Р Е Ш Е Н И Е
№
Град Добрич, 09.06.2021 година
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
ДОБРИЧКИ РАЙОНЕН СЪД ВТОРИ СЪСТАВ на единадесети май две
хиляди двадесет и първа година в публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ВЕЛИКОВА
секретар Сибел Бедел
разгледа докладваното от районния съдия гр. дело №
4023 по описа за 2019г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е
образувано по повод искова молба на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********, град София, район Младост, жк
„Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, с която против А.С.В. с ЕГН **********
***, са предявени по реда на чл. 415 от ГПК искове за установяване вземанията,
за което е издадена заповед № 2916 за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК от 21.12.2018г. по ч.гр.д.№ 4848 по описа на ДРС за 2018г., а
именно: 299,54 лева, дължима съгласно фактура
№ **********/05.09.2016г., фактура № **********/05.10.2016г., фактура №
**********/05.11.2016г. и фактура № **********/05.01.2017г., в това число:
-133,14 лева, представляваща
неизплатено задължение /такси и услуги/ по договор за мобилни услуги №
*********/01.06.2013г., изм. с доп. със Споразумение от 07.06.2016г., за
периода 05.08.2016г. - 04.11.2016г.;
-102,48 лева - неустойка за
предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги № *********/01.06.2013г.,
изм. с доп. със Споразумение от 07.06.2016г., начислена за периода 25.11.2016г.
- 07.06.2018г.
-63,92 лева - лизингови вноски за
мобилно устройство Samsung Galaxy J1 bLack по договор за лизинг от 03.06.2015г.
Претендират се разноските в
заповедното и в исковото производство.
Претендираните права произтичат
от следните обстоятелства: между страните са сключени следните договори за
предоставяне на услуги:
1.Договор за мобилни услуги №
********* от 01.06.2013г. за предоставен мобилен телефонен номер *** и мобилно
устройство Samsung Е2600.
2.Допълнително споразумение
********* от 03.06.2015г. към договор за мобилни/фиксирани услуги и Договор за
лизинг от 03.06.2015г., по силата на които за мобилен номер *** влиза в сила
нов абонаментен план и клиентът получава мобилно устройство Samsung Galaxy J1
3G Black, с общата цена на лизинговата вещ 183,77 лв., като за ползването й
лизингополучателят се задължава да извършва ежемесечни вноски в размер на 7,99
лв. с вкл. ДДС, фактурирани чрез сметките за ползвани мобилни услуги.
3.Допълнително споразумение №
********* от 07.06.2016г. към договор за мобилни/фиксирани услуги, съгласно
което за мобилен номер *** влиза в сила нов абонаментен план.
Ответникът не е изпълнил свои
парични задължения, начислени му в 4 бр. фактури, издадени в периода м.
септември 2016г. - м. януари 2017г.: фактура № **********/05.09.2016г., фактура
№ **********/05.10.2016г., фактура № **********/05.11.2016г. и фактура №
**********/05.01.2017г. Във всяка от фактурите са начислени вземания на
мобилния оператор, произтичащи от различни договори, сключени между него и
клиента.
Фактура № **********/05.09.2016г.
е издадена за отчетния период 05/08/2016г. - 04/09/2016г. и включва следните
задължения на клиента за посочения период: за мобилен номер ***: месечна
абонаментна такса 25,82 лв., както и ползвани услуги 29,36 лв. (от които
Гласова поща 0,40 лв., Допълнителни Услуги Мобилен Интернет 16,64 лв., Кратки
текстови съобщения (SMS) 1,12 лв., Услуги с добавена стойност (SMS) 11,20 лв.),
които са в общ размер на 55,18 лв. без ДДС - 66,22 лв. с вкл. ДДС; лизингова вноска
за мобилно устройство Samsung Galaxy Jl 3G Black - 7,99 лв. c вкл. ДДС. Общата
сума, начислена във фактурата, е 74,21 лв., като след приспадане на 2,52 лв.
надвнесено плащане за задължение от предходен отчетен период, претендиралата
сума по фактурата е 71,69 лв.
Фактура № **********/05.10.2016г.
с издадена за отчетния период 05/09/2016г. - 04/10/2016г. и включва следните
задължения на клиента за посочения период: за мобилен номер ***: месечна
абонаментна такса 25,82 лв., такса за спиране на номер 0,75 лв., както и
ползвани услуги 5,48 лв. (от които Кратки текстови съобщения (SMS) 2,08лв.,
Услуги с добавена стойност (SMS) 3,40 лв.), които са в общ размер на 32,05 лв.
