РЕШЕНИЕ
№ 170
гр. Пловдив, 16.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Таня Б. Г.а
при участието на секретаря Мая В. Крушева
като разгледа докладваното от Таня Б. Г.а Търговско дело № 20235300900467
по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Искове с правно основание чл. 432 от КЗ и чл.557 КЗ, съединени в
условията на евентуалност.
Производството е образувано по искова молба, подадена от С. Ю. С. с
ЕГН **********, А. М. С. с ЕГН ********** и Г. И. Ю. с ЕГН **********,
всички от *** представлявани по пълномощие от адв.С. С. от АК-**, с която
са предявени евентуално съединени искове, както следва:
Искове с правна квалификация чл.432 КЗ против „Застрахователна
компания ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, гр.София за заплащане на
обезщетения по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за
неимуществените вреди- болки и страдания на всеки от ищците, както следва:
- на С. Ю. С. - обезщетение в размер на 170 000 лв. за претърпени болки
и страдания от смъртта на неговия ** С.С.С., ведно със законната лихва
считано от 20.09.2018 г. - датата на уведомяването на застрахователя за
настъпилото застрахователно събитие до окончателното изплащане на сумата,
- на А. М. С. - обезщетение в размер на 170 000 лв за претърпени болки
и страдания от смъртта на нейния ** С.С.С., ведно със законната лихва
считано от 09.10.2018 г. - датата на уведомяването на застрахователя за
настъпилото застрахователно събитие до окончателното изплащане на сумата,
и
- на Г. И. Ю. - обезщетение в размер на 170 000 лв. за претърпени болки
и страдания от смъртта на нейния ** Ф.Х.М.., ведно със законната лихва
1
считано от 09.10.2018 г. - датата на уведомяването на застрахователя за
настъпилото застрахователно събитие до окончателното изплащане на сумата
и
при условията на евентуалност да бъде осъден Гаранционен фонд да
изплати на ищците горните обезщетения на осн.чл.557, вр.чл.558, ал.5 от КЗ,
ведно със законната лихва от 31.01.2019 г.- датата, на която този ответник е
отказал изплащане на обезщетенията.
Твърди се в исковата молба, че на 12.08.2018 г., около 05:30 ч. на гл. Път
I-8, 269 km. + 200 Първомай - Хасково е настъпило пътно - транспортно
произшествие, при което автомобил с рег.№ **, марка „Фолксваген”, модел:
„Голф”, управляван от Ю. К. Р. се блъска в попътно движещо се ремарке per.
** свързано и функционално зависимо от теглещ го трактор с per. N ** марка
„ЮМЗ” модел 6КЛ управляван от водача С. Х. Ю., като вследствие на Пътно
транспортното произшествие е причинена смъртта на всички в автомобила,
включително на пътниците С.С.С. и Ф.Х.М... Пътно-транспортното
произшествие било посетено от служители при ОД на МВР - Пловдив - сектор
„Пътна полиция”, за което бил съставен Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица N 573 от 12.08.2018 г. По случая било образувано досъдебно
производство N 80 / 2018 г. по описа на Сектор „РПТ" при ОД на МВР
Пловдив, респективно прокурорска преписка N 8129 / 2018 по описа на
Окръжна Прокуратура Пловдив за престъпление по чл. 343 ал. 3 пр. 4 б"Б" вр.
ал.1 б”В" вр. чл. 342 ал. 1 от НК.
В процеса на образуваното досъдебно производство били извършени
множество процесуално следствени действия, фотоалбуми, огледи, няколко
автотехнически експертизи, съдебно медицински експертизи и др. От
изготвените множество автотехнически експертизи в досъдебното
производство обобщено се приемало, че от техническа гледна точка причина
за настъпилото ПТП била, че водачът Ю. К. Р. на лек автомобил с рег.№ **,
марка „Фолксваген”, модел: „Голф”, е управлявал автомобила със скорост,
която не му е позволила да реагира своевременно на опасността, както и
употребата на алкохол.
Досъдебното производство приключило с влязло в сила Постановление
за прекратяване на наказателното производство от 11.03.2021 г. на основание
чл. 243, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 4 от НК (смърт на дееца).
Автомобилът марка „Фолксваген”, модел: „Голф” с рег.№ **,
управляван от Ю. К. Р. и в който са пътували като пътници С.С.С. и Ф.Х.М..
, притежавал активна застраховка „Гражданска отговорност", сключена на
09.08.2018 г. с дати на покритие: от 09.08.2018 г. до 09.08.2019 г. със
застрахователна полица N: BG/22/118002281438 при ответния застраховател.
На 20.09.2018 г. на осн. чл. 429, ал. 3, изр. второ от КЗ, увреденото лице -
ищец С. Ю. С. - ** на С.С.С., депозирал Уведомление за настъпило
застрахователно събитие с вх. N 12818 / 20.09.2018 г. (по смисъла на чл. 429,
ал. 3 от КЗ), увреденото лице ищец - А. М. С. ** на С. С. депозирала
2
Уведомление за настъпило застрахователно събитие с вх. N 13652 / 09.10.2018
г. Било входирано и Уведомление за предявяване на претенция от ищците С. С.
и А. С. с вх. N 15179/05.11.2018 г., въз основа на което била образувана щета N
0000-1000-01 -18-7840 / 05.11.2018 г.
