№ 153
гр. Разград, 22.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и втори
декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Лазар Й. Мичев
при участието на секретаря Дияна Р. Георгиева
в присъствието на прокурора В. Як. М.
като разгледа докладваното от Лазар Й. Мичев Частно наказателно дело №
20253300200388 по описа за 2025 година
Производство по чл. 32 вр. чл. 16, ал. 1 – 8 от Закона за признаване, изпълнение и
изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови
санкции (ЗПИИРКОРНФС).
Производството по делото е образувано въз основа на постъпило искане от Германия, с
което се иска признаване и изпълнение на Решение за плащане на финансова санкция
постановено от съдебен орган в Германия – Районен съд Хайлброн, рег. № 44 Cs 550 Js
38308, постановено на 21.11.2024 г., влязло в сила на 03.01.2025 г. срещу българския
гражданин А. Б., роден на ***, с последен известен адрес в ***.
Представителят на ОП-Разград в съдебно заседание изразява становище за наличие на
законовите предпоставки за признаване на решението за налагане на финансова санкция и
предлага на съда да го признае и да постанови изпращането му за изпълнение.
Засегнатото лице А. Н. Б., редовно призован, не се явява.
Съдът като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
Видно от приложената справка от НБД “Население“, засегнатото лице А. Н. Б. е
български гражданин, роден на *** в гр. Разград, обл. Разград, с постоянен и настоящ адрес
в ***., ЕГН **********, т.е. компетентен да се произнесе е ОС-Разград.
От приложеното по делото Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР
на Съвета относно прилагане на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, се
установява, че с Решение на съдебен орган в Германия – Районен съд Хайлброн, рег. № 44
Cs 550 Js 38308, постановено на 21.11.2024 г., влязло в сила на 03.01.2025 г. срещу А. Н. Б., е
наложена финансова санкция – глоба в размер на 100.00 евро, както и 81.00 евро разноски
или общо 181 евро.
Решението е на съдебен орган в Германия и отговаря на изискванията на чл. 3, ал. 1, т. 1
от ЗПИИРКОРНФС, доколкото е налице влязла в сила финансова санкция за извършено
административно нарушение.
1
В графите Обобщено представяне на фактическото положение и описание на
обстоятелствата, при които е извършено административното нарушение, включително време
и място, както и вид, и правна квалификация и законови разпоредби, въз основа на които е
издадено решението, в удостоверението е отразено, че действията на лицето изпълват
състава и се санкционират съгласно законодателството на Германия по реда на чл. 370, ал. 1
№ 2 от Данъчния кодекс, за това, че на 08.05.2023 г. засегнатото лице с неговия микробус
били подложени на митническа проверка от служители на Главната митническа служба в
Хайлброн на федерална автомагистрала 6 – бензиностанция и място за почивка “Хоенлое
Норд“. При запитване от служителите заявил, че не превозва стоки, подлежащи на облагане
с акциз. При последвалата проверка в българския микробус са били намерени 84 бутилки
(58.8 литра) алкохол. При повторно запитване заявил, че алкохолът е предназначен за
български магазин в Холандия. Чрез внасянето на алкохол с търговска цел и
първоначалното му притежание на данъчната територия съгласно чл. 22, ал. 1, чл. 26а, т. 5 от
Закона за данъка върху алкохола (AlkStG) укрил данък върху алкохола в размер на 300.99
евро. Нарушил задължението си като не извършил превоза според предписаната процедура
съгласно членове 24 и 24а от Закона за данъка върху алкохола (AlkStG) и освен това не
подал незабавно данъчна декларация в най-близката главна митническа служба при
преминаване на границата, като по този начин умишлено не е уведомил за този факт
компетентната главна митническа служба.
От данните по делото се установява, че решението за налагане на финансова санкция е
постановено от съдебен орган на държава - членка на Европейския съюз въз основа на
действие, което съгласно нейния национален закон се преследва като административно
нарушение /правонарушение/. Деянието е извършено на територията на издаващата държава
- Република Германия. Посоченото нарушение попада в обхвата на тези по чл. 30, ал. 2, т. 1
от ЗПИИАКОРНФС – контрабанда на стоки, за които престъпления или административни
нарушения не се изисква двойна наказуемост, т. е. същите да са правонарушения
/престъпления или административни нарушения/ и по българското законодателство.
От съдържанието на удостоверението се установява, че то съдържа всички реквизити,
предвидени както по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета на Европа от
24.02.2005 г., така и според изискванията на Приложение № 2 към Закона за признаване,
изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на
финансови санкции и съответства на решението за налагане на финансова санкция. В
удостоверението е отразено, че производството е било писмено; потвърдено е, че лицето е
уведомено съгласно законодателството на решаващата държава лично или чрез
упълномощен според националния закон представител относно правото си да обжалва
решението, както и за сроковете за обжалване. Потвърдено е също, че решението е влязло в
сила; както и че по информация на органа, който издава удостоверението, в изпълняващата
държава не е постановявано решение срещу същото лице за същото деяние и че няма такова
решение, което е изпълнено в държава, различна от решаващата или изпълняващата държава
Присъдените разноски за производството – 81.00 евро, представляват разноски по
административната процедура по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 3 от Закона за признаване,
изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на
финансови санкции, довели до постановяване на акта.
Не са налице основанията за отказ за признаване на решението, посочени в чл. 35, т. 1-
11 Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане
и решения за налагане на финансови санкции, тъй като: представеното удостоверение е
пълно, няма данни срещу същото лице и за същото деяние в България или друга държава,
различна от издаващата или изпълняващата, да е издадено и/или изпълнено решение за
налагане на финансова санкция; изпълнението на решението не е с изтекла давност по
българското законодателство; решението не се отнася за деяние, подсъдно на българското
2
законодателство; засегнатото лице не е с привилегия или имунитет по българското
законодателство, които да правят изпълнението на решението недопустимо; решението не се
отнася за деяние, извършено изцяло или отчасти на територията на Република България;
наложената финансова санкция е не по – малко от 70 евро; решението е по отношение на
лице, което е наказателно отговорно; в удостоверението е изрично посочено, че
производството е било писмено. Следователно не са налице факултативни основания за
отказ по чл. 35, т. 1 – 11 включително..
С оглед горното актът следва да бъде признат и изпълнен. Тъй като финансовата
санкция е определена в евро, съгласно чл. 32, ал. 1 във връзка с чл. 16, ал. 8 от
ЗПИИРКОРНФС, следва да се определи равностойността й в български левове по курса на
БНБ за деня на постановяване на Решението за финансова санкция. Равностойността на
181.00 евро е 354.00 лева. Според фиксинга на БНБ 1 EUR = 1.95583 BGN
Разградският окръжен съд намира, че са налице условията за признаване и изпълнение
на представеното Решение за финансова санкция, поради което и на основание чл. 32, ал. 1
във връзка с чл. 16, ал. 7, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС следва да бъде признато и изпратено за
изпълнение.
На основание чл. 38 от ЗПИИРКОРНФС е необходимо незабавно съдът да уведоми
компетентния орган на издаващата държава за признаване и изпращане на решението за
налагане на финансова санкция, на органа по чл. 6, ал. 2 – ТД на НАП – Варна – офис
Разград за изпълнение по реда на ЗНАП и ДОПК, която с оглед на разпоредбата на чл. 22,
ал. 2 от цитирания нормативен акт следва незабавно да уведоми съда за предприетите
действия по изпълнение на решението. Копие от уведомлението по чл. 38, ал. 1 да се
изпрати на Министерство на правосъдието на Република България.
Воден от горното и на основание чл. 32, ал. 1 вр. чл. 16, ал. 7, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС
РЕШИ:
ПРИЗНАВА Решение за плащане на финансова санкция на съдебен орган в Германия -
Районен съд Хайлброн, рег. № 44 Cs 550 Js 38308, постановено на 21.11.2024 г., влязло в
сила на 03.01.2025 г. срещу българския гражданин А. Н. Б., роден на *** в гр. Разград, обл.
Разград, с постоянен и настоящ адрес в ***, ЕГН **********, за това, че на 08.05.2023 г. той
с неговия микробус били подложени на митническа проверка от служители на Главната
митническа служба в Хайлброн на федерална автомагистрала 6 – бензиностанция и място за
почивка “Хоенлое Норд“. При запитване от служителите заявил, че не превозва стоки,
подлежащи на облагане с акциз. При последвалата проверка в българския микробус са били
намерени 84 бутилки (58.8 литра) алкохол. При повторно запитване заявил, че алкохолът е
предназначен за български магазин в Холандия.
Чрез внасянето на алкохол с търговска цел и първоначалното му притежание на
данъчната територия съгласно чл. 22, ал. 1, чл. 26а, т. 5 от Закона за данъка върху алкохола
(AlkStG) укрил данък върху алкохола в размер на 300.99 евро. Нарушил задължението си
като не извършил превоза според предписаната процедура съгласно членове 24 и 24а от
Закона за данъка върху алкохола (AlkStG) и освен това не подал незабавно данъчна
декларация в най-близката главна митническа служба при преминаване на границата, като
по този начин умишлено не е уведомил за този факт компетентната главна митническа
служба – административно нарушение по чл. 370, ал. 1 № 2 от Данъчния кодекс на
Германия, и го привежда в изпълнение за сумата от 181.00 евро с равностойност в български
лева – 354.00 лв. /триста петдесет и четири лева/.
Изпраща решението, ведно с препис от настоящото решение, на органите на
Националната агенция по приходите за изпълнение, като незабавно бъде уведомен съда за
3
предприетите действия по изпълнение на решението.
Да се уведоми компетентният орган на издаващата държава и Министерство на
правосъдието на Република България.
Решението подлежи на обжалване и протестиране пред Варненския апелативен съд в 7-
дневен срок от узнаването му, като обжалването не спира изпълнението.
Съдия при Окръжен съд – Разград: _______________________
4