РЕШЕНИЕ
№ 960
Враца, 03.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Враца - II състав, в съдебно заседание на дванадесети май две хиляди двадесет и пета година в състав:
| Съдия: | КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ |
При секретар ДАНИЕЛА МОНОВА и с участието на прокурора НИКОЛАЙ ВЪЛКОВ ЛАЛОВ като разгледа докладваното от съдия КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ административно дело № 20247080700724 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ във вр. със Закон за корпоративното поддоходно облагане /ЗКПО/.
Образувано е по ЖАЛБА на „Т.2.“ ЕООД ***, с ЕИК ** , със седалище и адрес на управление ***, с Управител и едноличен собственик А.Т., *** , чрез пълномощник – * А.А.И. ***, против РЕВИЗИОНЕН АКТ /РА/ № Р-04000623005740-091-001/ 28.08.2024 г. издаден от Р.Ф. ** и Й.М. **, потвърден с Решение по жалба срещу РА № 122/18.11.2024г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/ – Велико Търново при ЦУ на НАП, Б.Н., в потвърдената част, с който по отношение „Т.2.“ ЕООД са определени задължения за корпоративен данък 2022г. в размер на 333 274.84 лв., вместо декларираните 343 053.99 лв., от който внесен в размер на 170 272.34лв. и остатък за внасяне в размер на 163 002.50 лв. и съответни лихви в размер на 25 937.37 лв. Обжалват се, като незаконосъобразни определените задължения по ЗКПО в размер на 163 020.87 лв. и лихви в размер на 38 665.33лв., като се счита че задълженията по ЗКПО възлизат в размер на 26 112.77 лв. и се твърди, че има допусната и счетоводна грешка от счетоводителката на дружеството.
С Молба /на л. 96 от настоящето дело/ пълномощника на жалбоподателя е уточнил, че се обжалват определените задължения по ЗКПО в размер на 163020.87 лв. и определените лихви в размер на 25 937.37 лв.
С жалбата /на л.4-12, към приложеното адм.дело № 962/2024г. на АдмС В.Търново/ се твърди, че ревизионният акт /РА/ от 28.08.2024г. и решението в потвърдената част на РА от 18.11.2024г., са постановени при допуснати процесуални нарушения при извършване на ревизията и издаването на РА, и поради незаконосъобразното приложение на материалния закон, като се иска отмяната им. Сочи се, че акта е неправилен и незаконосъобразен, постановен в нарушение на принципите на обективност и законосъобразност. Изложени са подробни съображения затова. Иска се отмяна на РА за разликата между определените задължения в размер на 163 020.87 лв. и вместо тях да бъдат определени задължения в размер на 26 112.77 лв., явяващи се допълнително начислен корпоративен данък за календарната 2022г.
В с.з. процесуалния представител на жалбоподателя развива доводи за незаконосъобразност на обжалвания ревизионен акт, в обжалваната част, по изложените в жалбата съображения и съгласно представена писмена защита. Претендират се разноски по делото, общо в размер на 20 872.78 лв., съгласно представен списък /л.350/. Прави се възражения за прекомерност на хонорара на процесуалния представител на ответната страна.
Ответникът - Директор на Дирекция „ОДОП“ – Велико Търново, чрез процесуалния си представител ** Е.У., моли за отхвърляне, като неоснователна и недоказана подадената жалба, и да се потвърди, като правилен и законосъобразен атакувания РА. Претендират се разноски по делото, в размер на 19 017.40 лв., съгласно представен списък /л.361/.
Участващия по делото прокурор при Окръжна Прокуратура – Враца излага становище за постановяване на решение, с което да се отхвърли оспорването на процесния ревизионен акт.
Съдът, като взе предвид констатациите в обжалвания ревизионен акт, в обжалваната част, становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:
Съгласно чл. 156, ал. 1 от ДОПК, ревизионния акт, в частта, която не е отменена с решението по чл.155, може да се обжалва чрез органа пред административния съд по местонахождението му, в 14 /четиринадесет/ дневен срок от получаването на решението.
Жалбата е депозирана в законния срок, видно от данните по делото, подадена е от надлежна страна адресат на акта, срещу подлежащ на обжалване административен акт, след изчерпване на фазата на административния контрол, поради което същата е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От данните по преписката е видно, че жалбоподателя „Т.2.“ ЕООД ***, с ЕИК **, е със седалище и адрес на управление ***, с Управител и едноличен собственик на капитала А.Т., ***. Дружеството е вписано в търговския регистър на 16.11.2021г., капитала е 1 000 лв., няма регистрирани клонове в страната и в чужбина. За ревизирания период не са установени данни за извършени сделки със свързани лица, като ЮЛ е декларирало в ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2022г. предмет на дейност с код КИД 7022 – консултантска дейност по стопанско и друго управление. Няма регистрирани трудови договори и няма данни за регистрирано ЕКАПФ за периода на ревизията. Няма извършвани предходни ревизии.
Целта на дружеството, както и на партньорите му от * , е била набирането на средства от фирми в * с първоначална цел подпомагане изцяло дейността на ПФК ** ., привличане на нови футболисти в клуба и впоследствие закупуване на клуба и превръщането му в акционерно дружество. През м.април 2022г. е наето помещение с предназначение за офис. Според управителя на дружеството намеренията не са осъществени, поради несъгласие на феновете и * общественост. След неосъществените намерения дружеството е продължило да търси други български футболни отбори, в които дружеството и партньорите му, биха могли да инвестират солидни финансови средства, които са придобити в * от стопанска дейност.