На 09.10.2018 г. на осн. чл. 429, ал. 3, изр. второ от КЗ, увреденото лице
ищец Г. И. Ю. - ** на Ф.Х.М.. депозирала Уведомление за настъпило
застрахователно събитие с вх. N 13652 / 09.10.2018 г. , а на 05.11.2018 г.
съобразно императивните изисквания на чл. 380, ал. 1 от КЗ в деловодството
на ответното дружество било входирано Уведомление за предявяване на
претенция от ищцата Г. Ю. с вх. N 15180 / 05.11.2018 г., въз основа на което
била образувана щета N 0000-1000-01-18-7843 / 05.11.2018 г.
На 12.11.2018 г. с Уведомително писмо изх. N 12355 / 09.11.2018 г.,
увредените лица ищци С. Ю. С. и А. М. С. били уведомени от Застрахователя
за необходимост от допълнителни документи. На 12.11.2018 г. с Уведомително
писмо изх. N 12354 / 09.11.2018 г„ увреденото лице ищец Г. И. Ю. бил
уведомена от Застрахователя за необходимост от допълнителни документи.
На 18.10.2021 г. ищците изпратили уведомления (получени по ECONT
на 20.10.2021 г. допълнителни документи по образуваните преписки по щети.
На 22.05.2023 г. с писма изх. N 4790 и 4792 от 22.05.2023 г. С. С., А. С. и
Г. Ю. били уведомени от ЗК „ЛЕВ ИНС”, че с оглед доказателствата в
приложената документация по случая, ЗК „ЛЕВ ИНС” приемал, че причина за
възникване на ПТП е поведението на водача на МПС марка „Фолксваген”
модел „Голф” с per. N **. Застрахователя считал, че към датата на настъпване
на застрахователното събитие, посоченото МПС е било със служебно
прекратена регистрация от 28.06.2018 г. поради неплатена премия по
Задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”.
Считал, че едва на 13.08.2018 г. поради получено известие в Пътна Полиция
за вече платена „Гражданска Отговорност", регистрацията на процесното
МПС е била служебно възстановена. С оглед на изложеното застрахователят
приел, че не е налице основание, молбата/претенцията на ищците за
изплащане на обезщетение да бъде уважена.
Ищците поддържат, че за процесното МПС е имало валидно сключена
застраховка гражданска отговорност на 09.08.2018 г. с дати на покритие: от
09.08.2018 г. до 09.08.2019 г. със застрахователна полица N:
BG/22/118002281438 към „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС”
АД с ЕИК *********, поради което са предявили настоящите искове.
Ищците С. Ю. С. и А. М. С. са ** (** и **) на починалия в ПТП С.С.С., а
ищцата Г. И. Ю. - ** на починалия в ПТП Ф.Х.М... Посоченото качество на
ищците ги определяло в кръга на лицата, които притежават материалноправна
легитимация да претендират обезщетение за неимуществени вреди, когато
такива са претърпени.
Починалият С.С.С. живял с ** С. Ю. С. и А. М. С. в семейната си къща в
с ****. Заедно с тях живеел и *** Ю. С. С., който страдал от *** с **. Ю. С
3
бил **с **, като предвид заболяването му и необходимостта същият да бъде
постоянно обгрижван и под постоянен надзор, ** А. С. ** и била неотлъчно
до него. ** С. С. издържал семейството си със земеделска работа, която била
сезонна, като изцяло разчитал на помощта единствено и само на **а си С.,
който до смъртта си помагал на ** си, за да осигурява издръжка на
семейството си. Внезапната смърт на С. бил неописуемо тежък и непоносим
удар, както за ** му С., така и за ** А.. Въпреки заболяването си Ю. разбрал за
инцидента с **, което рефлектирало изключително негативно върху
поведението и психиката му, като започнал да обостря реакциите си в
агресивната им форма, буйствал, рязко сменял настроения и др. Това от своя
страна довело до още по-чувствително усещане на безпомощното състояние, в
което изпаднали С. и ** А.. Шокът от зловещия инцидент бил изключително
интензивен за ** С., който се наложило да разпознава тялото на **, предвид
тежките наранявания, които е получил. Тази шокираща гледка останала
завинаги в съзнанието му, довела до изключително психическо напрежение,
нестабилност, душевна мъка и чувство на безизходица. Внезапната смърт на
** ги съкрушила, Два месеца преди злощастния инцидент С. навършил ** и
тъй като все още не бил **, имал мечти за бъдещето си и да създаде **. Били
добро и скромно семейство. **разчитали на ** да им помага в живота, той бил
радост и надежда за старините им. Разбирали са се изключително добре,
винаги им помагал както морално, така и материално в съвместния им живот.
** бил здраво ** и въобще не допускали, че ще го загубят по такъв неочакван
начин. Смъртта му ги заварила съвсем неподготвени и била изключителен
шок за тях. След смъртта му ** изпаднали в дълбока депресия и криза.
Болката от загубата на ** била непоносима, дори все още не можели да
повярват и приемат факта, че С.повече няма да се върне в къщи. Ако не
трябвало да се грижат за ***, за тях животът просто не би имал смисъл след
смъртта на С. Никога нямало да преодолеят болката от преждевременната и
нелепа загуба на **. Произшествието, довело до смъртта на ** С., им
причинила огромни неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените и
търпени от тях болки и страдания, които търпят и ще търпят цял живот от
загубата му.
