№ 914
гр. Пазарджик, 30.06.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Елисавета Радина
при участието на секретаря Х.В.
и прокурора К. Д. Б.
Сложи за разглеждане докладваното от Елисавета Радина Административно
наказателно дело № 20255220200718 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 15:23 часа се явиха:
Обвиняемият Р. Г. се явява лично и с адв.Л. К. от АК Пазарджик, редовно
упълномощен от ДП.
Не се явяват свидетелите П. П. М., Д. Д. М., нередовно призовани, чиито
призовки не са върнати като отрязък по делото, а по данни на служител на
Регистратура в РС Пазарджик е предоставена информация от ОДМВР
Пазарджик, че св. М. е в чужбина.
Явява се св.А. Г. Г..
Явява се прокурор Б..
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. К.: Да се даде ход на делото.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Сне се самоличността на свидетеля, както следва:
А. Г. Г., на 42 години, българин, български гражданин, женен,
неосъждан, без родство с обвиняемия.
Свидетелят предупреден за отговорността по чл.290 от НК. На
свидетеля се разясниха правата. Свидетеля обеща да каже истината.
1
Пристъпи се към разпит на св. Г.:
СВ.Г.: Спомня си господина от дясно на мен /сочи обвиняемия/. Беше
30.05.2023г. Аз ходех по тротоара, а той ме подмина по пътното платно. Това
беше в Пазарджик близо до гимназията по текстил. Той подмина с мотор по
пътното платно. От ляво на него излезна автомобил, който леко му зае
платното за движение и за малко да му отнеме или му отне предимството -
автомобилът не изчака мотора, навлезна в пътното платно, там е паваж.
Автомобилът навлезна върху платното, не го зае изцяло, и спря. Нямаше
сериозна опасност от сблъсък, но въпреки това мотористът спря и започна да
твърди, че щели да го убият, че водачът искал да го убие и започнаха да се
карат. След което мотористът спря мотора - двигателя и по което разбрах, че
ще предстой по-дълъг скандал. Отиде при водача на автомобила, отвори му
врата и го извади от колата – хвана го за дрехите отпред при раменете и го
изведе. Преди това бръкна през отворения прозорец и му отвори врата, хвана
го за дрехите и го изкара от вън до колата и започна да му се кара. Водачът
беше млад мъж. С него беше и приятелката на водачка, като му разбрах, че му
е приятелка в последствие. Нанесе му няколко удара – господинът /сочи
обвиняемия/ нанесе няколко удара на младия мъж в корема и по главата.
Мисля, че го удари няколко шамара и като крещеше „Ти защо излизаш, защо
излизаш от автомобила, прибирай се вътре“. Приятелката му се развика. Аз
отидох и му казах да изчака полицията. Приятелката извика полиция в
последствие, след като избяга човекът. Аз го снимах с телефона и отидох при
него да му кажа да изчака. Той като видя, че и аз се включвам и той каза „Ти
пък кой си, мухльо, изчезвай от тук“ и тръгна да се качва на мотора. Запали
мотора и аз бях пред него и пак му казах да изчака. Той крещеше „Изчезни,
нямаш право да се месиш, ще те прегазя“. И при потеглянето с мотора мина
през дясното ми стъпало с предната гума на мотора, с лек наклон на мотора на
ляво. След което момичето се обади на полицията. Показахме снимките на
телефона и единият полицай го разпозна, като близнака, който ремонтирал
мотори, но каза, че за тях бил добро момче, обясниха къде живее дори. Казаха,
че след подаване на жалба колегите ще го открият и казаха да посочим в
жалбата, че това бил близнакът, който ремонтирал мотори и колегите знаели
как да го открият. Тогава лично полицаите ме питаха защо трябва толкова да
го търся веднага и дали е пил. Аз му казах, че не е пил. И те казаха, че утре ще
го търсят.
