Р
Е Ш Е Н И Е
гр. Свиленград, 16.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РС
Свиленград, граждански
състав, в
публично заседание на десети юни две хиляди и двадесета година, в състав:
Районен съдия: Радина Хаджикирева
при
участието на секретаря Цвета Данаилова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 1133 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са обективно
съединени установителни искове от „Теленор България”
ЕАД срещу М.Д.А. с правно основание чл. 422, ал. 1, вр.
чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 345,
ал. 1 ТЗ, вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД за признаване за
установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца следните суми:
1) 182,60 лв. – дължима
сума за предоставени електронни съобщителни услуги съгласно договори за мобилни
услуги № ********* и № ********* от 29.09.2016 г. за периода 25.07.2017 г. –
24.10.2017 г.;
2) 104 лв. – незаплатени
лизингови вноски за мобилни устройства Sony
Xperia E5 Black и Lenovo Vibe S1 Lite Dual Blue съгласно договори за лизинг от 29.09.2016 г., ведно със
законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК – 12.07.2019 г., до окончателното изплащане на вземането, за които суми
е издадена Заповед № 220 от 16.07.2019 г. по ч. гр. д. № 755/2019 г. по описа
на РС Свиленград.
Ищецът твърди, че с
ответника М.Д.А. сключил договори за мобилни услуги № ********* и № *********
от 29.09.2016 г., съгласно които на клиента били предоставени следните
телефонни номера: **********, ********** и **********. Поддържа, че ответникът
не изпълнил задълженията си по тези договори за периода 25.07.2017 г. –
24.10.2017 г. на обща стойност 182,60 лв. На 29.09.2016 г. ищецът предоставил
на абоната съгласно договори за лизинг мобилни устройства Sony Xperia E5 Black и Lenovo
Vibe S1 Lite Dual Blue срещу заплащането на 23 месечни вноски
по 4 лв. всяка по отношение всяко едно устройство. Поради неизпълнение на
задължението на абоната да заплати в срок дължимите месечни плащания, на
основание чл. 12, ал. 2 от ОУ към договора за лизинг били обявени за предсрочно
изискуеми лизинговите вноски, дължими до изтичане срока на двата договора.
Общият размер на задълженията по договорите за лизинг възлизали на 102 лв.
Поради всичко изложено, ищецът подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК за претендираните суми. Въз основа на заявлението
било образувано ч. гр. д. № 755/2019 г. по описа на РС Свиленград и била
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за горепосочените суми. Тъй като
заповедта за изпълнение била връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, предявил установителни искове за вземанията си. По тези съображения моли
да бъдат уважени предявените искове.
В срока по чл. 131 ГПК
не е постъпил отговор на исковата молба от назначения особен представител на
ответника. В съдебно заседание особеният представител – адв.
А., изразява становище за основателност на предявените искове.
Съдът, като съобрази
доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
От приложеното ч. гр. д.
№ 755/2019 г. по описа на РС Свиленград се установява, че в полза на ищеца е
издадена Заповед № 220/16.07.2019 г. за изпълнение на парично вземане по чл.
410 ГПК против ответника за следните суми: 286,60 лв., представляваща стойността
на предоставени мобилни услуги и дължими лизингови вноски съгласно Договор за
мобилни услуги № *********, Договор за лизинг от 29.09.2016 г. и Договор за
мобилни услуги № ********* от 29.09.2016 г. по фактури за периода 25.08.2017 г.
– 25.12.2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 12.07.2019 г., 25
лв. – платена държавна такса и 360 лв. – адвокатско възнаграждение. Заповедта е
връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което на
основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК ищецът е предявил иск по реда на чл. 422,
ал. 1 ГПК за установяване на вземането си в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК.
От събраните по делото
доказателства се изяснява, че между страните на 29.09.2016 г. е сключен договор
№ *********, по силата на който ищецът се е задължил да предоставя на ответника
мобилни услуги за телефонни номера ********** и ********** съобразно условията
на стандартен месечен абонамент. От своя страна ответникът е поел задължение да
заплаща месечна абонаментна такса за всеки един телефонен номер в размер на
30,99 лв. Уговорена е и отстъпка в размер на 29,04 % от месечната такса. На
същата дата между страните е сключен втори договор за мобилни услуги за
телефонен номер ********** срещу заплащане на месечна абонаментна такса в
размер на 6,99 лв.
Също така от наличните
доказателства се установява, че между страните са сключени два договора за
лизинг от 29.09.2016 г., съгласно които ищецът, в качеството му на лизингодател,
е предоставил на ответника, в качеството му на лизингополучател, за временно и
възмездно ползване мобилни устройства Sony Xperia E5 Black и Lenovo Vibe S1 Lite Blue срещу заплащане от
страна на лизингополучателя на обща лизингова цена в
размер на 92 лв. за всяко едно устройство. Договорите са със срок от 23 месеца,
като е приложен погасителен план, съгласно който лизингополучателят всеки месец
се е задължил да заплаща лизингова вноска в размер на 4 лв. за всяко едно
устройство. Според чл. 4 от договора с подписването му лизингополучателят е
потвърдил, че лизингодателят му е предал устройството във вид, годен за
употреба.
