Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260000 30.06.2020 година град Търговище
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд - Търговище единадесети състав
На двадесет и пети юни две хиляди и двадесета година
В публично съдебно заседание в следния състав:
Съдия:Йоханна Антонова
Секретар:Янита Тончева
Като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 349 по описа за 2020 година по описа на РС Търговище, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 310, т.6 от ГПК по предявени обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 143, ал.2 и чл. 149 от СК.
Ищцата А.Т.М. ***, като законен представител на детето си М., действаща чрез процесуален представител и съдебен адресат а.. З. ***, твърди в исковата молба, че от фактическото й съжителство с ответника Х.А.Х. *** е родено детето М.Х.А., като след раздялата на страните през м.март 2019г. и до момента ищцата отглежда сама детето, а ответникът не участва в издръжката на същото, при което ищцата счита, че за нея е налице правен интерес от предявяване на настоящите искове за издръжка в размер на 220лв. месечно занапред, както и за минал период-от 11.03.2019г. до 10.03.2020г. в размер на 220лв. месечно, ведно със законните последици; претендират се разноските по делото, вкл. и за адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл. 38,ал.2 от ЗАдв . В съдебно заседание исковете се поддържат ищцата, която пледира за уважаването им в предявения размер, ведно със законните последици.
В срока и по реда на чл. 131, ал.1 от ГПК, в писмен отговор от ответника, действащ чрез процесуален представител и съдебен адреса***, предявеният иск за издръжка занапред се признава до размер от 160лв. месечно, в останалата част претенцията се оспорва по размер, като прекомерна; оспорва се изцяло и претенцията за издръжка за минало време, по довод от изплащането на такава чрез майката в общ размер на 1132лв.; сочи се, че ответникът има още две малолетни деца, които издържа, изплаща и кредит;претендира разноски. В съдебно заседание възраженията се поддържат от процесуалния представител на ответника а..Г.Т.-***, който пледира за частично уважаване на претенцията за издръжка занапред до размер на 160лв. и за отхвърляне на претенцията за издръжка за минал период; претендира разноски.
След преценка на събраните доказателства по делото и като съобрази исканията и възраженията на страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните по делото обстоятелството, че от фактическото им съжителство, на ***г. е родено детето М.Х.А. с ЕГН **********, видно и от Удостоверение за раждане от ***г***, като към момента детето е на възраст 5г. и 2м. От удостоверение № 17/18.10.2018г., изд. от ДГ № 11 ”Звънче” гр.Търговище се установява, че детето е записано във втора група за учебната 2019/2020г. Представено е и копие на регистрационната карта на ищцата, от която се установява, че същата е безработна през последната година и до момента. Ответникът също е представил доказателства, като от приложените 19бр. разписки от „Изи пей” се установява, че считано от края на м.април 2019г. и до момента, бащата е изпращал на майката различни суми, които са в общ размер на 1097лв.; представени са и плащания от ответника към ищцата с посочено основание ”по договор”, които касаят отношения между родителите и са неотносими към спора. От представените от ответника удостоверение за семейно положение, съпруга и деца № 1261/14.11.2013г., изд. От Община Хитрино, както и от удостоверения за раждане се установява, че същият има още две деца- Алпер, роден на ***г. и А., роден на ***г.От Удостоверение, изд. от БДЖ”Пътнически превози” ЕООД изх.№ 22-08-499/27.04.2020г. се установява, че ответникът работи по трудово правоотношение в посоченото дружество на длъжност „машинист”, като за последната една година е реализирал доходи от труд в размер средно на 1585лв. нетно месечно трудово възнаграждение.Представен е и договор за потребителски кредит от 30.12.2019г., сключен от ответника за сумата от 39 000лв. и срок на издължаване 10години, както и договор за наем на жилище, от който се установява, че ответникът ползва ведомствено жилище при месечен наем от 24,71лв.Представена е и разписка за платено електричество ма м.февруари 2020г. за сумата от 107,83лв. По делото са събрани и гласни доказателства, като св.А. Х.Х.-баща на ответника,, твърди, че ответникът има още две деца, които идват при него два пъти годишно, като отсядат в дома на дядото, а бащата им дава по 500лв., купува им и необходими вещи, сега им купил телефони, като общо годишно дава за всяко от двете деца по около 1500лв.Свидетелят твърди, че знае от ответника, че същият посещава ищцата и детето всеки месец, като им дава още пари на ръка-по 70-80лв. на всяко идване. В тази връзка, ищцата признава в хода на устните състезания, че понякога бащата е пазарувал хранителни продукти при идванията си в гр.Търговище за по около 22-30лв., при това не всеки месец. Съдът, преценявайки родството на свидетеля с ответника, приема, че следва да кредитира показанията му в частта относно сумите, които ответникът дава на двамата си сина, доколкото тези обстоятелства са възприети лично от свидетеля, но не кредитира показанията му относно давани от ответника месечно суми по 70-80-лв., доколкото свидетелят пресъздава твърдения на ответника.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи: Съгласно разпоредбата на чл. 143,ал.2 от СК, родителите родители безусловно дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя, при когото се отглежда детето, като нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят съобразно с обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са от значение за конкретния случай, а възможностите на лицата, които дължат издръжка се определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация (Решение № 280 от 28.09.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1654/2010 г., III г. о.). От събраните по делото доказателства следва да се приеме, че доколкото от фактическото съжителство на страните е родено детето М., то за двамата родители е налице безусловно задължение да издържат същото, като не е спорно по делото, че след раздялата на родителите, детето е останало при майката, която полага непосредствените грижи за него, поради което претенциите за издръжка са доказани по основание.
