РЕШЕНИЕ
№ 237
гр. Русе, 28.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Тихомира Г. Казасова
при участието на секретаря Станка Ст. Иванова
като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело №
20224520104271 по описа за 2022 година
К. К. – ..............на „Софарма Трейдинг“ АД заявява, че представляваното от него
дружество е водещ търговец на едро с лекарствени продукти, медицински изделия,
хранителни добавки, козметични и санитарно-хигиенни средства.
В изпълнение на отправено запитване от „Диализен център Руриком“ ООД, „Софарма
Трейдинг“ АД представило оферти за продажба на стоки от портфолиото си. Предвид
договореностите, постигнати между страните, ищецът продал и доставил на ответника
лекарствени продукти, както следва:
на 07.06.2018г. – ИДАФЕР амп. 100 мг 5мл х 5 ХХЕL и натриев хлорид инфуз. р-р
0.9% 1000 мл;
на 04.10.2021г. – КХД А 13.1 х 5 л – УНИФАРМ АД и КХД А 13.4 х 5 л –
УНИФАРМ АД;
на 19.11.2021г. – КХД А 13.1 х 5 л – УНИФАРМ АД и КХД А 13.4 х 5 л –
УНИФАРМ АД;
на 26.04.2022г. – КХД А 13.1 х 5 л – УНИФАРМ АД и КХД А 13.4 х 5 л –
УНИФАРМ АД.
Стоките, визирани във фактури: №**********/07.06.2018г.;
№**********/04.10.2021г.; №**********/19.11.2021г.; №**********/26.04.2022г. били
приети от купувача без възражение, факт, установен с приемо – предавателни протоколи.
Ответникът не изпълнил задължението си, да заплати цената за съответните
1
продукти, на падежа, указан във фактурата.
Предвид неточното изпълнение, ищецът счита, че ответникът дължи лихва за забава,
както следва:
– 341.58 лева по фактура №**********/07.06.2018г. за периода от падежа -
17.06.2018г. до 10.08.2022г.;
– 62.20 лева по фактура №**********/04.10.2021г. за периода от падежа -
04.10.2021г. до 10.08.2022г.;
– 63.60 лева по фактура №**********/19.11.2021г. за периода от падежа -
19.11.2021г. до 10.08.2022г.;
– 17.12 лева по фактура №**********/26.04.2022г. за периода от падежа -
26.04.2022г. до 10.08.2022г.
Юрисконсулт К. моли съда да постанови решение, с което да осъди „Диализен център
Руриком“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.Русе,
ул.“Славянска“№2А, ет.2, представлявано от ..............И.Й.М. да заплати на „Софарма
Трейдинг“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.София, район
„Изгрев“, ул.“Лъчезар Станчев“№5, Софарма Бизнес Тауърс, Сграда „А“, ет.12,
представлявано от ................... В.М. сумите: 2971.14 лева – непогасени задължения по
фактури: №**********/07.06.2018г.; №**********/04.10.2021г.; №**********/19.11.2021г.;
№**********/26.04.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
11.08.2022г. до окончателното й изплащане и 484.50 лева – лихва за забава, начислена за
периода от падежа на всяко задължение до 10.08.2022г.
Претендира направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът - „Диализен център Руриком“ ООД е депозирал
становище, в което излага доводи досежно частичната неоснователност на ищцовите
претенции.
Твърди, че задължението по фактура №**********/19.11.2021г. е погасено чрез
плащане, извършено на 24.11.2021г. и сумата, ведно с претендираната върху нея лихва
следва да се изключат от общия дълг.
Заявява, че в срок до 01.12.2022г. се задължава да заплати остатъка, посочен от
ищеца.
Съобразявайки събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и
приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна, следното:
„Софарма Трейдинг“ АД и „Диализен център Руриком“ ООД са обвързани от
облигационна връзка основана на договор за продажба на стоки.
Не се спори, че в периода 07.06.2018г. – 26.04.2022г. ищецът продал и доставил на
ответника стоки, обективирани във фактури: №**********/07.06.2018г.;
№**********/04.10.2021г.; №**********/19.11.2021г.; №**********/26.04.2022г.
2
По искане на ищеца е възложена и приета съдебно – счетоводна експертиза, чието
заключение съдът цени като пълно, ясно и компетентно. След извършена проверка в
счетоводствата на двете дружества, вещото лице е констатирало, че процесните фактури са
осчетоводени и от двете дружества, заведени в съответните аналитични счетоводни сметки
и не е налице разлика по задълженията в двете счетоводства. Установена е дължимата
главница – 2971.14 лева, както и лихвата за спорния период – 484.50 лева.
Изложената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Предвид изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум съдът
квалифицира правно предявените обективно съединени искове по чл.327 ТЗ, вр. чл.79 и
чл.86 ЗЗД.
По иска с правно основание чл.327 ТЗ, вр.чл.79 ЗЗД:
Търговската продажба е консенсуален, неформален договор. За сключването му е
достатъчно да се постигне съгласие между страните относно основните елементи на
продажбата – предмета и цената, и от този момент те са обвързани и дължат определените
според съдържанието на договора престации. Предаването на вещта от продавача на
купувача и плащането на цената са действия в изпълнение на вече сключения договор.
В случая не се спори, че ищецът е продал и доставил на ответника стоките, визирани
във фактури: №**********/07.06.2018г.; №**********/04.10.2021г.;
№**********/19.11.2021г.; №**********/26.04.2022г. Данни за това се съдържат и в
приетите по делото приемо – предавателни протоколи.
Купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката, ако не е уговорено
друго. Ответникът не установи (и не твърди), че е заплатил цената на доставените стоки.
С оглед изложените съображения съдът намира искът за основателен и доказан.
По иска с правно основание чл.86 ЗЗД:
Във всяка от фактурите е посочен падеж, на който задължението става изискуемо и
при неплащане купувачът изпада в забава. Неизпълнението на задължението за заплащане
цената на получената стока е правопораждащ факт за отговорността на длъжника. На
основание чл.86 ЗЗД последният дължи мораторна лихва за просроченото парично
задължение за периода на забавата. В конкретния случай, ищецът претендира 484.50 лева
лихва за периода от падежа на всяко задължение до 11.08.2022г., която претенция е
установена по размер (заключение на съдебно – счетоводна експертиза) и следва да бъде
уважена.
По разноските:
Предвид изхода на спора, съобразно разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК в тежест на
ответника са направените по делото разноски в размер на 648.85 лева (списък по чл.80
ГПК).
Мотивиран така, съдът
3
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Диализен център Руриком“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление: гр.Русе, ул.“Славянска“№2А, ет.2, представлявано от управителя И.Й.М. да
заплати на „Софарма Трейдинг“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
гр.София, район „Изгрев“, ул.“Лъчезар Станчев“№5, Софарма Бизнес Тауърс, Сграда „А“,
ет.12, представлявано от ..............В.М. сумите: 2971.14 лева – непогасени задължения по
фактури: №**********/07.06.2018г.; №**********/04.10.2021г.; №**********/19.11.2021г.;
№**********/26.04.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
11.08.2022г. до окончателното й изплащане; 484.50 лева – лихва за забава, начислена за
периода от падежа на всяко задължение до 10.08.2022г. включително и 648.85 лева –
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр.Русе в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4