За ползваните от абоната
М.А.Д. мобилни номера **********, ********** и ********** ищецът е издал три
броя фактури на обща стойност 188,05 лв., както следва:
- фактура № **********/25.08.2017
г., с падеж на плащане 09.09.2017 г., за отчетен период от 25.07.2017 г. до
24.08.2017 г., за сумата от 69,68 лв., ведно с описание на вида на ползваните
далекосъобщителни услуги и тяхната цена. За този период са дължими и лизингови
вноски в размер на 8 лв.;
- фактура № **********/25.09.2017
г., с падеж на плащане 10.10.2017 г., за отчетен период от 25.08.2017 г. до
24.09.2017 г., за сумата от 67,42 лв., ведно с описание на вида на ползваните
далекосъобщителни услуги и тяхната цена. За този период са дължими и лизингови
вноски в размер на 8 лв.;
- фактура № **********/25.10.2017
г., с падеж на плащане 09.11.2017 г., за отчетен период от 25.09.2017 г. до
24.10.2017 г., за сумата от 50,95 лв., ведно с описание на вида на ползваните
далекосъобщителни услуги и тяхната цена. За този период са дължими и лизингови
вноски в размер на 8 лв.;
При така установената
фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
По установителния иск с
правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД:
За основателността на
предявения иск е от значение установяването в обективната действителност на
следните материалноправни предпоставки: валидно правоотношение по договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги, както и че ищецът е предоставил тези
услуги на ответника през исковия период.
Предвид
всичко изложено, съдът намира, че в разглеждания случай между страните са
съществували облигационни правоотношения, по силата на които ищецът се е
задължил да предоставя на ответника мобилни услуги срещу заплащането на
уговорената цена съобразно тарифния план. С оглед естеството на договора и представените
писмени доказателства, съдът приема, че ищцовото дружество
е изпълнило задължението си да предостави мобилни услуги на ответника съгласно
тарифния план. Поради това и като съобрази, че към изброените по-горе фактури,
неоспорени от ответната страна, са приложени детайлни справки за потреблението
от ползваните от ответника телефонни номера, съдът приема, че искът за
признаване за установено дължимостта на сумата от 182,60
лв., представляваща цената на ползваните далекосъобщителни услуги, е доказан по
основание и размер. Не се доказа от ответника, при разпределена за него
доказателствена тежест с доклада по делото, да е изпълнил процесното
задължение. Затова заявената искова претенция за признаване за установена дължимостта на процесната сума в размер на 182,60 лв.,
представляваща стойността на незаплатени далекосъобщителни услуги, за която
сума е издадена Заповед № 220/16.07.2019 г. за изпълнение на парично задължение
по ч. гр. д. № 755/2019 г. на РС Свиленград състав, се явява основателна. Като
законна последица от уважаване на предявения иск следва да се присъди и
законната лихва от датата подаване на заявлението в съда – 12.07.2019 г. до
окончателното изплащане на вземането.
По
установителния иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр.
чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 345, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД:
За
успешното провеждане на този иск ищецът следва да установи наличието на
действително правоотношение по договор за лизинг, по силата на което
лизингодателят се е задължил да предостави на лизингополучателя лизингованата вещ за временно ползване срещу уговореното
лизингово възнаграждение и лизингодателят да е предоставил държането на
мобилното устройство в състояние, годно за обичайното или уговореното
потребление.
В
разглеждания случай от доказателствата се установява, че страните са обвързани
от два договора за лизинг, като ищецът е изпълнил задължението си да предостави
на ответника за временно ползване лизингованите вещи.
Също така се изяснява, че от м. юли 2017 г. ответникът не е заплащал дължимите
лизингови вноски. С оглед всичко изложено и доколкото се установява, че ищецът
е предоставил за ползване на ответника мобилните устройства във вид, годен за
употреба, и са изтекли сроковете на лизинговите договори, то съдът намира, че
ответникът е следвало да заплати цената на остатъка от лизинговите вноски в
размер на 104 лв. Поради това следва да бъде признато за установено, че
ответникът дължи на ищеца горепосочената сума, ведно със законната лихва върху
нея от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 12.07.2019 г., до
окончателното изплащане на вземането.
Съобразно
т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, разноските, сторени в заповедното
производство, следва да се присъдят с решението по исковото производство, като
съдът се произнася с осъдителен диспозитив. В хода на заповедното производство ищецът
е направил разноски в размер на 25 лв. за държавна такса и 360 лв. за
адвокатско възнаграждение. В исковото производство е заплатил държавна такса в
размер на 25 лв., 360 лв. за адвокатско възнаграждение и 200 лв. за
възнаграждение за особен представител С оглед уважаването на исковете, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят сторените в
заповедното производство разноски в размер на 385 лв., както тези, направени в
хода на настоящото производство, които възлизат на 585 лв.
Така
мотивиран, РС Свиленград
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по
исковете с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл.
415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 345, ал.
1 ТЗ, вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД по отношение на М.Д.А.,
ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, че дължи на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление:***, Бизнес Парк София, сграда 6, следните суми: 182,60 лв. –
дължима сума за предоставени електронни съобщителни услуги съгласно договори за
мобилни услуги № ********* и № ********* от 29.09.2016 г. за периода 25.07.2017
г. – 24.10.2017 г., и 104 лв. – незаплатени лизингови вноски за мобилни
устройства Sony Xperia E5 Black и Lenovo
Vibe S1 Lite Dual Blue съгласно договори за лизинг от 29.09.2016
г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 12.07.2019 г., до окончателното изплащане на
вземането, за които суми е издадена Заповед № 220 от 16.07.2019 г. по ч. гр. д.
№ 755/2019 г. по описа на РС Свиленград.
ОСЪЖДА М.Д.А., ЕГН: **********,
с постоянен и настоящ адрес: ***, да заплати на „Теленор
България” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***, Бизнес
Парк София, сграда 6, сумата от 385 лв. – разноски в заповедното производство,
и сумата от 585 лв. – разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба
пред ОС Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия: