№ 886
гр. ***, 11.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***, III-И СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Петина Кр. Николова
при участието на секретаря Мариана Любч. Митева
като разгледа докладваното от Петина Кр. Николова Гражданско дело №
20253630100159 по описа за 2025 година
Настоящото производство е образувано след обединяването на три дела с идентичен
предмет, съдържащи три иска иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, във
вр. с чл. 22 от ЗПК, във вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК – за нищожност на договор за
потребителски кредит и съответния евентуален иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл.
първо от ЗЗД, във вр. с чл. 22 от ЗПК, във вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК, чл. 33 и чл. 143 от ЗЗП –
за нищожност на конкретна клауза от този договор, а именно чл. 8 от процесния договор.
Предявени са и два иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от ГПК – за връщане
на даденото по нищожния договор (респ. нищожната клауза).
Предмет на делото са искови молби, подадени от М. П. И. с ЕГН ********** от гр.
***, срещу ответника „***“ ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***,
район „***“, бул. „***“ № 115Е, ет. 5, представлявано от Н.П.П. – управител. Твърди се, че
между страните има сключени три договора за паричен кредит: договор за паричен кредит №
433637 от 09.07.2020 г., договор за паричен кредит № 989697 от 28.12.2023 г., договор за
паричен кредит № 443237 от 17.08.2020 г. Ищцата твърди, че тези договори са нищожни.
Твърди, че с чл. 6 от процесния договор било предвидено тя да представи едно от няколко
възможни обезпечения в 3-дневен срок от сключване на договора. Съгласно чл. 8 от
договора при неизпълнение на това нейно задължение тя дължала неустойка в размер,
посочен във всеки от договорите. Счита, че тази клауза е нищожна, тъй като с нея се
заобикаля на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, самата клауза била неравноправна,
противоречи на и заобикаля чл. 33, ал. 1 от ЗПК. Освен това ищцата твърди, че
задължението за заплащането на тази неустойка следвало да се включи при изчисляване на
ГПР, но това не било сторено. Ако неустойката била включена при изчисляване на ГПР, то
1
той би надвишил многократно ограничението в ЗПК. Излага аргументи, че
възнаградителната лихва по договорите противоречи на добрите нрави, тъй като надвишава
три пъти ОЛП. Предвид всичко това, счита, че целия договор за заем е нищожен. Моли съда:
1.1/ да прогласи недействителността на договор за паричен кредит № 433637 от 09.07.2020 г.,
а ако съдът не уважи този иск – прогласяване на нищожността на клаузата за заплащане на
неустойка за непредставено обезпечение и 1.2/ да осъди ответника да върне даденото по
нищожната клауза в размер на 107 лв.; 2.1/ да прогласи недействителността на договор за
паричен кредит № 989697 от 28.12.2023 г., а ако съдът не уважи този иск – прогласяване на
нищожността на клаузата за заплащане на неустойка за непредставено обезпечение; 3.1/ да
прогласи недействителността на договор за паричен кредит № 443237 от 17.08.2020 г., а ако
съдът не уважи този иск – прогласяване на нищожността на клаузата за заплащане на
неустойка за непредставено обезпечение и 3.2/ да върне даденото по нищожната клауза в
размер на 370 лв. Ищцата претендира и сторените в производството разноски.
В съдебно заседание ищцата чрез своя процесуален представител поддържа
изложените в исковата молба аргументи. Излага доводи, че обезпечението следва да се
представи като условие за сключване на договора, а не след това. Мотивира се, че
неустойката не е включена в изчисляването на ГПР, а ако бъде включена то стойността на
ГПР надвишава значително допустимия от закона размер. Молят съда да присъди и
сторените по делото разноски.
