РЕШЕНИЕ
№ 179
гр. Перник, 13.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
РОМАН Т. НИКОЛОВ
при участието на секретаря КАТЯ ХР. СТАНОЕВА
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20221700500210 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано е по жалба от В. П. С. против решение № 63 от 25.01.2022 г. по гр.д. №
3297/2021 г. на РС – Перник в частта, в която по предявените искове по реда на чл. 415 ГПК
е признато за установено по отношение на В. П. С., че дължи на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, следните суми дължими въз основа на Договор за кредит „Бяла
карта“;сключен на *** между „Аксес Файнанс“ ООД, като Кредитор и В. П. С., както
следва: 1196,73 лв., представляващи главница, 65,40 лв., представляващи договорна лихва за
периода от 04.09.2015 г. до 09.09.2016 г.; 505,62 лв., представляващи обезщетение за забава
считано от 10.09.2016 г., до датата на подаване на заявлението в районен съд – 01.04.2021г.,
както и законна лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението –
01.04.2021г., до окончателното изплащане на задължението.
В жалбата се поддържа, че в обжалваната част решението е неправилно, тъй като
вземането е било погасено по давност, поради което неправилно съдът е приел, че искът е
основателен, като се иска отмяна на решението в обжалваната уважителна част и
постановяване на ново, с което предявените искове бъдат отхвърлени, като се претендират и
разноски.
Въззиваемият изразява становище за неоснователност на жалбата и моли за
оставянето й без уважение и за потвърждаване на решението.
1
Пернишкият окръжен съд намира при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК
служебна проверка, че обжалваното решение е валидно и допустимо- в обжалваната му част.
Съдът с оглед предмета на спора, очертан от въззивната жалба, доказателствата по
делото и доводите на страните, намира от фактическа и правна страна следното:
Пред настоящата инстанция не са спорни установените от писмените доказателства и
съдебно-счетоводната експертиза /ССчЕ/ пред РС факти, че между „Аксес Файнанс” ООД-
кредитодател и ответника В.Й.- кредитополучател, е сключен Договор за кредит „Бяла
карта" с №*** от ***, Анекс от *** и Анекс от ***, по силата на който кредитодателят е
отпуснал на ответника - кредитополучател револвиращ потребителски кредит в размер на
1200 лева, под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна
кредитна карта Бяла карта /Access Finance/iCard, а кредитополучателят се е задължил да го
ползва и върне като прави вноски до всяко 2-ро число на текущия месец, ведно с дължимите
договорни лихви. Съгласно чл.22 ал.3 от договора при забава за плащане, на което и да е
парично задължение кредитополучателят дължи на кредитодателя законна лихва за забава.
Ищецът "Агенция за събиране на вземания" ЕАД е придобил вземания от "Аксес Файнанс"
ООД по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от дата
07.11.2014 г., в т. ч. на вземане към ответника В.Й. по Договор за кредит „Бяла карта" с
№*** от ***По тези съображения следва, че активно материалноправен носител на
процесните вземания по процесния договор срещу ответника е именно ищецът "Агенция за
събиране на вземания" ЕАД.
В ССчЕ са посочени конкретните движения по разплащателната сметка, обслужваща
кредитната карта. Поради неплащане на месечни вноски, на 10.09.2016 г. кредитът е станал
предсрочно изискуем за пълния неизплатен остатък от кредита и към този момент,
непогасените изискуеми задължения за главница по кредита са в размер на 1196,73 лв.;
неплатена договорна лихва за периода от 04.09.2015 г. до 09.09.2016 г в размер на 65, 40 лв.;
неплатена законна лихва върху непогасената главница 1196, 73 лева за периода от 10.09.2016
г. -денят следващ датата на предсрочната изискуемост до 02.04.2021 г. - дата на подаване на
заявлението в Районен съд е в размер на 505, 62 лева. С изтичане на всяко 2-ро число на
текущия месец приложима в случая е разпоредбата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД, т. е. длъжникът
изпада в забава от падежа на всяка неплатена вноска, което в случая е 10.09.2016 г. и
претендираните от ищеца вземания за главница са станали изискуеми от 10.09.2016г. именно
на това основание.
В жалбата единственото изрично и конкретно възражение и оплакване, въведен като
предмет на въззивното обжалване е за погасяване на вземането поради изтекла погасителна
давност, , поради което това е и единственият спорен въпрос пред въззивната инстанция.
Това възражение съдът следва да разгледа без да се счита преклудирано, тъй като макар и
ответникът да не го е направил в срока по чл. 131 ГПК, той го е релевирал във възражението
по чл. 414, ал. 1 ГПК /ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, т.11а/.
При договора за заем/кредит е налице неделимо плащане, като договореното връщане
на заема на погасителни вноски представлява съгласие на кредитора да приеме изпълнение
2
от страна на длъжника на части – арг. чл. 66 ЗЗД, но това не превръща този договор в такъв
за периодични платежи, а представлява частични плащания по договора /решение № 261 от
12.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 795/2010 г., IV г. о., ГК/. Следователно погасителната
давност за главницата е петгодишна. Искът се счита предявен на 01.04.2021 г., когато
заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено пред ПРС – чл. 422, ал. 1 ГПК,
което означава, че по давност е погасено вземането за главница, чиято изискуемост е
настъпила до 01.04.2016 г. Съпоставяйки момента когато погасителната давност е
прекъсната – 01.04.2021 г. и изискуемостта за неизплатен остатък от главница по кредита -
10.09.2016 г., следва, че не са изтекли 5 години от настъпване на изискуемостта на всички
задължения за главница и не са погасени по давност всички задължения за главница, тъй
като са изискуеми в периода след 01.04.2016 г., който не е обхванат от погасителната
давност и възражението на жалбоподателя -ответник е неоснователно. Ето защо
задължението за главница от 1196,73 лв.за процесния период не е погасено по давност и
претенцията е изцяло основателна, ведно със законната лихва за забава заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането.
Вземането за сумата от 65,40 лв. - договорна лихва за периода от 04.09.2015 г. до
09.09.2016 г. и за сумата от 505,62 лв. - обезщетение за забава считано от 10.09.2016 г. до
01.04.2021г. се погасяват с 3-год. давност – чл. 111, б. В ЗЗД. Съпоставяйки момента когато
погасителната давност е прекъсната – 01.04.2021 г., следва, че са изтекли 3 години от
настъпване на изискуемостта на всички задължения за договорна лихва и са погасени по
давност всички задължения за договорна лихва, тъй като са изискуеми и се отнасят за
периода преди 01.04.2018 г., който е обхванат от 3-год. погасителна давност и тази
претенция в общ размер на 65,40 лв. следва изцяло да се отхвърли. Същевременно обаче
след като в съответствие с чл. 422 ГПК погасителната давност е прекъсната на 01.04.2021г,
то след като са изтекли три години от изискуемостта на вземането за мораторни лихви, не се
погасяват всички мораторни лихви, а само тези, които са били дължими преди тригодишния
срок от 01.04.2021 г., като считано 3 години назад е погасено вземането за мораторни лихви,
изискуеми до 01.04.2018г. в размер общо на 189,15 лв., изчислени от съда на осн. чл. 162
ГПК и въз основа на заключението на ССчЕ, и съответно претенцията за мораторна лихва за
този период и размер е неоснователна. За следващите изискуеми след 01.04.2018г.
мораторни лихви в размер на 316,47 лв. възражението е неоснователно, тъй като са
изискуеми и се отнасят за периода след 01.04.2018 г., който не е обхванат от 3-год.
погасителна давност. Ето защо вземанията за мораторна лихва за периода 01.04.2018г. –
02.04.2021 г. в общ размер на 316,47 лв. не са погасени по давност и исковете за тази сума и
период са основателни.
При тези изводи обжалваното решение следва да бъде отменено в частта за уважаване
на иска за дог. лихва, и за уважаване на иска за мораторни лихви за разликата над 316,47 лв.,
като исковете се отхвърлят в посочените части като погасени по давност. В останалата
обжалвана част, решението следва да бъде потвърдено. Жалбата е частично основателна.
По разноските
3
С оглед изхода на спора, обжалваното решение следва да се отмени и в частта, с
която са присъдени на ищеца разноски в първоинстанционното производство
/претендираните и доказани от последния разноски в заповедното и исковото производство
са общо 371.18 лв./, а именно – за сумата от 11,67 лв., съставляваща разликата между
дължимите на основание чл.78, ал.1 от ГПК съобразно уважената част от исковете разноски
от 315,60 лв. и присъдените от РС разноски от 327,27 лв.
Ответникът претендира и доказва разноски по исковото и заповедното производство
пред РС общо 200лв., които се дължат съразмерно с отхвърлената част на исковете, или
28.60 лв. и следва с настоящото решение да бъдат присъдени допълнително 27.22 лв.,
съставляваща разликата между присъдените от РС 1. 38 лв.
Жалбоподателят доказва разноски по въззивното производство общо 35,35 лв. –
заплатена такса по въззивната жалба, които с оглед резултата от обжалването му се дължат
от въззиваемия съразмерно с уважената част на въззивната жалба /254,55/ и целия
обжалваем интерес /1767,75/, или 5,10 лв.
Въззиваемият претендира ю.к. възнаграждение, което с оглед правната и фактическа
сложност на делото и фактът, че въззивното дело е разгледано в рамките на едно съдебно
заседание, съдът определя на 100 лв., съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 ЗПП, вр.
чл.25, ал. 1 от НЗПП, които се дължат съразмерно с отхвърлената част на въззивната жалба,
или 85,60 лв.
По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 63 от 25.01.2022 г. по гр.д. № 3297/2021 г. по описа на
Районен съд – Перник, в частта за признаване за установено, че В. П. С., ЕГН **********
дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, сумата 65,40 лв.,
представляващи договорна лихва за периода от 04.09.2015 г. до 09.09.2016 г.; сумата над
316,47 лв. до 505,62 лв., представляващи обезщетение за забава за периода от 10.09.2016 г.
до 01.04.2018г., както и в частта за осъждане на В. П. С. да заплати на „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД разноски в заповедното и исковото производство – за разликата над
сумата от 315,60 лв. до присъдените 327,27 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК искове от „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, гр. София, бул. "Д-р Петър Дертлиев" № 25,
офис сграда Лабиринт ет. 2 офис 4 срещу В. П. С., ЕГН ********** от ***, за признаване за
установено, че дължи по сключен с „Аксес Файнанс“ ООД Договор за кредит „Бяла карта“
от *** и извършена впоследствие цесия между „Аксес Файнанс“ ООД и ищеца сумата 65,40
лв., представляващи договорна лихва за периода от 04.09.2015 г. до 09.09.2016 г.; разликата
над 316,47 лв. до 505,62 лв., представляващи обезщетение за забава за периода от 10.09.2016
4
г. до 01.04.2018г., като ПОГАСЕНИ ПО ДАВНОСТ.
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, гр. София, бул.
"Д-р Петър Дертлиев" № 25, офис сграда Лабиринт ет. 2 офис 4, да заплати на В. П. С., ЕГН
********** от ***, допълнително сумата в размер на 27.22 лева - разноски по
първоинстанционното производство.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 63 от 25.01.2022 г. по гр.д. № 3297/2021 г. по описа на
Районен съд – Перник, в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, гр. София, бул.
"Д-р Петър Дертлиев" № 25, офис сграда Лабиринт ет. 2 офис 4, да заплати на В. П. С., ЕГН
********** от *** сумата 5,10 лв. - разноски по въззивното производство.
ОСЪЖДА В. П. С., ЕГН ********** от ***, да заплати на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, ЕИК *********, гр. София, бул. "Д-р Петър Дертлиев" № 25, офис сграда
Лабиринт ет. 2 офис 4, сумата 85,60 лв. - разноски по въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5