Загиналият Ф.Х.М.. и **-ищцата Г. Ю., живеели заедно в семейната им
къща в ***. Внезапната смърт на Ф. бил неописуемо тежък и непоносим удар
за ищцата. Шокът от зловещия инцидент бил изключително интензивен за нея
предвид факта че в началото на ** погребала ** (20.01.2017 г.) З. Ю., който
също починал внезапно сравнително млад на ** г., което довело до
изключително психическо напрежение, нестабилност, душевна мъка и чувство
на безизходица. Внезапната смърт на ** и я съкрушила, Ф. бил само на **, не
бил **, но имал намерение да създаде ** и да има **. Бил позитивно настроен
и винаги давал кураж на **, че ще се справят заедно. Били сплотено и добро
семейство. Както преди смъртта на ** , така и след това, Ф. помагал на
семейството си, занимаващо се със сезонно земеделие, отглеждали, брали и
обработвали тютюн, дейност типична за района, в който са живеели. След
4
смъртта на ** Г. изцяло разчитала на ** Ф., а той от своя страна поел
отговорността да бъде **в къщата и да се грижи за **. Тя разчитала на ** да и
помага в живота, той бил радост и надежда за старините и. Разбирали се
изключително добре, винаги и помагал, както морално, така и материално в
съвместния им живот. ** и бил здраво и работливо ** и въобще не допускала,
че и него ще го загуби по такъв неочакван начин. Смъртта му я заварила
съвсем неподготвена и била изключителен шок за нея. След смъртта на ** Г.
изпаднала в дълбока депресия и душевна криза. Затворила се в себе си, не
излизала, не разговаряла с други хора. Болката от загубата на ** и била
непоносима, дори все още не можела да повярва и приеме факта, че Ф. повече
няма да се върне вкъщи. Произшествието, довело до смъртта на ** и Ф., и
причинила огромна неимуществена вреда, изразяващи се в претърпените и
търпени от тях болки и страдания, които търпи и ще търпи цял живот от
загубата му.
Според Постановлението за прекратяване на наказателното
производство от 11.03.2021 г. починалите С.С.С. и Ф.Х.М.. били заедно на **в
**, където заедно с Ю. К. Р. са употребили алкохол.
Впоследствие, за да се приберат по домовете си в **, тримата се качили
в автомобила на водача Ю. К. Р., който, след загуба на контрол върху същия,
причинява Пътно транспортното произшествие.
Фактът, че починалите С. С., Ф. М. и водача Ю. Р. са употребили
алкохол се обективирал както в Постановлението за прекратяване на
наказателното производство, така и в изготвените и приложени по
досъдебното производство химически експертизи. Позовавайки се на ТР № 1
от 23.12.2015 година по т.д. № 18 2014 г. на ОСГК на ВКС/, ищците признават
наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
починалите С. С. и Ф. М., изразяващо се в пътуване в автомобил, управляван
от водач, употребил алкохол над законоустановения минимум, като считат, че
този факт следва да бъде отчетен и съобразен при определяне размера на
обезщетението, както и съобразявайки се с Тълкувателно Решение от
01.08.2022 г. по Тълкувателно дело № 1, според което преценката на съда за
размера на справедливото обезщетение за неимуществени вреди от деликт не
е ограничена от заявената претенция, но не може да се присъди сума,
надхвърляща поисканата в петитума на исковата молба. Впоследствие, в с.з.
признанието е оттеглено от пълномощника им адв.С..
Съобразявайки се с утвърдената съдебна практика, според която
обезщетенията за претърпените неимуществени вреди от същият вид се
оценявали в границите на 180 000 - 200 000 лв. и критерия за справедливост,
заложен в чл.52 ЗЗД, ищците считат, че паричният еквивалент на търпените
болки и страдания е в размер на по 170 000 лв, за всяко едно от увредените
лица.
ПРИ УСЛОВИЯТА НА ЕВЕНТУАЛНОСТ предявяват искови претенции
срещу евентуалния ответник ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, въз основа на следните
5
фактически твърдения:
С оглед становището на застрахователя, че процесното МПС не е
притежавало валидно сключена застраховка гражданска отговорност , което
мотивирало и отказва да уважи молбата/претенцията за заплащане на
застрахователно обезщетение по застрахователна полица N:
BG/22/118002281438 по описа на ЗК ЛЕВ ИНС и в случай, че съдът възприеме
това становище и отхвърли предявените срещу главния ответник искове,
ищците молят да бъде осъден „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД", на основание чл. 557
от КЗ , да изплати претенциите по отношение на настъпилото ПТП с МПС,
непритежаващо валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност" и
съответно липса на застрахователно покритие.
Ищците изпълнили изискванията на КЗ да уведомят и предявят
претенция и пред евентуалния ответник „Гаранционен фонд”: Така на
22.05.2023 г. с вх. N 24-01-821 / 822 С. Ю. С. и А. М. С. депозирали
Уведомление за предявяване на претенция към Гаранционен фонд, за което
била образувана щета N 210407/05.11.2018 г. На 05.11.2018 г. с вх. N 24-01-825
/ 826 Г. И. Ю. депозирала Уведомление за предявяване на претенция към
Гаранционен фонд , за което била образувана щета N 210411/05.11.2018 г.