без ДДС - 38,46 лв. с вкл. ДДС; лизингова вноска за мобилно устройство Samsung
Galaxy Jl 3G Black - 7,99 лв. c вкл. ДДС. Общата сума, начислена и претендирана
по фактурата, е 46,45 лв.
Фактура № **********/05.11.2016г.
е издадена за отчетния период 05/10/2016г. - 04/11/2016г. и включва следните
задължения на клиента за посочения период: за мобилен номер ***: месечна
абонаментна такса 25,82 лв. без ДДС - 30,98 лв. с вкл. ДДС; лизингова вноска за
мобилно устройство Samsung Galaxy Jl 3G Black - 7,99 лв. с вкл. ДДС. Общата
сума, начислена и претендирала по фактурата, е 38,97 лв.
След предсрочното прекратяване на
договорите за мобилни услуги, по вина на ответника поради изпадането му в
забава, е издадена и Фактура № **********/05.01.2017г., която включва
задължения за заплащане на неустойки за предсрочното прекратяване на договора
за мобилни услуги чрез процесии номера *** в общ размер на 636,43 лв., както и
предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски за мобилно устройство Samsung
Galaxy Jl 3G Black в общ размер на 39,95 лв. с вкл. ДДС. Претендираната сума по
фактура № **********/05.01.2017г. е в общ размер на 142,43 лв. - 102,48 лв.
неустойка и 39,95 лв. остатък от лизингови вноски.
Размерът и основанието за
възникване на задължението за неустойка за номер *** са уговорени в раздел III,
т. 4 от Допълнително споразумение № ********* от 07.06.2016г. към договор за
мобилни/фиксирани услуги. Съгласно посочената клауза, в случай на предсрочно
(за номер *** - преди 07.06.2018г.) прекратяване на срочен договор за мобилни
услуги по вина или по инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в
размер на сумата от стандартните за абонаментния план месечни такси от
прекратяването на съответния договор до края на първоначално предвидения срок
на действието му. Въз основа на уговореното между страните задължението за неустойка
за номер *** е в размер на 636,43 лв., което вземане в настоящото производство
се претендира частично в размер на 102,48 лв.
Обявяването на предсрочната
изискуемост на лизинговите вноски е уредено в чл. 12 от Общите условия на
оператора за договорите за лизинг, като предпоставка за упражняването на това
право е неизпълнението на паричните задължения на лизингополучателя, в т.ч. по
свързаните договори за мобилни услуги. За мобилно устройство Samsuns Galaxy Jl 3G
Black, чието ползване е предоставено с Договор за лизинг от 03.06.2015г.,
предсрочно изискуемият остатък от лизингови вноски е в размер на 39,95 лв.,
равняващ се на пет лизингови вноски.
Общата стойност на неизплатените
парични задължения на ответника е в размер на 299,54 лв. Изискуемостта на
вземанията по всяка от фактурите е настъпвала петнадесет дни след издаването й.
В периода след издаване на първата от гореизброените фактури длъжникът не е
извършвал плащания, като и към настоящия момент задълженията не са погасени.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК
ответникът, чрез особен представител, е представил писмен отговор. Оспорва
изцяло предявените искове по основание и размер. Твърди, че ответникът не е бил
абонат на услугите на ищеца, че не е получавал мобилно устройство и не дължи за
него лизингови вноски, нито неустойка, че не е ползвал мобилни услуги, нито пък
е приел ОУ на оператора. Предвид липсата на правоотношение между страните,
счита, че не се дължи заплащане на услугите, а няма и изпадане в забава.
