Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260509
гр. Пловдив, 4.11.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на 19.10.2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖИДАР КЪРПАЧЕВ
при участието на секретаря Станка Деведжиева, като разгледа докладваното
от съдията АНД № 6047/2020 г. по описа на ПРС, I наказателен състав, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на „К и В
ПРОЕКТ“ ЕООД против Наказателно постановление № 534040- F559096, издадено от
Директор на Дирекция обслужване в ТД на НАП- Пловдив, с което на „К и В
ПРОЕКТ“ е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение по
чл.96, ал.1, изр.2 ЗДДС.
С
жалбата се
навеждат конкретни
съображения за незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна. Не
се претендират разноски.
Въззиваемата страна взема
становище за неоснователност на жалбата. Моли за потвърждаване на НП.
Претендира разноски.
Жалбата е подадена в
законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт,
подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради, което се явява процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съдът като се запозна с
приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и
служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са
налице основания за неговото ОТМЕНЯНЕ
по следните съображения:
В АУАН и НП нарушението е описано
по следния начин:
Даньчно- задълженото по ЗДДС лице
„К и В ПРОЕКТ“ ЕООД с БУЛСТАТ 205 730 560 при осъществяване на дейността си
е нарушило разпоредбите на ЗДДС. Същото не е подало заявление за регистрация по
ЗДДС в ТД на НАП-Пловдив в законоустановения 7-дневен срок от датата, на която е достигнат
оборот над 50 000 лв. за период не по-дълъг от два последователни месеца,
включително текущия, съгласно чл. 96, ал. 1,
изречение второ от ЗДДС.
Реализираният от „К и В ПРОЕКТ“
ЕООД облагаем оборот е от дейност по продажба право на строеж, бартер и аванс.
Облагаемият оборот на лицето на
14.04.2020г. е над 50 000 лева /88 872,00лв/ и заявлението за регистрация по
чл. 96, ал.1, изр.2 ЗДДС е следвало да бъде подадено до 21.04.2020 г. Същото
е подадено на 24.04.2020 г. в ТД на НАП- Пловдив с вх.№ 303912001563603/24.04.2020г.
Нарушението е извършено на
22.04.2020г. в гр. Пловдив и е констатирано при и извършване на проверка в ТД
на НАП-Пловдив за установяване на наличие на условия за регистрация по ЗДДС.
документирана с протокол по чл.50 от ДОПК с № **********/07.05.2020г.
Така описаните в АУАН и НП факти
се установяват от събраната по делото доказателствена съвкупност, както следва:
-показания на актосъставителя,
който в съдебно заседание изрично потвърди констатациите в АУАН.
- писмени доказателства, сред
които документ Вх.№
70-00-6815/15.07.2020, протокол.№ 303912001563603/24.04.2020г.,
нотариален акт № 058 по нотариално дело № 051/2020, нотариален акт № 062 по
нотариално дело 055/2020г., нотариален акт № 183 по нотариално дело № 569/2019,
протокол № **********/03.07.2020г., оценка на обект.
В посочените гласни и писмени
доказателства не са налице съществени противоречия, поради което съдът изцяло
ги кредитира и базира върху тях фактическите си изводи.
Изложените факти принципно
правилно са субсумирани под правната
квалификация чл. 96, ал.1, изр.2 ЗДДС.
Въпреки изложеното обаче НП
безусловно подлежи на отмяна, доколкото неправилно са приложени процесуалния и
материалния закон.
ПО ПРОЦЕСУАЛНИТЕ ОСНОВАНИЯ ЗА ОТМЯНА НА НП
Съгласно чл. 42 и 57 ЗАНН сред
задължителните реквизити на АУАН и НП са
1. описание на фактическите
признаци на нарушението;
2. посочване на нарушените правни
норми.
В същото време е безспорно, както
в теорията, така и в съдебната практика,
че АУАН е акта в административно-наказателното производство, аналогичен на
обвинителния акт в наказателния процес, който определя предмета на вмененото нарушение и предмета на доказване по делото. АУАН очертава нарушението, с неговите съставомерни фактически
признаци от обективна и субективна страна, връзката между
инкриминираното деяние и лицето, сочено като нарушител и надлежната правна
квалификация. Срещу тези факти и право
нарушителят следва да се брани, като гарантирането в максимална степен на
правото му на защита изисква той да бъде запознат с тях още от началото на
административно-наказателен процес, т.е. от момента на съставяне и предявяване
на АУАН (по аргумент от чл. 42, т.4 и т.5 ЗАНН, вр. чл. 40, ал.1 ЗАНН, вр. чл.
43, ал.1).
В този смисъл са и задължителните
указания на имащото базисно и фундаментално значение за наказателния процес
Тълкувателно решение № 2 от 07.10.2002 г. по н. д. № 2/2002 г., ОСНК на ВКС, в
което е прието, че сред задължителното
съдържание на обвинителния акт е пълното, точно и ясно посочване на всички
съставомерни фактически обстоятелства и на правната квалификация. Пороците при словесната или
юридическа формулировка, водещи до
неяснота в описанието на фактическите
и/или правните рамки на повдигнатото
обвинение са винаги съществени,
доколкото непоправимо се накърнява правото на защита на наказаното лице.
Доколкото, както вече се спомена, АУАН е акта в административно-наказателния
процес, аналог на обвинителния акт, с
който се повдига и предявява административното обвинение, тези стандарти следва
да бъдат съотнесени и към неговото съдържание.
Наказателното постановление от
своя страна е властническия
правораздавателен акт, издаден от компетентен орган, с който дееца бива
санкциониран за извършеното административно нарушение. То се явява аналога в административно
наказателния процес на ПРИСЪДАТА
от общото наказателно производство. От тази му същност следва, че към неговата
форма и съдържание следва да се поставят същите завишени изисквания, както към
АУАН.
В този изричен смисъл са и
задължителните разрешения на основополагащото ППВС 1/1953, съгласно което всеки правораздавателен акт, с който се ангажира отговорността
на даден правен субект следва задължително да съдържа пълно, точно и ясно изложение на всички съставомерни фактически
положения, които се приемат за установени, както и приложимите към тях
правни норми. Този минимум от
правнорелевантна за наказания субект информация следва да се съдържа в самия правораздавателен
акт, а не да се извлича от
доказателствата по делото.
От всичко
гореизложено следва, че АУАН и НП ще отговарят на изискванията за съдържание по
смисъла на чл. 42, т.4 и 57, т.5 ЗАНН ако в тях са надлежно описани по един небудещ никакво
съмнение, както за дееца, така и за съда начин всички съставомерни фактически признаци на вмененото нарушение
(време, място на извършване на нарушението, както и конкретни фактически
действия, с които е причинен противоправния
резултат).
В
тази връзка в теорията и съдебната практика е изведен следния практически
критерий: АУАН и НП ще отговарят на
императивните изисквания за съдържание, ако фактите, така както са
описани в тях, в случай, че се приемат за доказани, сами по
себе си сочат на съставомерно деяние по възведената правна
квалификация, без да е необходимо за преценката за
съставомерност за първи път да се установяват от съда допълнителни
обстоятелства, които не са предявени на дееца.
В обратния случай, ако в АУАН и НП не са описани всички
съставомерни фактически признаци от субективна и обективна страна на
вменения административен състав или ако
за извършване преценка дали деянието е съставомерно на съда се налага да
установява допълнителни фактически положения, които не са надлежно предявени на
дееца, НП следва безусловно да се отмени, доколкото съществено е
накърнено правото на защита на дееца да разбере кои са фактическите положения,
за които се наказва.
Точно такъв е и процесния случай, доколкото
както в АУАН, така и в НП е посочен само правния извод на наказващия орган, че жалбоподателката е
достигнала облагаем оборот над 50 000 лева за период от два последователни
месеца.
Липсва
обаче, каквото и да било изложение на конкретни факти, които да позволят
проверката на този правен извод.
Видно от текста на
чл. 96, ал.1, изр.2, вр. ал.2 ЗДДС, за да е съставомерно деянието по визирания административен
състав следва кумулативно да са налице следните съставомерни фактически обстоятелства:
-
лицето да е установено на територията на страната;
-
лицето да е достигнало облагаем оборот над 50 000;
-
облагаемият оборот да е достигнат за период от два
последователни месеца;
-
оборота да е формиран само от видовете доставки изброени в чл. 96, ал.2 ЗДДС;
От изложените
елементи на фактическия състав следва, че за да отговарят на императивните
изисквания за реквизити по смисъла на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН в АУАН и НП следва
да са описани следните фактически обстоятелства:
-твърдение, че лицето е установено на територията на
страната, като такова в АУАН и НП липсва;
-твърдение за
достигнат облагаем оборот от 50 000. В тази насока в АУАН и НП правомерно е
посочено, че съставомерния оборот възлиза на 88 872,00 лв.;
- посочване на точния период, за който е достигнат
облагаемия оборот. В конкретния случай, както в АУАН и НП е посочен
правния извод, че това са два последователни месеца, но липсва тяхната
индивидуализация;
- посочване на конкретните сделки,
с които е достигнат облагаемия оборот, като същите следва да са индивидуализирани с дата на извършване, предмет и стойност. В процесния случай в АУАН и НП липсва каквото и да било посочване на
сделките, които са сформирали облагаемия оборот.
Липсата на надлежно
посочване на тези съставомерни обстоятелства в АУАН и НП, не само представлява
формално нарушение на изискванията на чл. 42 и 57 ЗАНН, но и:
-
нарушава правото на защита на нарушителя да разбере кои
са съставомерните факти, за които е ангажирана отговорността му;
-
не позволяват на съда да извърши преценка дали деянието,
така както е описано в АУАН и НП е съставомерно или не, доколкото при липса на индивидуализация
на периода, за който е достигнат облагаемия оборот и доставките, с които е
достигнат не може да се провери:
o дали периода, визиран
от контролните органи действително е двумесечен, а не по-голям или по-малък;
o дали твърдените доставки попадат в обхвата на 96, ал. 2 ЗДДС и дали следва да бъдат съобразявани при
формиране на облагаемия оборот;
o дали доставките действително са извършени в рамките на
двумесечния период, приет за релевантен от контролния орган, а не преди
и след него;
o дали стойността на
приетите за релевантни от контролния орган доставки действително надхвърля
50 000 лева.
Още повече, че както
вече се спомена в АУАН и НП липсва
изложение на първото основно съставомерно обстоятелство, а именно, че
нарушителят е установен на територията на страната.
В конкретния случай
пороците при описание на нарушението в АУАН и НП са особено съществени, предвид
защитната позиция на жалбоподателя, който оспорва
да е достигнал облагаемия оборот на датата, посочена от контролния орган.
Тази линия на защита на нарушителя по оспорване на фактическите и правни изводи
на наказващия орган, неминуемо е изисквала особена осторожност при изложение в
АУАН и НП на съставомерните факти, които подкрепят изводите на наказващия
орган.
Констатираните пороци при
описания на нарушението в АУАН и НП няма
как да бъдат санирани на етап съдебно следствие, доколкото се касае не за доказателствен дефицит, а
за ненадлежно предявено обвинение,
което накърнява правото на защита на наказания субект, като този порок не е от
естество да бъде отстранен чрез събиране на допълнителни доказателства.
Следва да се отбележи също така и
че съгласно задължителната тълкувателна практика на стария върховен съд и на
ВКС, всяко установяване за първи път
на етап съдебно следствие на
съставомерен факт, който до
този момент не е предявен на дееца по надлежния процесуален ред, по
своята правна същност представлява съществено
изменение на обстоятелствената част на повдигнатото обвинение.
Така изрично Тълкувателно решение
№ 57 от 4.XII.1984 г. по н. д. № 13/84 г., ОСНК на ВС, Тълкувателно решение №
61 от 13.XII.1977 г. по н. д. № 60/77 г., ОСНК на ВС.
В същото време съгласно изричния
текст на разпоредбата на чл. 287 НПК отговорността на дееца може да се ангажира
в условията на съществено изменение на обстоятелствената част, само ако
е предприето надлежно изменение на обвинението по смисъла на този член.
Съгласно трайната съдебна
практика обаче, изменение на обвинението е недопустимо пред въззивната и
касационната инстанция, а доколкото производството по реда на чл. 63 от ЗАНН
има характер на въззивно такова, то института
на изменение на обвинението не може да намери приложение при оспорване на
наказателни постановления пред съда, тоест съдът не може за първи път да установи нови съставомерни фактически
положения и да реализира отговорността на дееца въз основа на тях, щом
те не са предявени до този момент на нарушителя по надлежния процесуален ред.
Така изрично Решение № 250 от 23.06.2015 г. по н. д. №
657 / 2015 г. на Върховен касационен съд, Решение № 405 от 16.02.2015 г. по
нак. д. № 1299/2014 г. на Върховен касационен съд,
От всичко гореизложено следва, че
за съда не съществува възможност да потвърди НП
въз основа на нови съставомерни фактически положения, които са разкрити или доуточнени за първи път на етап съдебно следствие и
които не са надлежно предявени на дееца с АУАН и НП.
Изискванията за реквизити на АУАН и НП са императивни и
те не могат да бъдат извличани по тълкувателен или дедуктивен път от доказателствата по делото.
В този изричен смисъл е и
трайната и най-актуална практика на Административен съд Пловдив- Решение № 1926
от 29.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1871 / 2020 г. на XIX състав на
Административен съд - Пловдив, Решение № 1924 от 29.10.2020 г. по к. адм. н. д.
№ 1607 / 2020 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1938
от 29.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1963 / 2020 г. на XXI състав на
Административен съд - Пловдив, Решение № 1911 от 28.10.2020 г. по к. адм. н. д.
№ 2020 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1828
от 21.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1796 / 2020 г. на XXIII състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 616 от 10.03.2020 г. по к. адм. н. д.
№ 237 / 2020 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив, Решение №
2349 от 19.11.2019 г. по к. адм. н. д. № 2262 / 2019 г. на XXVI състав на
Административен съд – Пловдив.
Да се процедира по обратен начин
означава деецът да бъде поставен в положение да разбере кои са
съставомерните фактически положения, за които се наказва едва от акта на въззивната
инстанция, след като наказанието вече реално му е наложено, което е
изцяло несъвместимо с правото му на защита.
Не на последно място следва да се
посочи, че ако съдът служебно
установи и накаже дееца за релевантните фактически обстоятелства, без
те да са надлежно индивидуализирани в АУАН и
НП, то същият би влезнал в непреодолимо противоречие с контролно-
отменителните си правомощия в производството по чл. 63 ЗАНН и напрактика
недопустимо би иззел и встъпил в правомощията на наказващия орган.
В тази
връзка следва да се отбележи, че чл. 53, ал.2 ЗАНН допуска издаване на НП и ако
при съставяне на АУАН са допуснати нарушения на процесуалните правила, които
обаче не са ограничили съществено процесуалните права на наказваното лице. В
случая обаче констатираните пороци в съдържанието се отнасят както до АУАН,
така и до НП, поради което и чл. 53, ал.2 ЗАНН е неприложим.
С
оглед констатираните пороци при съобразяване с изискванията на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, които са довели и до необоснованост на правните изводи на наказващия
орган, НП следва да се отмени.
ПО МАТЕРИАЛНИТЕ ОСНОВАНИЯ ЗА
ОТМЯНА НА НП-ПОРАДИ ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЧЛ. 28 ЗАНН
Налице
е и допълнително материално-правно основание за отмяна на НП.
Това
е така, доколкото съгласно ТР 1/2007 по тълкувателно дело 1/2005г. на ВАС преценката
за маловажност на случая е такава по законосъобразност, а не по
целесъобразност. От изложеното следва, че изводът, че нарушителят следва да бъде реално санкциониран,
задължително следва да бъде предшестван от обсъждане на въпроса позволява ли констатираната действителна
обществена опасност да деянието ангажиране на държавна репресия спрямо дееца.
Настоящия
състав изцяло споделя трайно утвърдените в практиката принципни съображения, че при липса на
изрична законова дефиниция на понятието маловажен случай в ЗАНН, на основание чл. 11 ЗАНН субсидиарно
приложение следва да намери НК, според
чл. 93, т.9 на който маловажен
случай е налице когато с оглед липсата
или незначителността на вредни последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства, деянието представлява
по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на
престъпление от съответния вид.
Според
съда конкретното нарушение е типично
такова, което разкрива по-ниска
степен на обществена опасност от останалите нарушения с подобна правна
квалификация, по следните аргументи:
На
първо място следва да се отчете, че нарушението
е отстранено доброволно, като това е станало едва 3 дни след
допускането му и по мнение на настоящия състав този период следва да се
счете не само за незначителен, но и за
изцяло пренебрежим.
Особено
съществено в конкретния случай за преценката, че се касае за маловажен случай е
обстоятелството, че нарушението е
отстранено още преди да бъде констатирано от наказващия орган. Това е
така, доколкото в АУАН и НП изрично е отбелязано, че нарушението е открито на 07.05.2020г,
а към този момент то вече е било отстранено от наказвания субект.
На
следващо място следва да се отбележи, че отстраняването на нарушението е
станало по собствена инициатива на наказаното лице.
Не
на последно място следва да се отбележи, че в НП изрично е посочено, че нарушението е за първи път,
което говори за занижена степен на обществена опасност на дееца.
В
конкретния случай не съществува забраната на чл. 56 НК това обстоятелство да
бъде съобразено като смекчаващо, доколкото за административния състав по чл.
178 ЗДДС по-тежко наказание за нарушение извършено при условията на повторност
не е предвидено.
Като
смекчаващо обстоятелство следва да се съобрази и факта, че нарушението е отстранено още в същия данъчен период- април 2020г., като с доброволното подаване
на заявлението за регистрация още на 24.04.2020г. в максимална степен е охранен
интереса на фиска.
Това
е така, доколкото съгласно изричната разпоредба на чл. 102 ЗДДС независимо, че
заявлението за регистрация е подадено с 3 дни закъснение, нарушителят реално ще дължи данък от датата, от която е възникнало
задължението за регистрация, тоест фиска по никакъв начин няма да бъде
ощетен със закъснялото подаване на заявлението.
От
изложеното следва, че макар и нарушение формално да е извършено, обществена опасност реално липсва,
доколкото обществените отношения осигуряващи събирането на дължимите данъци за
данъчен период Април 2020 изобщо не са засегнати.
Мотивиран от горното съдът
намира, че и минималната предвидена в закона санкция се явява несъразмерно
тежка с действителната обществена опасност на деянието и дееца.
По
изложените съображения според настоящия състав, процесния случай е типичен, при
който приложение следва да намери чл. 28 ЗАНН.
В
този изричен смисъл при периоди с
дори по-голяма забава в изпълнение на задължението за подаване на
заявление е и трайната практика на Административен съд-Пловдив.
Така
Решение № 522 от 25.02.2020 г. по к. адм. н. д. № 115 / 2020 г. на XXIII състав
на Административен съд - Пловдив, Решение № 1051 от 11.05.2018 г. по к. адм. н.
д. № 708 / 2018 г. на XXVI състав на Административен съд - Пловдив, Решение №
2240 от 24.10.2014 г. по н. д. № 2279 / 2014 г. на XXIII състав на
Административен съд – Пловдив.
При
този изход на спора, съгласно новелата на чл. 63, ал.3 ЗАНН жалбоподателят би
имал право на разноски. Доколкото обаче нито е поискал такива, нито е
представил доказателства реално да са сторени (за заплатено адвокатско
възнаграждение за защита и представителство), то такива не следва да се
присъждат.
В
тази връзка следва да се отбележи, че доколкото разноските се присъждат с
решението, то доказателствата за тяхното евентуално сторване следва да са представени
най-късно до приключване на съдебното заседание преди обявяване на делото за
решаване, като представянето им в по-късен момент не би-могло да санира този
пропуск.
Така мотивиран и на основание чл.
63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 534040- F559096, издадено от Директор на Дирекция обслужване в ТД на НАП-
Пловдив, с което на „К и В ПРОЕКТ“ е наложена имуществена санкция в размер на 500
лева за нарушение по чл.96, ал.1, изр.2 ЗДДС.
Решението подлежи на обжалване пред
Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до
страните за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала.
С.Д.