По делото е подаден отговор от ответника „***“ ООД, с който искът се оспорва по
същество. Изложени са възражения, че договорите не са нищожни, тъй като е оспорена само
една клауза от тях. Счита, че няма нарушение на чл. 19, ал. 4 от ГПК, тъй като неустойката за
непредставяне на обезпечение не следва да се включва при изчисляване на ГПР. Твърди, че
клаузата, която предвижда заплащане на неустойка, ако длъжникът не представи
обезпечение по договора, е действителна и не противоречи на императивни норми от закона,
нито е неравноправна. Същата била свободно договорена между страните. Оспорва, че
липсва аргумент договорната лихва да не надвишава три пъти размера на ОЛП, стига да са
спазени изискванията за размерна на ГПР. Излага аргументи, че предвид множеството
сключени договори между страните при идентично съдържание, то това съдържание следва
да се третира като индивидуално уговорено. Моли съда да присъди разноски като за едно
производство като счита, че предявяването на отделни искове от страна на ищцата
представлява злоупотреба с право.
В съдебно заседание ответникът не изпраща представител. Направено е искане за
разглеждане на делото в тяхно отсъствие. Поддържат изложеното в отговора. Поддържат
искането съдът да определи едно общо възнаграждение по делото, независимо, че касае три
обединени иска, тъй като отделното им предявяване било е направено с цел злоупотреба с
право.
Съдът, като съобрази твърденията на страните и представените по делото
доказателства, установи следното от фактическа страна:
От събраните по делото доказателства се установява, че на 09.07.2020 г. М. П. И.
2
(като кредитополучател/длъжник) и „***“ ООД (като заемодател/кредитор) сключили
писмен Договор за потребителски кредит № 433637. С този договор страните са уговорили,
че заемодателят предоставя на кредитополучателя като кредит сумата от 300 лв. Между
страните няма спор, че сумата по договора за заем била предоставена на ищцата.
Видно от съдържанието на цитирания договор, страните договорили, че
предоставената като кредит сума ще бъде върната на кредитора, ведно с възнаградителна
лихва от 40,05 % в срок до 24.09.2020 г. на 11 едноседмични вноски, от които 1 вноска от
2,34 лв. и 10 вноски по 31,30 лв. Общо дължимата сума възлизала на 315,34 лв. Годишния
процент на разходите бил посочен в размер на 49,87 % и включвал само договорната лихва.
Освен това с чл. 6 от договора и чл. 9 от ОУ кредитополучателят се задължил да
предостави като обезпечение по кредита поне едно от следните обезпечения:
безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана от БНБ търговска банка, за
период от сключване на договора до поне 6 месеца след падежа на последната редовна
вноска и обезпечаваща задължение в размер на 2 пъти общата сума за плащане по
договора, включваща главница и договорна лихва;
един поръчител с осигурителен доход не по-малко от 7 пъти минималната работна
заплата за страната или двама поръчители с доход не по-малко от 4 пъти минималната
работна заплата за страната, които да не са поръчители по други договори за кредит
със същия кредитор, да не са кредитополучатели по договори за кредит, сключени с
кредитора, по които е налице неизпълнение и да нямат задължения към банки и други
финансови институции с класификация, различна от „редовен“, както по активни, така
и по погасени задължения, съгласно справка от ЦКР към БНБ;
Страните са се договорили, че обезпечението следва да бъде представено на
кредитора в 3-дневен срок от сключване на договора. В чл. 8 от договора страните се
съгласили, че ако кредитополучателят не предостави в 3-дневен срок уговореното
обезпечение, ще бъде начислена неустойка в размер на 91,66 лв., които се дължат
разсрочено по начина посочен в погасителния план. Тъй като М. П. И. не предоставила в
посочения срок уговореното в процесния договор обезпечение, тази сума била начислена
като задължение по кредита. Така общо дължимата сума по кредита възлизала на 407 лв.,
дължима на 11 вноски по 37 лв. всяка.
Установи се още, че на 17.08.2020 г. М. П. И. (като кредитополучател/длъжник) и
„***“ ООД (като заемодател/кредитор) сключили писмен Договор за потребителски кредит
№ 443237. С този договор страните са уговорили, че заемодателят предоставя на
кредитополучателя като кредит сумата от 550 лв. Между страните няма спор, че сумата по
договора за заем била предоставена на ищцата.
Видно от съдържанието на цитирания договор, страните договорили, че
предоставената като кредит сума ще бъде върната на кредитора, ведно с възнаградителна
лихва от 40,05 % в срок до 25.01.2021 г. на 23 едноседмични вноски, от които 2 вноски от
4,28 лв. и 21 вноски по 28,49 лв. Общо дължимата сума възлизала на 606,85 лв. Годишния
3
процент на разходите бил посочен в размер на 49,37 % и включвал само договорната лихва.
