РЕШЕНИЕ
№ 2304
гр. Пловдив, 21.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Владимир Р. Руменов
при участието на секретаря Катя Г. Грудева
като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело №
20215330114314 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК - решение по съществото на исков спор.
Искове на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София , бул. д-р Петър Дертлиев № 25 офис- сграда Лабиринт, ет. 2 офис
4, против Т. П. Т., ЕГН **********, с настоящ адрес в ********************* , с правно
основание в чл. 240, ал. 2 от ЗЗД вр. чл. 79 от същия закон, чл. 86 и 99 от Закона за
задълженията и договорите, във връзка с чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 9 от Закона за
потребителския кредит .
Ищецът черпи права от няколко договора.
Твърди, че на датата 30.10.2015 г. между „Кредисимо“ и Т. П. Т. е подписан договор за
потребителски кредит №******** от 30.10.2015 г., по силата на който Т. получава на заем
сума от 1200 лв., която се задължава да върне на 16 месечни вноски, всяка от които по 95.68
лв., т.е. 330.88 лв. възнаградителна лихва, при ГПР от 50% и лихвен процент на кредита
36.24%. Твърди се, че сумата от 1200 лв. е изцяло усвоена, но ответникът не е върнал нищо
от дължимите по договора суми. Твърди се, че на дата 17.12.2020 год. вземането на
„Кредисимо“ по договора било прехвърлено на ищеца чрез цесия, за която ответникът бил
уведомен, след което ищцовото дружество се снабдило със заповед за плащане, против
която длъжникът възразил в срока по чл. 414 от ГПК. Затова се иска от съда на основание
чл. 422 от ГПК да постанови решение, с което да установи вземането при следните размери:
1200 лв. - главница, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на
заявлението – 06.07.2021 год.; 330,88 лв. възнаградителна лихва за целия период на договора
1
(07.07.2016 год. – 10.03.2017 год.), 1297,60 лв. обезщетение за забава за периода от
08.07.2016 год. – 06.07.2021 год. (датата на подаване на заявлението) и да се присъдят в
негова полза разноските по спора.
Във възражението си по чл. 414 от ГПК ответникът е възразил против основателността на
иска с два мотива: първо, не бил уведомен за наличието на цесия и второ, за вземането
била изтекла погасителна давност.
Исковете са допустими, спазени са сроковете по чл. 414 и 422 от ГПК ; има и
идентичност между заповяданото за плащане вземане и това , предмет на иска.
По същество са неоснователни.
Първият договор, от който ищеца черпи права , е този за потребителски кредит №
**********, сключен с „Кредисимо „ АД на дата 30.10.2015 г. . Договорът за заем е реален,
съществуването му се предпоставя от предаването на сумата от 1200 лева в полза на
ответника. Този факт обаче остана недоказан; по делото липсват писмени доказателства за
изпълнението на задължението на кредитодателя да плати, въпреки че съдът му указа
изрично тази липса по реда на чл. 146 ал. 2 от ГПК и назначи – служебно – счетоводна
експертиза за изследването на плащането. Ищцовото дружество не внесе определения
първоначален депозит за възнаграждение на вещото лице.
Само поради изложеното ,съдът не може да приеме сключването на договор за
потребителски кредит за доказано. Има основателно правоизключващо възражение.
Разноските остават за сметка на ищеца ; няма данни за направени от ответника разноски и
такива няма да бъдат присъдени.
Воден от изложеното , съдът
РЕШИ:
Отхвърля исковете на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София , бул. д-р Петър Дертлиев № 25 офис- сграда
Лабиринт, ет. 2 офис 4, да се установи спрямо Т. П. Т., ЕГН **********, с настоящ адрес в
***************************************************, съществуването на цедирано
вземане на ищеца по договор потребителски кредит № ************* от 30.10.2015 г., с
„Кредисимо „ АД ,за което е издадена заповед за плащане № 6113 по частното гр. дело №
11263/21 , ПРС : 1200 лв. - главница, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
подаване на заявлението – 06.07.2021 год.; 330,88 лв. възнаградителна лихва за целия период
на договора (07.07.2016 год. – 10.03.2017 год.), 1297,60 лв. обезщетение за забава за периода
от 08.07.2016 год. – 06.07.2021 год. (датата на подаване на заявлението), като
неоснователни.
Решението подлежи на обжалване пред състав на ПОС , в срок от две седмици от датата на
уведомлението до страните .
2
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
3