№ 317
гр. В., 04.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., IV СЪСТАВ НО, в заседание при закрити врати на
трети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Андрей Ж. Дечев
при участието на секретаря Павлинка Н. Й.ова
в присъствието на прокурора Р. Ст. М.
като разгледа докладваното от Андрей Ж. Дечев Частно наказателно дело №
20241320200918 по описа за 2024 година
Производството е по чл.155 и сл. от Закона за здравето /ЗЗ/, образувано
по искане на Районна прокуратура -В., за настаняване на задължително
лечение на Н. В. Ш., ЕГН: **********, от гр. В., обл. В., ж.к. „С.“, № 14, вх.
„А“, ап. 16.
Представителят на РП - В. заяви в с.з., че поддържа предложението за
настаняване.
Процесуалният представител на предложеното за настаняване лице
заяви в с.з., че моли съда да постанови решение в интерес на
освидетелстваното лице.
Освидетелстваното лице не заема становище в с.з.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от
фактическа страна:
Свидетелят В. Ш. – баща на освидетелствания, твърди в свидетелските си
показания, че Н. Ш. смята , че не е болен. Намира, че не е необходимо да се
лекува. Имало оплаквания от хазяите, че е заплашвал съседки. Заплашил баща
си, че ще го убие, че ще го ликвидира и после той самият щял да се самоубие.
Когато пиел предписаните му медикаменти бил интелигентен и добър човек.
1
Но имало моменти, в което състоянието му се влошавало.
В становището си в с.з. д-р Й. В. – психиатър, твърди, че
освидетелстваното лице е настанено на 03.04.2023г. в Психиатрично
отделение при МБАЛ „Св. П.“ АД – гр. В. в специализирано отделение в
изолатора за специални грижи. Приемал принудително терапия. Лекуван е
задължително два пъти в заведения в гр. С.. Лекуван е през 2010г. и втори път
през 2021г. Проследяван е амбулаторно от психиатър в гр. В. – д-р К..
Впоследствие спрял да ходи на прегледи при психиатър. Психиатърът д-р Й.
В. предлага да се назначи стационарна съдебно – психиатрична експертиза в
ДПБ – гара К.. Служители на МВР са викани за съдействие. Според него
освидетелствания има наличие на психично заболяване
Видно от заключението на вещите лица д-р С. и д-р В., осв. Ш. страда от
Параноидна шизофрения, епизодично протичане с прогресиращ дефицит,
параноидно – халюцинаторен синдром. При нго са налице психични увреди в
резултат на психично разстройство, като с това се покриват критериите на чл.
146, ал. 1, т. 1 от 33. Поради това си разстройство в момента
освидетелстваното лице може да представлява опасност за близките и и за
околните с което се покриват критериите на чл. 155 от 33. Във връзка с това се
предлага да бъде настанен на задължително лечение на основание чл. 162, ал.
2 от ЗЗ в ДПБ - гара К. /или в стационарни условия/ за срок от три месеца.
Накрая се смята, че при освидетелстваното лице не е налице способност за
изразяване на информирано съгласие за лечение и е необходимо да се назначи
лице от кръга на близките му или служебно лице, което да изразява
информирано съгласие вместо него.
Освидетелстваното лице говори несвързано в с.з. и не заема становище
относно главния факт в процеса - налага ли се задължително лечение.
С описаното заболяване при него са налице трайни психически увреди в
резултат на психично заболяване, като с това се покриват критериите на чл.
146, ал. 1, т. 1 от ЗЗ. Поради заболяване в момента лицето представлява
опасност за себе си и за околните, тъй като може да извърши престъпление,
невъзможността близките му да се грижат за него, липсата на критичност към
заболяването и към лечението му. При освидетелстваното лице не е налице
способност за изразяване на информирано съгласие и е необходимо да се
назначи лице от кръга на близките или служебно такова, което да дава
2
информирано съгласие вместо него. Освидетелстваното лице е опасно за себе
си и за околните. Препоръчва се задължително лечение в ДПБ – К. за срок от
три месеца.
Така установената по-горе фактическа обстановка се доказва от
събраните по делото гласни и писмени доказателства, както и от
заключението на съдебно - психиатричната експертиза , която Съдът намира
за компетентно, обективно и безпристрастно извършена, поради което я
кредитира.
Между така събраните доказателства няма противоречия, кореспондират
помежду си и взаимно се допълват, поради което съдът ги кредитира.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че са
налице изискванията на чл.155 от ЗЗ за задължително настаняване и лечение
на Ш..
Налице е първата предпоставка на чл.155 от ЗЗ за задължително
настаняване и лечения на освидетелстваното лице. Същият страда от
заболяване, посочено в чл. 146, ал. 1, т. 1 от ЗЗ, а именно, лицето е
психичноболен с установено сериозно нарушение на психичните функции. На
следващо място налице е и втората предпоставка на чл. 155 от ЗЗ , лицето
поради заболяването си представлява опасност както за околните, така и за
близките си. По делото безспорно се установи агресивно поведение и
безкритичност към заболяването си, създаващо опасност за здравето и живота
на освидетелстваното лице и на околните.
При това положение, съдът намира, че освидетелстваното лице следва
да бъде настанено на задължително стационарно лечение в ДПБ-гара К. за
срок от три месеца.
По делото се установи, че при освидетелстваното лице не е налице
способност да изразява информирано съгласие за лечението, поради което е
необходимо съдът да назначи друго лице, което да изразява това съгласие
вместо него и това лице е именно и това лице е именно Е.М.О. – експерт
здравеопазване при Община – гр. Л..
Водим от горното и на основание чл.162 от Закона за здравето, съдът
РЕШИ:
3
НАСТАНЯВА освидетелстваното лице Н. В. Ш., ЕГН: **********, от гр.
В., обл. В., ж.к. „С.“, № 14, вх. „А“, ап. 16, на задължително лечение в ДПБ-
гара К., при форма на лечение – стационарна, за срок от ТРИ месеца, считано
от влизане на решението в сила.
ПРИЕМА наличието на способност на лицето Е.М.О. – експерт
здравеопазване при Община – гр. Л., за изразяване на информирано съгласие
вместо освидетелстваното лице Н. В. Ш., ЕГН: **********, от гр. В., обл. В.,
ж.к. „С.“, № 14, вх. „А“, ап. 16.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС в седмодневен срок от днес,
като обжалването на решението не спира изпълнението му .
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
4