Р Е Ш Е Н И Е
Номер
Година 07.05.2019 Град Стара
Загора
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорски районен
съд
Петнадесети граждански състав
На четвърти февруари Година две хиляди и деветнадесета
В публичното заседание в следния
състав
Председател:
Олга Златева
Секретар Емилия Димитрова
Прокурор
като разгледа докладваното от
съдия Олга Златева
гражданско дело номер 5283 по
описа за 2017 година.
Предявен
е иск от Б.Д.Д. *** против С.Х.Б. и И.
М. И. *** /след изменението от осъдителен на установителен в о.с.з. на
26.10.2018г./ – по чл. 422 ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 240 от ЗЗД, вр. с чл. 535 от ТЗ - за признаване за установено по
отношение на ответниците, че дължат солидарно на ищеца сумата от хххлв. - главница по издаден на
04.07.2014г. запис на заповед - по ч.гр.д.№3224/2017г., ведно със законната
лихва от 06.06.2017г. до изплащане на вземането. Претендират се разноски.
Ищецът твърди, че на 04.07.2014г.
предоставил в заем на ответниците сумата 10838 лв., като срещу нея издали запис
на заповед с нотариална заверка на подписите peг.№ 2961/04.07.2014г. на
нотариус Ххх, с район на действие PC - Стара Загора. Падежът за връщане на
заема бил на 01.09.2014г., без протест и без предявяване. По записа на заповед
ответниците не изплатили сумата от хххлв. на падежа. Ищецът образувал пред СтРС
ч.гр.д. № 3224/17г., по което била издадена Заповед №2249/15.06.2017г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, ведно
със изпълнителен лист за сумата от хххлв. главница и на 19.06.2017г. образувал
изпълнително дело № 1495/17г. при Ххх, с район на действие ОС - Стара Загора. В
срока, даден за доброволно изпълнение от Ххх, ответниците подали възражение
срещу издадената Заповед за изпълнение, от което за ищеца възниквало правното
основание да образува гражданско дело по общия исков ред, с което да предяви
настоящата претенция.
Постъпил е отговор
от ответницата С.Б., с който искът се оспорва по размер. Сочи се, че ищецът е
бивш приятел на дъщерята на ответницата, с когото живеели на семейни начала.
През 2014г. се споразумели той да изтегли от «Райфайзенбанк» кредит, който
ответницата да изплаща чрез погасителни вноски в банката. Като гаранция -
обезпечение на тази договорка, въпреки почти роднинските тогава отношения,
отишли при нотариус, за да се подпише запис на заповед за цялата сума по
кредита. Като поръчител се задължил и И.М. - другият ответник, приятел на
ответницата. Процесният запис на заповед имал само обезпечителна функция за
изплащане вноските по кредита и договореният в него падеж не отговарял на
действителните уговорки на страните. Ответницата започнала да изплаща вноските по
кредита, съгласно договорката, като внасяла по банковата сметка в полза на ищеца
в Райфайзенбанк с IBAN ***. До настоящия момент била изплатила сумата от ххх лв.
Впоследствие ищецът и дъщерята на ответницата се разделили и той решил да
заведе настоящия иск за пълната сума, въпреки внесените вноски по кредита, като
към момента дължимата сума била доста по малка от претендираната. Имало период,
в който ответницата имала финансови затруднения да погасява ежемесечно вноските
и вероятно това, както и влошените отношения след раздялата била причината
ищецът да заведе настоящия иск. Искът се счита за неоснователен по размер тъй
като голяма част от сумата била изплатена.
Постъпил е отговор
от ответник И. М. И., с който искът се оспорва по размер. Сочи се, че ищецът и
дъщерята на С.Б. - другата ответница, живеели на съпружески начала. През 2014г.
ищецът и С. се споразумели той да изтегли от «Райфайзенбанк» кредит, който тя
да изплаша чрез погасителни вноски в банката. Като обезпечение на тази им
договорка, отишли при нотариус, за да подпише ответницата запис на заповед за
цялата сума по кредита, а ответникът се подписал като поръчител. С.Б. започнала
да изплаща вноските по кредита, съгласно договорката, като внасяли понякога
заедно парите по банковата сметка в полза на ищеца в Райфайзенбанк с IBAN ***. Понякога
ответникът внасял суми по сметката с пари, дадени му от С.. До настоящия момент
на ответника било известно, че С. е изплатила сумата от ххх лв. Искът се счита
за неоснователен по размер, тъй като ответникът, в качеството на поръчител, не
дължал на ищеца сума в претендирания размер.
В
съдебно заседание ищецът не се явява и не изпраща представител. Пълномощникът
му представя становище, с което моли искът да се уважи, претендира разноски.
Пълномощникът
на ответниците пледира искът да се уважи за сумата от 1946 лв. Възразява за прекомерност на
заплатения от ищеца адвокатски хонорар, претендира разноски.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, както и доводите на страните, намира
за установено следното:
Със Заповед по реда на чл. 417 от ГПК с № 2249, издадена по приложеното ч.гр.д. № 3224/2017г. по описа на
Старозагорския районен съд, е разпоредено ответниците да заплатят на ищеца
солидарно сумата от 10 838 лв. по запис на заповед от 04.07.2014г. и
законната лихва върху сумата от 06.06.2017г. до изплащането й.
В срока по чл. 414 ал. 2 от ГПК
срещу Заповедта са подадени възражения от длъжниците, обуславящи допустимостта
на настоящия установителен иск.
Видно от представения по делото
документ, на 04.07.2014г. ответницата С.Х.Б. е издала в полза на ищеца запис на
заповед за сумата от 10 838 лв. Записът на заповед е с падеж 01.09.2014г.
Поръчител по записа на заповед е вторият ответник - И.М.И.. Записът на заповед е редовен от външна
страна, отговаря на всички изисквания на чл. 535 от ТЗ. Редовно е /отговаря на
изискванията на чл. 484 от ТЗ/ и поръчителството.
Видно от представените делото
документи, на 02.06.2014г. между ищеца и „Райфайзенбанк /България/” ЕАД е
сключен договор за потребителски кредит № 1ххх, по силата на който, банката е
отпуснала на кредитополучателя сумата от 11 143,06 лв., с краен срок на
погасяване – 05.06.2019г. и дата на първа погасителна вноска – 05.07.2014г. –
един ден след издаването на записа на заповед. Обстоятелството, че записът на
заповед е издаден като обезпечение за изплащане на теглен в полза на
ответниците кредит по този договор не е спорно по делото, в тази насока е
молбата от ищеца чрез пълномощника му от 18.12.18г. /л.
Видно от заключението на
съдебноикономическата експертиза, месечната погасителна вноска е 225,78 лв. Към
датата на проверката на вещото лице /09.03.2018г./ ответниците са внесли за
погасяване на кредита общо 5 892 лв., като последната вноска е от
02.12.2016г. /преди подаването на заявлението по чл. 417 от ГПК/. Към датата на
проверката остатъкът на дълга на ищеца по кредита е, както следва:
3 173,31 лв. – редовна главница; 2,95 лв. – текуща редовна лихва от
05.03.2018г. до 09.03.2018г.; 104,70 лв. – текуща лихва по просрочена главница;
0,25 лв. – наказателна лихва върху просрочена главница от 05.03.2018г. до
09.03.2018г.; 0,05 лв. – дневна лихва върху просрочена главница.
Следователно, към проверката на
вещото лице, изготвило заключението – 09.03.2018г., ответниците са погасили
чрез плащане частично задължението си по записа на заповед и към тази дата
дължат по него сумата от 4 946 лв.
На 23.03.2018г. между ищеца Б.Д.Д.
и дъщерята на ответницата – М.Д.В., е сключено споразумение, по повод
настоящото дело. Съгласно споразумението, подписалите го страни са се
договорили, че задължението на двамата ответници се поема от дъщерята на ответницата
С.Б. и се редуцира, по взаимно съгласие на страните по споразумението, на сума
в размер на 6 300 лв. Споразумели са се, че М.Д.В. заплаща на ищеца сумата
от 3000 лв. в деня на подписване на споразумението, като се задължава да му
заплати остатъка от 3 300 лв. в срок от шест месеца. „Заплаща” е в сегашно
историческо време, но в съдебно заседание на 26.10.2018г. пълномощникът на
ищеца заявява, че сумата от 3000 лв. е заплатена от дъщерята на ответницата по
силата на споразумението. Споразумението /за остатък от 3300 лв./ не обвързва
ответниците по делото, които не са страни по споразумението.
Следователно, с тези заплатени
3000 лв. дългът на ответниците по записа на заповед остава в размер на 1946 лв.
/10 838 лв. - 5 892 лв. – 3000 лв./. Следователно, за тази сума искът
е основателен и като такъв, следва да бъде уважен, ведно със законната лихва,
считано от 06.06.2017г. до окончателното изплащане на сумата, а за разликата до
пълния предявен размер от 10 838 лв. – да се отхвърли, като неоснователен и
недоказан в тази част.
С оглед изхода на спора, в тежест
на ответниците следва да се възложат направените от ищеца разноски по
настоящото и по заповедното производство, съразмерно на уважената част от иска
/няма доказателства за заплатен от ищеца адвокатски хонорар по настоящото
дело/, а именно: 39,81 лв. по настоящото производство и 195,13 лв. по
заповедното производство.
Ищецът следва да заплати на
ответниците разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска – в размер на 553,29
лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на С.Х.Б., ЕГН **********,*** и И.М.И.,
ЕГН **********,***, че дължат солидарно на Б.Д.Д., ЕГН **********,***, сумата
от 1946 лева по запис на заповед, издаден на 04.07.2014г., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 06.06.2017г. до изплащане на вземането, за която
сума е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК и изпълнителен
лист по ч.гр.д. № 3224/2017г. по описа на Старозагорския районен съд.
ОСЪЖДА С.Х.Б., ЕГН **********,***
и И.М.И., ЕГН **********,***, да заплатят на Б.Д.Д., ЕГН **********,***, сумата
от общо 234,94 лева, направени по настоящото дело и по ч.гр.д. № 3224/2017г. по
описа на Старозагорския районен съд разноски, съразмерно на уважената част от
иска.
ОСЪЖДА Б.Д.Д., ЕГН **********,***,
да заплати на С.Х.Б., ЕГН **********,*** и И.М.И., ЕГН **********,***, сумата от
553,29 лева, разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска.
Решението може да се обжалва пред
Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: