Д. М., преупълномощена от адв. Д. М., за изменение в
частта на разноските на Решение № 17083 от 20.10.2023 г. по гр. дело № 21750/2023 г.
по описа на СРС.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните.
На осн. чл. 248, ал. 3 ГПК определението подлежи на обжалване пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2