№ 15407
гр. София, 12.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДЕБОРА М. ВЪЛКОВА
ТЕРЗИЕВА
при участието на секретаря ВИКТОРИЯ С. И. ДОКОВА
като разгледа докладваното от ДЕБОРА М. ВЪЛКОВА ТЕРЗИЕВА
Гражданско дело № 20231110140047 по описа за 2023 година
Образувано е по искова молба на М. В. В., с която е предявен иск с
правна квалификация по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД против "Ф...“ ЕООД, за
осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 391, 02 лева,
представляваща недължимо платена сума по недействителен договор за
потребителски кредит № 1241611, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба в съда – 18.07.2023 г. до окончателното плащане.
Ищцата твърди, че на 22.02.2023 г. между нея и ответното дружество е
сключен договор № 1241611. за предоставяне на потребителски кредит.
Съгласно чл. 1 от договора, ответното дружество е предоставило на ищцата
сумата от 3 000 лв. Съгласно чл. 3 от договора, ищцата е трябвало да върне
общо сумата от 4050 лв., която представлява сбор от главница в размер на 3
000 лв. и лихва в размер на 1 050. 00 лв., при лихвен процент 35%. Съгласно
чл. 2 от договора, плащанията по договора трябвало да бъдат извършвани на
18 вноски съгласно погасителния план, неразделна част от договора. Според
погасителния план и според договора, както и според представената
преддоговорна информация, първото плащане е трябвало да бъде извършено
на 24.03.2023 г., а последното на 15.08.2024 г. Съгласно чл. 4 от Договора
годишният процент на разходите (ГПР) по кредита бил в размер на 49. 66 %,
изчислен по реда на чл. 8. 4 от Общите условия на ответното дружество и
включвал разходите, включени в общия разход по кредита, изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Ищцата
поддържа, че в чл. 5 от договора било предвидено, че кредитът се обезпечава с
поръчителство, предоставено от M. В. в полза на дружеството, като изрично
било посочено, че с одобряването от дружеството на предоставеното в негова
полза обезпечение, уговорката, свързана с обезпечението не можела да се
отмени нито от кредитополучателя, нито от лицето, предоставило
1
обезпечението. Освен това, в чл. 5 от договора било посочено, че при неговото
сключване кредитополучателят потвърждава, че при кандидатстването за
кредит сам и недвусмислено е посочил избрания поръчител и е запознат с
правото си да посочи както физическо лице, така и предложеното юридическо
лице за поръчител, който да бъде одобрен от кредитора в процедурата по
кандидатстване за кредит. Кредитополучателят декларирал, че е запознат, че
всеки одобрен от кредитора поръчител дава еднаква възможност на
кредитополучателя да получи кредит при едни и същи търговски условия.
Ищцата твърди, че изложеното в чл. 5 от договора е невярно, тъй като при
направена справка в сайта на дружеството - се установява, че няма как да бъде
попълнен и подаден формуляр за отпускане на потребителски кредит без да
бъде дадено съгласие кредита да бъде обезпечен с поръчителство от
дружество гарант. Съответно няма как да бъде сключен договор за кредит с
ответното дружество, без кредитополучателят да се съгласи по договора да
има гарант, независимо какво пише в общите условия или договорите, които
ответникът сключва със своите клиенти. Ищцата сочи, че съгласно чл. 1. 6 от
договора за гаранция (поръчителство) с .... таксата за предоставяне на
гаранция била в размер на 3 030 лв., която следвало да се заплаща по следната
банкова сметка в ... – IBAN: ***, BIC: ***.) на 18 вноски, в размерите,
условията и на падежите, уговорени съгласно погасителния план, който бил
неразделна част от договора, като датата на първото плащане била 24.03.2023
г., а крайният срок за издължаване на таксата – 15.08.2023 г. Посочената
банкова сметка всъщност била банковата сметка на ответното дружество и
именно на нея ищцата заплатила сумата по договора предсрочно. Ищцата
поддържа, че видно от представеното платежно нареждане е заплатила сумата
от 3 391, 02 лв. към датата на подаване на исковата молба в съда, а видно от
удостоверението за наличие на задължение към ответното дружество от
27.03.2023 г. нямала непогасени задължения към ответното дружество, тъй
като е погасила предсрочно задълженията си по договора. Ищцата сочи, че
при сключването на процесния договор имала качеството на потребител и
съответно към него следвало да намерят приложение разпоредбите на
Договора за потребителски кредит. В тази връзка поддържа, че договорът за
потребителски кредит е недействителен поради това, че в него не е посочено
кои разходи формират ГПР; възнаграждението за гарант не било включено в
ГПР като разход и потребителят нямал възможност да откаже предоставянето
на подобна гаранция, защото тя била задължително условие за получаване на
кредита; договорът за поръчителство бил нищожен; в договора нямало
посочен лихвен процент на ден. Поддържа, че чистата стойност на кредита
възлизала на сумата от 3 000 лева, а от представените по делото доказателства
се установявало, че ищцата е заплатила на ответното дружество 3 391, 02 лв.
Поради недействителността на договора ищцата дължала на дружеството
единствено чистата стойност на договора за потребителски кредит и
съответно сумата от 391, 02 лв. била получена от него без основание.
Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на
исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Оспорва
твърдението, че договорът е недействителен. Сочи, че в договора били
включени всички реквизити, изискуеми от закона, в това число право на отказ
от същия. Поддържа, че формирането на ГПР е императивно установено, като
2
същият се изчислява съгласно посочената в Приложение № 1 към ЗПК
формула. Законът не поставял условие да бъде включена тази формула в
договора за кредит, а само изчисленият съгласно нейните правила ГПР,
съответно сумата по договора за кредит, която потребителят се задължава да
заплати. Формулата за изчисление на ГПР включвала като елементи при
изчисляване единствено главница, лихви, разходи по кредита, погасителни
вноски, като това е императивно установено в закона и не подлежи на
промяна. Сочи, че описанието на математически операции в договора нямало
да внесе яснота за кредитополучателя, поради което законодателят не е
предвидил задължение за включване на формулата за изчисляване на ГПР в
договора. Твърди, че ищцата е можела да обезпечи договора за кредит по
различни начини, включително с поръчителство от избрани от нея физически
лица и съответно сключване на договор за поръчителство с M., не било
задължително условие при отпускане на кредита. Поддържа, че ответникът не
само не е бил длъжен да включи сумата, уговорена между потребителя и трето
лице в договора за поръчителство, в ГПР по кредита, но съгласно nap. 1 от ДР
на ЗПК не е имал право на това. Поддържа, и че сумата по договора за
поръчителство не е била известна на кредитодателя преди потребителят да
избере именно M. като поръчител. Твърди, че в чл. 3 от договора за кредит
ясно е посочена общата сума, която следва да бъде върната от ищцата,
съответно по пера - главница и лихва, поради което за ищеца е била налична и
индивидуално уговорена всяка една сума, която тя е следвало да върне. Сочи,
че ищцата е разполагал и с правото по чл. 29 ЗПК да се откаже от сключения
договор за потребителски кредит в срок от 14 дни от сключването му без да
дава обяснения за това и без да дължи обезщетение и неустойки. Това нейно
право било предвидено и в чл. 9 от договора. Ответникът поддържа, че
сключването на договор за гаранция от кредитополучателя не било
задължително условие за сключването на договор за кредит и не увеличавало
възможностите на кредитополучателя за отпускане на кредит в желания от
него размер и при предлаганите от кредитора условия. Поддържа, че
уговорката за предоставяне на обезпечение под формата на поръчителство от
.... е индивидуално уговорена, тъй като именно този вид обезпечение било
избрано от ищцата при подаване на заявката за кредит.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл.
първо ЗЗД.
В доказателствена тежест на ищцата е при условията на пълно и главно
доказване да докаже следните обстоятелства: 1) сключването на договор за
предоставяне на потребителски кредит с ответното дружество, с посоченото в
исковата молба съдържание 2) извършено плащане на сумите по договора за
потребителски кредит в полза на ответника.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже наличието на
валидно правно основание за получаване на платената от ищцата парична
сума.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК за безспорни между страните и
ненуждаещи се от доказване са обявени следните обстоятелства:
3
че между М. В. В. и "Ф...“ ЕООД е сключен договор за предоставяне на
потребителски кредит
за обезпечаване на договора за потребителски кредит между страните, ищцата
е сключила договор за гаранция (поръчителство) с ...., в който е предвидена
такса за предоставяне на гарант.
С приетия доклад по делото на страните е указано, че съдът служебно
следи за неравноправност на клаузи на договора, сключен с потребител, за
което предоставя на страните при условията на състезателност възможност да
ангажират доказателства за евентуалното наличие или липса на
неравноправност на клаузите по договора за кредит.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен.
Според чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва
в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем
начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид,
формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за
всяка от страните по договора.
Съгласно чл. 11, т. 10 ЗПК договорът за кредит съдържа годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 начин;
Страните не спорят, че възнаграждението за гаранта .... по договора за
поръчителство не е включено в ГПР. Спорът е правен и касае обстоятелството
дали същото представлява общ разход по кредита съгласно разпоредбите на
ЗПКр.
За ищеца не фигурира задължение за заплащане на възнаграждение
/такса за гарант в договора за кредит или в погасителния план, като сумата е
посочена единствено в предоставената преддоговорна информация. лице –
поръчител, също одобрен от заемателя. В предоставената на ищеца
преддоговорна информация в т. 4. 3 обаче изрично е посочено, че
предоставянето на обезпечение не увеличава възможностите на
кредитополучателя за отпускане на кредит. Следователно предоставянето или
не на обезпечение от страна на искащото заем лице за кредитора няма пряка
връзка с повишаването оценката на неговата кредитоспособност. Оттук,
доколкото исканият договор за поръчителство реално няма полезен
обезпечителен ефект, същият се явява единствено инструмент за генериране
/пряко и косвено/ на допълнителни разноски за потребителя. След като от
кредитополучателят се дължи заплащане на възнаграждение за гарант, без то
да има отражение към кредитоспособността му, т. е. да бъде оценявано на
тази призма от кредитодателя, то съставлява част от разходите по кредита по
смисъла на чл. 19, ал. 1 от Закона за потребителския кредит /ЗПКр/ и § 1, т. 1
ЗПКр. Съгласно § 1, т. 1 ДР на ЗПК, "общ разход по кредита на потребителя"
са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
4
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия.
В този смисъл и с Решение на Съда на ЕС от 13.03.2025 г. по дело С-
337/2023 е прието, че разходите по договор за поръчителство, чието сключване
е наложено на потребителя с клауза в подписания от него договор за кредит,
които водят до увеличаване на общия размер на дълга, попадат в обхвата на
понятието "общи разходи по кредита за потребителя" и следователно в обхвата
на понятието "годишен процент на разходите".
Посоченият в договора разход по кредита 49, 66 %, не е действителен, тъй
като в него не е отчетено възнаграждението по гаранционната сделка. И без
необходимостта от специални знания е очевидно, че при добавяне на
възнаграждението за поръчителя .... в размер на 3030 лв. по договор за кредит,
по който заетата сума е в размер на 3000 лв., процентът на общия разход по
кредита ще надхвърли законово установения в чл. 19, ал. 4 ЗПКр и ще е по-
висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения.
Вследствие на непосочването и невключването на възнаграждението за
гаранта в ГПР се нарушава и заобикаля чл. 19, ал. 4 ЗПКр и фактически се
нарушава разпоредбата на чл. 11, т. 10 ЗПКр, потребителят бива и въведен в
заблуждение относно реалната стойност на разходите, които следва да стори
по обслужването на кредита си. Стига се и до нарушение във връзка с чл. 143,
ал. 2, т. 5 ЗЗП, тъй като се касае за необосновано високо и скрито оскъпяване
на кредита.
Този извод не се променя от изготвената съдебно-компютърна
експертиза, според която на ищеца са представени следните документи:
преддоговорна информация, договор за потребителски кредит, общи условия,
както и че е могъл да избира дали поръчителят да е физическо, или
юридическо лице.
Доколкото съгласно приложеното удостоверение от 27.03.2023 г. на л. 45
от делото, ищцата няма непогасени задължения към ответника, настоящият
състав достига до извода, че са налице предпоставките по чл. 22 ЗПКр и
Договор за потребителски кредит № 1241611 от 22.02.2023 г. следва да бъде
прогласен за недействителен поради противоречието му със закона, макар и да
са налице и други пороци, но съгласно трайната и последователна практика на
касационната инстанция съдът се произнася по най-тежкия порок.
При това положение предявения главен иск е основателен и следва да
бъде уважен, не се сбъдва процесуалното условие за разглеждане на
евентуалните искове.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по
5
производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се
заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска.
По делото се претендират разноски, както следва: 60 лв. – заплатена държавна
такса и 480 лв. – адвокатско възнаграждение с включено ДДС. Съдът съобрази
направеното възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК и с оглед правната и фактическа
сложност на делото и извършените процесуални действия от упълномощения
адвокат, претендираното възнаграждение не следва да бъде намалявано.
Решението е изготвено в срок от една година и два месеца от
последното открито по делото съдебно заседание поради състояние на
високо рискова бременност на съдията докладчик.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 182 състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между М. В. В., ЕГН:
**********, и "...." ЕООД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление в гр.
...., че сключеният между страните Договор № 1241611 от 22.02.2023 г. за
предоставяне на потребителски кредит е нищожен поради противоречие със
закона на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПКр..
ОСЪЖДА "...." ЕООД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление в
гр. ...., да заплати на М. В. В., ЕГН: **********, на основание чл. 55, ал. 1, пр.
1 ЗЗД сумата от 391,02 лева, представляваща заплатена без основание сума по
Договор за паричен заем № 844788 от 31.05.2022г., ведно със законната лихва,
считано от 16.01.2023г. да окончателно изплащане на вземането, както и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 60 лева, представляваща сторените по
делото разноски.
ОСЪЖДА "...." ЕООД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление в
гр. ...., да заплати на А. З. Д., САК, с личен номер: **********, сумата от 480
лева, представляващи адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна
правна помощ на М. В. В., ЕГН: **********.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с
въззивна жалба, подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от
връчване му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6