Решение по дело №1581/2020 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 693
Дата: 29 октомври 2020 г.
Съдия: Венцислав Димитров Василев
Дело: 20204520201581
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 14 септември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
Номер 69329.10.2020 г.Град Русе
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – РусеIV Наказателен състав
На 15.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Венцислав Д. Василев
Секретар:Дарина И. Илиева
като разгледа докладваното от Венцислав Д. Василев Административно
наказателно дело № 20204520201581 по описа за 2020 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от „С.К.Лилиан Експрес Ел – Ро“ ООД чрез процесуален
представител против електронен фиш серия „К“ № 3141855/13.08.2019г., издаден от Главна
Дирекция „Национална полиция“ гр.София, с която се иска електронният фиш да бъде
отменен, като незаконосъобразен.
Жалбоподателят, редовно призован не се явява и не взема становище по жалбата.
Ответникът по жалбата, редовно призован не изпраща представител и не взема
становище по жалбата.
Русенската Районна прокуратура редовно призована, не изпраща представител и не
взема становище по жалбата.
Съдът след преценка на събраните доказателства,приема за установено от фактическа
страна следното:
Наказаното юридическо лице е собственик на автобус “Мерцедес Бенц“ с № B01TAS.
На 13.08.2019г. този автобус се движел в гр.Русе по път I – 5 км. на 4 + 200 в посока „Дунав
мост“. В района на бензиностанция „Петрол“ автобусът бил заснет от мобилно
автоматизирано техническо средство, измерващо скоростта със скорост от 94 км/ч при
максимално разрешени в този пътен участък 80 км/ч. по силата на ограничение с пътен
знак. По тази причина с обжалвания електронен фиш му било наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 50 лв. за нарушение по чл.182 ал.3 т.2 от ЗДвП, като бил
приспаднат толерансът от 3 км/ч., доколкото скоростта е била под 100 км/ч.

1
Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на
делото доказателства.

Жалбата е допустима, защото е подадена в срока по чл.189 ал.8 от ЗДвП и от лице,
което има право на това.

Разгледана по същество е основателна.
Съдът намира, че неправилно е приложен материалният закон. Неправилността се
изразява в това, че на юридическо лице е наложено административно наказание „глоба“,
което е недопустимо.

Съгласно разпоредбата на чл. 182 от ЗДвП за установени нарушения за превишаване
на разрешената максимална скорост, законодателят по категоричен начин е предвидил
наказанието да е глоба, независимо от собствеността на моторното превозно средство.
Обжалваният електронен фиш незаконосъобразно е издаден на собственика – юридическото
лице, на който е регистрирано моторното превозно средство.
От съдържанието на специалната разпоредба на чл. 188, ал.1 от ЗДвП собственикът или
този, на когото е предоставено МПС, отговаря за извършеното с него нарушение, а в случай,
че собственикът не посочи на кого е предоставил МПС, се наказва с наказанието,
предвидено за извършеното нарушение. В разпоредбата на чл. 188, ал.2 изр.2 от ЗДвП е
установена и оборимата презумпция, че автомобилът се управлява от неговия
собственик/законен представител, като тежестта за доказването на друг нарушител се носи
от законния представител на юридическото лице на МПС, в едно производство по чл. 189,
ал.5 от ЗДвП. Като изключение от принципа за личния характер на отговорността може да се
отчете нормата на чл. 188, ал.2 от ЗДвП, която разглежда хипотезата, в която нарушението е
извършено при управление на МПС, собственост на юридическо лице. В този случай
предвиденото от ЗДвП наказание се налага на законния представител на юридическото лице
или на лицето, посочено от него, на което е било предоставено управлението на МПС, т.е.
възможният субект на нарушението е само и единствено физическо лице. В първата
хипотеза е налице законова презумпция, че водач на превозното средство е законният
представител на юридическото лице, собственик на автомобила. Тази презумпция обаче е
оборима, с възможността да се посочи лицето, което в действителност е управлявало
превозното средство. В конкретния случай наказващият орган не се е съобразил с нормата
на чл. 188, ал.2 от ЗДвП и не е изпълнил е задължението си да установи от кого е
извършено нарушението, като е издал незаконосъобразен електронен фиш, с който е
ангажирал административната отговорност на търговското дружество, а не на законния му
представител, тъй като в предвидения срок не е постъпила декларация, установяваща,
лицето управлявало автобуса на 13.08.2019г. – автор на деянието. В конкретния случай, след
като в срока по чл. 189, ал.5 от ЗДвП Лилиана Сарафидис – представляващ и управляващ
дружеството, собственик на автобуса не е представила в ГД “Национална полиция“
2
писмена декларация с данните на лицето, което да е извършило нарушението, електронният
фиш е следвало да бъде издаден на законния представител на юридическото лице,
собственик на превозното средство. Незаконосъобразно електронният фиш е издаден на
юридическото лице, а не на неговия законен представител. Логическото тълкуване на
разпоредбата на чл. 188, ал.2 от ЗДвП сочи на извода, че субект на нарушения установени с
автоматизирани технически средства, може да бъде само физическо лице – 1. това, което е
управлявало автомобила; 2. това, което е собственик на автомобила и 3. това, което е
законен представител на юридическо лице, собственик на автомобила. В подкрепа на това
тълкуване е и разпоредбата на чл. 83, ал.1 от ЗАНН, съобразно която на юридическите лица
се налага като вид административно наказание само и единствено имуществена санкция.



При това положение съдът намира,че издаденият електронен фиш е законосъобразен
и следва да бъде потвърден.

С оглед на изложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът:


Р Е Ш И :
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш серия „К“ № 3141855/13.08.2019г., издаден от Главна
Дирекция „Национална полиция“, с който на „С.К. Лилиан – Експрес Ел – Ро“ ООД,
представлявано от Лилиана Сарафидис му е наложено наказание „глоба“ в размер на 50 лв.
за нарушение по чл. чл.182 ал.3 т.2 от ЗДвП.

Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя и АНО.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред
Русенски административен съд.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
3