Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 04.03.2020г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски окръжен съд, гражданско
отделение, първи въззивен състав, в публично
заседание на четвърти март две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
Дора Михайлова
Членове:1.
Евгения Генева
2.
Росина Дончева
При участието на секретаря Теодора
Вутева
разгледа докладваното от Генева гр.д.
№ 765/2019г. и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.258 ГПК.
С решение № 234 от 24.10.2019г. на ВКС-Четвърто
гражданско отделение по гр.д. № 764/2019г. ,постановено по касационна жалба на З.“С.“
против решение № 310/12.10.2018г. по
гр.д. № 286/2018г. на СОС е отменено решение № 310/12.10.2018г. на
СОС, с което е отхвърлен иска на кооперацията с правно основание чл.26,ал.2 ЗЗД и вместо
него е прогласена нищожност на осн.чл.26,ал.2 ,предл.второ на ЗЗД на договор за покупко-продажба на УПИ в
с.Априлово,Община Горна малина,с площ 1563 кв.м,съставляващ по регулационния
план планоснимачен номер 382,за който е отреден
парцел ХХ-СПТД/за складова, производствена и търговска дейност/ в квартал 49,
за сумата 4 000 лв., обективирана с нотариален
акт № 138,том Първи,рег.№ 818,д. № 124/2007г. на нотариус И. Г. рег.№ 240 на НК
с район на действие ЕпРС, и делото е върнато за
разглеждане от друг състав по предявения насрещен иск и по иска с правно основание чл.108 ЗС.
С отговора си по чл.131 ГПК „Г.-Д.“ЕООД
е оспорил ревандикационния иск с аргумента,че ищецът
не е собственик поради валидността на оспорената покупко-продажба, както и че
имотът не се владее от дружеството, а от трето лице-Г.Е.И.,който бил дарен с
имота от Е.Л. И. с нот.акт №
193 по д.№ 614/2013г. на нотариус Х. рег.№ 521 на 15.10.2013 г. ;от своя страна
Е. Л.И. закупил имота от „Г.-Д. „ ЕООД
на 25.06.2013г.с нот.акт № 69,том трети рег.№
3507,дело № 365 от 2013г. на нотариус Х. рег.№ 521 на НК.
Насрещните искове са предявени от ответника по първоначалния иск „Г.-Д.“
ЕООД, ЕИК. ,на 02.08.2016г.Ищецът по тези
искове претендира връщане на цената в размер на 4000 лв., която е платил по нищожната
покупко-продажба ,ведно със законната
лихва върху сумата,считано от 26.02.2007г. до 01.08.2016г.;претендира се
и сумата 4000 лв.,представляваща
неустойка, уговорена в договора за
покупко-продажба,за неизпълнение на задължението на прехвърлителя
да представи валидна и вярна декларация че „имотът ,предмет на продажбата, е
изключителна собственост на кооперацията и няма други лица,собственици на имота,че
имотът не е продаден на трети лица…за имота няма висящи съдебни спорове и пр….-в размера на покупната цена.“насрещните искове са
предявени за разглеждане в случай,че първоначалният иск с правно основание
чл.26, ал.2 ЗЗД бъде уважен.
С отговора си на насрещния иск
кооперацията е поискала да бъде конституиран като ответник и Г.Е.И. с ЕГН **********,***,
с оглед на което искът с правно основание чл.108 ЗС да се счита предявен срещу Г.Е.И.. Последният
е депозирал отговор на 02.02.2017г.,с който оспорва
иска по чл.26,ал.2 ЗЗД и иска по чл.108 ЗС.Поддържа,че кооперацията
е прехвърлила валидно собствеността на дружеството и двете следващи
сделки- продажба и дарение-имат транслативен ефект. Приобретателите по всички сделки владели имота непрекъснато
и несмущавано,съответно присъединявали владението на своите праводатели,от
26.02.2007г. до момента на предявяване на депозиране на исковата
молба/28.04.2016г./.Сделките били сключени в надлежната форма за валидност и приобретателите били добросъвестни,защото смятали,че
кооперацията е собственик на имота.С присъда № 2 от 17.01.2013г. по НОХД №
246/2011г. на ИпРС Д.Ц.Б. бил признат за виновен,че в
качеството си на председател на З.“С.“*** е съставил препис извлечение от
протокол № 8 от 08.04.2006г. на Общото събрание на З.“С.“*** и
препис-извлечение от протокол № 11 от 10.10.2006г. на
УС на З.“С.“, с които е удостоверил неверни обстоятелства, а именно:че ОС и УС
са взели решения за продажбата на УПИ с площ 1563 кв.м,съставляващ имот №
382,парцел ХХ в кв.49,с цел да бъдат използвани тези документи като
доказателства за тези обстоятелства пред нотариус Ивелина Градинарова при
изповядване на сделката на покупко-продажба на гореописания имот.Присъдата
влязла в сила на 17.01.2013г. и при сделката ,изповядана на 26.02.2007г. ,“Г.-Д.“
ЕООД не можел да знае,че липсва валидно волеизявление на продавача.Към
25.06.2013г. „Г.-Д.“ ЕООД вече придобила имота по давност и правоприемниците
ѝ станали собственици.
С решение № 218/22.12.2017г. по гр.д. №
270/2016г. ЕпРС е отхвърлил първоначалните искове с
правно основание чл.26, ал.2 ЗЗД и чл.108 ЗС,но въпреки това е разгледал
насрещните искове за връщане на продажната цена и неустойка и ги е отхвърлил.С решение № 310/12.10.2018г.
по гр.д. № 256/2018г. на СОС е потвърдено решение № 218 от 22.12.2017г. на
ЕпРС както в частта му по отношение на иска с правно
основание чл.26, ал.2, предл.второ ГПК,така и по
отношение на иска с правно основание чл.108 ГПК като е прието,че решението в
останалата част/включително по насрещните искове за връщане на продажната цена
и за неустойка/ е влязло в сила като необжалвано.
С отговор,депозиран на 24.11.2016г.,
„З.С.“оспорва насрещните искове.
В настоящото въззивно
производство кооперацията поддържа ревандикационния
си иск и оспорва отговорите на въззиваемите
страни;оспорва насрещните искове на „Г.Д. „ ЕООД.Претендира разноски за въззивното производство.
Настоящият състав намира иска с правно
основани чл.108 ЗС процесуално допустим и основателен;насрещните искове за
връщане на цената е допустим и основателен; насрещният иск за неустойка е допустим, но неоснователен.Съображенията
за това са следните:
По делото е установено със силата на пресъдено нещо,че договора за покупко-продажба на процесния имот,сключен на 26.02.2007г., е нищожен.
Следователно , „Г.Д.“ ЕООД не е могла да стане собственик на договорно
основание.Възражението за придобиване по чл.79, ал.2 ЗС давност е
неоснователно,защото нищожната правна сделка не е основание за начало на
добросъвестно владение.Към момента на сключване на сделката с Е.Л. И. не е бил
изтекъл десетгодишният срок по чл.79, ал.1 ЗС,следователно Е.И. не е могъл да
придобие имот,който „“Г.Д.“ ЕООД не е притежавал.От 26.02.2907г. до
25.06.2013г. дружеството е владяло имота в продължение на шест години и четири
месеца и това е владението,което би могъл да присъедини на осн.чл.82 ЗС Е.И..Съответно,
на 15.10.2013г. Г.И. би могъл да присъедини още три месеца и двадесет дни,но
това не е достатъчно за да стане собственик на процесния
имот по силата на чл.79, ал.1 ЗС; не би могъл да придобие собствеността и въз
основа на дарението,тъй като дарителят е би могъл да подари имот,който не притежава.Ето
защо са налице предпоставките за
уважаване на ревандикационния иск на кооперацията:
същата е собственик на имота поради нищожност на прехвърлителната
сделка, ответникът Г.И. владее имота към момента на предявяване на иска и
липсва правно основание за владението му.
Насрещният иск за продажната цена
следва да бъде уважен, тъй като съгласно разпоредбата на чл.34 ЗЗД полученото
по нищожна сделка следва да бъде върнато.Следва да бъде уважен и искът за
законната лихва върху сумата на осн.чл.86 ЗЗД,но не
от момента на плащането ѝ, а от момента на поискването-т.е. депозиране на
насрещния иск на 02.08.2016г.Това е моментът,в който длъжникът е изпаднал в
забава съгласно чл.84, ал.2 ЗЗД.Насрещният иск за заплащане на неустойка в
размер на 4000лв. следва да бъде отхвърлен,тъй като не е налице наведената от
дружеството предпоставка за заплащане на неустойка/наличие на права на трети
лица/-към момента на сделката кооперацията е била собственик на имота.В случая
„Г.Д.“ ЕООД не се явява евинциран купувач.Пречката
да придобие имота не е наличие на права на трето лице, а липса на валидно
волеизявление на собственика.Ето защо искът за неустойка следва да бъде
отхвърлен и решението на районния съд в тази му част като краен резултат следва
да бъде потвърдено.
Ответниците следва да бъдат осъдени да
заплатят на З.“С.“ съдебни разноски
за производството в размер на
215.34 лв. държавна такса, 250 лв. депозит на вещо лице, 10 лв. такса за
вписване,1000 лв. адвокатско възнаграждение за първи и за въззивна
инстанция, 1200 лв. адвокатско възнаграждение за касационна инстанция и 600 лв.
за въззивното производство по гр.д. № 765/2019г. на
СОС-общо 3275.34 лв.,която сума следва да бъде редуцирана на 3000лв. предвид
уважаването на насрещния иск за връщане на цената.
Водим от горното,съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 218 от 22.12.2017г.
на Елинпелинския районен съд по гр.д.
№ 270/2016г. в частта му, с която са отхвърлени предявените от З.С.“ ЕИК:
искове с правно основание чл.108 ЗС и с правно основание чл.34 ЗЗД и ВМЕСТО
НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Г.Е.И. с ЕГН ********** с
адрес ***, да предаде собствеността и владението на осн.чл.108
ЗС на „З.С.“ ЕИК. със седалище и адрес на управление *** М.,Софийска
област,върху следния недвижим имот: УПИ находящ се в
с.А., община г. М.,Софийска област,с площ 1563 кв.м, съставляващ по
регулационния план на селото планоснимачен номер
382,за който е отреден парцел ХХ-СПТД/за складова,производствена и търговска
дейност/ в квартал 49, при съседи: от изток УПИ Седмо-общ., от юг-улица, от
запад-УПИ Шесто-382 и от север УПИ ОСМО-383.
ОСЪЖДА „З.С.“,ЕИК. със седалище и
адрес на управление *** М.,Софийска област, да заплати на „Г.-Д.“ ЕООД ЕИК .
със седалище и адрес на управление ***, ж.к.О. к0-2 ,бл.000, офис-партера, на основание
чл.34 ЗЗД сумата 4000/четири хиляди /лева,ведно със законната лихва върху
сумата на осн.чл.86 ЗЗД,считано от 02.08.2016г. до
окончателното ѝ плащане .ОТХВЪРЛЯ иска за законната лихва върху сумата за
периода от 26.02.2007г. до 02.08.20016г. като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 213 от
22.12.2017г. по гр.д. № 270/2016г. на ЕпРС в частта
му, с която е отхвърлен искът на „Г.Д.“ ЕООД,ЕИК. със седалище и адрес на
управление ***, ж.к.О.к. -0бл.000 , офис партера,против „З.С.“ ,ЕИК. със
седалище и адрес на управление *** М.,Софийска област,за заплащане на неустойка
на осн.чл.92 ЗЗД в размер на 4000 лв. като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Г.Е.И. с ЕГН ********** с
адрес *** ,да заплати на „З.С.“,ЕИК . със седалище и адрес на управление *** М.,
Софийска област,съдебни разноски по гр.д. № 765/19г. на СОС,гр.д.
№ 256/2018г. на СОС,гр.д. № 270/2016г. на ЕпРС и
гр.д. № 764/2019г. на ВКС,Четвърто ГО, в размер на 3000/три хиляди / лева.
Решението може да бъде обжалвано в частта относно иска с правно основание
чл.108 ЗС пред ВКС на Република България в едномесечен срок от връчването му.
Председател:
Членове:1.
2.