№ 1273
гр. Пловдив, 23.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Цвета Б. Борисова
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20235300502116 по описа за 2023 година
Производството е въззивно и е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивната жалба , подадена от А. В. Л., ЕГН
**********, от гр. Пловдив, ул. *** , против решение №1520/09.05.2022г. ,
постановено по гр.д. № 377/2021 г., по описа на Пловдивски районен съд ,Х
гр.с., в частта му , с която е отхвърлен предявения от нея против „Сити кеш“
ООД иск за прогласяване на недействителността на сключения между
страните договор за паричен заем № 304930/19.11.2018г.
Във въззивната жалба се поддържа оплакването, че в тази му част
обжалваното решение е неправилно, като се иска неговата отмяна и
постановяване на друго решение по същество, с което предявеният иск да се
уважи. Претендират се разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от въззиваемото „Сити Кеш“ ООД , подадена чрез пълномощника
юрисконсулт Я. П., в който се взема становище за нейната неоснователност и
се настоява за потвърждаване на първоинстанционното решение.
Пловдивският Окръжен съд, след преценка на събраните по делото
доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК от лице,
имащо право на жалба и е процесуално допустима, а разгледана по същество
е основателна по следните съображения:
Според нормата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
1
С решението си въз основа на събраните писмени доказателства и
доводите на страните районният съд е приел за установено, че между
страните е сключен договор за паричен заем № 304930/19.11.2018г., по силата
на който ответникът е предоставил на ищеца потребителски кредит в размер
на 800 лв., при фиксиран годишен лихвен процент: 35,04 %, ГПР: 45,35 %.
Неразделна част от договора е погасителен план, според който е предвидено
погасяването му на 12 месечни погасителни вноски, първата от които с падеж
19.12.2018г., а последната – 19.11.2019г.
Първоинстанционният съд е приел за установено, че страните са
уговорили клауза за задължаване на заемополучателя да осигури надлежно
обезпечение на кредитора в тридневен срок от сключването на договора, като
обезпечението следва да отговаря на конкретно посочени в договора условия
/чл.6 от договора/, а при неизпълнение са предвидили задължение на
заемополучателя да заплати на кредитора неустойка във фиксиран размер от
676,68 лв. – чл.8 от договора.
Тези фактически констатации и правни изводи не са спорни пред
настоящата инстанция.
С решението си районният съд е направил извод за нищожност на
клаузата по чл.8 от договора за заплащане на неустойка, поради това, че
уговорката за нейната дължимост е направена в отклонение от функциите й,
предвидени в чл. 92 ЗЗД, което я прави нищожна поради противоречие с
добрите нрави, по смисъла на чл.26, ал.1 ЗЗД. Приел е, че задължението на
длъжника по договора е уговорено по начин, който да го възпрепятства
същото да бъде изпълнено и така се цели да се създаде предпоставка за
начисляване на неустойката. Изложил е съображения, че клаузата уреждаща
неустойката е и неравноправна по смисъла на чл. 143, ал.1 ЗЗП, тъй като е във
вреда на ответника потребител, като не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя. Приел е за неравноправна по
смисъла на чл.143, ал.1 ЗЗП и клаузата на чл.7, ал.4 от договора предоставяща
право на кредитора да обяви предсрочна изискуемост на кредита.Предвид
така формирания извод, ПРС с решението си е прогласил за нищожна
клаузите на чл.8 и чл.7,ал.4 от договора.
На основание чл. 297 ГПК влязлото в сила решение е задължително за
всички съдилища.
Ето защо, доколкото спорът между страните за валидността на клаузата
на чл.8 от договора за заплащане на неустойка е разрешен между страните с
влязло в сила съдебно решение, то следва да се зачетат последиците на
същото.
Настоящият съдебен състав намира, че освен нищожност на клаузата за
заплащане на неустойка, е налице нищожност на целия договор за кредит, по
следните съображения:
Така уговореното между страните в договора за кредит задължение за
обезпечение, по начин, който да възпрепятства заемополучателя да изпълни
същото, с цел да се създаде предпоставка за начисляване на неустойката и
2
включването на задължението за неустойка в погасителните вноски води до
скрито оскъпяване на кредита и се явява добавък към възнаградителната
лихва, като представлява сигурна печалба за заемодателя.
Определеният в посочения договор ГПР е в размер на 41,35 %, но без да
са включени в него разходите за неустойка. В договора е уговорено
заплащането на неустойката да се разсрочи и да се изплаща едновременно с
погасителната вноска по заема, като така се заобикаля разпоредбата на чл. 19,
ал. 4 от ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР. Съгласно разпоредбата
на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи - лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони и други, изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. От определението е
видно, че годишният процент на разходите включва лихвеният процент по
кредита, както и всички останали разходи, които следва да бъдат заплатени
към момента на сключване на договора или в бъдеще.
В случая е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
Съгласно посочената разпоредба, договорът за потребителски кредит се
изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин.
Предвид констатациите да не са спазени изискванията на чл. 11, ал.1,
т.10 ЗПК, на основание чл.22 от ЗПК договорът за потребителски кредит е
недействителен.
Ето защо съдът приема иска за прогласяване на недействителността на
договора за кредит за основателен, поради което същият следва да се уважи.
В аспекта на така изложеното съдът приема, че в тази му част
решението на районния съд е неправилно. Като такова същото ще се отмени,
като ще се постанови друго такова в казания смисъл. Решението ще се отмени
и в частта за разноските, с която жалбоподателят – ищец е осъден да заплати
на въззиваемата страна – ответник разноски по делото пред РС в размер на 30
лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Предвид основателността на въззивната жалба въззиваемата страна
следва да заплати на жалбоподателя направените разноски пред въззивната
инстанция, които се изразяват в заплатена ДТ от 26,30 лв. По делото в
представения договор за правна защита и съдействие на въззивницата е
уговорено, че се представлява безплатно от адв. С. П. на основание
чл38,ал.1,т.3 от ЗАдв. Ето защо за производството пред въззивната инстанция
в полза на адв. С. П. следва да се присъди възнаграждение за осъщественото
процесуално представителство на жалбоподателката, което съдът определя в
размер на 400 лв.
По тези съображения, съдът
РЕШИ:
3
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №1520/09.05.2022г., постановено по гр.д. №
377/2021 г., по описа на Пловдивски районен съд ,Х гр.с., в частта му , с
която е отхвърлен искът на А. В. Л., ЕГН **********, против „Сити кеш“
ООД, ЕИК *********, за прогласяване на недействителността на договор за
паричен заем № № 304930/19.11.2018г., както и в частта, с която А. В. Л., ЕГН
**********, е осъдена за заплати на „Сити кеш“ ООД, ЕИК *********,
сумата от 30 лева-разноски по делото, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ПРОГЛАСЯВА за недействителен договор за паричен заем №
304930/19.11.2018г., сключен между „Сити Кеш“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Славянска“ № 29, ет.7 и А. В.
Л., ЕГН **********, от гр. Пловдив, ул. ***, на основание чл.22 от ЗПК.
ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ул. „Славянска“ № 29, ет.7, да заплати на А. В. Л., ЕГН
**********, от гр. Пловдив, ул. ***, сумата от 26,30 лева – заплатена
държавна такса пред Окръжен съд – Пловдив.
ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ул. „Славянска“ № 29, ет.7, да заплати на адв.С. Ж. П.,
вписан в АК – Пловдив, със служебен адрес: гр.Пловдив, пл.“Съединение“ №
3,ет.4, офис 411 , сумата в размер на 400 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение на основание чл.38 ЗАдв. за осъщественото процесуално
представителство на А. В. Л., ЕГН **********.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4