№ 1646
гр. София, 19.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-21 СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Свилен Станчев
при участието на секретаря Ирена М. Апостолова
като разгледа докладваното от Свилен Станчев Гражданско дело №
20241100109493 по описа за 2024 година
прецени:
Делото е образувано по предявени от П. Н. В. срещу Прокуратурата на
Р. България осъдителни искове с правно основание чл. 2 ал. 1 т. 3 ЗОДОВ, за
заплащане на обезщетение в размери 12000 лева за имуществени вреди и
500000 лева за неимуществени вреди, за които ищецът твърди, че са
настъпили вследствие обвинение в извършване на престъпление, по което
наказателното производство срещу ищеца било прекратено.
Ищецът П. Н. В. излага, че на 16.06.2020 г. му било повдигнато
обвинение по чл. 357 ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20 ал. 1 НК и му била наложена
мярка за неотклонение "задържане под стража" за 72 часа по пр. пр. №
562/2020 г., ДП № 28-С/2020 г. Ищецът бил задържан под стража 8 дни, което
след обжалване било променено от военноапелативния съд в домашен арест за
срок от 108 дни, продължил до 09.10.2020 г., което след обжалване било
заменено с парична гаранция от 5000 лева. На ищеца била наложена забрана
за напускане на страната. Ищецът твърди, че мерките за процесуална принуда
обезсмислили подготвяната консултация и лечение на съпругата му в
чужбина. Операцията била проведена през този период и ищецът бил
препятстван да и помага. Съпругата му починала на 15.09.2020 г. На ищеца
бил отнет достъпът до секретни материали, което блокирало възможността му
да намери работа в държавната администрация. Тази възможност била
препятствана и от повдигнатото му тежко обвинение. Обвиненията и
наложените ограничения провалили обучението на ищеца в Софийския
университет, което било необходимо за започване на работа. На 10.02.2023 г.
на ищеца било повдигнато допълнително обвинение по чл. 104 ал. 1 предл. 2
вр. чл. 20 ал. 1 и 2 НК. Пет месеца по-късно производството било частично
1
прекратено по обвинението по чл. 357 НК. Обвиненията срещу ищеца били
публично разгласени от прокуратурата, което според ищеца било в разрез със
закона и добрите нрави и с цел да бъде дискредитиран. На 29.08.2023 г. ВОП
внесла във Военен съд София "секретен" според ищеца обвинителен акт за
престъпление по чл. 104 ал. 1 предл. 2 вр. чл. 20 ал. 1 и 2 НК. Обвинителният
акт не бил връчен на ищеца и му било заявено, ще му бъде предоставен за
работа в секретното деловодство на съда. След жалба от ищеца до
председателя на съда обвинителният акт му бил връчен. Поради самоотводи
на членове на съдебния състав, ВКС определил Военния съд Пловдив. В
разпоредително заседание на 13.03.2024 г. по НОХД № 236/2023 г. състав на
ВС Пловдив прекратил делото и го върнал на ВОП. С постановление от
15.04.2024 г. прокурор във ВОП прекратил производството срещу ищеца
поради липса на престъпление. Ищецът твърди, че понесъл изключително
тежко обвиненията, които му причинили значителни неимуществени вреди.
Според ищеца обвинението осуетило лечението на съпругата му. Поради
естеството на работата му, обвиненията срещу него ограничили контактите с
близки, приятели и познати. Ищецът твърди, че в ДАР и във всички служби по
сигурността имало нарочен брифинг, с който изрично забранявали контактите
с него. Дадената гласност на обвиненията попречили на ищеца да намери
работа и да има социален и какъвто и да било живот.
На основание изложените обстоятелства, в исковата молба е направено
искане до съда да осъди ответника Прокуратура на Р. България да заплати на
ищеца П. Н. В. следните суми:
- сума от 500000 лева обезщетение за неимуществени вреди;
- сума от 12000 лева обезщетение за имуществени вреди,
и законните лихви върху тези суми от датата на исковата молба.
Ответникът Прокуратура на Р. България чрез СГП в отговора на
исковата молба оспорва иска. Позовава се на неустановения по делото
стабилитет на прекратителното постановление на прокурора и неговата
обжалваемост пред Софийския военен съд. Оспорва като недоказано
задържането на ищеца, последващата парична гаранция и забраната за
напускане на страната. Оспорва като недоказани твърдените вреди.
Съдът като взе предвид становищата на страните и доказателствата по
делото, прие за установено следното:
Ищецът П. Н. В. работил в ДА "Разузнаване" (ДАР) на длъжност
директор на оперативно-техничесска дирекция, до началото на 2020 г. С
постановление от 16.06.2020 г. на военни следователи във Военноокръжна
прокуратура София ищецът П. Н. В. бил привлечен като обвиняем за това, че
от м. октомври 2019 г. подбудил А.Г.З. - директор на дирекция "Картотека и
архив" в ДАР, да разгласи информация, представляваща държавна тайна, като
я склонил да му предаде и приел от нея папка с документи, съдържащи
класифицирана информация - престъпление по чл. 357 ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20
ал. 3 НК. Ищецът бил обвинен и в това, че в съучастие като съизвършител с
А.Г.З. направил опит да разгласи пред неустановени лица информация,
представляваща държавна тайна, която била поверена на Заркова по служба,
2
като изготвил копия от предадените му документи, съдържащи
класифицирана информация - престъпление по чл. 357 ал. 2 вр. ал.1 вр. чл. 20
ал.2 НК. С постановление от 16.06.2020 г. на прокурор във Военноокръжна
прокуратура ищецът бил задържан за 72 часа до довеждането му пред съда.
По искане на прокурор във ВОП от 17.06.2020 г., с определение от същата
дата по ЧНД № 91/2020 г. Софийският военен съд взел на ищеца в качеството
му на обвиняем мярка за неотклонение "задържане под стража". По жалба на
защитника на обвиняемия, с определение № 18 от 24.06.2020 г. по ЧНД №
022/2020 г. Военноапелативният съд отменил определението на СВС и вместо
това взел на обвиняемия мярка за неотклонение "домашен арест". Тази мярка
продължила до 08.10.2020 г., когато с влязло в сила определение на СВС
(постановено на 01.10.2020 г., потвърдено от ВАпС) мярката за неотклонение
била изменена в "парична гаранция" в размер на 5000 лева. Ново привличане
на ищеца като обвиняем било проведено с постановление от 10.02.2023 г., с
което деянието било квалифицирано от разследващите като шпионство -
престъпление по чл. 104 ал. 1 предл. 2 НК. На 30.08.2023 г. от Военноокръжна
прокуратура срещу ищеца и лицето А..Д.З. бил внесен обвинителен акт по
обвинения в престъпление по чл. 104 ал. 1 предл. 2 вр. чл. 20 ал. 2 НК - за
ищеца В. и вр. чл. 20 ал. 4 НК - за А.З. По този обвинителен акт било
образувано НОХД № 87/2023 г. на Софийски военен съд. Съдът е насрочил
разпоредително заседание за 23.11.2023 г. от 10:00 ч. В разпоредително
заседание на 23.11.2023 г. член на съдебния състав си е направил самоотвод,
който бил приет от състава на съда. Поради невъзможност да се образува
съдебен състав, с определение № п573 от 13.12.2023 г. по ЧНД № 1085/2023 г.,
Въврховният касационен съд I н.о. изпратил делото по подсъдност на
Пловдивския военен съд. Пред този съд било образувано НОХД № 236/2023 г.
С разпореждане № 18 от 24.01.2024 г. на ПВС, делото било насрочено в
разпоредително заседание за 13.02.2024 г. В заседание на 13.02.2024 г. по
възражение на защитата за невръчване на обвинителния акт, съдът не е дал
ход на делото и го отложил за 13.03.2024 г. С определение, постановено в
заседание на 13.03.2023 г., състав на ПВС е прекратил съдебното
производство и е върнат делото на ВОП София за упражняване правомощията
на прокурора по чл. 35 НПК при определяне на компетентния орган. С
постановление от 15.04.2024 г. прокурор във ВОП София прекратил
досъдебното производство и отменил взетата на обвиняемия В. мярка за
неотклонение. Постановлението е влязло в сила на 17.06.2024 г. с
произнасянето на Военноапелативния съд по ЧНД № 36/2024 г.
По делото са разпитани като свидетели Й.М.Й. и Б.Б.Г.. Според
показанията на свидетеля Й., обвинението и съпроводилото го задържане се
отразило отрицателно на психичното състояние на ищеца В. - той изгубил
увереност в себе си, оплаквал се от проблеми със съня. Според показанията на
свидетеля Г. - служител на ДАР и колега на ищеца, наказателното
производство срещу ищеца В. довело до ограничаване на служебните и
личните му контакти - след извършване на проверка и снемане на обяснения
от служителите, между тях се породило предположение за устно
разпореждане от страна на ръководството за ограничаване на контактите с
3
ищеца. Според двамата свидетели, съпругата на ищеца била с тежко
заболяване.
Така изложените обстоятелства обуславят следните правни изводи на
първоинстанционния съд:
Нормите, съдържащи се в чл. 2 ал. 1 и чл. 4 от ЗОДОВ определят
основанията и обема на отговорността на държавата по този закон. Съгласно
цитираните разпоредби, държавата отговаря за всички имуществени и
неимуществени вреди, причинени от изброените в чл. 2 ал. 1 актове и
действия, които вреди са пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо дали са причинени виновно от длъжностното лице. Когато
основанието за отговорността на държавата е привличане на лицето като
обвиняем в досъдебно производство, не е необходимо действията на
съответните органи и лица да са били изначално порочни. Отговорността на
държавата се основава на последвалото прекратяване на наказателното
производство с постановление от 15.04.2024 г. на прокурор във ВОП София,
влязло в сила на 17.06.2024 г.
С привличането на лицето като обвиняем започва наказателно
преследване срещу него, което безспорно рефлектира върху част от неговите
права. Самото обвинение в извършване на престъпление е действие, което по
своя характер е вредоносно. То поставя обвиненото лице в положение да
търпи действия на държавната принуда – както чрез процесуални действия на
разследващите и правосъдните органи в хода на делото, така и възможни
действия за изтърпяване на наказание в случай, че обвиненият бъде признат за
виновен. Вероятността лицето да понесе наказателна репресия, е
обстоятелство, което се отразява на неговата личност, на емоционално-
психическото му състояние и неговото поведение. Следва да се има предвид и
тежестта на престъплението, за които ищецът е бил привлечен като обвиняем:
пърнвоначално издаване на държавна тайна - престъпление по чл. 357 НК,
преквалифицирано в шпионство, което е престъпление по чл. 104 ал. 1 НК,
наказуемо с лишаване от свобода от десет до двадесет години, доживотен
затвор или доживотен затвор без замяна - тежко престъпление по смисъла на
чл. 93 т. 7 НК. Това се отразило отрицателно върху състоянието и поведението
на ищеца, създало в него чувство на несигурност в бъдещето, предвид
възможността същият да бъде признат за виновен и да търпи наказание
лишаване от свобода. От значение е и длъжността, която ищецът е заемал
преди привличането му към наказателна отговорност - дългогодишен
служител на Държавна агенция "Разузнаване", в чиито правомощия била
работа точно с информация, представляваща държавна тайна. Обвинението в
шпионство срещу бивш служител на разузнавателната служба безспорно е
накърнило неговия професионален авторитет. Това обвинение е било предмет
на публично разгласяване от бившия главен прокурор, което довело до
публично дискредитиране и очерняне на доброто име на ищеца.
Неимуществени вреди са причинили на ищеца и взетите по отношение
на него мерки за процесуална принуда. Ищецът е бил задържан под стража за
72 часа с постановление на прокурор във ВОП София от 16.06.2020 г., а на
17.06.2020 г. състав на Софийския военен съд му е взел мярка за неотклонение
4
"задържане под стража". Задържането на ищеца продължило до 24.06.2020 г.,
когато Военноапелативният съд му е взел мярка за неотклонение "домашен
арест". Тази мярка продължила до 08.10.2020 г., когато мярката за
неотклонение била изменена в "парична гаранция". Задържането на
обвиняемия, включително и в изпълнение на мярката за неотклонение
"домашен арест", ограничава неговите основни права на лична свобода и
неприкосновеност, прогласени в чл. 30 ал. 1 от Конституцията, което
ограничаване само по себе си е причиняване на вреда на задържаното лице. В
конкретния случай е от съществено значение и тежкото заболяване на
съпругата на ищеца Т.Б.Б.-В.а, установено няколко дни преди задържането му
и наложило продължителна химиотерапия. Поради своето задържане в
следствения арест и впоследствие в дома му, ищецът не е имал възможност да
полага адекватни грижи за съпругата си, като я транспортира до лечебните
заведения, което се отразило допълнително на неговото емоционално-
психично състояние.
Тези съображения дават основание на съда да приеме, че справедливият
размер на обезщетението за неимуществени вреди е 100000 (сто хиляди) лева.
Искът с правно основание чл. 2 ал. 1 т. 3 НК е основателен до този размер.
Искът с правно основание чл. 2 ал. 1 т. 3 НК е неоснователен в частта му
над 100000 лева до предявения размер от 500000 лева. Не се доказаха вреди с
по-голяма тежест и интензивност от установените по делото, поради което
присъждане на обезщетение в по-голям размер от приетия от съда би
противоречило на справедливостта.
Искът с правно основание чл. 2 ал. 1 т. 3 НК за обезщетение за
имуществени вреди е основателен в размера от 12000 лева, в който е предявен.
Основателността се обуславя от направените разходи за адвокатска защита,
документирани в наказателното производство.
Ответникът следва да заплати на ищеца разноски в размер на 1344 лева
за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратура на Република България гр. София, ЕИК
*********, адрес: гр. София бул. Витоша” № 2 да заплати на П. Н. В. ЕГН
**********, адрес: гр. София жк "******* сумата от 100000 (сто хиляди) лева
обезщетение за неимуществени вреди, и сумата от 12000 (дванадесет хиляди)
лева обезщетение за имуществени вреди, причинени от обвинение в
престъпление по чл. 357 ал. 2 вр. ал. 1 НК и престъпление по чл. 104 ал. 1 НК,
по което наказателното производство е било прекратено, ведно със законната
лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане, КАТО
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди в частта
му над 100000 лева до предявения размер от 500000 лева.
Осъжда Прокуратура на Република България да заплати на П. Н. В.
5
разноски в размер 1344 лева според уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6