Р Е Ш Е Н И Е
№ 260433
гр. Русе, 19.11.2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Русе, XIV – ти граждански състав в публично съдебно заседание на шестнадесети ноември през две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател : Милен Бойчев
при секретаря А.Х.,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1486 по описа за 2020 година, за
да се произнесе, съобрази:
Предявени са искове
с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл. 240, ал.1 и чл. 86 ЗЗД, а в
условията на евентуалност искове по чл. 240, ал.1 и чл. 86 ЗЗД.
Постъпила е искова
молба от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. Париж“ клон България срещу Н.Г.И., в
която се твърди, че между страните е сключен договор за кредит за покупка на
стоки и услуги, с който ответникът е дал съгласие да му бъде отпуснат и
револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта MasterCard с
максимален кредитен лимит в размер на 700лв. Кредитът по своята същност
представлявал револвиращ потребителски кредит, който кредитополучателят
усвоявал посредством всякакви транзакции – теглене в брой от банкомати,
плащания чрез терминални устройства и др., осъществени чрез издадената му
кредитна карта. Върху усвоената сума се начислявала годишна лихва и такси за
обслужване за използвания период съгласно определения годишен лихвен процент.
За кредитополучателя възникнало задължение да заплаща минимална месечна погасителна
вноска, представляваща променлива величина, съобразно усвоената сума до пълното
погасяване на задължението.
Ответникът
преустановил редовното обслужване на кредитната карта на 01.02.2019г., когато
било последното му плащане по нея, като балансът по същата бил в размер на
минус 774,12 лева. Това принудило кредиторът да блокира използването й. Въпреки
многократните опити за контакт с длъжника и отправените му покани да погаси
натрупалите се задължения доброволно, той продължавал виновно да не изпълнява задълженията
си за връщане на получената в заем сума, което наложило кредиторът да потърси
съдебна защита на вземането си, с оглед на което било депозирано заявление по
чл. 410 ГПК за главница в размер на 753,18лв., договорна лихва от 01.02.2019г.
до 09.05.2019г. в размер на 20,94лв. и обезщетение за забава в размер на
39,07лв. за периода от 09.05.2019г. до 11.11.2019г.
С оглед на дадени
от съда указания за предявяване на иск за установяване на вземането по
заповедта, се иска да бъде постановено съдебно решение, с което да бъде
признато за установено задължението на ответника Н.Г.И. към ищцовото дружество
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ Клон България в размер на: 753,18лв.,
представляващи главница по револвиращ кредит; 20.94лв. представляващи договорна
лихва по кредита за периода от 01.02.2019г. до 09.05.2019г.; 30,07лв.
представляващи обезщетение за забава за периода от 09.05.2019г. до
11.11.2019г., или общо дължима сума 813,19лв., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното им изплащане.
В условията на
евентуалност се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество
сумите, предмет на установителния иск.
Претендират се и
направените по делото разноски, както за настоящото, така и в заповедното
производство.
В срока за отговор
на исковата молба особеният представител на ответника не е депозирал становище.
В съдебно заседание същият оспорва основателността на предявеният иск.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по
делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
Според
представените и неоспорени по делото писмени доказателства, на 01.11.2018г.
между "БНП Париба Пърсънал Файненс С.А., клон България“ в качеството на
кредитор и Н.Г.И. като кредитополучател е сключен договор за отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARD-***. На същата дата с предоставения кредит, ответникът е
закупил от „Технополис България“ ЕАД мобилен апарат „Самсунг Галакси“.
Параметрите на отпуснатия кредит са 631,11лв. главница, 107,25лв. договорна
лихва, които суми е следвало да бъдат изплатени на девет равни месечни вноски,
с падежи от 01.01.2019г. до 01.09.2019г., всяка от които в размер на 82,04лв.
или общо 738,36лв. заедно с първоначалната вноска в размер на 20лв., общият
размер на задълженията за главница и лихва възлиза на 758,36лв. ГПР по договора
е определен на 37,52%.
С „последна покана“
от 13.05.2019г. ищцовото дружество е претендирало за заплащане от ответника по
процесния договор CARD-*** сумите 753,18лв. главница,
20.94лв. договорна лихва, 0,84лв. обезщетение за забава или общо 774,96лв.
По депозирано от ищцовото
дружество заявление е образувано ч.гр.д.№***/2019г. по описа на РС – Русе и
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу
ответника с №***/27.11.2019г. за сумите 753,18лв. главница по договор за
револвиращ потребителски кредит CARD-***, 20,94лв. възнаградителна
лихва за периода от 01.02.2019г. до 09.05.2019г., 39,07лв. мораторна лихва за
периода 09.05.2019г. до 11.11.2019г., ведно със законната лихва върху
главницата считано от 26.11.2019г. до окончателното й заплащане, както и за
сумата от 75лв. разноски в заповедното производство. Заповедта е връчена на
длъжника по реда на чл. 47, ал.5 ГПК.