Ревизионно производство е образувано със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-04000623005740-020-001/02.10.2023г. /на л. 65 от делото/, издадена от Р.И.Ф. **, надлежно оправомощен за това, съгласно представената Заповед № 651/11.08.2023г. на Директора на ТД на НАП Велико Търново /л.83/. С посочената ЗВР е определен обхват на ревизията – задължения за „Корпоративен данък“ за периода от 01.01.2022г. до 31.12.2022г. и „Данък добавена стойност“ /ДДС/ за периода от 14.12.2021г. до 31.03.2023г., със срок за завършване на ревизията два месеца от връчване на ЗВР. Със заповедта е разпоредено ревизията да бъде извършена от Й.Н.М. ** и В.Г.Н. **. Заповедта е връчена по електронен път на жалбоподателя на дата 06.10.2023г. /л.66/
На ревизираното ЮЛ е изпратено Искане за предоставяне на документи и писмени обяснения от задълженото лице /ИПДПОЗЛ/ от 05.10.2023г. /л.1-2, папка 2/ с което е изискана счетоводната и търговската документация за ревизирания период, като подробно са посочени документите които следва да бъдат представени на органите по приходите, за което жалбоподателя е уведомен на 06.10.2023г. /л.4, папка 2/.
Представени са от страна на жалбоподателя на ревизиращия екип значителен брой документи /л.5 – л.219, папка 2/.
Същевременно със Заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия /ЗИЗВР/ № Р-04000623005740-020-002/05.12.2023г. /на л. 68/, издадена от Р. Ф. **, ревизията е удължена до 05.01.2024г., за което жалбоподателя е уведомен по електронен път на 06.12.2023г. /л.69/.
На 19.12.2023г. ревизиращите посетили счетоводния офис в ** обслужващ дружеството за преглед на счетоводните документи, за което бил съставен Протокол № 1885276/19.12.2023г. /л.162, папка 3/.
С нова Заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия /ЗИЗВР/ № Р-04000623005740-020-003/21.12.2023г. /на л.71/, издадена от Р.Ф. ** ревизията е удължена до 06.03.2024г., за което жалбоподателя е уведомен по електронен път на 22.12.2023г. /л.72/.
С второ ИПДПОЗЛ от 17.01.2024г. /л.220-221, папка 2/ от жалбоподателя са изискани други данни и документи, конкретно посочени, като искането е връчено по електронен път в същия ден /л.223, папка 2/. Представени са допълнително документи /л.224-306, папка 2/, в т.ч. и писмено обяснение /без дата/ от управителя на дружеството /л.224, папка 2/.
С Уведомление № Р-04000623005740-113-001/19.02.2024г. /на л.192, папка 3/, жалбоподателят е уведомен, че основата за облагане /с ДДС, корп. данък и осиг.доход/ ще бъде определена по реда на чл.122-124а от ДОПК, за което жалбоподателят е уведомен на 19.02.2024г. /л.194, папка 3/, ведно с Уведомление по чл.17 ал.1 т.2 от ДОПК /л.195-196, папка 3/.
С трето ИПДПОЗЛ от 19.02.2024г. /л.1-2, папка 3/ от жалбоподателя са изискани други данни и документи, конкретно посочени, като искането е връчено по електронен път в същия ден /л.4, папка 3/. Представено е писмено обяснение от управителя /л.5, папка 3/ и документи /л.6-160, папка 3/ и Декларация от управителя /л.161, папка 3/.
На 28.02.2024г. * /В.Н./ и ** /Р. Ф./ провели работна среща в **, с упълномощено лице на дружеството /П.Д./, за което е съставен Протокол № 1885282/ 28.02.2024г. /л.163, папка 3/.
На 28.02.2024г. е подадена Молба от търговски пълномощник на дружеството П.Т.Д., с приложено пълномощно /л.75/, с искане за спиране на ревизията за 3 месеца /л.74/
Със Заповед № Р-04000623005740-023-001/28.02.2024г. /на л. 77/ е спряно производството по извършване на ревизията на осн. чл. 34 ал. 1/ал. 2 от ДОПК, за което жалбоподателя е уведомен на 28.02.2024г. /л. 78/.
На 22.05.2024г. ревизиращите провели отново работна среща, но с управителя А.Т. и търговския пълномощник П.Д., в ** в офис на НАП, за което бил съставен Протокол № 1994958/22.05.2024г. /л.164, папка 3/.
Със Заповед № Р-04000623005740-143-001/28.05.2024г. /на л. 80/ е възобновено производството по извършване на ревизията на осн. чл. 35 от ДОПК, считано от 28.05.2024г. със срок на ревизията до 04.06.2024г., за което жалбоподателя е уведомен на 31.05.2024г. /л. 81/.
С Протокол № Р-04000623005740-ППД-001/06.06.2024г. /на л.165,папка 3/ ревизиращ присъединил - приобщил Протокол КД-73 за приключване на проверка № П-04000622217529-073-001/11.09.2023г. /л.167-179, папка 3/.
Ревизиращите извършили насрещна проверка на фирма „Е.Д.П.“ ООД ***, за което е съставен Протокол за извършена насрещна проверка № П-04000624000105-141-001/13.02.2024г. /л.180-181, папка 3/. На същата фирма преди това било изпратено Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице от 02.01.2024г. /л.182-183, папка 3/. Приложени са писмени обяснения от управителя на фирмата /л.184, папка 3/.
Със Заповед № 688/25.06.2024г. /л.85-86/ на Директора на ТД на НАП-В.Търново и на осн. чл.11 ал.3 вр. ал.1 от Закона за националната агенция по приходите, са определени органи по приходите/длъжностни лица, с конкретно посочени правомощия по ДОПК.
Към административната преписка са приложени 4 бр. молби от 29.03.2023г. за административно сътрудничество до данъчната/приходната администрация на * , ведно с получени отговори към тях /л.1-38, л.39-74, л.75-112 и л.113-152, папка 4/.
Съставен е Ревизионен доклад /РД/ № Р-04000623005740-092-001/ 27.06.2024г. /л.34-58/ от определения ревизиращ екип, с който са установени задължения за ДДС и по ЗКПО, както и лихви по ДОПК подробно отразени в доклада, и в справки за лихвите /л.60 и л.61/. В доклада детайлно са отразени и анализирани събраните доказателства в хода на ревизионното производство, като РД е получен от жалбоподателя в същия ден на 27.06.2024г /л.59/, ведно с редица допълнително приложени и описани конкретни документи /л.62-64/.
Ревизията е завършила със съставянето на Ревизионен акт /РА/ № Р-04000623005740-091-001 от 28.08.2024г. /л.18-28/ издаден от Р.Ф. **, възложил ревизията и Й.М. **, ръководител на ревизията, на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК. С РА е определено за ревизирания период допълнително дължима сума – корпоративен данък по ЗКПО за 2022г. в размер на 163 002.50 лв. и лихва 25 937.37 лв., както суми за ДДС - 338 195.61 лв. с лихви 98 088 лв. В РА са посочени, както правни така и фактическите основания за издаването му, обсъдени са събраните доказателства в хода на производството. Изложени са мотиви във вр. със събраните доказателства, установените задължения и определения размер на същите, като такива са посочени и в РД, който е неразделна част от РА. Мотиви за издаване на РА се съдържат и в РД, който е неразделна част от него. Лихвите са уточнени и в таблици /л.29 и л.30/ и справка за общите задължения /л.31-32/. РА, с приложенията, е получен от жалбоподателя на 02.09.2024г. /л.33/.
Жалбоподателят „Т.2.“ ЕООД ***, е обжалвал РА по административен ред с жалба вх. № 20932/11.09.2024г. /л.12-14/, като същият е потвърден частично с Решение по жалба срещу ревизионен акт № 122/ 18.11.2024г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Велико Търново. РА е отменен в частта по ЗДДС и преписката е върната със задължителни указания. РА от 28.08.2024г. е потвърден в частта, в която са определени задължения за корпоративен данък 2022г. в размер на 333 274.84 лв., вместо декларираните – 343 053.99 лв., от който внесен в размер на 170 272.34 лв. и остатък за внасяне в размер на 163 002.50 лв. и съответни лихви в размер на 25 937.37 лв. В решението от 18.11.2024г. са посочени, както правни, така и фактически основания, в резултат на които е отменен и съответно потвърден РА, обсъдени са и възраженията на оспорващия в депозираната жалба, като една част от тях, в частта за задълженията по ЗКПО са приети за неоснователни. Решението е връчено на оспорващия на 25.11.2024г. /л.11/, по електронен път, а жалбата до съда е депозирана пред административния орган, чрез куриер на 28.11.2024г. /на л.22 от приложеното адм.дело № 962/2024г. на АдмС В.Търново/ и заведена с вх. № 1849/29.11.2024г./на л.4 от адм.дело № 962/2024г. на АдмС В.Търново/.
По делото са представени и приети събраните в хода на ревизионното производство писмени доказателства, неразделна част от РД и РА, приложени по преписката по опис и приети, като доказателства по делото. Представен е и СД диск /л.87/, приет като доказателство съдържащ РА, РД, ЗВР и ЗИВР, подписани с квалифициран електронен подпис с опис на информацията /т.15, на л.2-гръб, от адм.дело № 962/2024г. на АдмС В.Търново/ съдържаща се на магнитния носител.
Същевременно жалбоподателя „Т.2.“ ЕООД ***, чрез упълномощени лица, подавал неколкократно декларации по чл. 92 от ЗКПО за 2022г. Първата декларация е подадена на 31.03.2023г. Във връзка с извършване на ревизията до дружеството са изпратени Покани по чл.103 от ДОПК на 05.01.2024г. и на 15.01.2024г. Подадена е в резултат на тези покани от дружеството втора декларация по чл.92 от ЗКПО за 2022г. на 17.01.2024г. Последва трета покана по чл.103 от ДОПК от 05.06.2024г. В отговор на третата покана е подадена коригиращата декларация от 14.06.2024г. от св. Л.И. – **. След това същото лице подава две идентични декларации по чл.92 от ЗКПО на 10.09.2024г. Декларациите от 10.09.2024г. не са приети при обработката им от органите на НАП и са отхвърлени с мотив, че има подадена предходна декларация за същия период и срокът на корекция е изтекъл. За 2023 г. от дружеството са подадени четири декларации по чл.92 от ЗКПО – от 26.06.2024г., от 06.09.2024г., от 10.09.2024г. и от 30.09.2024г.
В хода на съдебното производство са представени в заверен препис допълнително документи - Годишна данъчна декларация /ГДД/ по чл. 92 от ЗКПО за 2022г. с вх. № 0600И0265776 от 14.06.2024г. /л.122-126/, хронологичен регистър /л.136-193/, фактури и кредитни известия /л.194-205/, съобщение /л.206/, ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2023г. № 0600И0274260 от 06.09.2024г. /л.207-220/, справка за подадени декларации по чл.92 от ЗКПО /л.278/, съобщения за резултат от обработка на декларациите /л.279-283/, ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2022г. вх. № 0600И274472/ 10.09.2024г. /л.284-292/, Покана по чл.103 от ДОПК от 05.06.2024г. /л.308-312/, Покана по чл.103 от ДОПК от 05.01.2024г. /л.313-315/, Покана по чл.103 от ДОПК от 15.01.2024г. /л.316-318/, ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2022г. № 0600И0216 542/31.03.2023г. /л.319-332/ и ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2022г. № 0600И0241 787/17.01.2024г. /л.333-346/.
По искане на процесуалния представител на жалбоподателя, в хода на съдебното производство, беше допуснат и разпитан свидетел – Л.Т.И. /л.295-296/, ** . Същата потвърди, че е подписала редица документи, приложени по делото: съобщението /на л.206 от делото/, декларацията от 06.09.2024г. /на л.207-220/, хронологичния регистър /л.187-193/, както и декларацията /на л.14 от адм.дело № 962/2024г. на АдмС В.Търново/. Свид. Л.И. потвърди също, че е допуснала счетоводна грешка, съгласно декларацията /на л.14 от адм.дело № 962/2024г. на АдмС В.Търново/. Това се наложило, тъй като разбрала по-късно, че е допусната грешка при издаването на самите фактури, които по българското законодателство се издават в лева, а във фактурите били в евро, без да се уточни това, поради което трябвало да направи корекция с кредитни известия, с пет кредитни известия за едни и същи фактури, за да се превърне еврото в лева и тогава цената станала двойна.
В хода на съдебното производство, отново по искане на процесуалния представител на жалбоподателя беше допусната и изготвена Съдебно-счетоводна експертиза /л.255-277/. Заключението на вещото лице по поставените 7/седем/ задачи, е както следва: По поставения първи въпрос, представени ли са от дружеството кредитни известия в корекционната декларация за 2022г. от 14.06.2024г. по отношение 5бр. конкретно посочени фактури № 17/ 03.05.2022г., № 5/10.03.2022г., № 16/03.05.2022г., № 14/03.05.2022г. и № 15/ 03.05.2022г., са отразени кредитните известия съответно с № 20/28.11.2022г., № 21/ 01.12.2023г., № 23/01.12.2023г., № 18/17.10.2022г. и № 19/17.10.2022г., но не са отразени вторите кредитните известия към фактурите, съответно с № 24/ 22.01.2024г., № 26/22.01.2024г., № 27/22.01.2024г., № 28/22.01.2024г. и № 29/ 22.01.2024г. По втория въпрос взети ли са в предвид процесните кредитни известия при определяне на задълженията по рев.акт от 28.08.2022г., отговора, е че са взети в предвид първите кредитни известия с дати от 28.11.2022г., 01.12.2023г. и от 17.10.2022г.,и не са взети предвид вторите кредитни известия с дата от 22.01.2024г. Вещото лице по този втори въпрос е изразило становище, че ревизиращите органи правилно не са взели в предвид вторите кредитни известия, тъй като те на 100 % дублират по съдържание, суми и клиенти първоначално издадените към процесните фактури и няма основание за повторното им издаване. По третия въпрос какъв би бил размера на доначисления данъчен кредит, в случай, че бяха отразени и процесните кредитни известия в корекционната декларация и каква лихва следва да се изчисли върху коригирания данък, отговора е, че в този случай полагащия се корпоративен данък би бил 227 660.02 лв., при внесен 170 272.34, за довнасяне 57 387.68 лв. и лихва 3 402.89 лв. На четвъртия въпрос да се установи в електронното досие на дружеството дали е подадена втора корекционна декларация през м.септември 2024г. в която да са включени и процесните кредитни известия, приета ли е декларацията, отговора е, че са подадени още 2бр. коригиращи декларации по чл.92 за 2022г. с дати от 10.09.2024г., с идентични данни, като и двете декларации са отхвърлени, тъй като има подадена предходна декларация за същия период и срокът за корекция е изтекъл. На петия въпрос отразени ли са кредитните известия в счетоводните справки за 2022-2024г. в сч. сметка 411, цялата хронология на група 70 за периода 2022-2024 г. в кореспонденция с група 50-плащания по банка и на каса, отговора е, че всички издадени от дружеството кредитни известия са осчетоводени, но за кредитните известия от № 24 до № 29 вкл. издадени на 22.01.2024г., дублиращите кредитни известия, не се установи да са посочени в справка-декларация по ЗДДС за отчетен период 01.2024г. и дневника за продажби към нея, както и във VIEZ-декларацията за данъчен период 01.2024г. По отношение шестия въпрос, налице ли е плащане по 5-те фактури с дати от 10.03.2022г. и от 03.05.2022г., отговора е, че плащане има само по първата фактура № 5/10.03.2022г., която е за сума от 234699.60 лв. /120 000 евро/, като полученото плащане е в размер на 4 889.58 лв. /2 500 евро/. По останалите фактури няма плащане. По последния седми въпрос, да се установи серийния номер на ел.сертификат на лицето подало корекционната декларация за 2022г. от 14.06.2024г., отговора е, че тази декларация е подадена от лицето Л.Т.И. с КЕП, сериен номер 58F58D7286 CE9B3E. Пред съда /л.296-297/ вещото лице Д.Б. потвърди заключението си, което беше оспорено от процесуалния представител на оспорващия, само в частта по отговора на втория въпрос.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл.7, ал. 1 от ДОПК актовете по този кодекс се издават от орган по приходите, съответно от публичен изпълнител, от компетентната териториална дирекция. Седалището на дружеството - жалбоподател „Т.2.“ ЕООД ***, от което следва, че компетентната териториална дирекция относно извършване на ревизията и съставяне на ревизионен акт е именно ТД на НАП Велико Търново.