Твърди, че почерците и подписите, полагани в приложените към исковата молба
договор и допълнителни споразумения, не са на едно и също лице. Оспорва всички
представени с исковата молба писмени доказателства, които не установяват нито
факта на предоставянето на услугите, нито пък размера им. Оспорва настъпването
на предсрочна изискуемост на дълга, тъй като не са налице предпоставките за
настъпване на такава, липсва изявление за упражняване на правото на кредитора
за обявяване на предсрочна изискуемост, което да е стигнало до длъжника. Прави
възражение за нищожност на клаузите от договора и ОУ, като неравноправни,
нарушаващи правата на потребителя и противоречащи на добрите нрави. Условията
на договора са изготвени предварително от по-силната страна, те обслужват
единствено оператора, абонатът не може да влияе и е поставен в неравностойно
положение. Освен това той не е приемал, нито подписал ОУ, които са
предварително подготвени, като това нарушава изискванията за добросъвестност
при сключването на договора. В представения от ищеца към исковата молба договор
и допълнителни споразумения, почеркът, с който сa изписани имената и подписът
за абонат, са различни в договора и в допълнителните споразумения. Прави
възражение за нищожност на договорната неустойка, като прекомерна, надхвърляща
многократно размера на главницата. Счита, че е изтекла давността по отношение
на вземанията за главница и лихва, като давността в случая е кратката
тригодишна такава. Липсват доказателства за това, дали по силата на сключения
договор за мобилни услуги, операторът реално е предоставил на клиента такива
услуги, дали същите са били вярно отчетени от измервателните средства на
доставчика на услугите и дали са правилно тарифирани, а оттук - и дали са
коректно фактурирани. Оспорва и претенцията за неустойка, свързана с предсрочно
прекратяване на договора. Клаузата за неустойката е нищожна поради накърняване
на добрите нрави и в тази връзка тя не може да породи задължения за ответника.
Основната цел на така уговорената клауза е да доведе до неоснователно
обогатяване на ищеца. Доколкото противоречието е още при уговарянето, то въобще
не е налице валидна клауза за тази неустойка, същата не е породила действие и
оттук - претенцията се явява неоснователна. Уговореният размер на неустойката
всъщност е равен на цената на самата услуга за оставащия период от договора,
като по този начин се позволява на доставчика да получи сума за непотребена
услуга. Още повече, че неустойката се начислява в размер на стандартната, а не
на преференциалната месечна такса, уговорена между страните, като по този начин
се създават условия за неоснователно обогатяване на оператора и се нарушава
принципа за справедливостта. Такава неустойка при предсрочно прекратяване,
дължима в размер на всички абонаментни вноски до момента на изтичане на срока
на договора, също противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1,
предложение трето от ЗЗД.
От събраните доказателства съдът
установява следните факти и обосновава следните правни изводи:
Исковете са предявени след
успешно проведено производство по чл. 410 от ГПК и в изпълнение на дадено от
съда указание след връчване на заповедта при условията на чл. 47, ал. 5 вр. чл.
415, ал. 1, т. 2 от ГПК в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК. Те са с правно
основание чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 и чл. 82 от ЗЗД.
Отношението е възникнало при действието на Общи условия.
На 01.06.2013г. между ищеца и
ответника е сключен договор за мобилни услуги № ********* за предоставен
мобилен телефонен номер *** и мобилно устройство Samsung Е2600 /л. 11/. С Допълнително
споразумение ********* от 03.06.2015г. към този договор за мобилни/фиксирани
услуги и с Договор за лизинг от 03.06.2015г. за мобилен номер *** е уговорен
нов абонаментен план и на потребителя е предоставено мобилно устройство Samsung
Galaxy J1 3G Black, с общата цена на лизинговата вещ 183,77 лв., като за
ползването й лизингополучателят се задължава да извършва 23 броя ежемесечни
вноски в размер на 7,99 лв. с вкл. ДДС, фактурирани чрез сметките за ползвани
мобилни услуги. Подписано е още едно Допълнително споразумение № ********* от
07.06.2016г., съгласно което за мобилен номер *** влиза в сила нов абонаментен
план.
Оспорено е авторството на
подписите, положени за абоната/лизингополучателя на всички представени от ищеца
документи, но доказателства за установяване тяхната неавтентичност ответникът
не е ангажирал, поради което оспорването по чл. 193 от ГПК не е успешно
проведено.
Потребителят е подписал декларации,
че е получил екземпляр от действащите Общи условия на мобилния оператор /л. 14
и 20/ към 03.06.2015г. и 07.06.2016г., поради което възражението на ответника в
тази насока не е основателно.
Писмените доказателства по делото
установяват възникналите между страните от сключени договори облигационни
отношения. В споразумението за предоставяне на мобилни услуги са описани
уговорените между страните абонаментен план и цената на стандартните месечни
абонаментни такси. В приложение към споразумението са установени цените на
ползваните услуги извън месечния план. Договорите не съдържат клаузи относно
основните задължения за плащане на абонаментни такси, потребени услуги и
лизингови вноски, които да са уговорени във вреда на потребителя, не отговарят
на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, по смисъла на
чл. 143, ал. 1 и 2 от ЗЗП. Подписаният от ответника договор за лизинг, който
установява вещта, общата й цена, размера и броя на вноските, доказва и получаването
на предоставеното с него мобилно устройство /така чл. 4 от договора/.
Доказателство за връщане на лизинговата вещ по делото няма.
Основното задължение на
потребителя на мобилни услуги е да заплаща месечните абонаментни такси, както и
ползваните допълнителни мобилни услуги извън пакета. По договора за лизинг
неговото задължение е да заплаща в срок месечните вноски.
Според твърденията на ищеца, ответникът
не е изпълнил свои парични задължения, начислени му в четири фактури, издадени
в периода септември 2016г. - януари 2017г., с номера и дати на издаване:
**********/05.09.2016г., **********/05.10.2016г.,**********/05.11.2016г. и **********/05.01.2017г.
Всяка от тези фактури съдържа подробни данни за начислените вземания на
мобилния оператор.
От заключението на вещото лице,
което съдът приема като обективно и компетентно, се установява, че процесните
фактури са осчетоводени по кредита на сметки 703 - Приходи от услуги, по
съответната аналитична сметка 703 в зависимост от ползваната услуга, по кредита
на сметка 4532-ДДС за продажби билинг и по дебита на счетоводна сметка
411-Вземания от клиенти. В счетоводната система на ищеца данните влизат
обобщено по сметки на датата на всеки билинг цикъл на дати 01, 05, 10, 15, 18,
20, и 25-то число. Общият размер на процесиите фактури е 133,14 лв. за периода от
05.08.2016г. до 04.12.2016г., както следва: по фактура **********/05.9.2016г. – 66,22 лв.; **********/05.10.2016г.
– 38,46 лв.; **********/05.11.2016г. - 30,98
лв.;
кредитно известие **********/05.12.2016г. – минус 2,34
лв. Задълженията не са платени, като към датата на подаване
на заявлението по чл. 410 от ГПК - 23.11.2018г., те са в размер 133,14 лв.
Таксуването, според вещото лице, е извършено съобразно условията на договора. Експертът
е докладвал, че във фактура №**********/05.09.2016г. са начислени следните
задължения за доставени услуги: 29,36 лв. разговори,
данни, съобщения; 0,40 лв. гласова поща; 16,64 лв. допълнителни услуги
интернет; 1,12 лв. кратки текстови съобщения; 11,20 лв. услуги с добавена стойност; 34,16 лв. месечна такса и
-8,34 лв. отстъпка; 11,04 лв. ДДС, общо 66,22 лв. Във фактура №
**********/05.10.2016г. са начислени следните задължения за доставени услуги:
5,48 лв. разговори, данни, съобщения; 2,08 лв. кратки текстови съобщения; 3,40
лв. услуги с добавена стойност; 34,91 лв. месечна такса и -8,34 лв. отстъпка;
6,41 лв. ДДС; общо 38,46 лв. Таксуването е извършено
съгласно Приложение - ценова листа за абонаментни планове за частни лица от
07.06.2016г. На 05.01.2017г. е издадена фактура № **********, в която е начислена
неустойка за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на
ответника в общ размер на 636,43 лв. и предсрочно изискуем остатък от лизингови
вноски в размер на 39,95 лв. Фактурата е осчетоводена при
ищеца и по нея няма извършени плащания. Неустойката е изчислена на основание
раздел III, т.4 от Допълнителното споразумение №*********/07.06.2016г. в размер
на сумата от стандартните за абонаментния план месечни такси от прекратяването
на съответния договор до края на първоначално предвидения срок на действието му
– от 25.11.2016г. до 07.06.2018г., като месечната такса е в размер на 34,16 лв.
Таксуването е извършено съгласно Приложение - ценова листа за абонаментни
планове за частни лица от 07.06.2016г. Размерът на дължимата
неустойка се изчислява, като месечната такса се раздели на 30 дни, за да се
изчисли таксата за един ден. Получената сума се умножава по броя дни до
изтичане на договора за мобилни услуги, в случая 559 дни /34,16:30х559=636,43
лв./. Претендираната по делото неустойка в размер на 102,48 лв. се равнява се
на 3 месечни абонаментни такси /34,16х3/. Размерът на дължимите от ответника
суми по Договор за лизинг от 03.06.2015г., с който е предоставено за ползване
за мобилно устройство Samsung Galaxy Jl 3G Black, е 63,98 лв., включващи 8
вноски от 7,99 лв. Сумите на дължимите лизингови вноски са включени във фактури
********** /05.9.2016г., **********/05.10.2016г.;
**********/05.11.2016г. – по 7,99 лв. и **********/05.01.2017г. – 39,95 лв. –
предсрочно изискуемия остатък от 5 вноски.
По отношение оспорването от
страна на ответника за липса на доказателства за реално потребени от него
начислени в процесните фактури услуги, различни от месечната абонаментна такса,
следва да се съобрази заключението на вещото лице, изготвено въз основа представени
от ищеца подробни счетоводни справки за действително начислени услуги /сумарно
посочени на страница втора от фактурите като общо потребление на абоната/, че
сумите са съответни на приложимата ценова листа. От доказателствата по делото
се установява, че ответникът не е изпълнил задълженията си да заплаща в срок
месечните абонаментни такси и използваните услуги за периода от 05.08.2016г. до
04.12.2016г. в общ размер от 133,14 лв. Първото неплатено задължение е това по
фактура ********** /05.9.2016г., с
краен срок за плащане 20.09.2016г. Тригодишният давностен срок за тези
задължения по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД изтича на 20.09.2019г. Заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, прекъсващо течението на давностния срок
/така чл. 422, ал. 1 вр. 116, б. „в“ от ЗЗД/, е подадено на 23.11.2018г., с
което и на основание чл. 115, б. „ж“ от ЗЗД течението на давността е спряно,
докато трае съдебният процес. Следователно възможността за принудително
събиране на тези вземания, а и на вземанията, които са станали изискуеми
по-късно, не е погасена. Задължението е възникнало и не е погасено, поради
което и съществува в тежест на ответника. Искът за сумата от 133,14 лв. е
основателен и доказан и подлежи на уважаване.
Неизпълнението на горните
задължения за три отчетни периода е дало основание на доставчика на услугите едностранно
да прекрати договора по вина на потребителя и да начисли в тежест на абоната
неустойка в размер на 636,43 лева с фактура № ********** от 05.01.2017г. Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 1 от ЗЗД
неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за
вредите от неизпълнението без да е нужно те да се доказват. За да разполага с
възможността да претендира неустойка, кредиторът следва да установи, че същата
е договорена с длъжника, т.е. че
последният е изразил съгласие да претърпи санкция в претендирания размер и
период в случай, че не изпълни или закъснее да изпълни задължението си. Съгласно раздел III, чл. 4 от договора от 07.06.2016г., в случай на
прекратяване на ползване на услугите по вина или инициатива на потребителя, той
дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен
план месечни абонаменти за всяка една сим карта/номер до края на този срок.
В исковата молба липсват
твърдения относно обстоятелството от коя дата мобилния оператор счита договора
за прекратен, нито дали е отправено нарочно волеизявления за разваляне на
договорите, което да е достигнало до абоната. Съобразно разпоредбата на чл. 87,
ал. 1 от ЗЗД кредиторът може да прекрати договора, когато длъжникът не е
изпълнил задълженията си по причина, за която отговаря, след като му даде
подходящ срок за изпълнение и предупреждение, че след изтичане на срока ще
смята договора за развален, което следва да се направи в писмен вид с оглед, че
договорът е сключен в писмена форма. Доказателства в тази насока не са
ангажирани, поради и което съдът намира, че мобилният оператор не е упражнил
валидно правото си да развали договора и същият не е бил прекратен преди
изтичане на уговорения срок, поради което претенцията му за заплащане на
неустойка в размер на 102,48 лв. – част от неустойка в общ размер от 636,43 лв.,
за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги е неоснователна и
подлежи на отхвърляне. Освен това ищецът твърди, че има вземане за неустойка в
размер на 636,43 лв., от която в настоящото производство претендира само част
от 102,48 лв. Основателно е възражението на особения представител на ответника,
че клаузата на чл. 4 от раздел III на договора за мобилни
услуги от 07.06.2016г. е неравноправна по смисъла на чл. 143,
ал. 2, т. 5 от ЗЗП, тъй като задължава потребителя да заплати необосновано
висока неустойка. Неустойка, която надвишава трикратния размер на стандартните
месечни абонаменти, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя. По тези съображения искът
за установяване дължимостта на неустойка за предсрочно прекратяване на договора
по вина на потребителя е неоснователен.
С прекратяването на договора за
мобилни услуги, на основание т. 12, ал. 2 от Общите условия, дължимите
лизингови вноски стават предсрочно изискуеми. По делото не е доказано
предсрочното прекратяване на договора с едностранно писмено изявление на
мобилния оператор, но на 03.05.2017г. е изтекъл крайният срок на действие на
договора за лизинг, поради което без значение е дали лизинговите вноски са
обявени за предсрочно изискуеми или не. С договора за лизинг на ответника е
предоставено за временно и възмездно ползване устройство Samsung Galaxy J1 3G
Black, с общата цена на лизинговата вещ 183,77 лв., като за ползването й
лизингополучателят се задължава да извършва 23 броя ежемесечни вноски в размер
на 7,99 лв. с вкл. ДДС, фактурирани чрез сметките за ползвани мобилни услуги. Потребителят
е подписал декларация, че е получил екземпляр от действащите Общи условия на
мобилния оператор, както и е декларирал, че му е предадена годна за употреба
вещ (мобилно устройство), която отговаря на съответните технически
характеристики. С договора тази вещ е предоставена за ползване срещу месечно
възнаграждение в размер на определени лизингови вноски по описания в договора
погасителен план. На основание чл. 2 от договора за лизинг лизингополучателят
има право да придобие собствеността върху предоставеното за ползване
устройство, като подпише договор за изкупуване на устройството с лизингодателя
най-малко 10 дни преди изтичането на срока на договора, след изпълнение на
условията за придобиване на собствеността на устройството, посочени в Общите
условия и след като заплати допълнителната сума от 7,99 лева. Доказателства за
плащане на заявените като неплатени от ищеца лизингови вноски ответникът не е
представил. След като не е установил
пълно погасяване на задължението, той дължи цената на устройството, ведно с
уговорената на основание чл. 2 от договора допълнителна такса. На следващо
место ответникът не твърди и не доказва да е върнал вещта, поради което следва
да се приеме, че тя е останала в негово държане, без пълното й изплащане.
Предвид неизпълнение на задълженията по договора за лизинг, месечните вноски за
изплащане на устройството са дължими в
пълен размер – 63,92 лева. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е
подадено преди погасяване правото на кредитора да иска принудително изпълнение
– последното не е погасено по давност. Искът е изцяло основателен и доказан.
Със заповедта за изпълнение в
полза на заявителя не е присъдена законната лихва от датата на подаване на
заявлението в съда, поради което признаването на нейната дължимост не може да
бъде постановена с настоящото решение, поради особеният характер на
производството чл. 422 от ГПК, изискващо пълен идентитет на диспозитива на
заповедта и на решението.
В резултат от изхода на спора и
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът
следва да заплати на ищеца разноски в заповедното производство: 16,44 лева
- държавна такса и 236,83 лева - адвокатско
възнаграждение, както и разноски в исковото производство – 82,23 лева държавна
такса, 197,36 лева депозит за особен представител, 236,83 лева адвокатско
възнаграждение, 131,57 лева депозит за вещо лице, съразмерно на уважената част
от исковете.
Водим от гореизложеното,
Добричкият районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 415, ал. 1
от ГПК, че А.С.В. с ЕГН ********** ***,
дължи на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК
*********, град София, район Младост, жк „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда
6, следните суми, за които е издадена заповед № 2916 за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК от 21.12.2018г. по ч.гр.д.№ 4848 по описа на ДРС
за 2018г., а именно: 197,06 лева, дължима
съгласно фактура № **********/05.09.2016г., фактура №
**********/05.10.2016г., фактура № **********/05.11.2016г. и фактура №
**********/05.01.2017г., в това число:
-133,14 лева, представляваща неизплатено
задължение /такси и услуги/ по договор за мобилни услуги №
*********/01.06.2013г., изм. с доп. със Споразумение от 07.06.2016г., за
периода 05.08.2016г. - 04.11.2016г.;
-63,92 лева - лизингови вноски за мобилно
устройство Samsung Galaxy J1 bLack по договор за лизинг от 03.06.2015г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Теленор България“
ЕАД, ЕИК *********, град София, район
Младост, жк „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, против А.С.В. с ЕГН **********
***, иск за установяване дължимостта на сумата, за която е издадена заповед №
2916 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 21.12.2018г. по
ч.гр.д.№ 4848 по описа на ДРС за 2018г., а именно: 102,48 лева - неустойка за
предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги № *********/01.06.2013г.,
изм. с доп. със Споразумение от 07.06.2016г.
ОСЪЖДА А.С.В. с ЕГН ********** ***, да плати на
„Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********,
град София, район Младост, жк „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6,
разноски в заповедното производство: 16,44 лева - държавна такса и 236,83 лева - адвокатско
възнаграждение, както и разноски в исковото производство – 82,23 лева държавна
такса, 197,36 лева депозит за особен представител, 236,83 лева адвокатско
възнаграждение, 131,57 лева депозит за вещо лице, съразмерно на уважената част
от исковете.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Добрички окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ :