Р Е
Ш Е Н
И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
№ / 2022г., гр.София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в открито съдебно
заседание проведено на шестнадесети февруари, през две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА Х.
При участието на
секретаря Ива И.,
като разгледа
докладваното от съдията МАРИАНА Х.
гражданско дело № 11881 по описа за 2020г. на СГС,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявен е иск от Ц.К.С. срещу И.А.А. и А.-А.А.А., при участието на трети лица помагачи на страната на ответниците „У.П.“
ООД и „Л.И.Л.“ ЕАД, за установяване в отношенията между страните, че ищецът е
собственик по наследяване, в качеството на наследник по закон, низходящ на К.Г.К.,
поч. на 24.02.2020г., той придобил го по давност,
чрез владение осъществявано през периода от 1992г. до смъртта си на
24.02.2020г., на следният недвижим имот, а именно: ПИ с идентификатор по КК №
68134.1936.1485 по КК и КР, одобрение със заповед на ИД на АГКК №
РД-18-68/02.12.2010г., с последно изменение на КК и КР по отношение имота от
13.11.2020г., с площ 6457кв.м., в урбанизирана територия – гр.София, начин на
трайно ползване – за друг вид застрояване, с предишен идентификатор: ПИ №
68134.1936.814, ПИ № 68134.1936.815, ПИ № 68134.1936. 1464, ПИ №
68134.1936.1465, ПИ № 68134.1936. 1468, ПИ № 68134.1936.1469, ПИ №
68134.1936.1470, ПИ № 68134.1936.1471, при граници: ПИ № 68134.1936.1202, ПИ №
68134.1936.1203, ПИ № 68134.1936.1219, ПИ № 68134.1936.1466, ПИ №
68134.1936.1197, ПИ № 68134.1936.1199.
В исковата молба и последвалите молби уточнения ищецът твърди, че баща му К.Г.К.,
поч. на 24.02.2020г., установил владение върху процесният имот, представлявал по предходен план, преди
обединяването осем самостоятелни такива, през лятото на 1992г., като останал безстопанствен, след като на
25.02.1992г. държавата изгубила правото си на собственост върху него в резултат
на автоматичното реституционно действие на ЗВСВОНИ, като до смъртта си на
24.02.2020г., упражнявал владение постоянно, явно, непрекъснато и спокойно.
Твърди, че баща му придобил собствеността върху имота най късно през 2002г., с
изтичане на предвиденият срок, но преживе не се
позовал на изтеклата в негова полза придобивна
давност и поради това с настоящата искова молба ищецът се позовава в качеството
на единствен негов наследник на изтеклата в негова полза придобивна
давност и в резултат на това от откриване на наследството му на 24.02.2020г., е
собственик по наследяване на процесния имот.
Излага, че към момента не владее процесния имот,
защото с решение от 27.07.2017 24.02.2020г.г. по гр.д. № 617/2017г. на САС,
влязло в сила на 02.07.2018г. е признато право на собственост върху него в
полза на ответниците и починалата им вече майка В.М.,
въз основа реституция по ЗВСВОНИ, след което същите установили владение върху
него. Твърди, че ответниците са изгубили правото на собственост,
т.к. то е придобито от наследодателят му К.Г.К., поч.
на 24.02.2020г. Излага и, че и ответниците към
момента не владеят процесния имот, т.к. към датата на
предявяване на иска и преди вписване на исковата молба, прехвърлили правото на
собственост върху него в полза на трети за производството лица.
Ответниците излагат становище
за недопустимост, а в евентуалност за неоснователност на иска.
Възразяват, че ищеца не е собственик на процесния
имот, т.к. собственици са ответниците по реституция,
на основание чл. 1, ал. 1 ЗВСОНИ. Излагат, че правото им на собственост е
многократно оспорвано от трети лица, по повод което са водени съдебни
производства, и признато окончателно с решение от 27.07.2017 24.02.2020г.г. по
гр.д. № 617/2017г. на САС, влязло в сила на 02.07.2018г. Излагат, че ищеца е
поставено лице на трето лице, обвързано със задължителната сила на решението,
поради което искът е недопустим.
Възразяват и, че ищецът не е собственик на твърдяното основание -
наследяване, т.к. праводателят му К.Г.К., поч. на 24.02.2020г. не е придобил собствеността на имота
по давност. Същият не установил
фактическа власт върху имота през 1992г., а дори да се приеме обратното, то
установената фактическа власт няма характеристиките на владение, годно да го
направи собственик. То не е било явно, постоянно, непрекъснато, несъмнено и не
е продължило за срок от 10 години. От друга страна придобивната
давност е прекъсната за период по дълъг от 6 месеца и последиците и са заличени
с обратна сила.
Претендират искът да бъде отхвърлен.
Третите лица помагачи на страната на
ответниците „У.П.“ ООД и „Л.И.Л.“
ЕАД изразяват становище за неоснователност на иска.
Съдът, като взе предвид становищата
на страните, събраните по делото доказателства и съобрази законовите разпоредби
регламентиращи процесните отношения, прие за
установено следното и формира следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
Съдът намира, че е допустим при наличие на правен интерес от предявяването
му, доколкото е налице оспорване от страна на ответниците
на правото на собственост на ищеца. Доказателства за това, че ищецът е
подставено лице на трето лице обвързано със задължителната сила на решението, с
което е признато правото на собственост на ответниците
върху процесния имот не са събрани.
За да се приеме, че е основателен в тежест на ищеца е да установи главно и
пълно, съобразно правилата за разпределение на доказателствената
тежест, че е собственик на процесния недвижим имот на
заявеното основание – наследяване, в качеството на единствен наследник по
закон, низходящ на К.Г.К., поч. на 24.02.2020г.,
който придобил собствеността върху имота по давност, чрез владение
осъществявано през периода от 1992г. до смъртта си на 24.02.2020г., като
придобил собствеността върху имота най късно през 2002г., с изтичане на
предвиденият срок, без преживе да се е позовал на
изтеклата в негова полза придобивна давност, а
позоваването е извършено от ищеца, с предявяване на настоящият иск.
В тежест на ответниците е да установят
възраженията си по иска.
Въз основа необорената доказателствена сила на
удостоверението за наследници на К.Г.К., поч. на
24.02.2020г., съдът приема за установено, че ищеца е негов единствен наследник
по закон, низходящ.
Ищецът не е установил главно и пълно, с допустимите доказателствени
средства, че праводателят му К.Г.К., поч. на 24.02.2020г., е придобил по давност собствеността
върху процесния имот. Не е установил фактическото
владение на имота от страна на наследодателя, с намерение за своене, с начален момент и период на неговото упражняване.
Събрани са доказателства за обратното. Съдът намира показанията на свидетелите Г.
С.и С.Х.за обективни, безпристрастно дадени, в резултат на преки,
непосредствени впечатления, вътрешно непротиворечиви и във връзка едни с други
и с останалите доказателства по делото, поради които ги кредитира изцяло. Въз
основа тях и писмените доказателства приема за установено, че към 1993г. и
2008г. имотът е бил затревен, буренясъл, никой не го
е ползвал и в него не е имало постройка или ограда, в каквото състояние е бил
от момента на одържавяването му. Едва към есента на 2008г. бил ограден с
намерение за застрояване от трето лице – Николай Миланов.
Дори да се приеме, че наследодателят К.Г.К., поч.
на 24.02.2020г. е осъществявал фактическа власт с намерение за своене върху процесния имот за
твърдения период, то към 2002г. не е могъл да придобие право на собственост
върху него по давност, т.к. не е изтекъл изискуемият 10годишен срок. Това е
така, т.к. с разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ, Дв, бр. 107/1997г. е
установено правилото, че изтеклата придобивна давност
за имоти, собствеността върху които се възстановява по ЗВСОНИ не се зачита и
започва да тече от деня на влизане в сила на разпоредбата, т.е. от дата
23.11.1997г. Процесният имот подлежи на
възстановяване по реда на ЗВСОНИ, което безспорно се установява от решение от
27.07.2017 24.02.2020г.г. по гр.д. № 617/2017г. на САС, влязло в сила на
02.07.2018г. Следователно за периода от лятото на 1992г. до 23.11.1997г. дори
владение да е упражнявано и да е текла придобивна
давност тя не се зачита, предвид ретроактивното
действие на цитираната разпоредба. От друга страна от събраните доказателства
се установява и, че считано от 19.06.2019г. владението върху процесния имот е предадено на ответниците
Аневи, чрез въвод във владение осъществен въз основа
решение от 27.07.2017 24.02.2020г.г. по гр.д. № 617/2017г. на САС, влязло в
сила на 02.07.2018г. Ищеца не е установил главно и пълно, че след въвода наследодателят му е осъществил фактическа власт
върху имота.
Изложеното обезмисля обсъждане на останалите
доказателства по делото и е достатъчно за да се приеме, че наличието на горните
предпоставки за основателност на иска не е установено. При това положение искът
е неоснователен и подлежи на отхвърляне.
Ответниците не са направили искане
за присъждане на разноски и не са представили доказателства за извършени
такива, поради което съдът независимо от изхода от спора не присъжда разноски в
тяхна полза.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска на Ц.К.С., ЕГН **********,***, предявен срещу И.А.А.,
ЕГН ********** и А.-А.А.А.,
ЕГН **********,***, при участието на трети лица помагачи на страната на ответниците „У.П.“ ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от Б.Ц.Б.и „Л.И.Л.“ ЕАД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от изп.директор
О.Х.П., за установяване в отношенията между страните, че ищецът Ц.К.С., ЕГН **********
е собственик по наследяване, в качеството на наследник по закон, низходящ на К.Г.К.,
поч. на 24.02.2020г., той придобил го по давност,
чрез владение осъществявано през периода от 1992г. до смъртта си на
24.02.2020г., на следният недвижим имот, а именно: ПИ с идентификатор по КК №
68134.1936.1485 по КК и КР, одобрение със заповед на ИД на АГКК №
РД-18-68/02.12.2010г., с последно изменение на КК и КР по отношение имота от
13.11.2020г., с площ 6457кв.м., в урбанизирана територия – гр.София, начин на
трайно ползване – за друг вид застрояване, с предишен идентификатор: ПИ №
68134.1936.814, ПИ № 68134.1936.815, ПИ № 68134.1936. 1464, ПИ №
68134.1936.1465, ПИ № 68134.1936. 1468, ПИ № 68134.1936.1469, ПИ №
68134.1936.1470, ПИ № 68134.1936.1471, при граници: ПИ № 68134.1936.1202, ПИ №
68134.1936.1203, ПИ № 68134.1936.1219, ПИ № 68134.1936.1466, ПИ №
68134.1936.1197, ПИ № 68134.1936.1199, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на
страните, с въззивна жалба пред АПЕЛАТИВЕН СЪД
ГР.СОФИЯ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