Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1310 20.04.2021
г. Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд Х
граждански състав
На
двадесет и втори март Година 2021
В
открито заседание в следния състав:
Председател: Димана
Кирязова-Вълкова
Секретар: Станка
Атанасова
като
разгледа докладваното гр.д. № 6118 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е за делба, като
същото се намира във фазата по извършване на делбата.
С постановеното в първата фаза на делбата Решение № 1310/ 19.06.2018 г. съдът е допуснал извършване на съдебна делба между Д.Х.Г. и Д.Х.Г. по
отношение на следните недвижими имоти: 1/самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 07079.653.526.2.9, с адрес в гр. ******,
предназначение на самостоятелния обект - жилище, апартамент, с площ от 59,55
кв.м., ведно с прилежащо избено помещение № 32 с площ от 2,60 кв.м. и 1,174 %
ид.ч. от общите части на сградата; 2/поземлен имот с идентификатор
63029.501.38, находящ се в с. Росен, Община Созопол, с площ от 1 295 кв.м., както
и на следните движими вещи: готварска печка „Горение“ от 2005 г., миялна
машина „Индезит“, хладилник с фризер, пекарна за хляб, плазмен телевизор „Филипс“
32 от 2007 г., стерео уредба „Панасоник“, месомелачка, диван в бежов цвят с
размери 120/80, маса в бял цвят с размери 120/80 см., кафе машина „Saeco” от
2009 г., видео „Отаке“, преносим компютър 15 DELL от 2010 г., климатик 9 „Мидеа“
от 2004 г., климатик „Осака“ 12 от 2004 г. и лодка надуваема триместна, при
квоти по ½ идеална част за
всеки от съделителите.
В хода на съдебните прения процесуалният представител на ищеца моли делбата на недвижимите имоти да бъде извършена чрез изнасянето им на публична продан, а по отношение
на движимите вещи заявява, че няма претенции по вариантите за делба на същите. Ангажирани са доказателства.
В първото открито
съдебно заседание ответницата Г., чрез упълномощен процесуален представител, е
предявила искане по чл. 349, ал. 2 от ГПК за поставяне на процесния апартамент
в неин дял, като твърди, че тя е живяла в него до смъртта на общия наследодател
на страните. В хода на делото ответницата неколкократно е заявила, че поддържа
това искане, тъй като няма друго жилище, като не възразява дворното място да
бъде поставено в дял на ищеца, а по отношение на движимите вещи е заявила, че
няма претенции за начина на извършване на делбата им.
В първото открито съдебно заседание след допускане на
делбата ищецът
Г. е предявил претенция по сметки против ответницата, а именно за заплащане на
обезщетение за лишаването му от ползване на собствената му 1/2 ид.ч. от
процесния апартамент в размер на 200 лв. месечно, считано от поканата, като
твърди, че от 09.12.2015 г. имотът се ползва единствено от ответницата и той
няма достъп до него. Така заявеното
искане е с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС и е допустимо.
След преценка на
събраните по делото доказателства, доводите на страните и разпоредбите на
закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Относно извършването
на делбата:
По делото е изготвена съдебно-техническа
експертиза от в.л. З.А., в заключението по която е посочено, че процесният
апартамент е неподеляем, като пазарната му стойност е 68 430 лв., а
дворното място в с. Росен е поделяемо и пазарната му стойност е 34 550
лв., като вещото лице е предложило вариант за делба на дворното място, съгласно
който единият от образуваните дялове е с лице 14,65 м. Проектът за делба е бил
съгласуван с Община Созопол, като в становище от 26.06.2019 г. главният
архитект на общината е посочил, че ПИ с идентификатор 63029.501.38 по кад.
карта на с. Росен може да бъде разделен на два нови УПИ за жилищно застрояване
с лице най-малко 16 метра и повърхност от минимум 500 кв.м.
Предвид горното становище на главния
архитект на Община Созопол, по делото е била назначена геодезическа експертиза,
вещото лице по която е установило, че е възможно дворното място да бъде
разделено на два дяла и е предложило два варианта за неговата делба, но в
съдебно заседание вещото лице е заявило, че и двата варианта не са целесъобразни
с цел бъдещо застрояване и е изложило подробни доводи за това.
