РЕШЕНИЕ
№ 3713
гр. София, 02.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 98-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ АНГ. ДОНЧЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ М. МИЛАНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ АНГ. ДОНЧЕВА Административно
наказателно дело № 20221110214776 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава Трета, раздел V (чл. 58д - чл. 63д)
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на „**“ ООД, ЕИК **, подадена чрез адв. С. С.
от САК, срещу Наказателно постановление (НП) № 5428 от 28.10.2022 г. ,
издадено от ** – вр. и. д. председател на Д***” (ДА „ДРВВЗ”), с което на
основание чл. 8, ал. 2, т. 15, вр. чл. 62, ал. 1 от Закона за запасите от нефт и
нефтопродукти (ЗЗНН) на жалбоподателя е наложена „имуществена санкция“
в размер на 2 446,50 лева /две хиляди четиристотин четиридесет и шест лева и
петдесет ст./ за извършено нарушение на чл. 17, ал. 1 от ЗЗНН.
В жалбата се излагат твърдения за незаконосъобразност на процесното
НП от процесуалноправна и материалноправна страна. Твърди се за липса на
осъществен от дружеството състав на административно нарушение, тъй като
през 2021 г. последното не е извършвало внос на смазочни масла на
територията на страната и в тази връзка не се явява задължено лице по
смисъла на чл. 23, ал. 2 от ЗЗНН, т.е. не е било длъжно да създаде
определените му с Разпореждане № Р-12-128 от 28.04.2022 г. на заместник-
председателя на ДА „ДРВВЗ“ нива на запаси за извънредни ситуации в
размер на 4,839 тона котелни горива и да съхранява тези запаси. На следващо
място, в жалбата се сочи, че процесният акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) и издаденото въз основа на него НП са
издадени при допуснати нарушения на чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от
1
ЗАНН. Прави се искане за цялостна отмяна на атакуваното НП и присъждане
на сторените разноски по делото.
В съдебно заседание жалбоподателят „***, редовно призован, се
представлява от адв. С. С. от САК, който поддържа жалбата и по изложените
в нея съображения моли НП да бъде отменено. Претендира присъждане на
разноски по делото.
Въззиваемата страна – и. д. председател на ***”, се представлява от гл.
юрк. **., която пледира за потвърждаване на НП. Същата прави възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение и претендира
юрисконсултско такова. Излага допълнителни съображения за правилност и
законосъобразност на обжалваното наказателно постановление в писмен вид.
Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните
и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
Въз основа на постъпила информация от **“ на дружеството-
жалбоподател „***, била извършена проверка от служители на ДА „ДРВВЗ”,
при която било установено, че през 2021 г. дружеството е осъществило внос
на смазочни масла, други масла, в т.ч. базови масла на територията на
Република България в размер на 48,080 тона, поради което се явява
задължено лице по смисъла на чл. 23, ал. 2 от ЗЗНН, вр. §1, т. 11 от ДР на
ЗЗНН.
На 21.04.2022 г. председателят на ДА „ДРВВЗ“ издал заповед № РЗЛ-
11, с която наредил да бъдат вписани в Регистъра на задължените лица по
ЗЗНН за периода от 01.07.2022 г. до 30.06.2023 г. двеста двадесет и осем
дружества, които през 2021 г. са осъществявали внос и/или вътреобщностни
пристигания на енергийни продукти по приложение А, глава 3.4 от Регламент
(ЕО) № 1099/2008 и/или тежки горива. В това число под № 128 в Регистъра на
задължените лица по ЗЗНН било вписано и дружеството - жалбоподател ***.
С Разпореждане № Р-12-128/28.04.2022 г. на заместник-председателя на
ДА „ДРВВЗ” на „*** било определено да създаде нива на запаси за
извънредни ситуации в размер на 4,839 тона котелни горива до 01.07.2022 г. и
да ги съхранява за периода от 01.07.2022 г. до 30.06.2023 г. Посоченото
разпореждане било обжалвано пред Административен съд - София град и
било отменено с Решение № 1894 от 23.03.2023 г., постановено по адм. д. №
4657/2022 г. по описа на АССГ, Второ отделение, 30 състав, което към
настоящия момент се обжалва от вр. и. д. председател на ДА „ДРВВЗ”пред
Върховния административен съд.
Въз основа на Заповед № РД-10-325/27.09.2022 г . на директора на
Териториална дирекция „***била сформирана комисия, която на ** г.