2
Преди обвиняемият да извади водача от колата не е имало физическо
спречкване, имаше размяна на реплики. Водачът на мотора викаше и крещеше,
защо му отнемат предимството и че искат да го убият. От автомобила водачът
нещо отговаряше през предното стъкло, но аз не чух какво точно отговаря.
Доколкото разбрах обвиняемият беше много разярен, защото не получавал
извинение за отнетото предимство.
Аз бях с лице към обвиняемия когато искаше да потегли с мотора, и той
беше с лице към мен.
Освен аз, пострадалият и неговата приятелка, имаше и други лица, но
хората се уплашиха и се разбягаха. Една жена минаваше случайно и направо
побягна. Имаше един човек, който беше тръгнал да си излиза от автомобила,
но се прибра обратно. Даже го има на снимката.
Аз бях на 5 метра когато автомобилът засече мотоциклета. По-скоро
може би съм бил на тротоара, ако там въобще има тротоар и след това се
приближих.
Водачът на автомобила беше без предимство, а мотоциклетът имаше
предимство на кръстовището. Аз се движех от гимназията към бул. Цар
Освободител. Аз се движех в посоката на мотоциклета, който ме подмина.
Там имаше паркирали на улиците леки автомобила, но дали са пречели
на водача на автомобила да види мотоциклета - не знам. Моторът се движеше
по-бързо от нормалното, според мен. В зоната на кръстовището нямаше
паркирани автомобили.
Водачът на мотоциклета не само, че не се опита да избегне автомобила,
но направо се насочи към евентуалната точка на сблъсъка. И двете МПС-та
спряха преди точката на евентуалния удар. Водачът на автомобила леко се
опита да се измести, премести се на половин метър напред, а обвиняемият му
крещеше през сваления прозорец да спре и да изчака. Мотоциклетът се
движеше от дясно на ляво спрямо автомобила, но автомобилът мисля, че беше
с ляв волан. Когато спряха и преди да спрат мотоциклетът беше дясно стоящ
спрямо автомобила. Автомобилът беше с лява дирекция, нормална. От лявата
страна на автомобила стана сбиването, а водачът на автомобила викаше към
мотоциклетиста през десния спуснат прозорец. Не чух точно какво говореше
човекът от автомобила, но тонът беше нещо такова – „Гледай си работата,
защото много бързо караш“, а то се очакваше извинение, аз така го разбрах.
3
Аз на полицаите, когато дойдоха, им казах, че мотоциклетистът е минал
през крака ми, а те казаха, че не виждат ранени хора и не виждат смисъл да го
търсят, а да се подаде жалба следващия ден.
Дойде на место бащата на момчето.
Същият ден аз потърсих медицинска помощ. В спешна помощ в МБАЛ
Пазарджик потърсих помощ. Мисля, че ми снимаха ходилото, снимаха го.
Воланът на мотоциклета не ме засегна – не засегна тялото ми, защото имаше
наклон на мотоциклета на ляво. Аз си бях дръпнал тялото на страни и беше
само десни ми крак на пътя на мотоциклета.
Според мен водачът на мотоциклета беше употребил някакви забранени
психотропни вещества, много лесно раздразнителен и аз за това исках да го
търсят на место. Беше превъзбуден, много ядосан и искаше да се сбие с някой,
беше решил да се сбие.
Аз застанах на пътя на мотоциклетиста, защото го прецених и реших, че
ако ми скочи ще мога и аз да го бия, не беше страшен.
Според мен обвиняемият натискаше и се опитваше на сила да вкара
водачът в автомобила и казвам според мен, защото водачът стоеше точно до
колата до мястото си при отворена врата, а обвиняемият натискаше вратата
към него и с нея го буташе навътре.
Аз направих снимки и ги предадох. Клип не съм правил. След ударите
започнах да снимам.
Съдът, предявява на свидетели фотосите на л.56 и сл. от ДП.
СВ.Г.: Всички снимки са мои. Боя започва и завършва по един и същи
начин - като на снимката на л.56. От времето, което е посочено на снимките,
трябва да се види коя е първата и коя е последваща. Ударите са били вече
направени и за това на снимките ги няма.
Аз в момента, когато автомобилът засече мотоциклета, бях на около 5
метра, но после продължих да се движа отдалечавайки се и съм увеличил
разстоянието.
На снимката на л.57 се вижда общежитието на техникума. И тук
виждате, че има паркиран автомобил, който пречи на видимостта на
автомобила.
4
Момичето на л.57 е приятелката на водача. Аз правя няколко снимки и
като видях, че мотоциклетът тръгва и дори преди това аз тръгнах към него. Аз
даже мисля, че тръгвайки към него това го накарах да избяга, видя че се
намесва и друг човек. Когато той потегли аз бях на 50 см. от мотора. И той
потегляйки се наклони на ляво и мина през крака ми само с предната си гума
през крака ми – по-близо до пръстите.
АДВ.К.: Моля свидетелят да остане в залата и обвиняемият да даде
обяснения.
Св.Г. остава в съдебната зала.
Пристъпи се към разпит на обвиняемия.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Движех се по павираната улица. Бях без каска и този
мотоциклет ми беше оставен за ремонт и поради възрастта му, защото беше на
45 години и не бях монтирал рег. Номер, а го тествах заради ремонта на
предницата. Исках да го изтествам. Движейки се по тази улица и съм сигурен,
че не съм надвишил скоростта, и внезапно пред мен изскочи автомобил от
ляво на мен и ми отне предимството. Уплаха в този момент е страшен и не го
пожелавам на никой. И предната и задната спирачка хванах с крака и поради
опита, който го имам, избегнах удара. Адв.Г. видя, че аз почти бях паднал в
момента на спирането и спрях на сантиметри от автомобила. В този момент
бях страшно афектиран и под въздействие на адреналин, трепереха ми
краката, и да видите как ви отнемат предимство и животът ви приключва.
Малко с по-висок тон казах на водача „Какво правиш“. Момичето си свали
прозореца веднага, а аз водачът не го бях видял до този момент. Като го
попитах какви ги върши и че ще ме убие и точно 10 дни преди това д-р
Тодоров беше засечен и беше в кома и аз ходих да го виждам в болницата. Аз
имам много случаи при които са загивали хора при отнемане на предимство и
имат травми за цял живот. Бях много афектиран. Питах го какви ги върши и
му казвах, че заради такива като него Иво е в болница. Видях как водачът се
навежда през отворения прозорец за да осъществи контакт с мен. Аз видях, че
е млад мъж. Очаквайки от него да каже поне извинявай, виновен съм, а той се
развика супер арогантно „Нищо не е станало, какво си се развикал“. Това ми
беше отвърнато. След което аз подпрях мотоциклета и отидох от неговата
страна да го питам защо толкова грубо и арогантно поведение от негова
страна. Прозорецът на водача беше свален и след като го питах защо се държи
5
така и не може ли да каже едно извинявай и поради факта, че беше наранено
едно мъжко достойнство, поради това, че приятелката му беше с него, и той
рязко тръгна да отваря вратата и да излиза от автомобила. Аз подпрях с ръцете
си врата на автомобила, защото усетих, че напрежението ще ескалира, но той
все пак, въпреки моите усилия, успя да излезне от автомобила. Изобщо не съм
посягал с юмрук да го удрям. След като видях, че излиза от автомобила
усетих, че напрежението ще ескалира и по-грубо тръгнах към него да го върна
в автомобила, защото знаех, че поради това наранено негово достойнство пред
приятелката му, ще се стигне до саморазправа, а аз не исках това нещо. След
като понечих да го бутна на вътре – хванах го с ръцете за тялото и той започна
да ръкомаха. Единствената ми цел беше да го хвана за ръцете, защото знаех,
че ако ме удари и аз ще го ударя, а исках да го избегна. Аз му хванах ръцете,
прегърнах го и го натиках навътре, защото за мен съм физически по-силен.
Казах му, че с това арогантно поведение на пътя ще си намери белята, нямам
спомен какво точно съм му казал. Той се кротна. Това беше не повече от 10-15
секунди, то стана мигновено. След това отидох от другата страна странно
ядосан, страшно афектиран от тази случка, обиден може би и запалих мотора
и чух как г-н Г. с телефон към мен каза „Къде си тръгнал, изчакай, сега ще
извикаме полиция“. Аз запалих мотоциклета и си продължих по пътя, като си
мислех, че ако извикат полиция и съм без каска и без номера ще ме
санкционират, а на мен книжката ми трябва и това ми е работата и си храня
децата. Не съм очаквал, че ще ми търсят отговорност, защото аз не вярвах да
се е стигнало до някаква физическа…
Друго искам да обясня - след като се прибрах и 10 минути след случката
аз си бях в къщи и ми звънна телефона. Номерът, който звънеше, беше
непознат и аз вдигнах. Човекът, който ми се обади, ми се представи като П. и
каза, че се познаваме, но не лично и каза, че е бащата на П. с който сме имали
инцидент и поиска да се видим. Казах му, че съм в къщи. Той беше взел
информация от полицай, който ми беше съсед и бащата ме познавал и мен и
брата ми. Дойде след 10 минути пред блока и ме пита да кажа какво точно е
станало. Аз му обрисувах цялата ситуация как ме е засякъл, как съм спрял и че
съм спрял, защото имам огромен опит и че ако беше начинаещ моторист щеше
да се удари на 100%. Като му обясних как съм обиден от отношението след
като бях потърсил обяснение и извинение от сина му и му разказах как съм го
набутал в колата за да не се стигне до саморазправа и каза, че устната му е
6
била надута и че съм бил го ударил с юмрук. Аз му казах да ме заведе при
сина му и аз да му обясня, че не би трябва така и да се спира на тези стопове.
Там може да има и минувач на улицата и за това са тези правила и трябва да се
спира на стопове. Обясних му човешки и той му каза „Радо, той е доста
афектиран, както и ти и няма смисъл да ви срещам сега, остави нещата така, аз
ще поговоря с него, познавам ви много добре с брат ти, знам с какво се
занимавате и какво правите, остави нещата за сега така и аз ще говоря с него и
ще е чуем по телефона“. Разделихме се като нормални хора.
2023г. срещу 2024г. 4-5 дни преди нова година пак ми звънна П., защото
му имах вече телефона записан и му бях казал, че искам да поговоря с това
момче, защото аз не съм някакъв побойник и да му дам съвет, да не прави
повече така, да засича и да спазва правилата, да спира на стоповете, а там
няма и стоп и аз видях. 4-5 дни преди Нова година 2023г. срещу 2024г. ми
звънна пак бащата и мой лош навик е винаги да говоря на високоговорител,
като жена ми и брат ми бяха с мен в едно заведение, и бащата ми каза „Радо,
ние сме на маса аз, жена ми и сина ми, изяснихме ситуацията, говорихме на
дълго и широко, от наша страна няма никакъв проблем, да знаеш ние нямаме
никакви претенция, знам каква е твоята грешка и каква е неговата грешка“ и
си пожелахме весел празник. И след това започнаха да ме викат в полицията и
да ми снемат отпечатъци.
Аз видях на снимките на ДП, че има някакви наранявания на устата на
момчето и мога да кажа, че може и да се е прехапал. Ние се спречкахме и то
доста грубо, той е момче 190 см., но само и само да не се стигне до физическа
саморазправа и да не си разменяме удари.
С адв.Г. визуален контакт не съм имал, но го чух да разговаря с мен и го
видях да съществува, като такъв, като тръгнах да се качвам на мотора. Той
седеше на тротоара на павираната улица и не е бил на по-малко от три метра,
като ми каза, че ще извикат полиция и да остана. Може и да съм го обидил,
защото той каза, че съм го нарекъл мухльо, но аз бяха много афектиран и се
извинявам. Той не се е доближавал на по-малко от два метра до мен. Аз не
знам как да се тръгне с наклонен мотор. Аз мога да тръгна с прав мотоциклет
и трябва да има по-висока скорост за да го направя. Няма как за 50 см. да
наклоня мотора или да не блъсна Г. и с волана.
Като спряхме и аз и П., той не е местил колата напред и въобще не я е
7
местил. По-грубото отношение към него беше след като тръгна да отваря
врата и той да не остане пасивен в тази ситуация и да се покаже, че е силен
мъж, той тръгна рязко да слиза от колата. Никога не съм го псувал, може да
съм го наричал папагал и палячо, такива неща- аз използвам тези думи и може
да съм ги казал Аз мога да съм му баща.
Аз вече нямам телефона на П. М..
ПРОКУРОРЪТ: Аз смятам, че за пълното изясняване на фактическата
обстановка по делото следва да разпитаме и П. М., като свидетел. Моля да се
призове като свидетел.
АДВ.К.: ДА се допусне и аз щях да го поискам.
Моля да се изиска цялата мед. документация за прегледа на св. Г..
Ще моля да се допусне СМЕ, която да отговори дали това нараняване на
устата може да се получи чрез прехапване, а не чрез въздействие на твърд, тъп
предмет, защото не виждам нито синина, нито зачервяване от пред, а само от
зад и това е точно специфично от зъбите.
ПРОКУРОРЪТ: Да се допусне. Считам, че ще спомогне за изясняване на
механизма.
Съдът намира доказателствените претенции за абсолютно резонни, с
оглед на проведеното днес съдебно следствие
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА до разпит като свидетел по делото П. М., който се призове
на адреса на неговия син и се направи справка в НБД Население за трите
имена и евентуално друг адрес за призоваване.
Намира, че след да бъде допусната СМЕ от ВЛ съдебен лекар, който,
след като се запознае с материалите по делото и протокола от проведеното
днес съдебно следствие, да даде отговор на въпроса възможно ли е
нараняването, обективирано на фотоса на снимката на л.65 и в СМУ №
125/2023г. /л.67-68/, да бъдат получени чрез прехапване на долната устна, а не
чрез въздействие на твърд, тъп предмет.
Необходимо е също така да бъде изискана от посочената от защитника
информация от Бърза помощ относно проведените изследвания и медицински
дейности по отношение на А. Г. Г. на 30.05.2023г. до 01.06.2023г. в МБАЛ
Пазарджик, като се изпратят заверени преписи от всички съставени
8
документи.
С оглед на горното, Съдът
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА изслушване на СМЕ по задачата формулирана в мотивите
към определението.
НАЗНАЧАВА за ВЛ д-р П. М..
ПОСТАНОВЯВА да се изиска горната информация от МБАЛ
Пазарджик.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Не възразяваме за д-р М..
ОБВИНЯЕМИЯТ: Искам да вметна, че никога в моя живо не съм ловен
за алкохол или съм използвал наркотици и съм идеален пример за моите деца.
Никога не съм използвал наркотици или опиати. Над 40 години съм шофьор
на мотоциклет, а над 35 години се занимавам с продажбата и ремонта на
мотоциклети.
За събиране на доказателства, Съдът
О П Р Е Д Е Л И
ОТЛАГА И НАСРОЧВА делото за 08.07.2025г. от 13,00 часа, за която
дата и час прокурорът, обвиняемия и адв.К. са уведомени.
ДА СЕ призоват свидетелите П. М. и Д. М., включително чрез РИ
отговорен за адреса и се иска справка дали са извън територията на страната.
ДА СЕ призове св.П. М..
ДА СЕ призове ВЛ д-р М..
ДА СЕ пишат писма в горния смисъл.
Протоколът написан в с.з., което приключи в 16.32 ч.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
9