На 16.11.2018 г. по горепосочените претенции Увредените лица
получили писма от Гаранционен фонд с искане за представяне на
допълнителни документи. Така поисканите документи към момента на
искането не са били изготвени.
На 31.01.2019 г. с Уведомителни писма, Увредените лица били
уведомени, че Гаранционен фонд отказва изплащане на обезщетение за
неимуществени вреди.
Въз основа на изложеното са предявени исковете.
Ответникът ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД оспорва исковете. Оспорва наличието на
действаща към датата на ПТП задължителна застраховка „ГО“ за л.а.
Фолксваген Голф с рег.№**. Възразява, че е налице и съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на загиналите поради знанието им, че водачът
Ю. Р. е консумирал алкохол и е бил под негово влияние, въпреки което са
приели да се возят при него. На следващо място съпричиняването се
изразявало и в непоставянето на предпазни колани. Оспорват претенциите и
по размер. Възразяват и за изтекла погасителна давност по чл.111 ЗЗД относно
претенцията за заплащане на законна лихва за забава.
Ответникът Гаранционен фонд също е подал отговор, с който оспорва
исковете. Поддържа, че към датата на ПТП е действала валидна застраховка
„ГО“ при другия ответник. Оспорва всички фактически обстоятелства в
исковата молба- относно механизма на ПТП, поведението на водача и неговата
противоправност, вината, причинно-следствената връзка между деянието и
вредите, интензитета на търпените страдания, съответно размера на
претенциите. Възразява, че е налице „случайно деяние“, тъй като водачът не
могъл да предотврати ПТП. Навеждат и идентични с другия ответник
6
възражения за съпричиняване.
Ищците са подали допълнителна искова молба в срока за това, в която
оспорват възраженията на ответниците.
Ответникът Гаранционен фонд, в отговор на ДИМ, поддържа
направените от него възражения.
Ответникът ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД не е подал отговор на ДИМ.
Страните ангажират доказателства. Претендират разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и взе предвид становищата, доводите и възраженията на
страните, прие следното:
Исковете по чл.432 КЗ за заплащане на обезщетение по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ са процесуално допустими ,
тъй като са предявен след отправени от пострадалите и получени от
застрахователя претенции, и по които е постановен отказ, с което спазено
изискването на чл.432, ал.1, вр.чл.380 КЗ.
Разгледани по същество, исковете са частично основателни.
Не се формира спор по делото, а и е документално установено с
представените материали от воденото досъдебно производство № 80/2018 г.
наа сектор РТП на ОД на МВР.-Пловдив, в т.ч. Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 573/12.08.2018 г., съставен от длъжностно лице от Сектор
“Пътна полиция“, че на 12.08.2018 г. на главен път І-8/км.269+200/, Първомай-
Хасково, се е състояло ПТП , при което л.а. с рег.№ **, марка „Фолксваген”,
модел: „Голф”, управляван от Ю. К. Р. се блъска в попътно движещо се
ремарке рег.№ ** свързано и функционално зависимо от теглещ го трактор с
рег.№ ** марка „ЮМЗ” модел 6КЛ управляван от водача С. Х. Ю., като
вследствие на пътно транспортното произшествие е причинена смъртта на
всички в автомобила, включително на пътниците С.С.С. и Ф.Х.М...
Образуваното по случая досъдебно производство е прекратено с влязло
в сила Постановление от 11.03.2021 г. на Окръжна прокуратура Пловдив ,
поради смъртта на дееца.
Назначената КСМАТЕ, изготвена въз основа на материалите от
досъдебното производство / Протокол за оглед, скица, фотоалбум на
местопроизшествие/ , определя като най-вероятен следният механизъм на
ПТП: Водачът Ю. К. Р. е управлявал л.а.Фолксваген Голф по дясната лента на
платното за движение на път І-8 в посока от запад на изток. През това време
водачът С.Х. Ю. е управлявал трактор ЮЗ-6КЛ с ремарке РСД-4 по платното
за движение на същия път, в същата посока, пред автомобила. Тракторът с
ремаркето са нямали светлини или светлоотразителни елементи в задната част.
Когато л.а. Фолксваген Голф е настигнал трактора с ремаркето и разстоянието
между тях е било около 66-67 м., водачът на л.а. е реагирал, като е отклонил
автомобила наляво. Въпреки това след около 2,45 секунди е настъпил
неизбежен удар в предната дясна част и стра на л.а.Фолксваген и в задната
част на ремарке РСД-4.
Установява се от приетата съдебно-химическа експертиза, базирана на
7
приложената по ДП токсикологична експертиза, изготвена след изследване на
кръвна проба от водача на л.а.Фолксваген- Ю. К. Р. / също починал при
процесното ПТП/, че същият е имал концентрация на алкохол в кръвта към
момента на настъпване на смъртта, т.е., към момента на ПТП, от 1,64 промила,
което отговаря на следна степен на алкохолно опиване. Според експерта
въздействието на алкохола върху дадено лице е строго индивидуално и зависи
от това дали ежедневно се употребява алкохол и в какви количества. По този
начин може да се определи и алкохолният толеранс на дадено лице и дали
концентрацията от 1,64 промила може да даде някакви външни признаци.
Общоприетото е средната степен на алкохолно опиване или фазата на
възбудимост да се характеризират със: значителни нарушения в мисловната
дейност , речта, съобразителността, вниманието, ориентировката,
координацията на движенията, силно забавени реакции, афекти, понякога
сънливост, сърдечно-съдови разстройства, признаци на значително потискане
на ЦНС с понижена чувствителност на болка, емоционална нестабилност,
загуба на критична преценка, повлияване на възприятието, паметта и
разбирането, понижен сензорен отговор, повишено реакционно време,
намалена зрителна острота и периферно зрение, промени в акомодацията,
сензорно- моторна некоординираност, нарушено равновесие, забавена реч,
повръщане, сънливост.
Спорни по делото са причините за настъпване на ПТП, съответно
наличието на противоправно поведение на водача на лекия автомобил, довело
до ПТП. В тази връзка от събраните по делото доказателства се установява
следното:
Автотехническата експертиза описва няколко хипотези като основни
причини за настъпилото ПТП- при минимално влияние на алкохола и при
максимално влияние на алкохола при водача на лекия автомобил, които от
своя страна включват по още две хипотези- при движение на къси и на дълги
светлини на лекия автомобил.
В хипотезата при минимално влияние на алкохола и при движение на
къси светлини, причините за произшествието са две: Първата е скоростта на
движение на Фолксваген със 122 км.ч., тъй като при движение с технически
съобразена скорост от 79 км.ч. или по-ниска водачът би имал техническа
възможност да спре преди мястото на удара, ако предприеме своевременно
безопасно екстрено спиране, а при движение със скорост 90 км.ч. той би
избегнал удара, като премине покрай трактора от ляво. Втората причина
според експерта е и липсата на светлини и светлоотразителни елементи на
ремаркето на трактора, тъй като при наличието на такива водачът на лекия
автомобил би имал техническа възможност да забележи трактора на по-
голямо разстояниие.
В хипотезата на минимално влияние на алкохола и движение на дълги
светлини, причината за ПТП е , че водачът Ю. Р. не е реагирал своевременно
на опасността от удар, като е имал техническа възможност да направи това
чрез предприемане на безопасно екстрено спиране в момента, в който е имал
техническа възможност да забележи трактора без светлини и
светлоотразителни елементи на около 150 м., колкото е осветената зона от
8
дългите светлини.
Хипотезата при максимално влияние на алкохола и движение на къси
светлини според вещото лице е малко вероятна , тъй като водачът на лекия
автомобил следва да е реагирал на разС.ие 114 м, което е по-голямо от
осветената зона пред автомобила от късите светлини, която е 80 м.
При движение на дълги светлини и при максимално влияние на алкохола ,
според АТЕ има една причина: водачът на Фолксваген- Ю. Р., не е реагирал
своевременно на опасността от удар поради влиянието на алкохола, което
увеличава времето му за реакция с до 110%, поради което е нямал техническа
възможност да избегне произшествието. Обратно, при своевременна реакция /
без наличие на алкохол/ той би имал такава възможност да спре преди мястото
на удара, ако предприеме своевременно безопасно екстрено спиране в
момента, в който е имал техническа възможност да забележи трактора без
светлини и светлоотразителни елементи на около 150 м., колкото е осветената
зона от дългите светлини /равна на дължината на пълния спирачен път при
движение с установената от вещото лице скорост от 122 км.ч./.
Съдът напълно кредитира заключението на вещото лице като
компетентно изготвено, обосновано и неоспорено от страните. Въз основа на
него се налага извод, че във всички случаи ПТП е настъпило в резултат на
противоправно поведение на водача на л.а.Фолксваген Голф Ю. К. Р., който в
нарушение на правилата за движение е управлявал МПС с превишена и
несъобразена скорост / 122 км.ч./ и под влиянието на алкохол, с концентрация
в кръвта над допустимите норми / от 1,64 промила/- нарушение на чл.20, ал.2,
чл.21 и чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
Следва да се приеме, че деянието е извършено виновно –
непредпазливо, тъй като водачът е бил длъжен да знае правилата за движение
и въпреки, че не е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици, е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
Установено е по делото, че в резултат на ПТП са починали пътниците в
л.а.Фолксваген Голф- С.С.С.- ** на ищците С. Ю. С. и А. М. С., и Ф.Х.М..- **
на ищцата Г. И. Ю..
От гласните доказателствени средства- показанията на свидетелите
И.Х.- ** на С., и В. Н.- ** на **, където са живели починалите и техните
близки, се установява, че ищците са претърпели значителни неимуществени
вреди- мъка и страдания от смъртта на С. и Ф.
Така според показанията на свид.Х., който живее ** със ** на Ф.,
ищцата Г. Ю. е преживяла изключително тежко смъртта на **. Свидетелят
съобщава, че ** и ** живеели заедно, в едно домакинство. Една година преди
инцидента починал ** на Г. и тя разчитала само на **. Другата ** живеела в
**. Ф. не бил **, винаги и във всичко били заедно с ** си. При новината за
неговата смърт ищцата почти припаднала, „като че ли не живееше в същия
момент“. На погребението не била на себе си, не говорела. Притеснявали се,
че ще се случи нещо и с нея. Денонощно били до нея в продължение на два,
три месеца след това. Тя не можела да спи, не можела да се храни. Ставала
през нощта и не знаела какво прави. Имало случай да припадне, отслабнала,
9
все още била много зле, ходела по лекари.
Свидетелят Н. съобщава в показанията си, че е **на ** от **. и познава
семейството на С. С. повече от 20 години. Освен С., имали и друг **- Ю.,
който било болен- страдал от **и бил на легло. Ищцата А. се грижела за него и
не излизала от вкъщи, а С. се занимавал със земеделие. ** С. бил единствената
му подкрепа в работата, с която се издържало семейството. След смъртта на
** С. бил друг човек. Споделял, че „няма смисъл да живее повече“. На
погребението не бил на себе си, приятели го подкрепяли. След загубата не бил
същият, не общувал много, само когато имало нужда. А. рухнала след смъртта
на С. Впоследствие страдала от заболявания, като лекарите се съмнявали дали
ще оцелее. С. също имал здровословни проблеми и шест месеца бил в
болница. Имали **, която била ** в друго населено място.
От изложеното дотук следва, че в резултат на виновното противоправно
поведение на водача на л.а. Ю. Р. са настъпили вреди за ищците, които следва
да бъдат репарирани, т.е., налице е фактическият състав на чл.45 ЗЗД.
Спорен по делото е въпросът дали към момента на ПТП е имало
сключена задължителна застраховка „ГО“ за управлявания от деликвента лек
автомобил, която да ангажира отговорността на предпочитания ответник ЗК
„ЛЕВ ИНС“ АД.
Съгласно нормата на чл.429, ал.1, т.1 от КЗ с договора за застраховка
"Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в
границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат
от застрахователното събитие. Т.е., отговорността на ответника е обусловена
от наличието на сключен застрахователен договор , при действието на който е
настъпило застрахователно събитие. По делото е представена полица №
BG/22/118002281438/09.08.2018 г. за сключена задължителна застраховка „ГО“
при ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД за управлявания от Р. л.а.Фолксваген Голф с рег.№
К2024ВА и със срок на покритието от 09.08.2018 г. до 09.08.2019 г. ,
установяваща съществуването на валидно застрахователно правоотношение.
Действително установява се от представената справка от ИР на Гаранционен
фонд, че автомобилът е бил с прекратена регистрация в МВР, считано от
28.06.2018 г., която към датата на ПТП не е била възстановена. Служебното
прекратяване на регистрацията е на основание на осн.чл.171, т.2, б.“в“ от
ЗДвП , относимо към предходна полица за сключена застраховка „ГО“ със
срок на действие от 11.08.2017 г.- 11.08.2018 г., приета от застрахователя като
прекратена поради неплатена вноска. Това обстоятелство е без правно
значение, тъй като отговорността на застрахователя е обусловена от
действащия застрахователен договор, сключен на 09.08.2018 г. и неоспорен от
ответника. Освен това, към датата на ПТП е било отпаднало основанието за
дерегистриране на автомобила, тъй като вече е била сключена задължителната
застраховка, независимо, че информацията за това е постъпила в МВР със
закъснение / видно от справка на л.261 за изпратени писма от ГФ към КАТ/.
В обобщение, въз основа на така установената фактическа обстановка
10
съдът приема, че са налице предпоставките по чл.432 от КЗ за ангажиране
отговорността на застрахователя по задължителната застраховка «Гражданска
отговорност на автомобилистите»- валидно застрахователно правоотношение,
настъпило по вина на застрахования застрахователно събитие, в резултат на
което са настъпили вреди, подлежащи на обезщетяване.
Относно размера на обезщетенията за неимуществени вреди.
Разпоредбата на чл.52 от ЗЗД предвижда, че обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Съгласно
постановките на ППВС № 4/68 г., доразвити с решения на ВКС по чл. 290
ГПК, справедливостта като критерий за определяне размера на обезщетението
за неимуществени вреди при деликт не е абстрактно понятие, а предпоставя
винаги преценка на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства. При
причинена смърт от непозволено увреждане подлежащите на изследване
обстоятелства са начина на извършването му, възрастта на увредения,
дълбочината и продължителността на търпените морални страдания,
отношенията между пострадалия и претендиращите обезщетение за
неимуществени вреди, икономическата конюнктура, която рефлектира върху
обществено-оправданата оценка на понятието за справедливост при
определяне паричния еквивалент на вредите и пр. Те следва да бъдат
анализирани в тяхната съвкупност, за да се определи точно съдържанието на
увреждането.
Преди всичко следва да се посочи , че при определяне на размера на
обезщетенията за всеки един от тримата ищци съдът отчита, че загубата на **,
независимо от неговата възраст, е най- тежката емоционална травма, която би
могъл да преживее ** .
По исковете на С. С. и А. С. съдът съобрази и възрастта на починалото
лице, техен ** – **.; доказаните изключително близки отношения между
починалия и неговите **, които той подпомагал в препитанието на
семейството, и с които съжителствал до смъртта си. Неочакваната му смърт ги
е лишила от подкрепата, която са получавали от него и ги е поставила в още
по-затруднено положение предвид и непрекъснатите грижи, които следва да
полагат за другия **, страдащ от **. Внезапната му смърт е предизвикала
непреодолима мъка у ищците, която ще ги съпътства през целия им живот.
Отчитайки тези страдания, възрастта на ищците към момента на ПТП – **г. и
**г., емоционалните им преживявания, които ще ги съпътстват през целия
остатък от живота им като **, надживели **, и обществено-икономическата
ситуация към момента на инцидента, съдът намира, че размерът на
обезщетението за понесените от тях неимуществени вреди следва да се
определи на 150 000 лв. за всеки един от тях.
По отношение на претенцията на Г. Ю. съдът отчита възрастта на
починалия към момента на ПТП – **.; обстоятелството, че са живеели само
двамата в общия им дом след смъртта на ** ** преди това. Ищцата изцяло е
разчитала на своя ** Ф., който полагал грижи за нея. Внезапната му смърт я е
лишила както от финансовата, така и от моралната подкрепа, и се е отразила
изключително пагубно на емоционалното й състояние, била е съкрушена и
11
станала затворена в себе си. Изпитала е силен шок при новината за загубата;
впоследствие е започнала да има проблеми със съня. Неочакваната загуба е
предизвикала непреодолима мъка у ищцата, която ще я съпътства през целия й
живот. Отчитайки тези страдания, възрастта на ищцата към момента на ПТП
– **., обществено-икономическата ситуация към момента на инцидента, съдът
намира, че размерът на обезщетението за понесените от нея неимуществени
вреди също следва да се определи на 150 000 лв.
Извън високия интензитет на болки и страдания не се доказаха
изключително превишаващи обичайните морални вреди от загубата на близък
родственик (** **), изразяващи се в душевни болки и страдания, свързани с
естествената скръб, безпомощност и терзания, поради което претенциите до
пълните им размери като недоказани ще се отхвърлят
Неоснователно е възражението на ответника за съпричиняване по
смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД от страна на пострадалите поради липса на
поставени предпазни колани. От заключението на КСМАТЕ се установява, че
в конкретния механизъм на ПТП, а именно удар в задната лява част на
ремарке на трактор, ролята на предпазния колан е нищожна поради факта, че
същият по никакъв начин не предпазва главата на пострадалия, а още по-
малко деформирането на покрива на лекия автомобил към купето му. Именно
деформацията на покрива на лекия автомобил към купето е причината за
получаването на тежките черепно-мозъчни травми, довели до смъртта на
двамата пасажери. Следователно , поведението на пострадалите по време на
произшествието е било без значение за настъпването на вредите.
Ответникът е навел твърдения за наличие на принос от страна на
пострадалите и поради обстоятелството, че те са знаели, че водачът е
употребил алкохол и въпреки това са приели да пътуват в управлявания от
него лек автомобил. Според задължителната съдебна практика, обективирана
в ТР № 1/23.12.2015 г. по т.д.№ 1/2014 г. на ОСТК на ВКС, пътуването в
моторно превозно средство с водач, употребил алкохол, когато то е проява на
съзнателен и свободно формиран избор на увредения, по отношение на когото
е налице знание за този факт, или възможност за узнаването му при проявена
нормална дължима грижа, представлява поведение, изразяващо се в поемането
на предвидим и реално очакван риск, или в неговото неоправдано игнориране,
и такова поведение съставлява обективен принос, който е противоправен и е в
пряка причинна връзка с вредоносния резултат, последица от реализираното
пътно – транспортно произшествие. В настоящия случай по делото е
категорично установено, че водачът, при който са пътували пострадалите, е
управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта от 1,64 промила, т.е.,
след употреба на алкохол. В действителност по делото не са събрани преки
доказателства относно наличието на знание у пострадалите за този факт,
доколкото , въпреки проявените процесуални усИ. от страна на ответника, не
са изслушани показанията на допуснатия по негово искане свидетел поради
неоткриването му на известните по делото адреси. Независимо от това по
делото са налице многобройни косвени доказателства, които в своята
взаимовръзка водят до извод, че на пострадалите е било известно това
обстоятелство или най-малкото са имали възможност да го узнаят при
12
проявена нормална дължима грижа. На първо място по делото не се формира
спор, че тримата ** Ю., С. и Ф. са тръгнали по обяд на 11.08.2018 г. / денят
преди ПТП/ към близко населено място , където са присъствали на годеж /
така и в обясненията на ищеца С. С. по чл.176 ГПК, както и в показанията му
пред разследващия орган/. От тогава до момента на катастрофата са били
заедно, като произшествието е станало при прибирането им обратно в селото в
ранните часове на 12.08.2018 г. По досъдебното производство са приложени
резултати от извършени химически изследвания , от които се установява, че и
двамата пострадали също са употребили алкохол и са били с концентрация в
кръвта над 2 промила. Последното не се и оспорва от ищците. При тези
обстоятелства следва логичният извод, че след като са били заедно Ю. Р. през
последните поне 12 часа преди произшествието, празнували са годеж,
употребили са алкохол, непосредствено след което са предприели пътуването,
С. С. и Ф. М. са знаели или най-малко е можело да узнаят, проявявайки
нормална дължима грижа, че водачът Ю. Р. управлява автомобила след
употреба на алкохол. Въпреки това са приели да пътуват в управлявания от
него автомобил, поставяйки се сами в опасност, с което са допринесли за
увреждането си. Следователно налице е съпричиняване по смисъла на чл.51,
ал.2 от ЗЗД от страна на пострадалите, като приносът им следва да се
определи на 1/3. На това основание обезщетенията следва да се намалят и на
ищците да се присъдят съответно суми от по 100 000 лв.
На осн. чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ застрахователят следва да покрие спрямо
увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава
от датата на предявяване на претенцията от увреденото лице, а след изтичане
на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ и при отказ и липса плащане на обезщетение от
застрахователя, дължи законната лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди за собствената си забава. В случая ищците са уведомили
застрахователя за настъпилото застрахователно събитие съответно на
20.09.2018 г. / подаденото от ищеца С. С. уведомление/ и на 09.10.2018 г. – от
другите двама ищци. Следователно законната лихва върху обезщетенията се
дължи ,считано от посочените дати. Основателно е възражението на
застрахователя за погасяване на претенциите по давност за периода от три
години преди подаване на исковата молба на осн.чл.111 ЗЗД, поради което
законната лихва ще се присъди, считано от 08.08.2020 г.
Предвид основателността на претенциите към застрахователя, съдът не
се произнася по евентуално предявените такива към Гаранционен фонд.
Относно разноските.
На осн.чл.78, ал.6 ГПК ответникът ЗК «ЛЕВ ИНС» АД следва да
заплати ДТ в полза на съда съобразно уважените размери на исковете ,
възлизаща на 4000 лв. по всеки иск или ДТ общо от 12 000 лв., както
направените разноски от БС в размер от 389 лв. изплатени на вещите лица.
Ищците не са направил разноски по делото, поради което такива не им се
присъждат. Те са били представлявани от адвокат безплатно на осн.чл.38 от
ЗАдв., за което на процесуалния представител ще се присъди възнаграждение
в общ размер от 15000 лв. за всички искове , което съответства на
13
фактическата и правна сложност на делото, продължителността на
разглеждане на делото, както и на обема на представената от адвоката защита.
На ответника ЗК «ЛЕВ ИНС» АД ще се присъдят направените от него
разноски на осн.чл.78, ал.4 ГПК съразмерно с отхвърлената част от исковете,
възлизащи на 647,06 лв. от общо 1100 лв. разноски за вещи лица.
Евентуалният ответник Гаранционен фонд също има право на разноски
по аналогия на чл.78, ал.3 ГПК / в т.см.Определение № 82 от 19.02.2009 г. на
ВКС по ч. т. д. № 60/2009 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Тотка Калчева/.
Такива се констатираха в размер от 1080 лв., съответстващи на посочените в
списъка по чл.80 ГПК.
Мотивиран от изложеното, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Студентски“, бул.
„Симеоновско шосе“ № 67А, да заплати:
на С. Ю. С. с ЕГН ********** от *** , сумата от 100 000 лв.
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на неговия **
С.С.С., настъпила в резултат от ПТП, състояло се на 12.08.2018 г., виновно
причинено от Ю. К. Р. като водач на МПС – лек автомобил „Фолксваген
Голф“ с рег. №**, за който е сключена валидна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“, ведно със законна лихва, считано от
08.08.2020 г. до окончателното й изплащане;
на А. М. С. с ЕГН ********** от ***, сумата от 100 000 лв. обезщетение
за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на нейния ** С.С.С.,
настъпила в резултат от ПТП, състояло се на 12.08.2018 г., виновно
причинено от Ю. К. Р. като водач на МПС – лек автомобил „Фолксваген
Голф“ с рег. № ***, за който е сключена валидна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“, ведно със законна лихва, считано от
08.08.2020 г. до окончателното й изплащане и
на Г. И. Ю. с ЕГН ********** от ***, сумата от 100 000 лв. обезщетение
за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на нейния ** Ф.Х.М..,
настъпила в резултат от ПТП, състояло се на 12.08.2018 г., виновно
причинено от Ю. К. Р. като водач на МПС – лек автомобил „Фолксваген
Голф“ с рег. № **, за който е сключена валидна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“, ведно със законна лихва, считано от
08.08.2020 г. до окончателното й изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ исковете до пълните предявени размери от 170 000 лв.
от всеки от ищците, както и претенциите за присъждане на законна лихва за
периода от 20.09.2018 г. до 07.08.2020 г. вкл. по иска на С. С. и за периода от
09.10.2018 г. до 07.08.2020 г. вкл.по исковете на А. С. и Г. Ю..
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Студентски“, бул.
14
„Симеоновско шосе“ № 67А да заплати ДТ в размер на 12000 лева и разноски
в размер на 389 лв. в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Пловдивския окръжен съд.
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Студентски“, бул.
„Симеоновско шосе“ № 67А да заплати, на осн.чл.38, ал.2 от ЗАдв., на
адвокат С. И. С. от АК-Пловдив сумата от 15000 лв. възнаграждение за
осъществено процесуално представителство на ищците пред настоящата
съдебна инстанция.
ОСЪЖДА С. Ю. С. с ЕГН **********, А. М. С. с ЕГН ********** и Г.
И. Ю. с ЕГН **********, всички от ***, да заплатят на Застрахователна
компания „Лев Инс“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Студентски“, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А
сумата от 647,06 лв. деловодни разноски.
ОСЪЖДА С. Ю. С. с ЕГН **********, А. М. С. с ЕГН ********** и Г.
И. Ю. с ЕГН **********, всички от ***, да заплатят на Гаранционен фонд с
ЕИК *********, гр.София, ул.Граф Игнатиев № 2, ет.4 сумата от 1080 лв.
деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
15