Освен това с чл. 6 от договора и чл. 9 от ОУ кредитополучателят се задължил да
предостави като обезпечение по кредита поне едно от следните обезпечения:
безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана от БНБ търговска банка, за
период от сключване на договора до поне 6 месеца след падежа на последната редовна
вноска и обезпечаваща задължение в размер на 2 пъти общата сума за плащане по
договора, включваща главница и договорна лихва;
един поръчител с осигурителен доход не по-малко от 7 пъти минималната работна
заплата за страната или двама поръчители с доход не по-малко от 4 пъти минималната
работна заплата за страната, които да не са поръчители по други договори за кредит
със същия кредитор, да не са кредитополучатели по договори за кредит, сключени с
кредитора, по които е налице неизпълнение и да нямат задължения към банки и други
финансови институции с класификация, различна от „редовен“, както по активни, така
и по погасени задължения, съгласно справка от ЦКР към БНБ;
Страните са се договорили, че обезпечението следва да бъде представено на
кредитора в 3-дневен срок от сключване на договора. В чл. 8 от договора страните се
съгласили, че ако кредитополучателят не предостави в 3-дневен срок уговореното
обезпечение, ще бъде начислена неустойка в размер на 313,15 лв., които се дължат
разсрочено по начина посочен в погасителния план. Тъй като М. П. И. не предоставила в
посочения срок уговореното в процесния договор обезпечение, тази сума била начислена
като задължение по кредита. Така общо дължимата сума по кредита възлизала на 920 лв.,
дължима на 23 вноски по 40 лв. всяка.
Освен това на 28.12.2023 г. М. П. И. (като кредитополучател/длъжник) и „***“ ООД
(като заемодател/кредитор) сключили писмен Договор за потребителски кредит № 989697. С
този договор страните са уговорили, че заемодателят предоставя на кредитополучателя като
кредит сумата от 1800 лв. Между страните няма спор, че сумата по договора за заем била
предоставена на ищцата.
Видно от съдържанието на цитирания договор, страните договорили, че
предоставената като кредит сума ще бъде върната на кредитора, ведно с възнаградителна
лихва от 44,50 % в срок до 30.12.2024 г. на 12 месечни вноски, от които 5 вноски от 66,75 лв.
и 7 вноски по 296,67 лв. Общо дължимата сума възлизала на 2410,44 лв. Годишния процент
на разходите бил посочен в размер на 54,41 % и включвал само договорната лихва.
Освен това с чл. 5 от договора кредитополучателят се задължил да предостави като
обезпечение по кредита поне едно от следните обезпечения:
безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана от БНБ търговска банка, за
период от сключване на договора до поне 6 месеца след падежа на последната редовна
вноска и обезпечаваща задължение в размер на 2 пъти общата сума за плащане по
договора, включваща главница и договорна лихва;
един поръчител с осигурителен доход не по-малко от 7 пъти минималната работна
4
заплата за страната или двама поръчители с доход не по-малко от 4 пъти минималната
работна заплата за страната, които да не са поръчители по други договори за кредит
със същия кредитор, да не са кредитополучатели по договори за кредит, сключени с
кредитора, по които е налице неизпълнение и да нямат задължения към банки и други
финансови институции с класификация, различна от „редовен“, както по активни, така
и по погасени задължения, съгласно справка от ЦКР към БНБ;
Страните са се договорили, че обезпечението следва да бъде представено на
кредитора в 3-дневен срок от сключване на договора. В чл. 11, ал. 1 от договора страните се
съгласили, че ако кредитополучателят не предостави в 3-дневен срок уговореното
обезпечение, ще бъде начислена неустойка в размер на 2257,56 лв., които се дължат
разсрочено по начина посочен в погасителния план. Тъй като М. П. И. не предоставила в
посочения срок уговореното в процесния договор обезпечение, тази сума била начислена
като задължение по кредита. Така общо дължимата сума по кредита възлизала на 4668 лв.,
дължима на 23 вноски по 389 лв. всяка.
Между страните няма спор, че вземанията по трите договора за кредит са изцяло
изплатени от ищцата.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира следното
от правна страна:
По исковете с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, във вр. с чл. 22 от
ЗПК, във вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК:
Съдът счита на първо място, че вземанията по процесните три договора за кредит се
основават на договор, сключен с потребител, тъй като длъжникът има качеството на
потребител по смисъла на § 13, т. 1, във вр. т. 12 от ДР на Закона за защита на
потребителите. По тази причина по отношение на процесния договор е приложим
действащият Закон за потребителския кредит, разпоредбите на чл. 143 – 148 от ЗЗП,
уреждащи неравноправните клаузи, както и Директива 2008/48/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски
кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 3 от ГПК, съдът е длъжен да направи и служебна
проверка за наличие на неравноправни клаузи или такива противоречащи на закона или
добрите нрави. В кръга на извършената проверка съдът установи наличието на клаузи, които
противоречат на ЗПК и/или са неравноправни по смисъла на чл. 143 и сл. от ЗПП.
Възраженията на ищцата касаят клаузата за заплащане на неустойка за непредставено
обезпечение, като се твърди, че клаузата противоречи на ЗПК, тъй като процесното
задължение е следвало да бъде включено при изчисляване на годишния процент на
разходите (ГПР), а кредиторът не е сторил това, тъй като, ако го беше направил, стойността
на ГПР щеше да надвиши максималната стойност, позволена по закон.
Съдът намира, че клаузата, с която е уговорена тази неустойка противоречи на закона
и едновременно с това представлява неравноправна клауза. От една страна тази неустойка
5
няма за цел да изпълни функциите на неустойката по дефиниция. В действителност
неустойката по един договор се уговаря за неизпълнение на дадено договорно задължение.
Нейната основна цел е да обезпечи вредите, които са настъпили в резултат на
неизпълнението и/или да накаже неизправния длъжник за неизпълнението (според вида на
неустойката – наказателна или обезщетителна). В случая неустойката е предвидена за
неизпълнение на задължението да се представи обезпечение. Условията, при които
обезпечението е възможно обаче, са твърде лимитирани, което ги прави почти невъзможни
за изпълнение. Условията за поръчителя са прекалено високи, а изискването за гаранция е
безсмислено, ако длъжникът разполагаше с тази сума, за да я предостави като гаранция,
нямаше да се налага да търси заем от кредитора. Тази неустойка не е предвидена като
неустойка на неизпълнение на основното задължение по договора – да се върне заетата сума.
Според настоящия съдебен състав чрез въвеждането на тази неустойка по заобиколен начин
се стига до неправомерно увеличаване на възнаградителната лихва, която се дължи на
заемодателя. В действителност се стига до увеличаване на възнаградителната лихва при
отпускане на необезпечен заем. Така се заобикалят забраните за размера на ГПР. От друга
страна, по този начин изцяло се освобождава кредиторът от риска и същият се прехвърля
изцяло и само върху длъжника, с което се нарушава равновесието между правата и
задълженията на страните. По този начин според настоящият съдебен състав се стига до
заобикаляне на разпоредбите на чл. 19 от ЗПК, уреждаща размера на ГПР, част от който е и
договорната лихва – целта е да се увеличи договорната лихва при необезпечени заеми и да
се избегне ограничението за размера на ГПР и на договорната лихва. Ако кредиторът
наистина е считал, че не може да отпусне необезпечен заем, то тогава договорът за кредит е
следвало да се сключи само след представяне на обезпечение. Т.е. законосъобразната
санкция за непредставяне на обезпечение би трябвало да е отказ от сключване на договора, а
не увеличаване на тежестта за длъжника.
Тук трябва да се има предвид и обстоятелството, че законодателят в чл. 33 от ЗПК е
предвидил, че при забава длъжникът дължи само лихва за забава в размер на законната
лихва и нищо друго. Няма как да се оправдае тезата, че законодателят ще забрани неустойка
при неизпълнение на основното задължение по договора, но ще разреши такава за
неизпълнение на друго задължение по този договор.
С оглед най-новата практика на съда на ЕС, съдът следва да провери и дали на
практика кредиторът няма за цел да заобиколи задълженията си по Директива 2008/48, като
предвиди, още при сключването на договора за кредит, неизпълнението от страна на
потребителя на задължението за плащане, за да търси икономическа облага от
изискуемостта на лихвите и на разходите за неизпълнение (виж решение C-409/23 на СЕС).
За тази цел съдът трябва да разгледа всички обстоятелства около сключването на съответния
договор и други релевантни елементи, като например дали лихвите и разходите за
неизпълнение са установени в закона или са договорени, сроковете, в които тези лихви и
разходи стават изискуеми, както и размера на посочените лихви и разходи. Ако съдът
установи, че начислените лихви, разходи или неустойки имат за цел да прикрият
6
незаконосъобразни печалби за кредитора, тези суми следва да се включат при изчисляване на
ГПР.
Точно такъв е и настоящият случай. Предвид това съдът счита, че кредиторът е
следвало да включи процесната неустойка при изчисляване на годишния процент на
разходите. Това обаче не е сторено. По тези причини съдът счита, че клаузите на чл. 8 от
договор за паричен кредит № 433637 от 09.07.2020 г. и от договор за паричен кредит №
989697 от 28.12.2023 г., както и на чл. 11 от Договор за потребителски кредит № 1058651
към искане № 9349479, сключен на 22.04.2024 г., целят заобикаляне на разпоредбите на чл.
33 от ЗПК, уреждаща последиците при забава, както и на чл. 19 от ЗПК. Воден от горните
съображения и на основание чл. 22, във вр. с чл. 19 от ЗПК процесните три договора са
нищожни.
Съдът следва изрично да обяви посочените договори за нищожни.
По исковете с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от ГПК:
Ищцата е предявила и искове за връщане на неоснователно даденото по договор за
паричен кредит № 433637 от 09.07.2020 г. в размер на 107 лв., както и на неоснователно
даденото по договор за паричен кредит № 443237 от 17.08.2020 г. в размер на 370 лв. С
оглед изводите на съда за нищожност на трите договора, то на основание чл. 23 от ЗПК
потребителят дължи само чистата стойност на кредита.
В конкретния случай това е сумата от 300 лв. по договор за паричен кредит № 433637
от 09.07.2020 г. Ищцата е платила на ответника общо 407 лв. Всичко платено над сумата от
300 лв. се явява недължимо платено. Предвид това и предявеният иск за връщане на
неоснователно платеното по този договор в размер на 107 лв. се явява изцяло основателен.
По договор за паричен кредит № 443237 от 17.08.2020 г. чистата стойност на кредита
възлиза на 550 лв. Ищцата е платила на ответника общо 920 лв. по този договор. Предвид
това и предявеният иск за връщане на неоснователно платеното по този договор в размер на
370 лв. се явява изцяло основателен.
Съдът следва да осъди ответника да заплати посочените суми на ищцата, ведно със
законната лихва от предявяване на иска до окончателното плащане.
За разноските:
Страните, чрез процесуалните си представители, са направили изрично искане съдът
да им присъди направените по делото разноски.
Предвид пълната основателност на исковете и с оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от
ГПК, съдът намира, че направените от ищцата разноски за държавна такса и банковите
преводи на същата в общ размер на 394,72 лв., следва да възложи на ответника. Той следва
да поеме и разходите, които ищцата е сторила за съдебно удостоверение в размер на 7 лв. (5
лв. за съдебното удостоверение и 2 лв. за банковия превод).
Досежно адвокатското възнаграждение ищцата е направила следните разходи:
1340 лв. по иска за обявяване на нищожността на договор за паричен кредит № 989697
7
от 28.12.2023 г.;
1200 лв. по иска за обявяване на нищожността на договор за паричен кредит № 433637
от 09.07.2020 г. и връщане на неоснователно платеното по този договор в размер на
107 лв.;
1200 лв. по иска за обявяване на нищожността на договор за паричен кредит № 443237
от 17.08.2020 г. и връщане на неоснователно платеното по този договор в размер на
370 лв.
С оглед изводите на съда за пълна основателност на иска, то и искането за възлагане
на разноските за адвокатско възнаграждение на ответника също е основателно. С отговора
си ответникът е направил възражение за намаляване на адвокатското възнаграждение по
исковете като на практика е поискал съда да определи едно общо възнаграждение по всички
искове. Това е недопустимо. Адвокатът има право на възнаграждение по всеки от
предявените искове, независимо дали те са предявени в рамките на едно или на отделни
производства. Предвид това предявяването на отделни искове в различни производства не
може да представлява злоупотреба с право. Нещо повече, това намалява фактическата
сложност по делата. Съединяването на делата има за цел спестяване на процесуално време
на съда и страните и предотвратяване на ситуация, при която могат да бъдат постановени
различни резултати по идентични казуси. Освен това ответникът посочва, че между страните
е имало множество идентични договори и дори идентични дела. Същевременно обаче
ответникът е продължил да поддържа тезата за действителност на обявяваната за нищожна
от съдилищата клауза, което изисква активно поведение от потребителя, за да защити своите
права. С оглед на това той е станал повод за завеждане на всеки от предявените искове и
следва да поеме отговорността за сторените от ищцата разноски.
По двата иска с правно основание чл. 55 от ЗЗД минималното възнаграждение е 400
лв. по всеки от тях. По исковете за обявяване на нищожност на договора възнаграждението
не може да се определи в размер на минимума. Тези искове се характеризират със своята
правна сложност. Предметът на делото е защита на правата на потребител и
недействителност на договор за потребителски кредит. Практиката на българските
съдилища в тази сфера все още търпи съществени изменения с оглед постоянно развиващата
се практика на Съда на ЕС. Тази правна област е многоаспектна и търпи постоянно
развитие. Подготовката на такъв иск изисква сериозна правна подготовка.
С оглед на всичко изложено, съдът намира, че възражението на ответника за
прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно и той следва да поеме
посочените по-горе суми в пълен размер, възлизащ на 4141,72 лв.
Водим от всичко гореизложено и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖЕН сключения на 09.07.2020 г. между М. П. И. с ЕГН
********** от гр. *** и „***“ ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***,
8
район „***“, бул. „***“ № 115Е, ет. 5, представлявано от Н.П.П. – управител, Договор за
паричен кредит № 433637.
ОСЪЖДА „***“ ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***,
район „***“, бул. „***“ № 115Е, ет. 5, представлявано от Н.П.П. – управител, ДА ЗАПЛАТИ
на М. П. И. с ЕГН ********** от гр. ***, сумата в размер на 107 лв. (сто и седем лева),
представляващи платено без основание въз основа на нищожен Договор за паричен кредит
№ 433637 от 09.07.2020 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата считано от 22.01.2025 г. до окончателното плащане на задължението.
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖЕН сключения на 17.08.2020 г. между М. П. И. с ЕГН
********** от гр. *** и „***“ ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***,
район „***“, бул. „***“ № 115Е, ет. 5, представлявано от Н.П.П. – управител, Договор за
потребителски кредит № 443237.
ОСЪЖДА „***“ ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***,
район „***“, бул. „***“ № 115Е, ет. 5, представлявано от Н.П.П. – управител, ДА ЗАПЛАТИ
на М. П. И. с ЕГН ********** от гр. ***, сумата в размер на 370 лв. (триста и седемдесет
лева), представляващи платено без основание въз основа на нищожен Договор за
потребителски кредит № 443237 от 17.08.2020 г., ведно с обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата считано от 22.01.2025 г. до окончателното плащане на
задължението.
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖЕН сключения на 28.12.2023 г. между М. П. И. с ЕГН
********** от гр. *** и „***“ ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***,
район „***“, бул. „***“ № 115Е, ет. 5, представлявано от Н.П.П. – управител, Договор за
паричен кредит № 989697.
ОСЪЖДА „***“ ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***,
район „***“, бул. „***“ № 115Е, ет. 5, представлявано от Н.П.П. – управител, ДА ЗАПЛАТИ
на Г.Я.С. с ЕГН ********** от гр. ***, сумата в размер на 4141,72 лв. (четири хиляди сто
четиридесет и един лева и седемдесет и две стотинки), представляващи сторените от ищцата
разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване от страните в двуседмичен срок, който започва да
тече от връчване на съобщенията за изготвянето му на страната.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
9