2
извършила проверка на място в офис на ** във връзка с изпълнението на
задължението по чл. 17, ал. 1 от ЗЗНН. В резултат от проверката комисията
установила, че дружеството-жалбоподател, в качеството му на задължено
лице по чл. 23, ал. 2 от ЗЗНН, не е създало определеното му ниво на запаси за
извънредни ситуации до 01.07.2022 г. съгласно изискванията на чл. 17, ал. 1
от ЗЗНН и в съответствие с Разпореждане № Р-12-128/28.04.2022 г. на
заместник-председателя на ДА „ДРВВЗ“ в размер на 4,839 тона котелни
горива и не го е вложило за съхранение в складове, регистрирани по реда на
чл. 38 от ЗЗНН. Резултатите от проверката били обективирани в констативен
протокол № 1751/28.09.2022 г.
Въз основа на констатациите от проверката св. И. Г., главен експерт в
сектор „Задължителни запаси от нефт и нефтопродукти“ в отдел „Управление
на складовите бази и контрол върху резервите и запасите“ при ТД „Държавен
резерв“ – гр. София, съставил срещу дружеството-жалбоподател АУАН №
1752/28.09.2022 г. за нарушение на чл. 17, ал. 1 от ЗЗНН, извършено на
02.07.2022 г. Актът бил съставен в присъствието на двама свидетели,
присъствали при установяване на нарушението, и на упълномощен
представител на ***, който получил екземпляр от акта срещу подпис.
Последният вписал като възражение в акта, че за същото нарушение вече
имало издадено НП, което било отменено.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срещу така съставения АУАН
постъпили възражения с доводи, идентични на изложените в жалбата пред
съда.
На база на съставения АУАН № 1752/28.09.2022 г. било издадено
процесното наказателно постановление № 5428 от 28.10.2022 г. от *** – вр. и.
д. председател на ДА „ДРВВЗ”, с което на основание чл. 8, ал. 2, т. 15, вр. чл.
62, ал. 1 от ЗЗНН на дружеството-жалбоподател била наложена „имуществена
санкция“ в размер на 2 446,50 лева /две хиляди четиристотин четиридесет и
шест лева и петдесет ст./ за извършено нарушение на чл. 17, ал. 1 от ЗЗНН.
В хода на съдебното следствие е назначена и изготвена съдебно-
химическа експертиза, от заключението на която се установява, че
парафиновият восък, течният парафин за добавки към гориво и лекият течен
парафин за козметика (фарма качество) не са едни и същи продукти.
Изяснено е и по какви показатели парафиновият восък се различава от течния
парафин (външен вид и свойства, по метода на получаване, по структурата, по
приложението). В заключение експертизата счита, че течният парафин с код
по КН 27101985 няма кристална структура, не може да бъде използван за
намаляване триенето между работни повърхности, защото има намалени сили
на триене в материалите. Следователно той не е „смазочно масло“ и не
попада в категория „Смазочни масла“, посочени в т. 3.4.20 на приложение А,
3
Глава 3.4 от Регламент (ЕО) № 1099/2008.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните доказателствени материали: показанията на разпитания в хода
на съдебното следствие свидетел И. Г. Г. (актосъставител), заключението на
изготвената съдебно-химическа експертиза, заверени копия на писмо с вх. №
5428/ 10.10.2022 г. от директора на ТД „ДР“ - гр. София, Заповед № РД-10-
325/27.09.2022 г. на директора на ТД „ДР“ - гр. София, Заповед № РД-10-
159/27.06.2022 г., Заповед № РД-10-150/29.05.2017 г. и Заповед № РЗЛ-
11/21.04.2021 г. на председателя на ДА „ДРВВЗ“, констативен протокол №
1751/28.09.2022 г., писмо с изх. № 1713/ 19.09.2022 г. до ***, заявление с вх.
1713/21.09.2022 г. от „***, Разпореждане за създаване на ЗИС № Р-12-
128/28.04.2022 г., както и останалите писмени доказателства, съдържащи се в
административнонаказателната преписка, приобщени по реда на чл. 283 от
НПК и тези събрани в хода на съдебното следствие.
Съдебният състав извърши внимателна преценка на показанията на
свидетеля И. Г. и прецени, че те са пълни, последователни и логични, без
вътрешни противоречия, като в тях актосъставителят излага своите преки и
непосредствени възприятия относно извършената проверка, констатираното
нарушение и съставянето на процесния АУАН.
За изясняване на обстоятелствата по делото способстват и писмените
доказателства по делото, които са надлежно приобщени към
доказателствените материали по делото, затова съдебният състав ги
кредитира, доколкото същите допълват събраните от съда гласни
доказателства.
Съдът цени като професионално, обосновано и обективно изготвеното
от вещо лице инж. В. Г. заключение по съдебно-химическата експертиза по
делото, с което се изяснява основният спорен въпрос по делото, а именно
дали внесеният от „*** на територията на страната продукт „лек течен
парафин“ представлява смазочен материал, респективно попада ли в обхвата
на т. 3.4.20 на приложение А, Глава 3.4 от Регламент (ЕО) № 1099/2008.
Цялостният анализ на всички доказателствени материали според
съдебния състав изяснява по несъмнен начин фактическата обстановка
възприета от съда.
При така установената фактическа обстановка от правна страна
съдът приема следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано
лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт,
подлежащ на обжалване. Разгледана по същество, жалбата е основателна,
като съображенията на съда в тази насока са следните:
4
При извършената служебна проверка, съдебният състав не констатира
допуснати в производството по ангажиране на административнонаказателната
отговорност на дружеството-жалбоподател съществени нарушения на
процесуалните правила, свързани с материалната и териториална
компетентност на съответните длъжностни лица. Процесният АУАН е
съставен от компетентно длъжностно лице в изпълнение на изискванията на
чл. 74, ал. 2, вр. чл. 55, ал. 4, вр. чл. 58, ал. 1 от ЗЗНН, а именно от И. Г., на
длъжност главен експерт в сектор „Задължителни запаси от нефт и
нефтопродукти“ в отдел „Управление на складовите бази и контрол върху
резервите и запасите“ при ТД „***, който е оправомощен от председателя на
ДА „ДРВВЗ“ с приложената по делото Заповед № РД-10-159/27.06.2022 г. да
съставя актове за установяване на административни нарушения по ЗЗНН.
Атакуваното НП е издадено от в. и. д. председател на ДА „ДРВВЗ“, който е
компетентно длъжностно лице съгласно правилото на чл. 74, ал. 2 от ЗЗНН.
Спазени са и сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН за съставяне на АУАН
и издаване на НП.
Съставът на съда не установи да са били допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила при съставяне на АУАН и издаване на
НП, водещи до опорочаване на същите и ограничаващи правото на защита на
нарушителя. Спазени са предписанията на чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от
ЗАНН. Както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП е налице
словесно описание на нарушението, което съответства на дадената правна
квалификация, посочени са и датата и мястото на извършване на
нарушението. Изпълнени са и изискванията на чл. 40, ал. 1 и чл. 43, ал. 1 от
ЗАНН за съставянето на АУАН в присъствието на нарушителя и на
свидетели, присъствали при установяване на нарушенията, както и за
връчването на АУАН на нарушителя за запознаване и подпис.
Въпреки изложеното до тук, оспореното наказателно постановление
подлежи на отмяна като издадено при неправилно приложение на
материалния закон, тъй като „*** не е осъществило вмененото му нарушение
по чл. 17, ал. 1 от ЗЗНН, доколкото с осъществяването на внос на продукта
„лек течен парафин“ не се явява задължено лице по смисъла на посочената
разпоредба.
Според разпоредбата на чл. 23, ал. 2 от ЗЗНН всяко лице, което е
внасяло енергийни продукти по приложение А, глава 3.4 от Регламент (ЕО)
№ 1099/2008 и тежки горива през предходната календарна година, е длъжно
да създаде, да съхранява, обновява и възстановява със свои средства и за своя
сметка запаси за извънредни ситуации в количество, пропорционално на
участието му спрямо общото участие на всички задължени лица, в общия
нетен внос и вътрешнообщностни пристигания на територията на страната
5
през предходната календарна година.
Съгласно чл. 17, ал. 1 от ЗЗНН задължените лица са длъжни ежегодно
до 1 юли да създадат определените им нива на запаси за извънредни ситуации
по видове и количества в съответствие с определеното им ниво по чл. 12, ал. 1
ЗЗНН.
В разглеждания случай административнонаказващият орган e приел, че
*-** е „задължено лице“ по смисъла на чл. 23, ал. 2 от ЗЗНН, вр. § 1, т. 11 от
ДР на ЗЗНН, тъй като през 2021 г. дружеството е осъществило внос на
„смазочни масла, други масла, в т.ч. базови масла“ на територията на
Република България, а именно на продукта „лек течен парафин“ в размер на
48,080 тона; съответно като задължено лице е било длъжно съгласно
изискванията на чл. 17, ал. 1 от ЗЗНН и в съответствие с Разпореждане № Р-
12-128/28.04.2022 г. на заместник-председателя на ДА „ДРВВЗ“ да създаде
определените му нива на запаси за извънредни ситуации до 01.07.2022 г. в
размер на 4,839 тона котелни горива.
По делото не е спорно обстоятелството, че през 2021 г. „*** е
осъществило внос на територията на Република България на продукта „лек
течен парафин“, деклариран по КН с код 27101985, която категория обхваща
„смазочни масла; други масла“. Доколкото в процесното НП е посочено, че
дружеството-жалбоподател е внасяло „смазочни масла, други масла, в т.ч.
базови масла“, то спорът в процесния случай се свежда до това дали
продуктът „лек течен парафин“ попада в обхвата на приложение А, глава
3.4.20 – Смазочни материали, което се определя от неговия вид,
характеристики, специфика и начин на употреба.
Съгласно чл. 2, б. „г“ от Регламента енергийните продукти са горива,
топлоенергия, възобновяема енергия, електроенергия, или всяка друга форма
на енергия. Приложение А от същия регламент съдържа обяснения, бележки
относно географското покритие и определения на използваните термини, а
посочената в чл. 23, ал. 2 от ЗЗНН глава 3.4 от приложение А към Регламента
е отредена на продукта нефт, като е дадена дефиниция за суровия нефт и за
различните нефтени продукти, сред които са и смазочните масла и
парафиновите восъци.
Съдът приема, че независимо, че лекият течен парафин е деклариран по
КН с код 27101985, която категория обхваща „смазочни масла; други масла“,
това не е достатъчно, за да бъде отнесен към изброените продукти в
Приложение А, глава 3.4, точка 3.4.20 от Регламент (ЕО) №1099/2008. Видно
е от извадката от Комбинираната номенклатура, поместена в констативно-
съобразителната част на съдебно-химическата експертиза, че в графата
позиция „Смазочни масла; други масла“, в която попада подпозицията, по
която е деклариран продуктът, са налице и други подпозиции – 27101971
6
„предназначение да претърпят специфична преработка“; 27101975
„предназначени да претърпят химическа преработка по начин, различен от
подпозиция 27101971“; следва наименование „Предназначени за други цели“,
след което са налице още подпозиции, между които е и подпозиция 27101985,
включваща „бели масла, течен парафин“, по която е деклариран процесният
продукт. От така изложеното, съдът приема, че в позиция „смазочни масла;
други масла“ са налице две различни групи продукти с общ признак – масла.
Същите обаче ясно са разграничени, като е налице категория „други“, в която
именно попада процесният продукт, включително и по кода, с който е
деклариран. В този смисъл, съставът на съда приема, че за всеки конкретен
продукт следва да бъде изследвано от страна на органа дали попада в
Приложение А от Регламента, както и в коя конкретно точка от същото.
Съгласно определението за „смазочни масла“, включено в Приложение
А, глава 3.4, точка 3.4.20 от Регламент (ЕО) №1099/2008, смазочните масла
представляват въглеводороди, получени от вторични продукти на
дестилацията, използват се главно за намаляване триенето между работни
повърхности. От заключението по изготвената съдебно-химическа експертиза
безспорно се установи, че парафиновият восък, течният парафин за добавки
към гориво и лекият течен парафин за козметика (фарма качество) не са едни
и същи продукти. Лекият течен парафин с код по КН 27101985 няма
кристална структура, той представлява минерално масло и не може да бъде
използван за намаляване триенето между работни повърхности, защото има
намалени сили на триене в материалите. Следователно той не е „смазочно
масло“ и не попада в категория „смазочни масла“, посочени в т. 3.4.20 на
приложение А, Глава 3.4 от Регламента.
От изложеното се налага изводът, че ** не е осъществило внос на
енергийни продукти по приложение А, глава 3.4 от Регламент (ЕО) №
1099/2008 на територията на Република България, съответно дружеството
няма качеството на задължено лице по смисъла на чл. 23, ал. 2 от ЗЗНН вр. §
1, т. 11 от ДР на ЗЗНН. То няма задължение да създава, съхранява, обновява и
възстановява със свои средства и за своя сметка запаси за извънредни
ситуации, следователно за него не е възникнало задължение по чл. 17, ал. 1 от
ЗЗНН ежегодно до 1 юли да създава определените му нива на запаси за
извънредни ситуации по видове и количества в съответствие с определеното
им ниво по чл. 12, ал. 1 от ЗЗНН.
Предвид изложеното, съдът приема, че *** не е осъществило от
обективна страна вмененото му административно нарушение и неговата
административнонаказателна отговорност е била неправилно ангажирана,
поради което обжалваното НП се явява неправилно, издадено при неправилно
приложение на материалния закон и като такова следва да бъде отменено в
7
цялост.
При този изход на настоящото производство и на основание чл. 63д, ал.
1 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 от АПК искането на процесуалния представител
на дружеството - въззивник за присъждане на разноски по делото се явява
основателно. В случая дружеството-жалбоподател е представлявано от адв. С.
от САК, на който е заплатило сумата от 600,00 лева с ДДС (500,00 лева без
ДДС), представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство, защита и съдействие по настоящото дело, видно от
представените договор за правно съдействие и защита, фактура и преводно
нареждане за кредитен превод (л. 110-113). Съдът, като съобрази
действителната правна и фактическа сложност на делото и разпоредбите на
чл. 36 от ЗА, вр. чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, намира
възражението на процесуалния представител на въззиваемата страна за
прекомерност на така заплатеното адвокатско възнаграждение за
неоснователно. Ето защо искането на жалбоподателя за присъждане на
разноски в размер на 600,00 /шестстотин/ лева следва да бъде изцяло уважено,
а това на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение – оставено без уважение като неоснователно.
Същевременно по делото са направени разноски от бюджета на
Софийски районен съд в общ размер на 1021,00 /хиляда двадесет и един/ лева
за възнаграждение на вещото лице В. Г. за изготвяне на съдебно-химическа
експертиза. Доколкото жалбоподателят не е извършил вмененото му
административно нарушение и заради това се отменя атакуваното НП, то на
основание чл. 84 от ЗАНН, вр. чл. 190, ал. 1 от НПК направените по делото
разноски за експертиза следва да се поемат от органа, издал процесното НП.
Доколкото бюджетът на Софийски районен съд е различен от този на
административнонаказващия орган, то Държавна агенция „Държавен резерв и
военновременни запаси” следва да заплати в полза на СРС сумата от 1021,00
/хиляда двадесет и един/ лева – за направени разноски за експертиза. Освен
това според нормата на чл. 143, ал. 1 от АПК (към която препраща чл. 63д, ал.
1 от ЗАНН) държавните такси и разноските (в случая за вещо лице) следва да
се поемат, респективно възстановят от бюджета на органа, издал отмененото
НП. Поради това и на основание чл. 84 от ЗАНН, вр. чл. 190, ал. 2 от НПК и
чл. 11 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК, Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси” следва
да заплати в полза на Софийски районен съд и сумата от 5,00 /пет/ лева –
държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист – в случай, че
присъдената сума от 1021,00 лева не бъде доброволно платена по сметка на
Софийски районен съд.
8
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 5428 от 28.10.2022 г.,
издадено от *** – вр. и. д. председател на Държавна агенция „*****”, с което
на основание чл. 8, ал. 2, т. 15, вр. чл. 62, ал. 1 от Закона за запасите от нефт и
нефтопродукти (ЗЗНН) на ****, е наложена „имуществена санкция“ в размер
на 2 446,50 лева /две хиляди четиристотин четиридесет и шест лева и
петдесет ст./ за извършено нарушение на чл. 17, ал. 1 от ЗЗНН.
ОСЪЖДА Държавна агенция „****” ДА ЗАПЛАТИ на
жалбоподателя „***, сумата в размер на 600,00 /шестстотин/ лева,
представляваща заплатени по делото разноски за адвокатска защита.
ОСЪЖДА Държавна агенция „***” ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
Софийски районен съд сумата от 1021,00 /хиляда двадесет и един/ лева за
направени по делото разноски за вещо лице, както и сумата от 5,00 /пет/ лева
– държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - гр.
София в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението от
страните, че решението е изготвено, на основанията, предвидени в НПК, и
по реда на глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9