Присъда по дело №347/2021 на Районен съд - Сливен

МОТИВИ
към присъда № 52/18.04.2022 г. по НОХД № 347/2021 г. на СлРС.

РП-Сливен е внесла обвинителен акт срещу Г. И. Й. с обвинение за две
престъпления по чл. 144 ал.3 вр. ал.1 от НК.
По делото няма предявени граждански искове.
В с.з. прокурорът поддържа обвинението, така както е предявено.
Пледира за наказание „Пробация“, с първите две задължителни пробационни
мерки, а именно: Задължителна регистрация по настоящ адрес, изразяваща се
в явяване и подписване на подсъдимия пред пробационен служител или друго
определено от него длъжностно лице при периодичност на срещите два пъти
седмично за срок от шест месеца и задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от шест месеца.
В с.з. подс. Г. И. Й. лично и чрез своя защитник не се признава за
виновен, иска да бъде оправдан.
Съдът прие за доказана фактическата обстановка която е установил и
предходния състав на СлРС разгледал производството, а именно :
Подс. Г.Й. и И. Г. Й. са син и баща. Св Е.Й. е бивша съпруга на И. Г. Й..
По време на брака си И.Й. и Е.Й. живеели в гр. ........, на ул. „П.“ № 66,
заедно с двете деца на св. Й. от първия й брак Подс. Й. живеел заедно с тях на
посочения адрес. В последствие, след като св. Й. забременяла, отношенията
между подсъдимия и И.Й. се влошили. Още преди да се роди детето Ивон,
подс. Й. вече не живеел с баща си и св. Й..
През годините често между подсъдимия и неговия баща възниквали
конфликти по различен повод, като при един от тези конфликти през 2016 г.,
подсъдимият влязъл през оградата в дома му и се скарали. На св. Й. била
причинена телесна повреда. И.Й. подал сигнал на тел. 112, където заявил, че
синът му го е нападнал и ударил жена му в главата. Вследствие на този
конфликт бащата на подсъдимия завел дело по ЗЗДН. С определение от
22.06.2016 г. по гр.д. № 496/2016 г. РС-........ на основание чл.18 ал.1 от ЗЗДН
е задължил подс. Г.Й. да се въздържа от извършване на домашно насилие
спрямо баща си и Е.Й.. Отстранил подс. Г.Й. от обитаване на жилището,
находящо се в гр........., ул. „П.“ № 66. Забранил на подс. Г. И. Й. да
приближава това жилище, както и местоработата, местата за социални
контакти и отдих на пострадалите Г.Й. и Е.Й.. Въз основа на цитираното
определение била издадена заповед за незабавна защита, съгласно чл.21 ал.1
от ЗЗДН. В последствие, в насроченото открито с.з. по делото, молителят - И.
Г. Й., оттеглил молбата си и производството било прекратено.
През лятото на 2017 год. подсъдимия, управлявайли лек автомобил,
преминал с висока скорост покрай св. Й., която била с двете си дъщери И. и
С.
1

На 19.10.2017 г. в гр. ........, св. Е.Й. получила телефонно обаждане от
мъж, който обиждал св. Й., без да отправя закани с убийство. На 02.11.2017 г.,
за този случай, И.Й. подал до РП-........ жалба срещу сина си - Г.Й.. Била
образувана полицейска преписка, в хода на която пред полицейския служител
– св. К. И.Й. и Ел. Й. споделили, че подсъдимият на процесната дата –
19.10.2017 год. позвънил на телефонния номер на св. Й. и им отправял закани
с убийство.
Св. Й. се притеснила за съпруга си, който и споделил че се страхува от
поведението на сина си, който имал лоши приятели и било възможно да им
навредят , както се притеснявала и за децата си.
Към момента на съдебното следствие пред настоящата и предходната на
СлРС инстанция отношенията между подсъдимия и близките му се
нормализирали.
В съдебните заседания пред настоящата инстанция лицата, които са
близки по права и съребрена линия и са от кръга на лицата, които могат да
откажат да свидетелстват по смисъла на чл.119 от НПК се ползваха от това си
право и отказаха да дадат показания.
Видно от заключението на назначената по делото психологична
експертиза И. Г. Й. е годен правилно да възприема заканите за убийство
спрямо него и близките му и тези закани ги е възприел правилно.
Освидетелстваният е осъзнавал правилно отправените закани и те са от
такова естество, че могат да възбудят у него основателен страх за
осъществяването им. Отправените закани за убийство към него и против
негови ближни, са възбудили основателен страх у И.Й. за осъществяването
им.
Изготвена е и психологична експертиза на пострадалата Е. С. Й., от
заключението на която е видно, че Й. е в състояние да възприема правилно
заканите за убийство спрямо нея и близките й и същата правилно ги е
възприела. Освидетелстваната е осъзнала правилно отправените закани и те
са от такова естество, че да възбудят у нея основателен страх за
осъществяването им. Според експретното заключение отправените закани за
убийство към И. Г. Й. и против негови ближни, са възбудили основателен
страх у Е.Й. за осъществяването им.
Изготвена е и съдебно-фоноскопна експретиза, при която на хартиен
носител се въпроизвежда, подадения сигнал от И.Й. на 21.06.2016 год. на
тел.112.
Съдът по реда на чл. 283 от НПК, присъедини към доказателствата по
делото и всички писмени материали, имащи значение за изясняване на
фактическата обстановка по делото.
Подсъдимият Г. И. Й. е роден на роден на ..... г. в гр........., със средно
образование, неженен, работи, не е осъждан.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз
2

основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства.
Въз основа на събрания в хода на разследването по делото
доказателствен материал, съдът намира, че не може да се направи
категоричен извод, че подсъдимият действително се е заканил с убийство на
баща си и св. Й. на 19.10.2017 год.
Безспорно се установи, че на процесната дата е имало телефонно
обаждане на мобилния телефон на св. Й.. Както са установили предходните
първоинстанционни съдилища така и настоящата инстанция прие, че Й. при
многократните и разпити в хода на досъдебното и съдебното производство е
дала противоречиви показания не само за това какво е било съдържанието на
думите, които е възприела, но и относно това от кого е било обаждането.
Пред настоящата инстанция тя заяви, че не знае дали и се е обадил подс.Й.,
заяви, че не е вярно, че той им се е заканвал с убийство и, че по грешка я е
ударил. Тази свидетелка твърди, че не си спомня дали мобилният й телефон е
бил пуснат на високоговорител и дали и И.Й. е възприел отправените думи и
изрази. Показанията и в различните фази на процеса са различни и това е
обяснимо с взаимоотношенията им, когато са били в обтегнати отношения тя
е заявявала едно, а когато са се нормализирали тя твърди друго. Така, в хода
на досъдебното производство св. Й. заявява, че по телефона й се е обадил
подсъдимият, който се е заканил с думите: „ще ви избия боклуци, ще ви
унищожа, ще ви срина, майка ви ще еба“. В хода на съдебното следствие
същата заявява веднъж, че подсъдимият й се е обадил и я е обиждал, но не й е
отправял закани с убийство, а в следващо съдебно заседание заявява, че дори
не е сигурна дали този, който й се е обадил е действително подсъдимият, а
пред настоящия съд заявява, че не знае дали подс. Й. и се е обадил, но е
сигурна, че не се е заканвал с убийство спрямо нея или баща си. Св. Й.
заявява относно съдържанието на показанията, дадени от нея на досъдебното
производство, че е такова, тъй като е била афектирана, както и заявява, че
бащата на подсъдимия й е казал да даде такива показания. Същата причина
свидетелката изтъква и относно споделеното от нея пред вещото лице.
Съдът не кредитира показанията на св. Й., дадени в хода на досъдебното
производство, като приема за логични обясненията й относно констатираните
противоречия както за това, че е била афектирана, така й че бащата на
подсъдимия й е казал да даде такива показания. Съдът намира за житейски
логични обясненията на св. Й. и съответно даде вяра на показанията, дадени в
хода на съдебното следствие, тъй като от една страна е видно, както от
нейните, така и от показанията свидетелите С. и К., а и от събрания писмен
доказателствен материал и фоноскопна експретиза, че отношенията между
нея и бащата на подсъдимия от една страна и подсъдимия от друга са били
влошени още преди процесния инцидент - между страните е имало физическа
и вербална агресия, имало е образувано гражданско дело, от което може да се
направи обоснован извод, че и св. Й., а и св. Й. са били афектирани от
поведението на подсъдимия. Този афект е дал отражение върху
достоверността на показанията на св. Й., дадени в хода на досъдебното
3

производство. А близките лични отношения между Й. и И.Й. предполагат
възможността св. Й. действително да й е казал какви показания да даде на
досъдебната фаза на процеса, а и пред вещото лице.
В случая в двете фази на процеса фактологията, която тя твърди е
съвсем различна и това се дължи, както бе посочено по горе, на отношенията
между подс. и пострадалите и техните близки. Между другото повечето лица
имащи различно процесуално качество по делото са в близки родствени
отношения в трите аспекта на това понятие- в права, съребрена линия и по
сватовство.
Подс. Й. е син на постр. Ив. Й. и доведен син на постр. Ел.Й.. Свид.Н. С. е
доведена дъщеря на постр. Ив.Й. и е доведена сестра на подс.орданов. Св.
Я.Д. е баба на подс. Й. и майка на постр. Й., свид. Р. Р. е негова майка, свид.
С. П. е негова жена, а свид. П. Ѝорданова е негова сестра. Всички тези лица са
и близки на постр. Й.и. Когато те са били скарани показанията им са
обвиняващи или оправдаващи, според отношенията им със страните, и това е
логично, както е логично и когато са в добри отношения да са оневиняващи,
или както е в случая да не желаят да свидетелстват. Съдът няма как да изясни
мотивацията им да не дават показания но може да предположи, че не желаят
да свидетелстват, защото ако те са противоположни на тези, които са дали на
ДП биха се обвинили в лъжесвидетелстване по смисъла на чл.290 от НК, а
това е отделно тяхно право- да не дават показания когато биха се обвинили в
престъпление.
Ето защо и настоящия съд кредитира показанията на свид. Ел. Й. и Н. С.
дадени пред настоящата и предходните инстанции на първоинстанционните
съдилища. Съдът не кредитира показанията дадени от тези две свидетелки на
ДП, т.к. към него момент те са били скарани с подс. Й. водили са различни
дела едни срещу други и са се стремили да си навредят. В този смисъл към
настоящия момент показанията им са най достоверни, освен това те са
възприети и лично от съда. Те дават идентични обяснения за възприетите от
тях факти и обстоятелства, като показанията им се допълват не само помежду
си, но и с останалия доказателствен материал.
Съдът кредитира показанията на св. К.. По начало този свидетел и пред
настоящата инстанция заяви, че е запознат относно случилото се от
преписката, която е водил. От това се налага извода, че той знае за фактите, за
които свидетелства опосредствено, каквото е чул от пострадалите преди и по
време на започване на ДП. Показанията му представляват преразказ да
обясненията на Й.и. Настоящият, както и предходния съд, приема като
житейски логично в хода на досъдебното производство св. Й. да е дала
показания, че на процесната дата подсъдимия й се е обадил и се е заканил с
убийство на нея и на баща си, тъй като е била афектирана, доколкото към този
момент отношенията между страните, както се установи в хода на процеса,
действително са били лоши, това е споделила и със свид. К., а той от своя
страна съобщава тези и показания и пред съда.
4

Съдът кредитира и обясненията на подс. Й..
Съдът не кредитира и заключението на вещото лице, относно това, че Й., а
и И.Й. са осъзнали правилно отправените закани и те са от такова естество, че
да възбудят у тях основателен страх за осъществяването им. Тази експертиза е
изготвена на ДП, когато отношенията между страните са били влошени и е
възприето казаното от т.нар. пострадали, към него момент.
Съдът кредитира изготвената фоноскопна експретиза доколкото тя
отразява на хартиен носител, подадения сигнал на тел. 112 от И.Й. на
21.06.2016 год.
В хода на съдебното следствие свидетелите И. Г. Й., ЯНК. М. Д. , Р. Г. Р. ,
П. ИВ. Й., и С. ИВ. П., се възползваха от разпоредбата на чл. 119 от НПК,
поради което съдът не следва да включва показанията им в доказателствената
съвкупност.
Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът направи
следните правни изводи:
Не се установи по безспорен и категоричен начин, че от обективна и
субективна страна подс. Г. И. Й. е осъществил престъпния състав на чл. 144
ал.3 вр. ал.1 от НК, за това, че на 19.10.2017 г. в гр. ........, се заканил с
убийство на И. Г. Й. от гр. ........ (с думите „Ще ви избия боклуци, ще ви
унищожа, ще ви срина“), като това заканване би могло да възбуди
основателен страх за осъществяването му.
Не се установи по безспорен и категоричен начин, че от обективна и
субективна страна подс. Г. И. Й. е осъществил престъпния състав на чл. 144
ал.3 вр. ал.1 от НК, за това, че на 19.10.2017 г. в гр. ........, се заканил с
убийство на Е. С. Й. от гр. ........ (с думите „Ще ви избия боклуци, ще ви
унищожа, ще ви срина“), като това заканване би могло да възбуди
основателен страх за осъществяването му.
По делото липсват каквито и да било факти и обстоятелства, които да
сочат, че на 19.10.2017г. подс. Г. И. Й. се е заканил с убийство на И. Г. Й. и на
Е. С. Й. с думите „Ще ви избия боклуци, ще ви унищожа, ще ви срина“ и това
му заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му.

За осъществяване на престъплението по чл. 144, ал.3 от НК от
обективна страна се изисква обективиране чрез думи или чрез действия на
закана с убийство спрямо определено лице, която да е възприета от него и би
могла да възбуди основателен страх от осъществяването му. Според
ТР53/89г. на ОСНК заканата следва да е възприета от заплашения и да може
да възбуди основателен страх от осъществяването и. От посоченото се налага
извода, че заканата следва да е присъствена, което е от съществено значение
за осъществяването на деянието от обективна страна. В случая никой не
съобщава, че заканите са отправени присъствено.
В настоящия казус, не може да се направи категоричен и еднозначен
5

извод, че подсъдимия е извършител на деянията, за които е привлечен към
наказателна отговорност, а и не стана ясно по един категоричен и
безпротиворечив начин дали изобщо такива престъпления са извършени.
Ето защо съдът призна подсъдимия за невиновен и го оправда по
повдигнатите му обвинения.
С оглед правилата на процеса съдът се произнесе приобщеният в хода
на съдебното следствие като веществено доказателство един брой
компактдиск да остане на съхранение по делото до изтичане сроковете за
съхранение на самото дело.
По правилата на процеса разноските направени по делото остават за
сметка на държавата.
В този смисъл съдът постанови своя съдебен акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:

6

Номер на акта:	52
Дата:	18 април 2022 г. (в сила от 20 юли 2022 г.)
Съдия:	Иван Манчев Димитров

Дело:	20212230200347
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	19 март 2021 г.

Присъда по дело №347/2021 на Районен съд - Сливен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите