Р Е Ш Е Н И Е
№:60 20.01.2021г. гр.Бургас,
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Бургас VІІ-ми
състав
На двадесети януари
две хиляди двадесета и първа година
В публично заседание в следния състав:
Председател:….Румен Йосифов
Секретар: Галина Драганова
Прокурор:
като разгледа докладваното от Румен Йосифов
административно дело № 149 по описа за 2021 година, за
да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл.111 от Закона за изпълнение на
наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).
Образувано е по жалба на Б.А.Б., понастоящем в Затвора
гр.Бургас, против заповед № 21/12.01.2021г. на началника на Затвора гр.Бургас,
с която му е наложено дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия за
срок от 10 (десет) денонощия”. Жалбоподателя изразява становище за
незаконосъобразност на обжалваната заповед, като твърди, че не се чувства
виновен, а дадените срещу него обяснения са неверни. Заявява, че страда и от
белодробно заболяване – туберкулоза, поради което е на медикаментозно лечение.
Желае да се яви в съда и да даде обяснения по случая.
Ответната
страна – началник на Затвора гр.Бургас, чрез пълномощника си счита жалбата за
неоснователна и пледира заповедта да се потвърди. Представил е
административната преписка по издаване на оспорения административен акт.
Административен съд - Бургас, като взе предвид
изложените доводи, съобрази приложените писмени доказателства и закона, намира
за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.111, ал.1 от ЗИНЗС,
съгласно изричното отбелязване от жалбоподателя в процесната заповед, че тя му
е връчена на 12.01.2021г., а жалбата е подадена на 13.01.2021г. Изхожда от
надлежна страна – адресат на заповедта, която има правен интерес от оспорването
по смисъла на чл.147, ал.1 АПК, срещу индивидуален административен акт, който
засягаща права и интереси на оспорващия. Жалбата съдържа необходимите реквизити
и форма, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Процесната заповед е издадена от началника на Затвора
гр.Бургас за това, че на 18.12.2020г., в 14:30 часа, след направена забележка
от мл.инсп. Станислав Загорски към жалбоподателя да не замърсява коридора на
5-та група със слънчогледови семки, същият започнал да отправя заплахи към мл.инсп.Загорски
с думите: „Какъв си ти, на мен ще правиш забележки?“, „Ти си никой и нищо не
можеш да ми кажеш. Някой ден ще изляза и ще ти откъсна главата.“. След това Б.
започнал да предлага слънчоглед на други лишени от свобода, като ги убеждавал,
че никой нищо няма да им направи. В процеса на проверката бил проведен разговор
със служителите и лишените от свобода, присъствали по време на извършване на
нарушението, които потвърждават установените факти. Б. отрича да е заплашвал
служителя и заявява, че самия той е бил заплашван. До момента той многократно е
наказван, включително и за отправяне на обиди и клевети към служители.
За инцидента са снети писмени обяснения лишените от
свобода Любчо Драганов Минков, Али Елмазов Мехмедов, жалбоподателя Б.Б. и е
представена докладна записка от мл.инсп. Станислав Загорски, в които действително
се установява, че жалбоподателят е замърсявал коридора със семки и след
отправена забележка е отправил закани към служител на затворническата
администрация. Това се установява и от докладната записка на инспектор „СДВР“ Деян
Русинов.
На 12.01.2021г. лишеният от свобода бил изслушан от началника
на затвора във връзка с извършеното от него дисциплинарно нарушение, за което
бил съставен протокол, подписан от жалбоподателя.
На същата дата – 12.01.2021г. е издадена обжалваната
заповед на началника на Затвора гр.Бургас, с която на Б.А.Б. е наложено
дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия за срок от 10 (десет)
денонощия” на основание чл.101, т.7, вр. чл.102, ал.2, предло.първо от ЗИНЗС,
за извършено нарушение на чл.96, т.3 и 4, вр. чл.100, ал.2, т.5 и 7 от ЗИНЗС.
Недоволен от наложеното му дисциплинарно наказание Б. го
обжалва пред Административен съд - Бургас.
Съгласно разпоредбата на чл.100, ал.1 от ЗИНЗС
дисциплинарно нарушение е деяние – действие или бездействие, извършено виновно
от лишените от свобода, с което се нарушава вътрешния ред, уврежда се
имуществото или представлява физическо увреждане или обидно отношение към
служители или лишени от свобода.
Според чл.100, ал.2, т.5 от ЗИНЗС за дисциплинарно
нарушение се смята неизпълнение на задълженията или неспазване на
ограниченията, предвидени в този закон, а според т.7 – физическа саморазправа с
лишени от свобода или служители, както и закана за такава.
От съвкупната преценка на доказателствата по делото се
установява, че при провеждане на дисциплинарното производство и издаването на
оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила от страна на дисциплинарно-наказващия орган, които да са довели до
ограничаване правото на защита на жалбоподателя.
Съдът намира, че приетата от административния орган
фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по делото факти и
обстоятелства, събрани в процеса на извършената проверка, като споделя напълно
направените въз основа на нея правни изводи.
По същество на спора, съдът намира фактът на
извършеното нарушение и неговото авторство за безспорно доказани от
неоспорените официални писмени доказателства, които имат обвързваща за съда
материална доказателствена сила. Извършването на дисциплинарното нарушение от
жалбоподателя се отрича, но не е подкрепено с доказателства. Жалбоподателят не
прояви процесуална активност, за да опровергае доказателствената сила на
писмените доказателства, приети с административната преписка. Що се отнася за
твърдяната нужда от медикаментозно лечение заради налично заболяване, няма
пречка същото да бъде провеждано в съответното специализирано помещение, където
жалбоподателят ще бъде настанен за изтърпяване на наказанието, така както това
лечение се провежда и в общото помещение за лишаване от свобода.
Настоящият съдебен състав намира, че в издадената
заповед за налагане на дисциплинарно наказание е налице съответствие между
описаната фактическа обстановка и посочените за нарушени правни норми, тъй като
жалбоподателят не само не е изпълнил разпореждането на компетентния служител да
не замърсява коридора, но и е отправил закана за физическа саморазправа. Видът
и размерът на наложеното дисциплинарно наказание съответстват на характера и тежестта
на извършеното нарушение.
С оглед изложеното съдът счита, че обжалваната заповед
е издадена от компетентен орган, при спазване на
административно-производствените правила и в съответствие с материалните
разпоредби и целта на закона, поради което е законосъобразна и следва да бъде
потвърдена.
Жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати
дължимата за производството държавна такса по сметка на съда в размер на 10.00
(десет) лева.
Ответникът по оспорването не претендира разноски и
съдът не дължи присъждането им.
Така мотивиран и на основание чл.111, ал.5 и 6 от ЗИНЗС, Административен съд - Бургас, седми състав
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА заповед №
21/12.01.2021г. на началника на Затвора гр.Бургас, с която на Б.А.Б.,
понастоящем в Затвора гр.Бургас е наложено дисциплинарно наказание „изолиране в
наказателна килия за срок от 10 (десет) денонощия”.
ОСЪЖДА Б.А.Б. да
заплати на Административен съд - Бургас, адрес гр. Бургас, ул.Александровска №
101, сумата от 10.00 (десет) лева, представляваща държавна такса по
административно дело № 149 по описа за 2021г. на Административен съд - гр.Бургас.
Решението съд подлежи на касационно оспорване в
14-дневен срок от днес по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс пред тричленен състав на Административен съд
- Бургас.
СЪДИЯ: