№ 1784
гр. Пловдив, 20.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Надежда Г. Славчева Андонова
при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева
като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева Андонова Гражданско
дело № 20215330114566 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК и чл.79, ал.1 ЗЗД,
чл.92 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
В исковата молба и уточняваща молба от 03.11.2021г. и от 13.01.2022г. от „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ” ЕАД против Р.В. О. се твърди, че въз основа на подадено заявление било
образувано ч.гр.дело № 6508 по описа на ПРС за 2021г., по което против длъжника била
издадена заповед за сумата от 388.62 лв. Във връзка с връчване на заповедта за изпълнение
по реда на чл.47, ал.5 ГПК се предявявали настоящите искове. Посочено е, че между
страните били сключени, както следва – договор за мобилни услуги от дата 11.02.2019г. за
ползване на мобилен номер *** със срок за 24 месеца до 11.02.2021г., както и договор за
лизинг от същата дата, по силата на който на ответника било предоставено мобилно
устройство. Въз основа на договора ответникът ползвал предоставяните от дружеството
мобилни услуги, като потреблението било фактурирано под клиентския номер на абоната
***. Съдържа се позоваване на чл.26 от Общите условия на мобилния оператор, а за
потребените услуги за периода от 25.05.2019г. до 24.07.2019г. ищецът бил издал фактура №
**********/25.06.2019г. на стойност 32.55 лв. за отчетен период 25.05.2019г. до
24.06.2019г., платима в срок до 10.07.2019г. и фактура № 72911830939/25.07.2019г. за
отчетен период 25.06.2019г. до 24.07.2019г. на стойност 31.16 лв., платима в срок до
09.08.2019г. Твърди се, че абонатът не е изпълнил задължението си да заплати на ищцовото
дружество дължимите месечни абонаменти, в общ размер от 66.71 лв., фактурирани за
последователни два месеца – юни и юли 2019г., което било ангажирало договорната
отговорност на абоната по т.11 от договора, а мобилният оператор бил прекратил
едностранно индивидуалните договори и издал крайна фактура № **********/25.09.2019г.
1
Посочено е, че на ответната страна била предоставяна неколкократно възможност за
заплащане на дължимите суми. Неизпълнението на ответника обусловило правото на
оператора да ангажира договорната отговорност на абоната, с начисляване съобразно т.11 на
неустойка в размер на 229.99 лв., представляваща стойност на три месечни абонаментни
такси на ползваната програма. Посочената сума била формирана като сбор от сумата от
67.47 лв. – стойност на три месечни абонаментни такси и 162.52 лв. неустойка за
предоставено за ползване устройство с отстъпка от стандартната цена. Посочено е, че поради
прекратяване на договора за мобилни услуги и преустановяване на услугите, на основание
т.12.2 от общите условия дължимите месечни вноски за предоставеното мобилно устройство
били обявени за предсрочно изискуеми. Били обявени за предсрочно изискуеми вноски,
дължими от месеца на издаване на крайната фактура по всеки абонатен номер – 95.03 лв. по
договор за лизинг от 11.02.2019г., тъй като длъжникът не бил заплатил 16 бр. месечни
вноски в размер на 5.59 лв., на обща стойност 89.44 лв., дължими за периода от 09/2019г. до
1/2021г., нито бил върнал мобилното устройство на лизингодателя, поради което била
дължима и допълнителна сума от 5.59 лв. по чл.1, ал.2 от договора. Поради изложеното е
направено искане за постановяване на решение, с което да се приеме за установено, че Р.В.
О. дължи на ищеца сумата от 63.60 лв. дължими и незаплатени месечни абонаментни такси
за потребление на мобилни услуги по договор за мобилни услуги с абонатен номер ***,
потребени за периода от 25.05.2019г. до 24.07.2019г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК; сумата от 95.03 лв. по договор за лизинг от дата
11.02.2019г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК
и сумата от 229.99 лв. неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент за
услуги. Направено е искане за присъждане на направените разноски.
В срока по чл.131 ГПК по делото не е постъпил отговор от ответника, чрез назначения му
особен представител. В съдебно заседание особеният представител излага съображения за
нищожност на договорената неустойка.
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по
вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
От приложеното ч.гр.дело № 6508 по описа на ПРС за 2021г. се установява, че е издадена
заповед № 3812 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК на 22.04.2021г., по
силата на която е разпоредено Р.В. О. да заплати на „Теленор България” ЕАД сумата от
63.60 лв. главница – неплатени месечни абонаментни такси за потребление за периода от
25.05.2019г. – 24.07.2019г., сумата от 95.03 лв. главница, неплатени лизингови вноски;
229.99 лв. неустойка предсрочно прекратяване на договорен абонамент, ведно със законната
лихва от 19.04.2021г. до изплащане на вземанията, както и разноските от 25 лв. държавна
такса и 180 лв. адвокатско възнаграждение.
По делото е представен договор за мобилни услуги, сключен между страните по делото на
11.02.2019г. и договор за лизинг от 11.02.2019г., както и Общи условия на договор за
лизинг, с приложение – ценова лист за абонаментни планове от дата 11.02.2019г.
Представени са фактура № ********** от 25.06.2019г. на стойност 32.55 лв., за отчетен
2
период 25.05.2019г. – 24.06.2019г.; фактура № ********** от 25.07.2019г. на стойност 66.71
лв., за отчетен период 25.06.2019г. – 24.07.2019г., фактура № ********** от 25.08.2019г. на
стойност 63.60 лв. за отчетен период 25.07.2019г. – 24.08.2019г., фактура № ********** от
25.09.2019г. на стойност 388.62 лв. за отчетен период 25.08.2019г. – 24.09.2019г.
Приложени са Общи условия на „Теленор България“ ЕАД за взаимоотношения с
потребителите на електронни съобщителни услуги.
При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Не е спорно между страните по делото, установява се и от приложеното ч.гр.дело № 6508 по
описа на Пловдивски районен съд за 2021г., че издадената заповед № 3812 за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК от 22.04.2021г. е връчена при условията на чл.47, ал.5
ГПК, като в рамките на дадения едномесечен срок, са предявени и настоящите искове,
поради което същите са процесуално допустими, като подадени при наличие на съответните
процесуални предпоставки.
С оглед на представените договор за мобилни услуги, сключен между страните по делото на
11.02.2019г. и договор за лизинг от 11.02.2019г. съдът намира, че по делото е установено
съществуването на валидни облигационни правоотношения между страните във връзка с
предоставянето на мобилни услуги, както и по договор за лизинг, поради което и следва да
се приеме, че ответницата е била наясно с предмета на договорите, цените, сроковете за
плащане. По силата на Общите условия за ищеца е съществувало задължение да издава
ежемесечно фактура за ползваните услуги на името на потребителя, а за последния – да
плаща цените на потребените услуги в срок, указан във фактурата.
Съдът намира, че е установен и размерът на претендираните вземания за неплатени
абонаментни такси и използвани услуги, както и за неплатени лизингови вноски. Безспорно
е настъпил и падежът за плащане на задълженията, следователно вземанията са изискуеми.
До даване ход на устните състезания по делото ответницата не ангажира доказателствени
средства за установяване на факта на плащане на неплатените суми. Поради това съдът
намира, че исковете са установени по основание и размер и следва да бъдат уважени.
По иска по чл. 422, ал.1, вр. с чл. 92 ЗЗД: В договора за мобилни услуги от 11.02.2019 г.
страните са уговорили дължимост на неустойка в размер на сумата от стандартните месечни
абонаменти до края на срока на договора, но не повече от трикратния размер на
стандартните месечни вноски. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира за
основателна претенцията за установяване дължимостта на сумата в размер на 67.47 лева –
неустойка в размер на три стандартни месечни вноски.
По отношение на претенцията за сумата от 162.52 лв., представляваща неустойка разлика
между стандартната цена на устройството и действителната към момента на сключване на
договора съдът намира, че ищцецът не може впоследствие да търси като неустойка,
предоставена търговска отстъпка с договора. Същата е предоставена към момента на
закупуване на вещта и тя формира крайната покупна цена. Цената на вещта е съществен
елемент от договора за продажба и е изрично договорена от страните още към момента на
3
сключване на договора Предвид това, търсенето на заплащане на предоставена отстъпка от
цената на вещта, под формата на неустойка, цели последващо увеличаване на продажната
цена. Съдът счита, че това от една страна е противно на добрите нрави, излизайки извън
обезщетителната функция на неустойката, а от друга се постига и заобикаляне на
първоначално обявената и договорена с потребителя цена на вещта, което е в противовес с
чл. 143, ал. 2, т. 13 от Закона за защита на потребителите. Поради това съдът намира, че
претенциите в тази част следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
С оглед изхода на делото на ищцовото дружество следва да се присъдят направените по
делото разноски, съразмерно на уважената част от исковите претенции. Предвид
разясненията по т. 12 от ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта
на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното
производство. Разноските на ищцовото дружество в заповедното производство възлизат на
сумата от 25 лв. за ДТ и 180 лв. за адвокатско възнаграждение, а в исковото производство –
на сумата от 125 лв. внесена държавна такса, 300 лв. внесен депозит за особен представител
и 180 лв. заплатено адвокатско възнаграждение, по представения списък по чл.80 ГПК.
Поради това на страната следва да се присъдят направените по заповедното производство
разноски в размер от 119.27 лв. и по исковото производство в размер на 352 лв.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Р.В. О., ЕГН ********** от *** дължи на „ЙЕТТЕЛ
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД /с предишно наименование „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД/, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к. „Младост 4”, Бизнес парк
София, сграда 6 сума в общ размер от 226.10 лв. /двеста двадесет и шест лева и 10 ст./, от
които 63.60 лв., представляваща незаплатени абонаментни такси за потребление на мобилни
услуги по договор за мобилни услуги от 11.02.2019г. за периода 25.05.2019г. – 24.07.2019г.;
95.03 лв. /деветдесет и пет лева и 03 ст./ незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг
от 11.02.2019г.; 67.47 лв., представляваща неустойка при прекратяване на посочения договор
по вина на лицето, но не повече от три стандартни месечни такси, ведно със законната лихва
върху посочените суми от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед по чл.
410 ГПК в съда – 19.04.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, за които суми е
издадена заповед № 3812 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от
22.04.2021г. по ч.гр.дело № 6508 по описа на ПРС за 2021г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
установяване дължимост на сумата от 162.52 лева – неустойка за предоставено за ползване
устройство ***, с отстъпка от стандартната цена.
ОСЪЖДА Р.В. О., ЕГН ********** от *** да заплати на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД /с
предишно наименование „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД/, ЕИК *********, със седалище и
4
адрес на управление гр.София, ж.к. „Младост 4”, Бизнес парк София, сграда 6 сумата от
119.27 лв. /сто и деветнадесет лева и 27 ст./ разноски за производството по частно гр. дело
№ 6508 от 2021г. и 352 лв. /триста петдесет и два лева/ разноски по настоящото дело.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5