Според заключението
на изготвената по делото икономическа експертиза, по отпуснатия кредит не са
извършвани плащания. Дължимите от ответника вноски по погасителния план, заедно
с първоначалната вноска са в размер на 758,36лв., лихвата по кредита за периода
от 01.02.2019г. до 09.05.2019г. е 20,94лв., застрахователна премия 5,15лв.,
месечна такса 16лв. и лихва за забава за периода от 09.05.2019г. до
11.11.2019г. 39.07лв.
Въз основа на така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Искът за
установяване на вземането на ищцовото дружество по издадената заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК е предявен в срока по чл. 415 ГПК и след като
заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал.5 ГПК, поради което се
явява процесуално допустим.
Представените и
неоспорени по делото писмени доказателства установяват наличието на твърдяното
в исковата молба облигационно отношение между страните по договор за
потребителски паричен кредит. Няма твърдения и доказателства от ответната
страна (чиято е и доказателствената тежест), които да установяват изпълнение на
претендираното парично задължение или настъпването на други обстоятелства
водещи до неговата недължимост. Особеният представител не е навел конкретни
възражения по които съдът да дължи произнасяне. Независимо от това, при
извършена служебна проверка за наличието на неравноправни клаузи в процесния
договор, от които да произтичат претендираните вземания такива не се откриват.
Уговорените параметри на договора не противоречат на императивни правни норми
от ЗПК, ГПР по договора е в рамките на предвиденото по чл. 19, ал.4 ЗПК.
Съобразявайки обаче
безспорно установеното в настоящото производство, настоящият съдебен състав
намира, че исковата претенция не следва да бъде уважена в цялост по следните
съображения: По процесния договор ответникът действително дължи претендираните
суми, но не на основанието, на което същите са посочени в заявлението по чл.
410 ГПК и в предявената искова молба. Сумата от 753,18лв. е претендирана като
„главница“, но видно от процесния договор и заключението на вещото лице дължимата
главница по договора е в размер на 651,11лв. По тази причина няма основание в
полза на ищеца да бъде присъдена претендираната като главница по-висока сума.
Вероятно в заявлението си по чл. 410 ГПК ищецът е включил към главницата и
договорната лихва, но това е недопустимо, доколкото двете суми имат различен
характер и не следва да бъде дължима законната лихва върху договорна лихва, до
който резултат би се стигнало, ако бъде изцяло уважена исковата претенция. По
тези съображения предявеният установителен иск следва да бъде уважен за сумата
от 651,11лв. и отхвърлен до пълния
предявен размер от 753,18лв. като неоснователен. По изложените съображения неоснователен се
явява и предявеният в условията на евентуалност осъдителен иск за същата сума.
Останалите две суми
- 20,94лв. са претендирани като възнаградителна лихва за периода 01.02.2019г.
до 09.05.2019г., а 39,07лв. като мораторна лихва за периода 09.05.2019г. до
11.11.2019г. Според заключението на вещото лице двете суми имат характера на
обезщетение за забава върху дължимата по процесния договор главница. Доколкото
обаче първата сума е претендирана като възнаградителна (договорна), съдът няма
основание да приеме за установено друго, различно от исковата претенция.
Същевременно би могло да се приеме от доказателствата по делото, че за първия
посочен период дължимата по процесния договор възнаградителна лихва е в
по-голям от претендирания размер, с оглед на което установителния иск по
отношение на двете суми за лихви следва да бъде изцяло уважен.
При този изход на
спора в полза на ищеца следва да се присъдят направените в настоящото
производство разноски, съразмерно на уважената част от исковата претенция.
Направени са разноски за исковото производство в размер на 125лв. за държавна
такса, 200лв. депозит за особен представител, 100лв. юрисконсултско
възнаграждение и 180лв. за вещо лице или общо 605лв., от които следва да се
присъдят 529,06лв. За заповедното производство в полза на ищеца следва да се
присъдят от направените общо 65,59лв.
Така мотивиран,
районният съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н.Г.И.
ЕГН**********,*** дължи на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А. клон България“ ЕИК204915054, със седалище и адрес на
управление гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк, сграда 14, представлявано от управителя Димитър Димитров сумите: 651,11лв. главница по договор за
револвиращ потребителски кредит CARD-***/01.11.2018г., 20,94лв. възнаградителна лихва за периода от
01.02.2019г. до 09.05.2019г., 39,07лв. мораторна
лихва за периода 09.05.2019г. до 11.11.2019г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 26.11.2019г. до
окончателното й заплащане, за които суми е издадена заповед №***/27.11.2019г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 по ч.гр.д.№***/2019г. по описа
на РС-Русе.
ОТХВЪРЛЯ предявения установителен иск за сумата над 651,11лв. главница до пълния
предявен размер от 753,11лв. като
неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявеният в условията на евентуалност осъдителен иск
за сумата над 651,11лв. главница по
договор за кредит CARD-***/01.11.2018г. до пълния
предявен размер от 753,11лв. като
неоснователен.
ОСЪЖДА Н.Г.И. ЕГН**********,*** да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж“, клон България, със
седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк, сграда
14, представлявано от управителя Димитър
Димитров, сумата от 529,06лв.
разноски за настоящото производство и сумата от 65,59лв. разноски за заповедното производство по ч.гр.д.№ ***/2019г.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Окръжен съд - Русе в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: