Р Е Ш Е Н И Е
№…….. 17.08.2020 година, гр. София,
Софийски градски съд, Гражданско
отделение, ІІ-ри въззивен брачен състав
в закрито заседание на седемнадесети август през 2020 година,
в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Галя Митова
ЧЛЕНОВЕ : Валентина
Ангелова
Милен Евтимов
Като разгледа докладваното от съдия Ангелова
частно гражданско дело № 2432 по
описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 435, ал.2 от ГПК.
Образувано е по
жалбаподадена от длъжника З. „Б.В.И.Г.“ срещу постановление за разноските от 20.01.2020
г. по изпълнително дело № 20208490400114 по описа на ЧСИ А.П., с рег. № 849 на
КЧСИ с район на действие СГС, досежно размера на приетите разноски за
адвокатски хонорар на взискателя.
В жалбата се
поддържа, че определеното адвокатско възнаграждение е прекомерно, като излага
подробните си съображения за това. Моли съда да намали неговия размер до
размера на сумата от 200 лева. Претендира сторени деловодни разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.436,
ал.3 от ГПК взискателя не е подал възражение, с което да изрази становището си
по жалбата на длъжника.
В приложените по
делото мотиви по реда на чл.436, ал.3 ГПК, съдебния изпълнител излага
съображения за неоснователност на подадената жалба.
Представено е
копие на изпълнителното дело.
Софийски градски съд, като разгледа жалбата, взе
предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира
следното от фактическа и правна страна:
Депозираната
частна жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на ЧСИ, който подлежи
на съдебен контрол съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2, т.7 от ГПК, в
законоустановения срок по чл. 436, ал. 1 ГПК, изхожда от надлежна страна и
отговаря на изискванията по чл. 260 и чл. 261 ГПК и като такава е допустима.
Разгледана по
същество, тя е основателна по
следните съображения:
Производството
по изпълнително дело № 20208490400114 на ЧСИ А.П., с рег. № 849 на КЧСИ и район
на действие СГС е образувано по молба на И.С. Т. от 07.01.2020 г., подадена
чрез пълномощника й - адв. С.К.Н. срещу длъжника З. „Б.В.И.Г.“. С молба било
направено искане за събиране на вземането по представения изпълнителен лист, както
и за заплащане на направените разноски по изпълнителното дело. С молбата бил
представен договор за правна защита и съдействие, серия „А“, № 825025, сключен
между И. Т. и адвокат Н. на 07.01.2020 г., с който било договорено адвокатско
възнаграждение в размер на 1605,50 лева, което било отразено в същия договор
като платено. В договора не са посочени начин и срок на плащане и липсва
отразяване на начина по който е извършено плащането на тази сума.
Към молбата бил
представен изпълнителен лист от 20.12.2019 г. издаден по гражданско дело № 4459/2019
г. по описа на Софийски апелативен съд, в полза на И.С. Т., с който в тежест на
жалбоподателя длъжника З. „Б.В.И.Г.“ била възложена сумата от 56000 лева,
представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, претърпени
от смъртта на Й. С. Д., майка на ищцата, настъпила при ПТП на 09.02.2018 г. в
гр. София, на ул. „Черковна“, виновно причинено от Й.В.К.при управление на лек
автомобил „БМВ 318 ТДС“, с рег. № ВТ 97 07 ВВ, ведно със законната лихва от
29.06.2018 г. до окончателно изплащане на сумата.
Видно от
приложена сметка, в тежест на длъжника били възложени разноски в размер на
66,00 лв. с ДДС, а именно т. 1, 5 и 9 от Тарифата, като същите били авансово
внесени от взискателя.
Частният съдебен
изпълнител поканил длъжника „длъжника З. „Б.В.И.Г.“ да изпълни доброволно
задължението си, за което му била изпратена покана за доброволно изпълнение,
която последният получил на 08.01.2020 г. В същата покана извън сумата по
посочения изпълнителен лист били посочени 1605,50 лева – адвокатско
възнаграждение, 66 лева разноски по изпълнението и 4656,16 лева такси по чл. 26
Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ, дължими към 22.01.2020 г.
На 10.01.2020 г.,
в срока за доброволно изпълнение, длъжникът възразил по отношение на
разноските, сторени от взискателя за адвокатско възнаграждение над минималния
размер от 200 лева.
С обжалвано
разпореждане от 20.01.2020 г., съдебният изпълнител намалил размера на приетите
по изпълнителното дело разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя от
1605,50 лева на 1438,46 лева, като съответно намалил размера на
пропорционалните такси по чл. 26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ
от 4656,16 лева на х4648,14 лева..
Горното разпореждане
било съобщено на длъжника на 31.01.2020 г., а жалбата срещу него била подадена
на 10.02.2020 г.
При тази фактическа установеност, съдът достигна до
следните изводи от правна страна:
По допустимостта
на частната жалба:
Съгласно
разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК длъжникът може да обжалва
постановлението за разноски, като жалбата се подава чрез съответния съдебен
изпълнител в двуседмичен срок от извършването на действието, съответно от деня
на съобщението. Следователно, в случая, частната жалбата е подадена в срок,
същата изхожда от лице, овластено да търси защита от принудително изпълнение
срещу акт, подлежащ на съдебен контрол (постановление за определяне на
разноските), като е внесена и определената държавна такса.
По
основателността на жалбата:
Жалбата е
основателна.
Отговорността за
разноски в изпълнителното производство се урежда основно по оправилата на чл.
79 от ГПК, както и по глава VII (чл. 78 - 82) от Закона за частните съдебни
изпълнители (ЗЧСИ) и Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните
съдебни изпълнители (ТТРЗЧСИ), приета с ПМС № 92 от 19.04.2006 г., обн. ДВ, бр.
35 от 28.04.2006 г.
Съгласно чл. 79
от ГПК разноските за изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите,
когато делото се прекрати, съгласно разпоредбата на чл. 433 ГПК, освен поради
плащане, направено след започване на изпълнителното производство, или
изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от
съда; или когато разноските, направени от взискателя са за изпълнителни
способи, които не са приложени. Независимо от това, разноски за адвокатско
възнаграждение на взискателя се дължат единствено в случая, когато такива са
сторени. Горното означава не само те да са договорени между взискателя и
съответния адвокат, осъществяващ процесуалното му представителство в
изпълнителното производство, но и да са реално платени. В случая от представения
по делото договор за правна защита и съдействие не може да се направи извод, че
взискателя реално е заплатил на пълномощник си адвокатско възнаграждение в
посочения размер. Съобразно разясненията, дадени с т. 1 от Тълкувателно решение
№ 6/06.11.2013 г. по тълкувателно дело № 6/2012 г., на ВКС, ОСГТК, за да се
присъдят разноски за адвокатско възнаграждение, страната следва да го е
заплатила, като в договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по
банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой,
то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е
достатъчно и има характера на разписка. В случая, представения от взискателя
договор за правна защита и съдействие не удостоверява заплащане на сумата от
1605,50 лева договорено адвокатско възнаграждение и няма характера на разписка.
Това е така, доколкото в него липсва посочване по какъв начин следва да се
заплати договореното възнаграждение – в брой или по банков път, като не е
посочено и кога следва да стане това. Липсват представени доказателства за
извършено плащане по договора с представяне на допълнителни удостоверителни
документи, еднозначно доказващи извършеното плащане именно по този договор.
Липсата на такива доказателства обосновава като единствено възможен извода, че
тези разноски не са сторени от взискателя, а след като това е така-те не
подлежат на събиране в изпълнителното производство. В този смисъл действията на
съдебния изпълнител по приемането им са незаконосъобразни и като такива
подлежат на отмяна. Пряка последица от уважаване на жалбата е необходимостта от
преизчисляване от страна на съдебния изпълнител на пропорционалните такси по
чл. 26 от ТТРЗЧСИ, при определянето на които тези разноски неправилно са
третирани като част от удостоверения материален интерес по делото.
По изложените аргументи съдът намира, че
жалбата против процесните изпълнителни действия е основателна и като такава
следва да бъде уважена.
По
разноските:
Претенция за
присъждане на сторените в настоящето производство разноски има само от страна
на частния жалбоподател, който претендира и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Независимо от
изхода на спора, с оглед разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ГПК, претенцията на
частния жалбоподател се явява неоснователна и като такава следва да бъде
отхвърлена. Тук следва да се подчертае, че по отношение на него, нормите на чл.
78 от ГПК не намират приложение, доколкото именно в качеството си на длъжник в
изпълнително производство, чрез подадената частна жалба, същият реализира
правото си на защита срещу незаконосъобразните действия на съдебния изпълнител.
Допълнителен аргумент се явява спецификата на производството по обжалване на
действията на съдебния изпълнител, в което предмет на съдебен контрол е
процесуалната законосъобразност на действията и актовете на органа по
принудително изпълнение, поради което субект на отговорността за обезщетяване
на причинените от тях вреди /в т. ч. разходи за обжалването им по реда на чл.
435 от ГПК/, е съдебният изпълнител. Той, обаче не е страна в съдебното
производство по обжалване на действията и актовете му. Процесуалният способ за
защита на страната, сторила разноски и имаща право на такива, е общият исков
ред - чрез предявяване на иск по чл. 441 ГПК и чл. 74 ЗЧСИ за възстановяване на
вредите, причинени от незаконосъобразни действия и актове на съдебния
изпълнител.
Водим от
изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на длъжника З. „Б.В.И.Г.“ постановление
за разноски от 20.01.2020 г., с което приетата за събиране сумата от 1605,50 лева,
представляваща разноски на взискателя за адвокатско възнаграждение по
изпълнително дело № 20208490400114, е намалена на 1438,46 лева, като съответно
е намалена пропорционална такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ, от 4656,16 лева на
4648,14 лева с ДДС, като вместо него ПОСТАНОВАВА
:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на взискателя И.С.
Т. за събиране в изпълнително дело № 20208490400114, на договореното адвокатско
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие, серия „А“, № 825025 от
07.01.2020 г. в размер на 1605,50 лева, като
НЕОСНОВАТЕЛНО.
ОТХВЪРЛЯ претенцията
на длъжника З. „Б.В.И.Г.“ за присъждане на сторените по водене на настоящото
дело разноски, в това число на юрисконсултско възнаграждение, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Препис от
настоящето решение да се изпрати на ЧСИ и страните за сведение и изпълнение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
………… ЧЛЕНОВЕ: 1. ………… 2. …..………