№ 162
гр. Русе , 29.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на девети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Васил М. Петков
при участието на секретаря Дарина С. Великова
като разгледа докладваното от Васил М. Петков Гражданско дело №
20204520103780 по описа за 2020 година
Ищецът „Райфайзенбанк (България)” ЕАД , твърди, че на 06.02.2017г. е сключил договор за
кредит с Е. М. А., по силата на който на последния била предоставена кредитна карта с
първоначален кредитен лимит в размер на 1500 лева. Бил договорен и начина на изплащане
на ползваните суми, включително минимален размер на месечната вноска равен на 5% от
общата усвоена сума. Срокът за заплащане на минималната месечна вноска бил 17 дни след
края на отчетния период. Било договорено, че настъпва предсрочна изискуемост при
неизпълнение от страна на кредитополучателя на задължението му да плати месечната си
вноска. Банката обявила предсрочна изискуемост поради неплащане от ответника и
изпратила до него писмо, с което го уведомила за това обстоятелство. Предсрочната
изискуемост била обявена, тъй като ответникът не заплатил месечни вноски с падежни
дати- ежемесечно между 16.08.2019- 16.01.2020г.
Ищецът се снабдил със заповед за изпълнение срещу Е. М. А. за дължимата сума по
договора с лихви и разноски по гр. дело № 1838/2020г. на РРС. Ответникът не бил открит за
връчване на заповедта за изпълнение, поради което в настоящото производство се иска да
бъде установено вземането на ищеца по договора за кредит.
Ответникът не е открит и в настоящото производство, назначен му е особен представител,
който оспорва иска. Оспорва подписите на кредитополучателя в договора за кредит и
настъпването на предсрочна изискуемост и получаването на сумата от Е. М. А..
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 от ГПК- за установяване на вземане за което е
издадена заповед за изпълнение, а материалноправното чл. 430 от ТЗ- за връщане на парична
1
сума по банков кредит.
От фактическа страна съдът намира за установено следното:
На 06.02.2017г. е бил сключен договор за издаване и ползване на безконтактна кредитна
карта по силата на който „Райфайзенбанк (България)” ЕАД предоставила на Е. М. А.
безконтактна кредитна карта с чип за използване на кредитен лимит от 1500 лева. Били
договорени условията по договора и лихвите, които картодържателят заплаща.
По делото е назначено вещо лице, което след извършена проверка в счетоводството на
ищеца, като съобразява всички усвоявания и погасявания на суми, дава заключение, че
размерът на дълга на Е. М. А. към „Райфайзенбанк (България)” ЕАД по посочения договор е
1207,36 лева.
Съдът кредитира заключението на вещото лице, тъй като същото е обосновано и по делото
не са събрани доказателства, които да го опровергават или поставят под съмнение.
Предвид изложеното предявеният иск е основателен и следва да се уважи изцяло.
Съгласно Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г.,
ОСГТК:
„Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва
да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство,
като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото,
така и в заповедното производство.
Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на
разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по
издадената заповед за изпълнение.”
На ищеца следва да се присъдят 75 лева разноски в заповедното производство, както и 850
лева разноски в настоящото производство. Мотивиран така съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че съществува вземането на „Райфайзенбанк (България)”
ЕАД, гр. София, бул. „Никола Вапцаров” № 55, ЕИК ********* срещу Е. М. А., ЕГН
**********, гр. Русе, ************* по рамков договор № 1701252030180306 за издаване и
ползване на безконтактна кредитна карта, в размер на 1207,36 лева главница със законната
лихва от 22.05.2020г. до изплащане на вземането, за което вземане е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр. дело № 1838/2020г. на Русенски районен съд.
ОСЪЖДА Е. М. А., ЕГН **********, гр. Русе, ************* да заплати на
2
„Райфайзенбанк (България)” ЕАД, гр. София, бул. „Никола Вапцаров” № 55, ЕИК *********
сумата 75 лева разноски по ч.гр. дело № 1838/2020г. на Русенски районен съд и 850 лева
разноски в настоящото производство.
Решението може да се обжалва пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
3