РЕШЕНИЕ
№ 236
гр. Бургас, 03.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:КРИСТИЯН АНТ. ПОПОВ
при участието на секретаря СТАНКА Д. ДОБРЕВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН АНТ. ПОПОВ Гражданско дело №
20242120102044 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявена искова молба от
„ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД с ЕИК *, срещу Н. М. К. с ЕГН
**********, за приемане за установено, че в полза на ищеца срещу ответника
съществуват вземания за следните суми, претендирани на основание Договор
за предоставяне на потребителски кредит от 14.03.2018г., сключен между
„Обединена Българска Банка" АД и кредитополучателя Н. М. К.: 5649.80 лева
( пет хиляди шестстотин четиридесет и девет лева и осемдесет стотинки)-
изискуема главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
23.08.2023г. до окончателното й погасяване; 495.31 лева (четиристотин
деветдесет и пет лева и тридесет и една стотинки)-договорна възнаградителна
лихва за периода от 12.09.2021г. до 16.08.2023г.; 308.68 лева ( триста о осем
лева и шестдесет и осем стотинки)- обезщетение за забава за периода от
12.09.2021г. до 16.08.2023г.; 12.36 лева ( дванадесет лева и тридесет и шест
стотинки)- обезщетение за забава върху изискуемата главница, начислено за
периода от 17.08.2023г. до 22.08.2023г.; 60.00 лева ( шестдесет лева)- разноски
за уведомяване, които вземания съставляват предмета на Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК №
2458/25.08.2023г., издадена по ч. гр. д. № 5050/2023г. на БРС. Претендират се
сторените разноски в заповедното производство, както и сторените разноски в
настоящото производство.
Излагат се твърдения, че ответникът е сключил ищеца договор за
потребителски кредит, по силата на който му е предоставен заем в размер на
10000 лева, с краен срок на погасяване на кредита 12.03.2025г. Съгласно
договора кредитът се издължава на 84 месечни анюитетни вноски, включващи
главница и лихва в размер на 146.52 лева всяка, считано от 12.04.2018г. на 12-
то число на месеца. Лихвеният процент към датата на сключване на договора
1
е в размер на 6.100 % годишно. При забава на плащането на главницата по
кредита от страна на кредитополучателя, банката олихвява просрочените суми
с наказателна лихва според уговорката в чл. 4 от договора. Към датата на
депозиране на заявлението броят на неплатените вноски по кредита бил 24.
Банката твърди, че е уведомила длъжника за упражняване на потестативното
си право да обяви кредита за предсрочно изискуем в пълен размер.
Кредитополучателят не е погасил дължимите суми по договора, поради което
банката е предприела принудителни действия за събиране на вземанията си,
като била подала заявление до PC Бургас по реда на чл. 417 ГПК, въз основа
на което Съдът бил издал заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист, било образувано изпълнително дело, съдебният изпълнител предприел
процедура по връчване на препис от издадената заповед за незабавно
изпълнение, връчена на длъжника на осн. чл. 47 ал. 5 ГПК и е уведомил Съда,
като с оглед начина на връчване на книжата, последният е изпратил указания
до заявителя за предявяване на иск за установяване на вземанията си. С тези
съображения се моли за уважаване на исковете и са направени
доказателствени искания.
В законоустановения срок не е постъпил писмен отговор от ответника,
на който препис от исковата молба е връчена лично.
Ответникът се явява лично в съдебно заседание и признава исковете.
В съдебно заседание, ищецът чрез своя процесуален представител
поддържа предявените искове и моли за постановяване на решение при
признание на иска.
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове
с правна квалификация чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК
и чл.86, ал.1 ЗЗД, като същите са допустими.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и
съобразявайки становището на страните и закона, съдът приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
С оглед така направеното признание на иска, то същото иманентно
съдържа в себе си признание на фактите, от които произтича вземането а
именно на валидно облигационно правоотношение между страните
възникнало на основание – Договор за потребителски кредит.
Съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за
произнасяне с решение по чл. 237, ал. 1 ГПК по отношение на предявените
искове. Признатите субективни права - вземания не противоречат на закона
или на добрите нрави, а от друга страна в настоящото исково производство по
общия ред не са налице процесуални пречи за постановяване на решение при
признание на иска. С оглед направеното признание на иска, както и
отправеното искане от страна на ищеца за постановяване на решение по чл.
237 ГПК се налага извод, че следва претенцията на ищеца да се уважи в
цялост.
Ето защо, съдът постановява настоящото решение при признание на
иска, като на основание чл. 237, ал. 2 ГПК не е необходимо да обсъжда
доказателствата по същество.
На ищеца следва да се присъдят разноските, сторени в заповедното и
исковото производство на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Не са налице
предпоставките по чл. 78, ал. 2 ГПК за възлагането им в тежест на ищеца, тъй
като ответника е дал повод за завеждане на делото, въпреки че е признал иска.
Това е така защото същият е в забава по задълженията си по договора. Следва
2
да се присъдят разноските за исковото производство, включващи заплатена
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, че Н. М. К.
с ЕГН ********** дължи на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД с ЕИК
* следните суми, претендирани на основание Договор за предоставяне на
потребителски кредит от 14.03.2018г., сключен между „Обединена Българска
Банка" АД и кредитополучателя Н. М. К.: 5649.80 лева ( пет хиляди
шестстотин четиридесет и девет лева и осемдесет стотинки)- изискуема
главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.08.2023г.
до окончателното й погасяване; 495.31 лева (четиристотин деветдесет и пет
лева и тридесет и една стотинки)-договорна възнаградителна лихва за периода
от 12.09.2021г. до 16.08.2023г.; 308.68 лева (триста и осем лева и шестдесет и
осем стотинки) - обезщетение за забава за периода от 12.09.2021г. до
16.08.2023г.; 12.36 лева (дванадесет лева и тридесет и шест стотинки)-
обезщетение за забава върху изискуемата главница, начислено за периода от
17.08.2023г. до 22.08.2023г.; 60.00 лева ( шестдесет лева)- разноски за
уведомяване, които вземания съставляват предмета на Заповед за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК №
2458/25.08.2023г., издадена по ч. гр. д. № 5050/2023г. на БРС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Н. М. К. с ЕГН ********** да
заплати на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД с ЕИК *, сумата от
395,46 лв./триста деветдесет и пет лева и четиридесет и шест стотинки/,
представляваща разноски в заповедното и исковото дело.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС Бургас в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3