№ 2267
гр. София, 15.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 92 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИВА ЦВ. НЕШЕВА
при участието на секретаря ВАЛЯ Т. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ИВА ЦВ. НЕШЕВА Гражданско дело №
20211110141872 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 7 и сл. от Закона за защита срещу
домашното насилие.
Образувано е по молба за защита от домашно насилие, подадена от Н.
В. В. срещу Т. П. А..
В съдебно заседание молителката поддържа искането си за допускане на
защита по ЗЗДН спрямо ответника.
Ответникът оспорва да е извършвал акт на домашно насилие спрямо
молителката.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира
следното:
Защита по Закона за защита от домашно насилие може да търси всеки,
който е пострадал от акт на домашно насилие, осъществен спрямо него от
лицата, изчерпателно посочени в чл. 3 от закона. Според чл. 3, ал. 1, т. 2 от
ЗЗДН защита може да се търси, когато извършителят на домашното насилие е
лице, с което се намира или е било във фактическо съпружеско съжителство.
По делото не се спори, че молителката и ответникът са живели на семейни
начала. Това обстоятелство се установява и от показанията на разпитаните по
делото свидетели. Ето защо страните са надлежно легитимирани участници в
настоящото съдебно производство.
Молбата за защита е подадена от лице по чл. 8, т. 1 от ЗЗДН и в рамките
на едномесечния срок по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН, считан от момента на
осъществяване на твърдения акт на домашно насилие /03.07.2021 г./, поради
което е процесуално допустима.
1
Целта на ЗЗДН е да даде възможност на пострадалите да потърсят
защита от съда чрез налагане на съответни мерки за въздействие спрямо
нарушителите, изчерпателно, посочени в чл. 5, ал. 1, т. 1-6 от ЗЗДН. В тази
връзка, за да се предостави защита на определено лице трябва да се изследва
въпросът дали по отношение на него е осъществен акт на физическо или
психическо насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН. Следователно, в случая
трябва да се прецени има ли основание да се приеме, че спрямо молителката
са били извършени конкретни действия от страна на ответника, които биха
могли да се квалифицират като домашно насилие, както и момента на тяхното
извършване. Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на
физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие,
както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния
живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се
намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във
фактическо съпружеско съжителство.
Съгласно чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН когато няма други доказателства, съдът
издава заповед за защита само на основание приложената декларация по чл. 9,
ал. 3 от ЗЗДН. Към молбата е представена декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН,
която съдържа описание на извършения акт на домашно насилие. В
приложената декларация молителката подробно и последователно е
изложила, че в периода 03.07.2021 г.-04.07.2021 г. в дома в гр. София, ул.
Далия”№ 17, ответникът я заплашил с убийство, че ще я сложи в инвалидна
количка, принубдавал я е да му прехвърли свой недвижим имот и е причинил
порезна рана на дясната вежда. Описани са множество обстоятелства и за
други системни актове на домашно насилие, които предшестват процесния
период. В случая не може да бъде игнорирано изложеното от молителката в
декларацията, тъй като от една страна декларацията е годно доказателствено
средство по аргумент от чл. 13, ал. 2, т. 3 от ЗЗДН, а от друга страна
молителката, макар и пострадала и в такъв смисъл може се счита за
предубедена, е пряк очевидец на случилото се. Следва да се подчертае, че при
анализа на декларацията, съдът взе предвид дали от последната точно и ясно
може да се изведе твърдения акт на насилие. Задачата на съда е да осигури
защита и да не възлага прекомерна тежест върху молителя, който твърди, че е
жертва на насилие. Във връзка с декларацията съдът взе предвид и практиката
на СГС /Решение № 1068 от 11.05.2022 г. по гр.д. № 20221100501830/, в което
е посочено, че декларацията е годно доказателствено средство дори, когато
мястото на извършване на насилието е определяемо и без затруднение може
да бъде установено. В случая се твърди да е осъществено насилие на адреса
на живеене на двете страни, който е посочен и в декларацията. Поради
изложеното доказателствената стойност не е компрометирана. Това следва
и от факта, че тя съдържа описание на времето, мястото и вида на твърдения
от молителката акт на домашно насилие. Не е без значение и обстоятелството,
че декларцията е попълнена под наказателна отговорност за вписване на
неверни данни. Посоченото в декларацията се потвърждава и от показанията
на разпитания по делото свидетел Олег Стоянов Станимиров, според когото
между молителката и ответника е имало скандали, при които ответникът е
2
заплашвал молителката, че ще я пребие, ще и счупи краката и ще я направи
инвалид. Свиделят потвърждава, че е забелязвал рани по лицето на
молителката. Същевременно показанията на свидетеля Васил Борисов Асенов
не опровергават посоченото в декларацията, тъй като свидетелят Асенов не е
бил пряк очевидец на обстоятелствата, за които свидетелства, а и неговите
показания обхващат основно случай, при който ответникът е обявил за
издирване молителката. Това обаче не означава, че тя не е била напуснала
дома си именно поради заплахите и поведението на ответника.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че
извършените от ответника действия представляват физическо и психическо
насилие спрямо пострадалата и следва да бъдат квалифицирани като акт на
домашно насилие, установен по време, място и конкретен извършител.
Действията на ответника, изразяващи се в закани и заплахи за убийство и
нанасяне на телесни увреждания са били насочени към телесната
неприкосновеност на пострадалата. Ето защо следва да бъде определена и
някоя от мерките за защита.
Мерките за защита по чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН представляват не наказание за
извършителя, а налагани от съда принудителни административни мерки по
смисъла на чл. 22 от ЗАНН, които имат за цел защита на пострадалото лице,
чрез отнемане или поне ограничаване на възможността на извършителя да
извърши друг акт на насилие срещу пострадалия /чл. 5, ал. 1, т. 2-4 от ЗЗДН/ и
мотивирането на самия извършител към неагресивно поведение към
пострадалото лице /чл. 5, ал. 1, т. 1, 5 и 6 от ЗЗДН/.
При налагане на мерките по чл. 5 от ЗЗДН съдът не е обвързан от
искането на молителя или становището на ответника, а следва да наложи по
своя преценка една или повече защитни мерки /чл. 16, ал. 1 от ЗЗДН/.
В настоящия случай, с оглед характера на акта на насилие – физическо
и психическо, с типичен интензитет, съдът намира за подходяща мерките за
защита по чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗЗДН. В приложимия закон не е
предвиден срок за налагане на мярката по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН, тъй като
никой няма право да нарушава предвидените, съгласно Конституцията на
Република България и Наказателния кодекс, човешки права, каквито са
правото на здраве, телесна и психическа неприкосновеност, поради което
съдът не следва да определя такъв. По отношение на мерките по чл. 5, ал. 1, т.
2 и по т. 3 ЗЗДН съдът счита, че същите следва да бъдат определени за срок
от шест месеца. Съдът счита, че тези мерки са достатъчни с оглед
установените по делото обстоятелства и имат възпиращо и предупредително
действие по отношение на ответника да се въздържа от извършване на акт на
домашно насилие по отношение на молителката и да не я доближава,
доколкото неизпълнението на постановената мярка за защита съставлява
престъпление по чл. 296, ал. 1 от НК.
Съгласно чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН във всички случаи съдът с решението по
чл. 15, ал. 1 от ЗЗДН налага на извършителя и глоба в размер от 200 до 1000
лева. Съдът, при преценката си относно размера на глобата, съобрази от една
страна характера и тежестта на извършеното - типична за подобни деяния, а
3
от друга липсата на доказателства за доходите и имущественото състояние на
извършителя, поради което намира, че на ответника следва да бъде наложена
глоба в минималния размер, а именно глоба в размер на 200,00 лева.
При този изход на делото разноските следва да бъдат присъдени в
тежест на ответника. На основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН дължимата по чл. 16
от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК,
държавна такса по делото в размер на 25,00 лева следва да се възложи на
ответника, като последният бъде осъден да я заплати в полза на държавата по
сметка на Софийски районен съд, доколкото съгласно чл. 11, ал. 1 от ЗЗДН тя
не се внася предварително от молителя.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ИЗДАВА, на основание чл.15, ал.2 ЗЗДН, ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА в
полза на Н. В. В., ЕГН: **********, с адрес гр. София, кв. Илиянци, ул.
“Далия”№ 17, срещу Т. П. А., ЕГН: **********, с адрес гр. София, кв.
Илиянци, ул. “Далия”№ 17, като налага следните мерки за защита:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5 ал. 1, т. 1 от ЗЗДН Т. П. А., ЕГН:
**********, ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА ОТ ИЗВЪРШВАНЕ на домашно насилие
(физическо, психическо или друго) по отношение на Н. В. В., ЕГН:
**********.
ОТСТРАНЯВА Т. П. А., ЕГН: ********** от съвместно обитаваното с
Н. В. В., ЕГН: **********, жилище на адрес гр. София, кв. Илиянци, ул.
“Далия”№ 17 за срок от шест месеца.
ЗАБРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН на Т. П. А., ЕГН:
********** да приближава Н. В. В., ЕГН: **********, нейното жилище с
адрес гр. София, кв. Илиянци, ул. “Далия”№ 17, нейната местоработата при
магазин Метро, адрес: гр. София, бул. “Европа” и местата за социални
контакти и отдих на лицето на по-малко от 200 метра за срок от шест месеца.
НАЛАГА на основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН на Т. П. А., ЕГН:
**********, глоба в размер на 200,00 лева, платима в полза на държавата по
сметка на Софийски районен съд.
ОСЪЖДА Т. П. А., ЕГН: **********, да заплати в полза на държавата
по сметка на Софийски районен съд сумата в размер на 25,00 лева за
държавна такса.
УКАЗВА на Т. П. А., ЕГН: ********** че при неизпълнение на
заповедта на съда, полицейският орган, констатирал нарушението, задържа
нарушителя и уведомява незабавно органите на прокуратурата.
На основание чл. 17, ал. 3 от ЗЗДН обжалването на решението не спира
изпълнението на заповедта.
4
Преписи от решението и от издадената заповед да се връчат на страните
и да се изпратят служебно на съответното РУ на МВР.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в 7 - дневен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5