Решение по дело №1093/2020 на Районен съд - Враца

^{Р Е Ш Е Н И Е}

 

^{гр. Враца, 23.12.2020 г.}

 

^{В ИМЕТО НА НАРОДА}

 

^{ВРАЧАНСКИ РАЙОНЕН СЪД, НО, 1-ви състав, в публично заседание трети декември две хиляди и двадесета година в състав:}

 

 

                                        ^{РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЕРОНИКА БОЗОВА}

 

^{при участието на секретаря Д. Стоянова}

^{като разгледа докладваното от съдията}

^{н.а.х.д.№1093/2020 г. по описа на ВрРС}

^{за да се произнесе взе предвид следното:}

 

^{Производството е по реда на чл.59-63 ЗАНН.}                                     

^{Образувано е по жалба на М.Н.Г.,***, срещу Наказателно постановление (НП) №158/18.11.2019 г., издадено от началник сектор ОП при РУ към ОДМВР Враца, с което на основание чл.257, ал.1 ЗМВР, за нарушение по чл.64, ал.4 ЗМВР, на жалбоподателката е наложена глоба в размер на 200,00 лв.}

^{В жалбата се твърди, че НП е неправилно и се моли за неговата отмяна. Отделно от това се изтъква финансова невъзможност за заплащане на наложената санкция.}

^{В с.з. жалбоподателят се явява лично и моли за отмяна на НП.}

^{Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата. В писмото, с което е изпратена окомплектованата административно-наказателна преписка се прави искане за потвърждаване на НП.}

 

^{Пред първоинстанционния съд са събрани нови гласни доказателства – разпитан е св. А. К..}

 

^{Врачански районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и наведените доводи, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:}

^{На 25.10.2019 г., около 19:40 часа, в гр. Враца, ж.к. Дъбника, блок 14, пред вход В, св. А. К. ***, посетил сигнал за възникнал скандал. На място установил жалбоподателката и сина й, които се карали. Св. А. К. разпоредил на жалбоподателката да преустанови поведението си, но същата продължила да вика. При това св. А. К. съставил на жалбоподателката АУАН №158/2019 г., в която посочил, че като не изпълнява отправено й устно разпореждане /да преустанови саморазправата си с лицето ***/, направено в изпълнение на функциите по ООР, като продължава да предизвиква скандал, да се саморазправя и да обижда, жалбоподателката нарушава чл.64, ал.4 ЗМВР. АУАН е съставен в присъствието на жалбоподателката, като поради отказа й да го получи е оформен с удостоверяването на това обстоятелство със свидетел.}

^{Въз основа на така съставения акт, при идентично словесно описание на извършеното деяние, на 18.11.2019 г. е издадено атакуваното наказателно постановление, в което е посочено, че е нарушена нормата на чл.64, ал.4 ЗМВР и на основание чл.257, ал.1 ЗМВР на жалбоподателката е наложена глоба в размер на 200,00 лв.}

 

^{Изложената фактическа обстановка се установява от разпитания по делото свидетел А. К., както и от приложените по делото писмени материали. От разказаното от свидетеля К. се установява, че на процесната дата е посетил сигнал и е установил, че между жалбоподателката и сина й има скандал. Разказва също, че е отправил към жалбоподателката устно разпореждане да преустанови поведението си, но тя е била „афектирана“ и е продължила да вика. Установяват се и обстоятелствата около съставянето на АУАН. Съдът кредитира показанията на св. А. К.. Кредитира и събрани по делото писмени доказателства, като счита, че същите са непротиворечиви по отношение на релевантните за доказване факти. Доколкото обаче не са налице съществени противоречия в кредитираната доказателстевена маса, съдът намира по-подробното й съвкупно и поотделно обсъждане за ненужно.}

 

^{При така установената фактическа обстановка, съдът намира от ПРАВНА СТРАНА следното:}

^{Жалбата е депозирана от легитимна страна, в предвидения от законодателя преклузивен срок и срещу наказателно постановление от категорията на обжалваемите, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.}

^{Разглеждайки я по същество, по аргумент на чл.314, ал.1 НПК, вр. чл.84 ЗАНН, независимо от посочените от жалбоподателя основания, съдът изследва правилното приложение на материалния и процесуалния закон. При тази проверка настоящата инстанция констатира, че АУАН и НП са издадени в предвидената от закона писмена форма, от компетентни орган и е налице редовна процедура по връчването им на жалбоподателя. Изведеното в НП фактическо обвинение е идентично на възприетото такова в АУАН. Съдът обаче установи, че в хода на административно-наказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правото на защита на нарушителя, а именно:}

^{Видно е, че в наказателно постановление правната квалификация на нарушението е по чл.64, ал.4 ЗМВР, с която разпоредбата се създава задължение за гражданите да изпълняват издадените им в случаите на чл.64, ал.1 ЗМВР разпореждания. В АУАН и в НП обаче не се съдържа каквото и да е описание на нарушението и обстоятелствата, при които същото е било извършено. Използваното и в двата акта /АУАН и НП/ описание “не е изпълнява отправено му устно полицейско разпореждане /да преустанови саморазправата с лицето ***/, направено в изпълнение на функциите му по ООР, като продължава да предизвиква скандал, да се саморазправя и да обижда лицето ***” е всъщност една комплексна формулировка на използваната в чл.64, ал.1 и чл.257, ал.1 ЗМВР нормотворческа терминология. Доколкото обаче изпълнителното деяние на нарушението по чл.64, ал.1 ЗМВР, подлежащо по силата на ал.4 на изпълнение, се изразява именно в неизпълнението на разпореждане на орган на МВР – т.е в поведението на нарушителя след издаденото му разпореждане, наказващият орган е следвало да изложи както данни за това в какво се е изразявало разпореждането, така и данни за това какви са конкретните действия или бездействия, осъществяващи нарушението – т.е. действията или бездействията чрез които даденото разпореждане не е било изпълнено /в случая в какво се е изразявало предизвикването на скандал, саморазправата и какви са били възприетите като обиди думи/. В процесния случай това не е сторено, при което съдът е лишен от възможността да прецени чрез какви действия или бездействия е извършено посоченото в НП нарушение, както и да прецени дали тези действия или бездействия очертават оцененото в НП като „предизвикване на скандал“, „обиждане“ и „саморазправа“. Действията, които е възприето, че представляват „предизвикване на скандал“, „обиждане“ и „саморазправа“ частично се установяват в хода на съдебното производство, но това е без значение, тъй като установяването на тези действия в хода на въззивната проверка не санира липсата на описанието им както в АУАН, така и в НП. А липсата на описание на нарушението представлява липса на предвидените в чл.42, т.4 ЗАНН и съответно в чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН реквизити, която липса без съмнение има за последица сериозно нарушаване на правото на защита на нарушителя в производството, в хода на което му е ангажирана административно-наказателна отговорност. При това съдът приема, че е налице още едно основание за отмяна на атакуваното НП.}

 

^{Предвид констатираните по-горе нарушения, атакуваното НП следва да се отмени изцяло. В крайна сметка издаването на НП не е самоцел и за да предизвика целените с издаването му правни последици, и АУАН и НП следва да съдържат определения в закона минимален обем информация – описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и законните разпоредби, които са били нарушени виновно. Този обем от информация съставлява мотивите - фактическите и правни основания, от които следва постановеният от административно-наказващия орган резултат, поради което липсата на обема /каквато липса е налице в разглеждания случай/ винаги нарушава правото на защита на нарушителя и възпрепятства съда да проведе ефективен съдебен контрол за законосъобразност на атакуваното постановление. Това е така, тъй като с излагането на мотивите се довежда до знанието на адресата съображенията, по които административно-наказващият орган е пристъпил към налагане на конкретно административно наказание и лицето, чиято юридическа отговорност е ангажирана се подпомага в избора на защитните средства и въобще при изграждането на защитата срещу такива актове. От друга страна пък, наличието на мотиви улеснява и прави възможен контрола върху законосъобразността и правилността на акта и допринася за разкриване на евентуално допуснатите закононарушения. Ето защо значението на изискването за мотиви в административно-наказателното производство е такова, че тяхното неизлагане в НП съставлява съществено нарушение на закона, невъзможно е да бъде санирано в хода на въззивната проверка и винаги е основание за отмяна на акта.}

 

^{С оглед отчетените в настоящия съдебен акт нарушения, даващи основание за отмяна на атакуваното НП, съдът намира за безпредметно като непроменящо изхода на делото обсъждането на въпросите налице ли е административно нарушение, как същото следва да се квалифицира и виновно ли е извършено.}

 

^{Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът}

 

 

^{Р  Е  Ш  И:}

 

^{ОТМЕНЯ Наказателно постановление №158/18.11.2019 г., издадено от началник сектор ОП при РУ към ОДМВР Враца, с което на основание чл.257, ал.1 ЗМВР, за нарушение по чл.64, ал.4 ЗМВР, на М.Н.Г.,***, е наложена глоба в размер на 200,00 лв.}

^{РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр. Враца в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.}

                                              

 

^{РАЙОНЕН СЪДИЯ:}