Въз основа на приложените към административната преписка писмени доказателства и предвид разпоредбата на чл. 160, ал. 2 от ДОПК, съдът намира, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган по приходите, на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК, след възложена ревизия, съгласно чл. 112 и чл.113 от ДОПК, в предвидената от закона форма, съгласно чл. 113 от ДОПК, и съдържа реквизитите, посочени в чл. 120 от ДОПК. Извършените процесуални действия са оформени с протоколи, които съдържат реквизитите по чл.50, ал. 2 от ДОПК, поради което на основание чл. 50, ал. 1 от ДОПК – обвързват съда с материална доказателствена сила по отношение на фактите, установени с тях.
В ревизионния акт, са посочени фактическите и правните основания за издаването му. Ревизиращият орган е извършил подробен анализ на доказателствата, относими към данъчното облагане на жалбоподателя за ревизирания период. Изложени са мотиви и в обстоятелствената част на ревизионния доклад, който е неразделна част от ревизионния акт. Спазени са законоустановените срокове за съставяне на ревизионния доклад и ревизионния акт. Потвърждаващото решение също е издадено от компетентен орган и съдържа правни и фактически основания за издаването му.
Няма нарушение на чл.120 ал. 1 т. 5 от ДОПК – липса на мотиви в РА. В РА са обсъдени подробно фактите и правните основания за определяне задълженията по основание и размер. Съгласно чл. 120 ал. 2 от ДОПК ревизионния доклад се приобщава към РА и е неразделна част от него. Неоснователна се явява жалбата в тази част.
Няма допуснати от административния орган съществени нарушения по смисъла на чл. 146 т. 1, т. 2 и т. 3 от АПК водещи до незаконосъобразност на оспорения акт.
С РА от 28.08.2024г., в обжалваната част, са установени задълженията за корпоративен данък за 2022г., за периода от 01.01.2022г до 31.12.2022г. Анализирани са издадените за този период осчетоводени фактури, посочени в табличен вид /на стр.2 и 3 от РА/, като е посочено изрично /на стр. 3 от РА/ в табличен вид, че фактури за рекламни услуги към италиански клиенти са отразени също със стойности в евро, вместо в лева. Анализирани са представените от дружеството нови документи в резултат на изпратените покани, както и получените документи от данъчната администрация на **. Установено е наличието на обстоятелства по чл. 122 ал. 1 т. 4 от ДОПК, а именно – липса и непредставяне на счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството, поради което на основание чл. 124 ал. 1 от ДОПК е връчено уведомлението от 19.02.2024г., с което дружеството е уведомено, че основата за облагане с данък по чл. 92 от ЗКПО ще бъде определена по реда на чл.122 – 124а от ДОПК. След връчването на поканата от 05.06.2024г. и подаването на ГДД по чл.92 от ЗКПО от 14.06.2024г. са анализирани данните в тази декларация и в ревизионния доклад, и е определена данъчна основа по реда на чл. 122 от ДОПК в размер на 3 332 748.42 лв., полагащ се корпоративен данък 333 274.84 лв. /10%/, липса на авансови вноски 0.00 лв., внесен данък 170 272.34 лв. и разлика за внасяне 163 002.50 лв. Посочено е, че на осн. чл.175 от ДОПК се дължи лихва в размер на 38 665.33 лв., от които внесени 12 727.96 лв. и остатък за внасяне в размер на 25 937.37 лв.
В РА е посочено изрично, че РД /ревизионния доклад/ от 27.06.2024г. е връчен на 27.06.2024г., като в срока по чл. 117 ал. 5 от ДОПК е постъпила Молба вх. № 6308/12.07.2024г. от П. Д., пълномощник на дружеството, за удължаване на срока за подаване на възражение и представяне на доказателства по РД, което е уважено и с уведомление от 12.07.2024г. срокът е удължен до 11.08.2024г. До датата на издаване на РА /28.08.2024г./ не е постъпило възражение срещу РД.
В жалбата се твърди, че по пет фактури: № 17/03.05.2022г., № 5/ 10.03.2022г., № 16/03.05.2022г., № 14/03.05.2022г. и № 15 не са отразени кредитни известия на обща стойност 1 369.081 лв., която сума следва да отпадне от приходната част на ГДД за 2022г., тъй като за тези фактури са издадени кредитни известия, станали известни на ревизиращите и въпреки това не са взети под внимание при определяне на данъчната основа. Затова се твърди, че РА се явява незаконосъобразен и се иска отмяна за разликата между определените задължения в размер на 163 020.87 лв. и вместо тях да бъдат определени задължения в размер на 26 112.77 лв., явяващи се допълнително начислен корпоративен данък за календарната 2022г.
В писмените бележки /л.347-349/ се сочат четири фактури: № 15/ 03.05.2022г., № 14/03.05.2022г., № 7/02.05.2022г. и № 5/10.03.2022г., като по първите три има неотразени кредитни известия, съответно № 23/01.12.2023г. общо в размер на 117 349.80 лв., № 21/01.12.2024г. за 234 699.60 лв. и № 22/ 01.12.2023г. за 78 233.20 лв., което означава,че данъчната основа на фактурата е част от прихода на дружеството. По последната фактура № 5/10.03.2022г. е отразено кредитно известие № 20/28.11.2022г. общо в размер на 234 699.60 лв., но със знак „+“, което означава, че е отчетен приход и от фактурата, и от кредитното известие, което като резултат прави 469 399 лв. неправилно определен данък. Докато в първите три фактури са отчетени, като намаление на финансовия резултат, то за фактура № 5 се твърди, че е налице груба аритметична грешка, което на практика означава, че са определени неправилно задължения в размер на 10 % и лихви към тях върху сумата от 469 399 лв., което на практика означава 46 939 лв. неправилно определен данък.
Твърди се, че РА е незаконосъобразен, поради неправилно отразяване или липсата на такова на горепосочените /в писмените бележки/ кредитни известия. Посочено е, че счетоводен стандарт 18, който е задължителен дава определението на понятието „приход“. Сочи се, че гореописаните фактури /в писмените бележки/ не формират приход, тъй като са издадени кредитни известия към тях и те „сторнират“ техните данъчни основи. Твърди се, че е нарушен принципа на вярното и точно отразяване на стопанските операции, като данъчните органи не са отразили кредитните известия по фактурите /посочените в писмените бележки/, което на практика означава 46 939 лв. неправилно определен данък. Сумата от 899 681.60 лв. е сметната в сбора на приходната част на РА, без да е така. Сочи се, че съгласно чл. 25 от ЗКПО за целите на определяне на данъчния финансов резултат, когато в този закон е посочено, че приход /разход/ или печалба /загуба/ е признат за данъчни цели в годината на счетоводното му отчитане, с него не се преобразува счетоводния финансов резултат за текущата и следващата години.
Съдът приема, че правилно в оспорения ревизионен акт са определени задължения за корпоративен данък 2022г. в размер на 333 274.84 лв., вместо декларираните 343 053.99 лв., от който внесен в размер на 170 272.34лв. и остатък за внасяне в размер на 163 002.50 лв. и съответни лихви в размер на 25 937.37 лв., с оглед изложените съображения в РД и РА, както и заключението на ССчЕ, което заключение съдът кредитира изцяло, като обективно и компетентно дадено.
Задълженията за корпоративен данък са определени в РА, въз основа на РД и след прецизен анализ на документите приложени към ревизията, както и с оглед данните в коригиращата ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2022г. от 14.06.2024г.
В оспорения ревизионен акт /л.24/ и ревизионния доклад към него, е посочено как е определено допълнителното задължение за корпоративен данък по ЗКПО за 2022г. В Декларацията по чл.92 от ЗКПО от 14.06.2024г. за 2022г. са декларирани от жалбоподателя приходи общо: 3 890 928.21 лв., в т.ч. нетни приходи от продажби 3 890 928.21 лв., разходи общо: 270 008.50 лв., счетоводен финансов резултат /СФР/ - счетоводна печалба 3 620 919.71 лв., всичко увеличение на финансовия резултат 44 319.81 лв., чл.26 ал.1 и 2 от ЗКПО: 44 319.81 лв., всичко намаление на финансовия резултат 234 699.60 лв., данъчен финансов резултат – данъчна печалба 3 430 539.92 лв., полагащ се корпоративен данък 343 053.99 лв.
С РА е потвърдена определената с РД по реда на чл.122 от ДОПК данъчна основа за облагане с корпоративен данък в размер на 3 332 748.42 лв., както следва: счетоводен финансов резултат – печалба в размер на 3 620 919.71 лв. се преобразува:
В увеличение: на основание чл. 26 ал.1 т.1 и т.2 с декларираните непризнати разходи в размер на 44 319.81 лв.; на основание чл.78 от ЗКПО се преобразува СФР допълнително в увеличение с установените в хода на ревизията данни за неосчетоводени приходи в размер на 97 791.50 лв. представлява разлика от представената при извършения обмен на информация фактура № 11/03.05.2022г. за 150 000 евро/293 374.50 лв. от италианско дружество и тази осчетоводена от жалбоподателя в размер на 100 000 евро/ 195 583 лв.
В намаления: на основание чл. 78 от ЗКПО се преобразува СФР в намаление с осчетоводената, като приход суми в размер на 430 282.60 лв., по фактури, за които от събраните в хода на ревизията доказателства е установено, че няма доставка и същите са сторнирани м.12.2023г.
От управителя на дружеството А.Т. е представено писмено обяснение, с което е заявил, че дружеството е фактурирало на италиански дружества фактури за реклама с цел набиране на средства от фирми в * за подпомагане на дейността на ПФК **, а именно: с фактури № 14 от 03.05.2022г., № 16 от 02.05.2022г. и № 7 от 03.05.2022г., съответно за 234 699.60 лв., 117 349.80 лв. и 78 233.20 лв. След, като тези намерения не са се осъществили и не са постъпили плащания по цитираните фактури през 2023г., „Т.2.“ ЕООД издава кредитни известия, както следва: № 21, № 23 и № 22 от 01.12.2023г., със съответна данъчна основа: -234 699.60 лв.; -117 349.80 лв. и - 78 233.20 лв.
Определената данъчна основа по реда на чл.122 от ДОПК е в размер на 3 332 748.42 лв., полагащ се корпоративен данък в размер на 333 274.84 лв., няма авансови вноски 0.00 лв., внесен е данък в размер на 170 272.34 лв. и разликата за внасяне е 163 002.50 лв. лихвата е 38 665.33 лв., от която е внесена 12 727.96 лв. и остатък за внасяне 25 937.37 лв. /л.24гръб/.
В РД /л.51-52/ е посочено как е определена данъчната основа, както и как е определено задължението по ЗКПО /л.52гръб- л.54 гръб.
Съгласно заключението на ССчЕ са представени от дружеството кредитни известия в корекционната декларация за 2022г. от 14.06.2024г. по отношение 5бр. конкретно посочени фактури № 17/03.05.2022г., № 5/10.03. 2022г., № 16/03.05.2022г., № 14/03.05.2022г. и № 15/03.05.2022г., с отразени кредитните известия съответно с № 20/28.11.2022г., № 21/01.12.2023г., № 23/ 01.12.2023г., № 18/17.10.2022г. и № 19/17.10.2022г., но не са отразени вторите кредитните известия към фактурите, съответно с № 24/22.01.2024г., № 26/ 22.01.2024г., №27/22.01.2024г., № 28/22.01.2024г. и № 29/ 22.01.2024г. Процесните кредитни известия с дати от 28.11.2022г., 01.12.2023г. и от 17.10.2022г., са взети в предвид при определяне на задълженията по рев.акт от 28.08.2022г., като не са взети предвид вторите кредитни известия с дата от 22.01.2024г. Вещото лице е изразило становище, че ревизиращите органи правилно не са взели в предвид вторите кредитни известия, тъй като те на 100 % дублират по съдържание, суми и клиенти първоначално издадените към процесните фактури и няма основание за повторното им издаване. В електронното досие на дружеството има данни за подадени още 2бр. коригиращи декларации по чл.92 за 2022г. с дати от 10.09.2024г., с идентични данни, като и двете декларации са отхвърлени, тъй като има подадена предходна декларация за същия период и срокът за корекция е изтекъл. Кредитните известия в счетоводните справки за 2022-2024г. в сч. сметка 411, цялата хронология на група 70 за периода 2022-2024 г. в кореспонденция с група 50-плащания по банка и на каса, са осчетоводени, но за кредитните известия от № 24 до № 29 вкл. издадени на 22.01.2024г., дублиращите кредитни известия, не се установи да са посочени в справка-декларация по ЗДДС за отчетен период 01.2024г. и дневника за продажби към нея, както и във VIEZ-декларацията за данъчен период 01.2024г. По 5-те фактури с дати от 10.03.2022г. и от 03.05.2022г., плащане има само по първата фактура № 5/10.03.2022г., която е за сума от 234699.60 лв. /120 000 евро/, като полученото плащане е в размер на 4 889.58 лв. /2500 евро/. По останалите фактури няма плащане. Лицето подало корекционната декларация за 2022г. от 14.06.2024г., е лицето Л.Т.И. с КЕП, сериен номер ** .
Видно от жалбата и писмените бележки, съпоставени с РА и РД, спорното обстоятелство се явява намаленията на основание чл. 78 от ЗКПО и преобразуването на СФР в намаление с осчетоводената, като приход суми в размер на 430 282.60 лв., по фактури, за които от събраните в хода на ревизията доказателства е установено, че няма доставка и същите са сторнирани м.12.2023г., с твърдението на оспорващия, че е налице груба аритметична грешка, което на практика означава, че са определени неправилно задължения в размер на 10 % и лихви към тях върху сумата от 469 399 лв., което на практика означава 46 939 лв. неправилно определен данък /в писмените бележки/.
Съдът приема това твърдение за неоснователно и недоказано. За тази сума от 430 282.60 лв. в хода на ревизията доказателства е установено, че няма доставка и същите са сторнирани м.12.2023г. От управителя на дружеството А.Т. е представено писмено обяснение, с което е заявил, че е фактурирало на ** фактури за реклама с цел набиране на средства от фирми в * за подпомагане на дейността на ПФК ** , а именно: с фактури № 14 и № 16 от 03.05.2022г. и № 7 от 02.05.2022г., съответно за 234 699.60 лв., 117 349.80 лв. и 78 233.20 лв. /общо това са 430 282.60 лв./. След, като тези намерения не са се осъществили и не са постъпили плащания по цитираните фактури през 2023г., „Т.2.“ ЕООД издава кредитни известия, както следва: № 21, № 23 и № 22 от 01.12.2023г., със съответна данъчна основа: -234 699.60 лв.; -117 349.80 лв. и - 78 233.20 лв. Становището на вещото лице е, че ревизиращите органи правилно не са взели в предвид вторите кредитни известия, тъй като те на 100 % дублират по съдържание, суми и клиенти първоначално издадените към процесните фактури и няма основание за повторното им издаване. В РД /л.76/ е посочено, че в подадената данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО за 2023г. финансовия резултат е преобразуван в увеличение с общия размер на издадените през 2023г. кредитни известия в размер на 430 282.60 лв. Следва в тази връзка се отбележи, че процесния оспорен частично РА от 28.08.2024г. е за задълженията по ЗКПО за 2022г. и то определени след подаването на декларацията по чл. 92 от ЗКПО от 15.06.2024г. Правилно са определени задълженията по ЗКПО. Няма допусната аритметична грешка, като ако е имало допусната счетоводна грешка е следвало да се поправи с коригиращата декларация от 15.06.2024г. В тази връзка следва да се отбележи, че на св. Л.И. се представи при разпита й от процесуалния представител на оспорващия декларация по чл.92 от ЗКПО с изх. № 0600И0274260/06.09.2024г., която е за 2023г., а не за 2022г. В РА и РД изрично е посочено по отношение на фактурите издадени в евро, че е взет в пред този факт и основното за неприемането на кредитните известия съображение е, че не са постъпили плащания по цитираните фактури през 2023г. От страна на оспорващия не се доказа, че са постъпили плащания.
Няма допуснати от при издаването на оспорения акт, в оспорената част, противоречия с материално-правни разпоредби, както и с целта на закона, по смисъла на разпоредбите на чл. 146 т. 4 и т .5 от АПК.
В хода на ревизията не са допуснати съществени процесуални нарушения, вкл. и нарушения на основните принципи на данъчното производство, които да обосноват невалидност или незаконосъобразност на РА. Ето защо, настоящият съдебен състав намира, че не са налице пороци, касаещи формалната и процесуалната законосъобразност на РА. Събраните в хода на ревизията доказателства са анализирани и преценени обективно от органите по приходите, издали РА. В РД, РА и приложенията към ревизионната преписка е налице подробна обосновка на посочените като основание за установените обстоятелства и доказателства към тях, които факти не са оборени в хода на съдебното производство, както и изводите в оспорения РА, които се потвърждават и от заключението на ССчЕ.
С оглед на изложено следва да се приеме, че органите по приходите са установили по безсъмнен начин проявлението на фактите и обстоятелствата, от които черпят правомощието си да определят данъчната основна за облагане и да начислят следващия се от това корпоративен данък по ЗКПО Констатациите им са обосновани от събраните в хода на ревизионното производство доказателства, а направените въз основа на тях правни изводи са съответни на материалния закон. Жалбоподателят „Т.2.“ ЕООД не е представил доказателства, с които да опровергае верността на фактическите констатации в ревизионния акт поради което законосъобразно органите по приходите са определили корпоративния данък за 2022г. В тази насока възраженията на жалбоподателя за нарушения на материалния закон са изцяло неоснователни.
Съдът намира оспорения РА за постановен при липсата на съществени нарушения на административно производствените правила, в определената форма и от компетентен орган, при спазване на материалните норми, поради което същият е ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН, а подадената жалба срещу него изцяло неоснователна.
Следва жалбата на „Т.2.“ ЕООД ***, против РА от 28.08.2024г. потвърден частично с Решение от 18.11.2024г. на Директора на Дирекция /ОДОП/ – Велико Търново при ЦУ на НАП, в потвърдената част, с който по отношение „Т.2.“ ЕООД са определени задължения за корпоративен данък 2022г. в размер на 333 274.84 лв., вместо декларираните 343 053.99 лв., от който внесен в размер на 170 272.34лв. и остатък за внасяне в размер на 163 002.50 лв. и съответни лихви в размер на 25 937.37 лв. бъде отхвърлена, като неоснователна и НЕДОКАЗАНА.
При този изход на делото частично основателно се явява искането на процесуалния представител на ответника за разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение, с оглед направеното възражение за прекомерност. Съгласно чл.161, ал.1 от ДОПК и Наредба № 1/ 09.07.2004г. за възнаграждение за адвокатска работа, същото се определя съобразно материалния интерес на делото /чл.8/. Съгласно представен списък от процесуалния представител на ответника се претендира ю.к. възнаграждение в размер на 19 017.40 лв. /деветнадесет хиляди, седемнадесет лева и четиридесет стотинки/ с твърдение, че е определено с оглед материалния интерес по делото, който не е уточнен. Материалния интерес по делото е сумата от общо 188 958.24 лв., от които задължения за доплащане в размер на 163 020.87 лв. /съгласно жалбата/ и лихви в размер на 25 937.37 лв. /съгласно молбата уточнение/, които именно се обжалват. За суми над 100 000 лв. възнаграждението е 8 650 лв. плюс 4 % за горницата над 100 000 лв. При този материален интерес и съгласно чл. 8 ал. 1 вр. чл. 7 ал. 2 т. 5 от Наредбата, минималното възнаграждението е сумата от 12 208.33 лв. /дванадесет хиляди, двеста осем лева, и тридесет и три стотинки/, а именно 8 650 лв.+3 558.33 лв. Над тази сума до претендирания размер, съгласно представен списък, 19 017.40 лв. искането следва да се отхвърли, като неоснователно.
Разноските следва да се присъдят в полза на ЮЛ, а именно НАП-София, към което е административния орган. В тази връзка е и съдебната практика за разноските по дела от този вид по ДОПК /напр. Решение № 10 286/30.10.2023г. по адм. дело № 3025/2023г. на ВАС на РБ и др./
Водим от горното и на основание и чл. 160, ал. 1 ДОПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА на „Т.2.“ ЕООД ***, против РЕВИЗИОНЕН АКТ № Р-04000623005740-091-001 от 28.08.2024 г. потвърден с Решение № 122/18.11.2024г. на Директора на Дирекция ОДОП – В.Търново при ЦУ на НАП, в потвърдената част, с който по отношение дружеството са определени задължения за корпоративен данък 2022г. в размер на 333 274.84 лв., вместо декларираните 343 053.99 лв., от който внесен в размер на 170 272.34 лв. и остатък за внасяне в размер на 163 002.50 лв. и съответни лихви в размер на 25 937.37 лв.
ОСЪЖДА „Т.2.“ ЕООД *** да заплати на НАП-София разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 12 208.33 лв. и отхвърля искането над тази сума до пълния претендиран размер от 19 017.40 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, чрез Адм. Съд - Враца, пред ВАС на РБ - София в 14 /четиринадесет/ - дневен срок от уведомяване на страните, на които на осн. чл. 138 от АПК да се изпрати препис от същото.
| Съдия: | |