В
първото съдебно заседание след допускане на делбата ответницата, чрез
процесуалния си представител, е заявила претенция по чл. 349, ал. 2 от ГПК, а
именно за възлагане в неин дял на допуснатия до делба апартамент. Съдът намира,
че тази претенция е основателна, тъй като между страните по делото не се спори,
че при откриване на наследството
ответницата е живяла в този имот, а по делото липсват твърдения и доказателства
тя да притежава друго жилище. С оглед на това съдът намира, че в случая са
изпълнени условията на горепосочената правна норма и този имот следва да бъде
поставен в дял на ответницата Г..
Предвид
горното, съдът намира, че на осн. чл. 349, ал. 2 от ГПК делът на ищеца Г.
следва да бъде уравнен с другия допуснат до делба недвижим имот, но тъй като
този имот е на по-малка стойност, то следва да бъде определено и съответно
парично уравнение на дела му.
Както
бе посочено по-горе в решението, стойността на допуснатия до делба апартамент, който
ще бъде поставен в дял на ответницата, е 68 430 лв., а стойността на
дворното място, с което ще бъде уравнен делът на ищеца, е 34 550 лв.
Същевременно квотите на страните в съсобствеността са равни, т.е. притежаваните
от тях идеални части от недвижимите имоти възлизат на по 51 490 лв.,
поради което ответницата следва да заплати на ищеца парично уравнение на дела
му в размер на 16 940 лв., която сума представлява разликата между
стойността на неговия наследствен дял от недвижимите имоти (51 490 лв.) и
пазарната стойност на имота, който той ще получи в реален дял (34 550
лв.).
По
отношение на движимите вещи по делото е била назначена съдебно-икономическа
експертиза, вещото лице по която е дало заключение относно тяхната пазарна
стойност, като е видно, че общата им стойност е в размер на 1 380 лв.,
съответно делът, който следва да получи всеки от съделителите, следва да се
равнява на 690 лв.
Вещото
лице е предложило два варианта за делба на движимите вещи, като съдът намира,
че следва да бъде възприет I-ви вариант, но с
размяна на две от позициите в него, а именно месомелачката на стойност 54 лв.
следва да премине от Дял I в Дял II, а кафе машината „Саеко“ следва да
премине от Дял II в Дял I,
тъй като по този начин дяловете ще бъдат напълно равностойни (по 690 лв.) и
няма да се налага заплащане на парично уравнение. Съдът счита, че делбата на
движимите вещи следва да бъде извършена по реда на чл. 353 от ГПК – чрез
разпределянето им между съделителите, а не чрез жребий, предвид факта, че
по-голямата част от вещите представляват обзавеждане на процесния апартамент,
който ще бъде поставен в дял на ответницата, поради което целесъобразно е тези
вещи да бъдат поставени именно в неин дял. С оглед на това и тъй като в Дял I на предложения от вещото лице Вариант
I са включени по-голям брой движими
вещи, представляващи обзавеждане на апартамента, съдът намира, че ответницата Г.
следва да получи именно този дял, а в дял на ищеца следва да бъдат поставени
останалите движими вещи, а именно включените в Дял II на
Вариант I, като между двата дяла следва да
бъдат разменени месомелачката и кафе машината „Саеко“ с цел изравняване
стойността на дяловете.
Относно заявената от ищеца претенция по сметки:
Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от ЗС, когато
общата вещ се ползва лично само от някои от съсобствениците, те дължат
обезщетение на останалите от ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване.
За
да бъде уважен така предявеният иск, следва да бъде доказано, че страните
са съсобственици, че целият имот се ползва само от ответницата, както и че
ищецът я е поканил писмено да му заплаща обезщетение, за ползата от която той е
лишен, поради невъзможността му да ползва своята част от имота, като
обезщетението се дължи за периода от писмената покана до предявяването на иска.
В случая по делото се установи, че страните са
съсобственици на процесния апартамент.
В съдебно заседание на 21.03.2018 г. са разпитани
свидетелите С. Г. (баба на страните) и С. П., с когото ответницата живее на
семейни начала, като и двамата заявяват, че след смъртта на наследодателя на
страните бравата на апартамента е била сменена и в него е останала да живее
ответницата заедно с детето си и със св. П., а ищецът не е имал достъп до него. С оглед на това съдът намира за доказано, че
ответникът действително е лишен от ползване на неговата част от апартамента.
В случая обаче липсват доказателства ищецът да е
поканил писмено ответницата да му заплаща обезщетение за лишаването му от
ползване на имота преди предявяването на иска, поради което съдът намира, че не
е изпълнена третата предпоставка за уважаването на иска, което налага неговото
отхвърляне.
На осн. чл. 355 от ГПК и чл. 8 от тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК, всеки от съделителите следва да заплати по сметка на БРС държавна такса за
извършване на делбата в размер на 4 % върху пазарната стойност на дела му
(52 180 лв.), а именно по 2 087,20 лв.
Мотивиран от гореизложеното и на осн.
чл. 349, ал. 2 и чл. 353 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ПОСТАВЯ в дял на Д.Х.Г., ЕГН **********,***, следния
недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор
07079.653.526.2.9 (нула, седем,
нула, седем, девет, точка, шест, пет, три, точка, пет, две, шест, точка, две,
точка, девет) по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Бургас, адрес на
имота: гр. ******, който самостоятелен обект се намира в сграда № 2,
разположена в поземлен имот с идентификатор 07079.653.526, предназначение на
самостоятелния обект - жилище, апартамент, брой нива - 1, с площ от 59,55 кв.м.,
съседни самостоятелни обекти в сградата - на същия етаж: 07079.653.526.2.8,
07079.653.526.2.27; под обекта: 07079.653.526.2.7; над обекта:
07079.653.526.2.11, ведно с прилежащото избено помещение № 32 с площ от 2,60
кв.м. и 1,174 % ид. части от общите части на сградата, както и следните движими вещи: готварска печка „Горение“ от 2005
г., миялна машина „Индезит“, хладилник с фризер, пекарна за хляб, плазмен
телевизор „Филипс“ 32 от 2007 г., стерео уредба „Панасоник“, диван с бежов цвят
с размери 120/80, маса в бял цвят с размери 120/80 см., кафе машина „Саеко” от
2009 г., видео „Отаке“, преносим компютър 15 „DELL“ от 2010 г.
ПОСТАВЯ в дял на Д.Х.Г., ЕГН **********,***, следния
недвижим имот: поземлен имот с идентификатор
63029.501.38 (шест, три, нула, две, девет, точка, пет, нула, едно, точка, три,
осем) по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Росен, общ. Созопол,
адрес на поземления имот: с. ******, площ на поземления имот: 1 295 кв.м.,
трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
ниско застрояване /до 10 м/, при съседи: 63029.501.50, 63029.501.9509,
63029.501.40, 63029.501.39, 63029.501.37, 63029.501.9513, както и следните движими вещи: климатик 9 „Мидеа“ от 2004 г.,
климатик „Осака“ 12 от 2004 г., лодка надуваема триместна и месомелачка.
ОСЪЖДА Д.Х.Г., ЕГН **********,***, да заплати на Д.Х.Г., ЕГН **********,***,
сумата от 16 940,00 лв. (шестнадесет хиляди деветстотин и четиридесет лв.),
представляваща парично уравнение на дела му.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.Х.Г., ЕГН **********,***, против Д.Х.Г., ЕГН **********,***, иск за осъждане на ответницата да
заплати на ищеца обезщетение за лишаването му от ползване на
собствената му 1/2 ид.ч. от процесния апартамент в размер на 200 лв. (двеста
лв.) месечно, считано от поканата
до предявяването на иска.
ОСЪЖДА Д.Х.Г., ЕГН **********,***, да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на РС-Бургас държавна такса в размер на 2 087,20 лв. (две хиляди осемдесет и седем лв. и двадесет
ст.).
ОСЪЖДА Д.Х.Г., ЕГН **********,***, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на РС-Бургас държавна такса в размер на 2 087,20 лв. (две хиляди осемдесет и седем лв. и двадесет
ст.).
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
СА