Относно претендирания размер на издръжката- 220лв. месечно занапред и като съобрази нормативно определения минимум от 152,50лв. месечна издръжка за дете, като ¼ от МРЗ, която, съгл. ПМС № 350/19.12.2019г., е 610лв. за 2020г. -арг. и от разп. на чл. 142,ал.2 от СК, който минимален размер касае издръжката, дължима от двамата родители, съдът приема следното: След като съобрази релевантните обстоятелства, а именно- детето е в предучилищна възраст, както и нуждите му от храна, облекло, учебни пособия и други вещи за отглеждането му, съдът приема, че месечната сума за издръжката на детето, дължима от двамата родители, следва да се определи на 250лв. Относно възможностите на родителите, съдът приема следното: По делото е установено, че майката е безработна, но това обстоятелство не я освобождава от задължението да издържа детето си, при което следва да се приеме, че няма пречка майката да може да реализира месечен доход поне в размер на МРЗ или 610лв. месечно.За бащата е установено, че същият реализира месечен доход през последната година в размер средно на 1585лв. нето, при което следва да се приеме, че бащата реализира три пъти по-високи доходи от майката. Следва да се отчете и обстоятелството, че ответникът има още две малолетни деца, на които дължи издръжка, като от събраните доказателства по делото е установено, че същият им изплаща неформално издръжка в размер на около 1500лв. годишно за всяко дете, или по 125лв. месечно за дете.Установено е, че ответникът има кредит, който изплаща, но не е посочен размерът на месечната вноска. При така установените обстоятелства относно възможностите на родителите, съдът приема, че от общия размер на издръжката занапред от 250лв., бащата следва да поеме по-голямата част от издръжката на детето, а именно-190лв. а останалата част от 60лв. следва да се поемат от майката, която полага непосредствените грижи за детето и осигурява нужните му жилищни и битови условия, което също е свързано с разходи.Поради изложеното съдът приема, че предявеният иск по чл. 143,ал.2 от СК е основателен и доказан в предявения размер от 190лв. месечно и следва да се уважи, считано от 11.03.2020г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпване на причини, обуславящи изменяването или прекратяването на издръжката, като за разликата над 190лв. до пълния предявен размер от 220лв. месечно, претенцията следва да се отхвърли, като неоснователна, на осн. чл. 143,ал.2 от СК.
Относно претендираната
издръжка за минал период, а именно- от 11.03.2019г. до 10.03.2020г. в размер на по 220лв. месечно или общо по 2640лв.,
съдът приема следното: От събраните доказателства по делото е установено, че
ответникът е изпращал различни суми на ищцата през последната година в общ
размер от 1097лв., като при липса на оспорване от нейна страна, следва да се
приеме, че са били за издръжката на детето.Доколкото ищцата признава в реплика
обстоятелството, че от раздялата им и до момента ответникът няколко пъти е
пазарувал хранителни продукти за по 20-30лв. при идванията му в гр.Търговище,
съдът, по реда на чл. 162 от ГПК приема, че следва да определи сума в размер на
още 120лв., която е дадена в натура от ответника, при което общия размер на
изплатеното за последната година от бащата е в размер на 1217лв. Поради това и
като не следва да преповтаря доводите си относно възможностите на родителите и
нуждите на детето, изложени по-горе, съдът, съобразявайки и МРЗ за страната
през 2019г. -560лв. (съобр.ПМС
№ 320/20.12.2018 г.), относима към по-голямата част
от едногодишния период приема, че следва да се определи издръжка в размер на
230лв. месечно за една година назад, като от нея по-голямата част в размер на
180лв. месечно или общо 2160лв., следва да се поеме от бащата.От тази сума следва да се приспадне сумата
от 1217лв., която е установено, че е
платена от бащата за детето през процесния период,
при което следва да се присъди сумата от 943лв., дължима издръжка от бащата за
минал период, ведно със законната лихва от 11.03.2020г. до изплащане на
задължението, като за разликата над тази сума и до пълния предявен размер от
2640лв., претенцията следва да се отхвърли, като неоснователна, на осн. чл. 149
от СК.
По разноските:С оглед изхода от делото,
ответникът следва да заплати по сметка на РСТ държавна такса върху размера на
присъдената издръжка на детето занапред в размер на 273,60лв. и за минал период
в размер на 37,72лв., или общо 311,32лв, на
осн. чл. 78,ал.6 от ГПК. Процесуалният
представител на ищцата е претендирал адвокатско възнаграждение по реда на чл.
38,ал.2 вр. чл. 1,т.2 от ЗАдв.
по всеки иск, като съдът приема, че следва да се определи възнаграждение по
всеки от исковете за издръжка в размер
на по 400лв., на осн.
чл. 38,ал.2 от ЗАдв. във вр.
с чл. 2, ал.5 от НМРАВ във вр. с чл. 21 от НМРАВ, или
общо 800лв. Ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от
исковете, като при платено а.. възнаграждение от 400лв.(или по 200лв. за всеки
иск, при липса на други данни), ответникът има право на разноски в размер на
26лв. по иска с пр. осн. чл. 143,ал.2 от СК и в
размер на 128,60лв. по иска с пр. осн. чл. 149 от СК,
които разноски в общ размер от 154,60лв. ищцата, която е освободена от разноски
към съда, но не и към ответника, следва да му заплати, на осн. чл. 78,ал.3 от ГПК.
На осн. чл. 242,ал.1 от ГПК следва да се допусне предварително изпълнение на решението в частта относно присъдените издръжки.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Х.А.Х. с ЕГН ********** ***, да заплаща на детето си М.Х.А. с ЕГН ********** чрез майката А.Т.М. с ЕГН ********** ***, месечна издръжка в размер на 190лв., считано от 11.03.2020г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпване на причини, обуславящи изменяването или прекратяването й, като за разликата до пълния предявен размер от 220лв. отхвърля иска, като неоснователен, на осн. чл. 143,ал.2 от СК.
ОСЪЖДА Х.А.Х. с ЕГН ********** ***, да заплати на детето си М.Х.А. с ЕГН ********** чрез майката А.Т.М. с ЕГН ********** ***, издръжка за периода от 11.03.2019г. до 10.03.2020г. в размер на 943лв., ведно със законната лихва от 11.03.2020г. до изплащане на задължението, като за разликата до пълния предявен размер от 2640лв. отхвърля иска, като неоснователен, на осн. чл. 149 от СК.
ОСЪЖДА Х.А.Х. с ЕГН ********** ***, да заплати на а.. З.Д.П. ***, адвокатско възнаграждение в размер на 800лв., на осн. чл. 38,ал.2 от ЗАдв. във вр. с чл. 2, ал.5 от НМРАВ във вр. с чл. 21 от НМРАВ.
ОСЪЖДА
Х.А.Х. с ЕГН ********** ***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Районен съд-Търговище държавна такса върху размера на присъдената
издръжка по чл. 143,ал.2 и по чл. 149 от СК в размер общо на 311,32лв, на осн. чл.
78,ал.6 от ГПК.
ОСЪЖДА А.Т.М. с ЕГН ********** ***, да заплати на Х.А.Х. с ЕГН ********** ***, разноските по делото в размер на 154,60лв.., определени по съразмерност, на осн. чл. 78,ал.3 от ГПК.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта относно присъдените издръжки, на осн. чл. 242,ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от датата на обявяването му-09.07.2020г., пред Окръжен съд-Търговище.
Съдия: