№ 74
гр. Велико Търново, 02.03.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори март през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
И.А ПЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20224000500034 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 274 ал. 1 т. 1 във вр. с чл. 435 ал. 2 от ГПК.
С Определение № 797/13.12.2021 год. на Окръжен съд – гр. Ловеч по в. гр. д. №
565/2021 год. е оставена без разглеждане като недопустима- поради просрочие,
жалбата на И.. П. С. от гр. Ловеч против действията на ЧСИ И. Л. по изп. дело №
262/2021 год. и е прекратено производството по делото. Оставено е без уважение
искането за спиране на изп. дело № 262/2021 год. по описа на ЧСИ И. Л..
Жалбоподателят И.. П. С. е осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт
ДТ в размер на 25 лв.
Частна жалба срещу определението в частта, с която жалбата е оставена без
разглеждане и производството по делото е прекратено, е подадена от И.. П. С. чрез
пълномощника адв. хр. д. ив.. Счита определението за незаконосъобразно.
Жалбоподателят е уведомен за действията на съдебния изпълнител със Съобщение изх.
№ 006042/28.09.2021 год., поради което жалбата против действията на ЧСИ е подадена
в срок. Моли съда да отмени определението и вместо това да отмени налагането на
запор върху трудовото възнаграждение над несеквестируемия доход и разпореждането
относно разноските по изпълнителното дело.
Великотърновският апелативен съд, като взе предвид изложеното в частната
жалба и писмените доказателства по делото, намира следното:
Изпълнително дело № 262/2021 год. по описа на ЧСИ И. Л. – с район на
действие – ЛОС, е образувано по молба на „Еос Матрикс“ ЕООД за удовлетворяване
вземанията на дружеството към Х. К. Х. и И.. П. С. по Изпълнителен лист от
11.03.2020 год., издаден от ЛРС по ч. гр. д. № 2272/2018 год., за сумите 1 301.87 лв.
1
непогасена главница по Договор за потребителски кредит от 02.03.2012 год., ведно със
законната лихва от 15.11.2018 год. до окончателното изплащане.
До длъжника И.. П. С. е изпратена покана за доброволно изпълнение изх. №
5434/25.08.2021 год., която е връчена чрез работодателя му Община Ловеч на
30.08.2021 год., видно от придружително писмо изх. № 5437/25.08.2021 год. В
поканата е посочено, че подлежащите на доброволно изпълнение задължения на
длъжника са в размер на 1 301.87 лв., ведно със законната лихва от 15.11.2018 год. до
окончателното изплащане, както и разноски по изпълнителното дело в размер на
183.70 лв. такса по чл. 26 от ТТРЗЧСИ, адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.
и други такси в размер на 168.84 лв.
В поканата за доброволно изпълнение е посочено, че се налага запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника и върху банковите му сметки в „Юробанк
България“ АД, както и че присъединен кредитор е държавата с вземане в размер на
105.72 лв.
Заедно с придружителното писмо изх. № 5437/25.08.2021 год. на работодателя
Община Ловеч е връчено - също на 30.08.2021 год. - и запорно съобщение върху
трудовото възнаграждение на длъжника.
На 07.09.2021 год. работодателят Община Ловеч е уведомил писмено съдебния
изпълнител, че нетният доход на С. е в размер на 659.58 лв. и че има деца, които
издържа. Направил искане да бъде определена дължимата месечна удръжка от
възнаграждението.
Със съобщение изх. № 6042/28.09.2021 год., получено от Община Ловеч на
29.09.2021 год., съдебният изпълнител уведомил работодателя за размера на месечната
удръжка от възнаграждението на длъжника С., а именно – 164.90 лв.
На 11.10.2021 год. длъжникът И.. П. С. подал чрез ЧСИ частна жалба срещу
разпорежданията на съдебния изпълнител в съобщение изх. № 6042/28.09.2021 год. и в
покана за доброволно изпълнение изх. № 5434/25.08.2021 год. относно действията на
съдебния изпълнител по определяне на несеквестиуемата част от трудовото
възнаграждение и размера на дължимите разноски по изпълнителното дело – поради
прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на
взискателя и поради недължимост на вземането на присъединен взискател, върху което
са изчислени разноските.
За да остави без разглеждане подадената жалба, първоинстанционният съд е
приел, че подадената на 11.10.2021 год. жалба е просрочена, тъй като дължимите
разноски по изпълнителното дело са определени в призовката за доброволно
изпълнение, получена на 30.08.2021 год., а на същата дата е наложен и запорът върху
трудовото му възнаграждение.
2
Частната жалба против определението е подадена в срок, допустима е за
разглеждане, а по съществото си е частично основателна:
Както е приел и окръжният съд, с подадената на 11.10.2021 год. жалба
длъжникът И.. П. С. е обжалвал разноските по изпълнението и насочването на
изпълнението върху имущество, което той счита за несеквестируемо, поради което
жалбата следва да се квалифицира като такава по чл. 435 ал. 2 т. 7 от ГПК и по чл. 435
ал. 2 т. 2 от ГПК.
По жалбата по чл. 435 ал. 2 т. 7 от ГПК:
Жалбата в тази част е просрочена, съответно – обжалваното определение на
ЛОС в частта, с която същата е оставена без разглеждане като недопустима, а
производството по делото – прекратено, е правилно и следва да бъде потвърдено.
Видно от изпратената и получена от длъжника покана за доброволно
изпълнение, същата съдържа произнасяне на съдебния изпълнител относно дължимите
разноски, които не са удостоверени в издадения изпълнителен лист, поради което това
произнасяне може да бъде оспорено от длъжника по реда чл. 435 ал. 2 т. 7 от ГПК
(Тълкувателно решение № 3/10.07.2017 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 3/2015 г.
– т. 2). Поканата за доброволно изпълнение е получена от длъжника на 30.08.2021 год.,
което означава, че двуседмичният срок по чл. 436 ал. 1 от ГПК за обжалване на
разноските е изтекъл на 13.09.2021 год. При това положение, подадената на 11.10.2021
год. жалба срещу разноските по изпълнението се явява просрочена и не следва да бъде
разглеждана по същество.
По жалбата по чл. 435 ал. 2 т. 2 от ГПК:
Според изложеното в жалбата, длъжникът обжалва насочването на
изпълнението върху получаваното от него трудово възнаграждение, като се позовава на
несеквестируемост. Той обаче не твърди изцяло несеквестируемост на дохода, в който
случай срокът за обжалване насочването на изпълнението върху вземането тече от
връчване на съобщението за наложения запор, а само частична несеквестируемост на
дохода, при което, срокът за обжалване насочването на изпълнението върху
несеквестируемата част започва да тече от узнаването, че третото задължено лице е
платило на съдебния изпълнител и поради това отказва да плати на длъжника
(Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 2/2013 г.
– т. 1).
След като длъжникът оспорва начина на определяне на секвестируемата,
съответно – несеквестируемата част от трудовото му възнаграждение съобразно
правилото на чл. 446 ал. 1 т. 1 от ГПК, т. е. обжалва насочването на изпълнението
върху частично несеквестируемо вземане, срокът за обжалване започва да тече не от
датата на получаване на поканата за доброволно изпълнение, в която запорираното
3
вземане е изрично посочено (30.08.2021 год.), а от датата на узнаване, че работодателят
му е платил на съдебния изпълнител по наложения запор. Въззивният съд приема, че
датата на узнаване на това обстоятелство е 29.09.2021 год., когато в Община Ловеч е
получено съобщение изх. № 6042/28.09.2021 год. от съдебния изпълнител за
определяне на секвестируемата част от трудовото възнаграждение на длъжника, а
именно 164.90 лв. Считано от тази дата, двуседмичният срок по чл. 436 ал. 1 от ГПК
изтича на 13.10.2021 год., което означава, че подадената на 11.10.2021 год. жалба е
депозирана в срок, допустима е и следва да бъде разгледана по същество, като съдът се
произнесе каква част от запорираното трудово възнаграждение е
несеквестируема/секвестируема.
Първостепенният съд е достигнал до различен извод, поради което обжалваното
определение в тази част се явява неправилен съдебен акт – постановен в нарушение на
материалния закон. Същият следва да бъде отменен в тази част и делото върнато на
същия състав на съда за произнасяне по същество по тази част от жалбата.
Предвид служебните правомощия на съда във връзка с държавните такси,
събирани в съдебното производство, следва да се посочи, че по частната жалба срещу
определението на ЛОС се дължи една ДТ в размер на 15 лв. съгласно чл. 19 от
Тарифата за ДТ, които се събират от съдилищата по ГПК (касае се за проста такса по
чл. 73 ал. 2 от ГПК, по жалба на едно лице срещу един съдебен акт). С оглед на това,
повторно внесената ДТ в размер на 15 лв. следва да бъде върната на жалбоподателя на
осн. чл. 4б от ЗДТ.
Аналогични са разсъжденията и относно дължимата ДТ по жалбата срещу
действията на съдебния изпълнител пред окръжния съд. По подадената от едно лице
жалба против действия на съдебния изпълнител се дължи ДТ в размер на 25 лв.
съгласно чл. 16 от Тарифата. Характерът на производството по чл. 435 от ГПК е
различен – в него жалбоподателят защитава своя интерес като страна или трето лице в
изпълнителното производство, твърдейки незаконосъобразност на действията на
съдебния изпълнител, поради което, позоваването на чл. 72 от ГПК относно
множеството защитавани интереси в исковите производства, е неудачно. В тази част
обаче определението не се обжалва, поради което не може да бъде ревизирано от
въззивната инстанция.
Водим от горното и на осн. чл. 278 от ГПК, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 797/13.12.2021 год. на Окръжен съд – гр. Ловеч по в.
гр. д. № 565/2021 год. по описа на същия съд, в частта, с която е оставена без
разглеждане жалбата на И.. П. С. от гр. Ловеч против действията на ЧСИ И. Л. по изп.
4
дело № 262/2021 год. по насочване на изпълнението върху имущество, което счита за
несеквестируемо, и е прекратено производството по делото.
Връща делото на същия състав на ЛОС за произнасяне по същество по тази част
от жалба вх. № 010307/11.10.2021 год., подадена от И.. П. С..
ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата обжалвана част.
ДА СЕ ВЪРНЕ на жалбоподателя И.. П. С. от гр. Ловеч недължимо внесената в
полза на бюджета на съдебната власт (по см. на ВТАС) ДТ по частната жалба в размер
на 15 лв. (петнадесет лева).
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5