№ 8281
гр. С, 07.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
при участието на секретаря К.А М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20231110167204 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК вр. чл. 439 ГПК.
Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК
за признаване за установено, че ответникът няма право на принудително изпълнение
срещу ищците за следните суми, за които е издаден на 26.04.2011 г. изпълнителен лист
по ч.г.д. № 3111/2011 г. по описа н СРС, 69-ти състав, въз основа на който е образувано
ИД № 20118410405910 по описа на ЧСИ Н.М. рег. № 841 на КЧСИ, а именно: 1794,56
лева – главница дължима сума по договор за кредит, 2267,76 лева –лихва за периода от
24.01.2011 г. – 05.12.2023 г. и 154,09 лева разноски.
Ищците твърдят, че за сумите 1794,56 лева – главница дължима сума по договор
за кредит, ведно със законна лихва от 24.11.2011 г. до окончателното плащане на
сумата и 154,09 лева разноски на 26.04.2011 г. е издаден изпълнителен лист по ч.г.д. №
3111/2011 г. по описа н СРС, 69-ти състав в полза на „ЮБ“ ЕАД срещу наследодателя
на ищците Е.Н Х.. За посочените суми било образувано ИД № 20118410405910 по
описа на ЧСИ Н.М. рег. № 841 на КЧСИ и взискателя претендирал по ¼ от дълга от
всеки ищец. Излагат доводи, че вземанията по изпълнителния лист за погасени по
давност, тъй като не са извършвани по ИД изпълнителни действия, прекъсващи
давността.
Ответникът „ЕМ” ЕООД подава отговор на искова молба в срока по чл. 131 ГПК,
като в него твърди, че е неоснователно твърдението за изтекла погасителна давност,
тъй като не е съобразена правилно фактическата обстановка. Сочи, че по
изпълнителното дело са предприемани изпълнителни действия и че е налице
процесуална активност на кредитора на вземанията, чиято недължимост се твърди.
Моли за отхвърляне на предявените искове.Претендира разноски.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:
С приетия и неоспорен доклад по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4
ГПК са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване, с оглед заявеното от
ответника становище следните обстоятелства, включени във фактическия състав на
1
спорното право: че 1) срещу наследодателя на ищците Е.Н Х. на 26.04.2011 г. бил
издаден изпълнителен лист в полза на „ЮБ” ЕАД по ч.гр.д. № 3111/2011 г. по описа на
СРС, 69-ти състав на основание чл. 418 ГПК за следните суми: 1794,56 лева – главница
дължима сума по договор за кредит, ведно със законна лихва от 24.01.2011 г. до
оконателното плащане на сумата и 154,09 лева разноски. 2) Въз основа на
изпълнителния лист било образувано ИД № 20118410405910 по описа на ЧСИ Н.М.
рег. № 841 на КЧСИ; 3) Вземанията предмет на процесния изпълнителен лист са
цедирани от първоначалния взискател „ЮБ” ЕАД на ответника „ЕМ“ ЕООД; ищците, в
качеството на законни наследници на длъжника Е.Н Х. отговорят разделно за дълга- по
¼ всеки от тях.
По делото е приобщено копие на Изпълнително дело ИД № 20118410405910 по
описа на ЧСИ Н.М. рег. № 841 на КЧСИ, от което се установява, че на 11.08.2011 г. е
подадена молба от взискател „ЮБ” ЕАД за образуване на изпълнително дело втз
основа на изпълнителен лист издаден в полза на „ЮБ” ЕАД по ч.гр.д. № 3111/2011 г.
по описа на СРС, 69-ти състав на основание чл. 418 ГПК. До 26.06.2015 г. са
извършени множество изпълнителни действия, които съдът не обсъжда по
съображения, които ще изложи по-долу. На 22.06.2016 г. е депозирана молба от
новоконституирания взискател „ЕМ“, с която е възложено на ЧСИ на осн. чл. 18 ЗЧСИ
предприемането на изпълнителните действия. С молба от 18.06.2017 г. е поискано
налагане на запори върху открити банкови сметки на длъжника. Молби от взикателя
ЕМ с искания за предприемане на изпълнителни действия- налагане на запори са
депозирани на 20.09.2018 г., 27.05.2019 г., 06.08.2020 г., 06.06.2022 г., 20.06.2022 г. и
05.06.2023 г.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение
и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира от правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени отрицателни установителни
искове с правно основание чл. 439 ГПК. Те са насочени към установяване
незаконосъобразност на предприетото принудително изпълнение срещу ищеца за
вземанията на ответника поради изтичане на погасителната давност за сумите, за които
е образувано изпълнителното производство.
При предявени искове с правна квалификация чл. 439 ГПК е достатъчно ищецът
да обоснове правния си интерес от търсеното установяване като предпоставка за
допустимост на исковете, а в тежест на ответника е да докаже, че притежава право на
принудително изпълнение срещу него за сумите – предмет на образуваното
изпълнително производство. Последното в случая предполага ответникът да установи
наличието на основания за спиране и/или прекъсване на погасителната давност.
В случая с Определение № 12757/23.03.2024 г. е обявено за безспорно и
ненуждаещо се от доказване, че 1) срещу наследодателя на ищците Е.Н Х. на
26.04.2011 г. бил издаден изпълнителен лист в полза на „ЮБ” ЕАД по ч.гр.д. №
3111/2011 г. по описа на СРС, 69-ти състав на основание чл. 418 ГПК за следните
суми: 1794,56 лева – главница дължима сума по договор за кредит, ведно със законна
лихва от 24.01.2011 г. до оконателното плащане на сумата и 154,09 лева разноски. 2)
Въз основа на изпълнителния лист било образувано ИД № 20118410405910 по описа на
ЧСИ Н.М. рег. № 841 на КЧСИ; 3) Вземанията предмет на процесния изпълнителен
лист са цедирани от първоначалния взискател „ЮБ” ЕАД на ответника „ЕМ“ ЕООД;
ищците, в качеството на законни наследници на длъжника Е.Н Х. отговорят разделно
за дълга- по ¼ всеки от тях. Предвид това и с оглед релевираното с исковата молба
възражение за давност съдът намира, че предявените искове са процесуално
допустими, защото давността не се прилага служебно, а е необходимо длъжникът да
направи изрично волеизявление, с което да се позове на изтеклата давност.
Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК изпълнителното производство се прекратява с
постановление, когато бъде представено влязло в сила съдебно решение, с което е
уважен иск по чл. 439 ГПК, т. е. признато е за установено, че не са налице
материалноправните предпоставки за законност на изпълнителния процес,
2
включително поради погасяване на задълженията по давност. Единственият способ за
защита на длъжника в хипотезата на поддържано твърдение за изтекла погасителна
давност по отношение на вземанията, които са предмет на изпълнително производство,
е предявяването на отрицателния установителен иск по чл. 439 ГПК преди да е
приключило принудителното събиране на вземанията. От изложеното следва, че
ищецът има правен интерес от предявените искове.
По отношение на процесната главница е приложима общата 5-годишна давност,
тъй като не се касае за периодично вземане, а е налице неделимо плащане и
договореното връщане на заема на погасителни вноски не превръща договора в такъв
за периодични платежи, а представлява частични плащания по договора /в този смисъл
– Решение № 28/05.04.2012 г. по гр. д. № 523/2011 г. на ВКС, III ГО, Решение №
261/12.07.2011 г. по гр. д. № 795/2010 г. на ВКС, IV ГО, и Решение № 65/06.07.2018 г.
по т. д. № 1556/2017 г. на ВКС, I ТО/. За лихвите приложима е кратката 3-годишна
давност съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД. По делото се установява, че на 11.08.2011г. е
подадена молба от взискателя „ЮБ“ за образуване на изпълнително дело въз основа на
изпълнителен лист от 26.04.2011 г., вземанията по който са прехвърлени на ответника
„ЕМ“ с договор за цесия.
Съдът възприема съдебната практика, според която извършената с т. 10 от ТР №
2/26.06.2015 г., постановено по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, отмяна на
ППВС № 3/18.11.1980 г. поражда действие от датата на обявяването на тълкувателното
решение, като даденото с т. 10 от него разрешение се прилага от тази дата и то само по
отношение на висящите към този момент изпълнителни производства, но не и към
тези, които са приключили преди това /в този смисъл – Решение № 170/17.09.2018 г.,
постановено по гр. д. № 2382/2017 г. по описа на ВКС, IV ГО/. Ето защо съдът счита,
че с образуването на ИД № 20118410405910 по описа на ЧСИ Н.М. рег. № 841 на
КЧСИ давността за вземанията по изпълнителния лист се счита за прекъсната на
основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД, като по силата на даденото с ППВС № 3/18.11.1980 г.
тълкуване давността е спряла да тече на основание чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД.
Спирането на давността по изпълнителното производство следва да се счита за
преустановено от момента на отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г., извършена с т. 10
от ТР № 2/26.06.2015 г., постановено по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, а
именно от 26.06.2015 г. Следователно от датата 26.06.2015 г. следва да се преценяват
всички твърдения на ищеца за изтекла погасителна давност.
След горепосочената дата се прилага т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. №
2/2013 г. по описа на ВКС, ОСГТК, според която „Когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и
изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б.
„д“ ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на
която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие“. В
мотивите към същата е прието следното: „В изпълнителното производство за събиране
на парични вземания може да бъдат приложени различни изпълнителни способи, като
бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на
длъжника от трети задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от
това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива
на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1
ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването
и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват
давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на
разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.“. В
3
мотивите към същото тълкувателно решение е посочено също така, че искането да
бъде приложен определен изпълнителен способ, както и в хипотезата на възлагане по
чл. 18 ЗЧСИ, прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го
приложи, както и че по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва
многократно в изпълнителния процес – с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение.
Следователно в изпълнителния процес давността се прекъсва с предприемането
на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително
действие, което изгражда съответния изпълнителен способ, и поради това висящността
му е нужно да се поддържа чрез действията на взискателя – искане за извършване на
действия, изграждащи динамичния фактически състав на посочения от него и
предвиден в закона способ, вкл. за повтаряне на неуспешните изпълнителни действия
или за прилагане на нови изпълнителни способи.
В случая след 26.06.2015 г. давността за вземанията е прекъсвана, както бе
посочено по-горе. Видно е, че на 22.06.2016 г. е депозирана молба от взискателя „ЕМ“,
с която е възложено на ЧСИ на осн. чл. 18 ЗЧСИ предприемането на изпълнителните
действия. С молба от 18.06.2017 г. е поискано налагане на запори върху открити
банкови сметки на длъжника. Молби от взикателя ЕМ с искания за предприемане на
изпълнителни действия- налагане на запори са депозирани на 20.09.2018 г., 27.05.2019
г., 06.08.2020 г., 06.06.2022 г., 20.06.2022 г. и 05.06.2023 г. , т.е депозирани са
множество молби с които е поискано предприемане на действия по изпълнението.
По отношение на запорите следва да се посочи, че обстоятелството дали те са
постигнали целения резултат е без значение за прекъсването на давността. В тази
връзка съдът съобрази, че съгласно т. 5 от ТР № 3/10.10.2017 г. по тълк. д. № 3/2015 г.
на ВКС, ОСГТК: „Изпращането на запорно съобщение до банка в хипотезата, при
която съдебният изпълнител е получил на основание чл. 508, ал. 1 ГПК отговор, че
длъжникът няма сметка в съответната банка, представлява действие по налагане на
запор, но длъжникът не отговаря за разноските по извършването му и те остават за
сметка на взискателя“, а в мотивите е прието следното: „Запорът се счита наложен
само с разпореждането на съдебния изпълнител и с получаване на запорното
съобщение от третото задължено лице, което е видно от изричните разпоредби на чл.
450, ал. 3 и чл. 507 ГПК по отношение на момента, от който запорът поражда действие,
като законът не свързва това действие със съществуването на вземането. Последното
не е част от фактическия състав по налагането на запора, а е от значение за това дали
той може да доведе до предвидените в закона последици и да послужи за
удовлетворяване на взискателя или не. От значение за определяне на вида на
действието е материализираното в него изявление на съдебния изпълнител, а не дали
са настъпили свързаните с това изявление правни последици“.
Относно исканията на взискателя за извършване на изпълнителни действия
следва да се посочи, че давност не тече, ако кредиторът е поискал извършване на
изпълнителни действия, но съдебният изпълнител бездейства и не предприема
изпълнение по различни причини, независещи от волята на кредитора, в това число и
когато при нередовност не приложи правилата на чл. 129 ГПК /в този смисъл –
Решение № 127/12.07.2022 г. по гр. д. № 2884/2021 г. на ВКС, III ГО/.
В случая част от поисканите от взискателя изпълнителни действия не са
фактически извършени, но не се установява причините за това да са свързани с волята
на кредитора. Ето защо съдът приема, че всички гореописани молби за изпълнителни
действия имат прекъсващ давността ефект.
На следващо място, съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13
март 2020 г., и за преодоляване на последиците, за срока от 13 март 2020 г. до отмяната
на извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на
които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти. Съгласно § 13 от
Преходните и заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на
Закона за здравето (ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) сроковете, спрели да
4
текат по време на извънредното положение по Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13
март 2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичането
на 7 дни от обнародването на този закон в „Държавен вестник“. Следователно за
времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. включително погасителната давност е била
спряна по силата на закона.
В конкретния случай, от доказателствата по приобщените изпълнителни дела и с
оглед приетото по-горе се установява, че последното валидно изпълнително действие,
прекъсващо давността е от 05.06.2023 г., когато взискателят с нарочна молба е поискал
налагането на запор върху открити банкови сметки на длъжника.
Настоящата съдебна инстанция възприема практиката обективирана в решение
№ 37 от 24.02.2021 г., постановено по гр. дело № 1747 по описа на ВКС, съгласно
която новата давност започва да тече от последното й прекъсване с надлежно
извършено изпълнително действие или признание на вземането от длъжника.
Перемпцията е без правно значение за давността. Общото между двата правни
института е, че едни и същи факти могат да имат значение, както за перемпцията, така
и за давността. Това обаче са различни правни институти с различни правни
последици: давността изключва принудителното изпълнение (но пред съдебния
изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може
да я зачете), а перемпцията не го изключва – обратно, тя предполага неудовлетворена
нужда от принудително изпълнение, но въпреки това съдебният изпълнител е длъжен
да я зачете. Когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след
като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни
искания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у
него изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече
перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново –
отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на
свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е
образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен
да приложи искания изпълнителен способ. Необразуването на ново изпълнително дело
с нищо не вреди на кредитора нито ползва или вреди на длъжника. То може да бъде
квалифицирано като дисциплинарно нарушение на съдебния изпълнител, само
доколкото не е събрана дължимата авансова такса за образуване на отделното дело и с
това са нарушени канцеларските правила по воденото на изпълнителните дела. С молба
с вх. номер 028115/05.06.2023 г. взискателят е поискал прилагане на конкретни
изпълнителни способи спрямо длъжника - запор върху банковите сметки на
длъжника.С оглед изложеното, съдът приема, че между отделните изпълнителни
действия, които прекъсват давността, предприети в рамките на образуваното ИД не са
изтекли 5 години.
Давността тече от последното валидно изпълнително действие – което се прие, че
е от 05.06.2023 г. След тази дата е започнала да тече погасителна давност, която с оглед
приетото по-горе е общата по чл.110 ЗЗД, поради което за периода до 07.12.2023 г.
(датата на депозиране на исковата молба) не е изтекла необходимата петгодишна
давност. По изложените съображения съдът намира предявените искове за изцяло
неоснователни.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, право на разноски има
ответникът. В полза на ответното дружество следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено от съда на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на
правната помощ, при съобразяване материалния интерес и фактическата и правна
сложност на делото.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийски районен съд
5
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д. С. Х., ЕГН **********, Д. Д. Х., ЕГН
**********, К. Д. Х., ЕГН **********, Д. Д. Х., ЕГН ********** и четиримата със
съдебен адрес: гр. С, бул. „Ц. О.“ 33, ляво крило, ет. 4, ап. 15 против „ЕМ“ ЕООД,
ЕИК: ...., със седалище и адрес на управление: гр.С, ж.к. „М.д“, ул. „Р. П-К“ 4-6, искове
с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено, че ответникът няма
право на принудително изпълнение срещу ищците за следните суми, за които е
издаден на 26.04.2011 г. изпълнителен лист по ч.г.д. № 3111/2011 г. по описа н СРС,
69-ти състав, въз основа на който е образувано ИД № 20118410405910 по описа на
ЧСИ Н.М. рег. № 841 на КЧСИ, а именно: 1794,56 лева – главница дължима сума по
договор за кредит, 2267,76 лева –лихва за периода от 24.01.2011 г. – 05.12.2023 г. и
154,09 лева разноски.
ОСЪЖДА Д. С. Х., ЕГН **********, Д. Д. Х., ЕГН **********, К. Д. Х., ЕГН
**********, Д. Д. Х., ЕГН ********** и четиримата със съдебен адрес: гр. С, бул. „Ц.
О.“ 33, ляво крило, ет. 4, ап. 15 да заплатят разделно (по ¼ всеки от тях) на „ЕМ“
ЕООД, ЕИК: ...., със седалище и адрес на управление: гр.С, ж.к. „М.д“, ул. „Р. П-К“ 4-
6сумата от 100 лева – разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6