РЕШЕНИЕ
№ 169
гр. Кърджали, 04.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, II. СЪСТАВ, в публично заседание на
осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Пламен Ал. Александров
Членове:Кирил М. Димов
Невена К. Калинова
при участието на секретаря Елина П. Урумова
като разгледа докладваното от Невена К. Калинова Въззивно гражданско дело
№ 20255100500150 по описа за 2025 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба вх.
N 5101/02.05.2025 г. по входящия регистър на РС – Кърджали, подадена от "Е." *** гр.
П., чрез представител по пълномощие, против решение N 156/07.04.2025 г. по гр.д. N
1527/2023 г. по описа на РС – Кърджали, поправено с решение N 157/07.04.2025 г. по
гр.д. N 1527/2023 г. по описа на РС – Кърджали.
Решението на РС – Кърджали, с което частично са уважени предявените по
чл.422, ал.1 от ГПК обективно кумулативно съединени установителни искове за
главница за консумирана ел. енергия за периода от 01.02.2023г. до 28.02.2023г./при
преустановен достъп на 20.03.2023г./ и достъп до разпределителната мрежа за периода
от 01.02.2023г. до 31.05.2023г. по партида с клиентски N **********, отнасяща се за
обект на потребление: м., ИТН ********* и обезщетение за забавата й до 10.07.2023г.
в размерите им съответно от 613.40 лв. и 12.72 лв. и с което частично са отхвърлени
тези искове над така уважените размери и до пълните им предявени размери, за
разликите, възлизащи на 736.56 лв., представляваща стойността на начислена цена за
достъп до разпределителната мрежа за периода от 01.02.2023г. до 31.05.2023г. по
партида с клиентски N *********, отнасяща се за обект на потребление: м., ИТН
*********** и на 23.30 лв., представляваща стойността на законната лихва за забава за
периода от 22.02.2023г. до 10.07.2023г., по издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК с N 282/12.07.2023 г. по ч.гр.д. N 870/2023г. на РС-
1
Кърджали се обжалва в отхвърлителните му части, като неправилно, постановено в
нарушение на материалния закон и като необосновано, с искане да се отмени и да се
постанови ново, с което предявените искове да се уважат изцяло и на въззивника да се
присъдят разноски за двете съдебни инстанции и за заповедното производство. В
жалбата се излагат оплаквания, че услугата “достъп до разпределителната мрежа”
представлява предоставяне на правото на ползване на електроразпределителната
мрежа за пренос на електрическа енергия до обект на клиент, при условията,
определени в договора за присъединяване на обекта към съответната
електроразпределителна мрежа и цената на тази услуга отразява постоянните разходи,
които мрежовият оператор извършва за всеки един клиент и същите са посочени
отделно във фактурите, като за процесния период от 01.02.2023г. до 31.05.2023г. във
фактурите, издадени на “Я.” **** гр.К. е калкулирана единствено цена за достъп,
защото достъпът се предоставя докато обектът е присъединен към мрежата. Изложени
са съображения, че цените за достъп и пренос на електрическа енергия през
електроразпределителната мрежа са две различни цени, които се определят и
регулират с решения на КЕВР и съгласно действащата към процесния период
разпоредба на чл.29, ал.3 от ПТЕЕ доставчикът от последна инстанция събира от
крайните си клиенти всички суми за мрежови услуги за съответния ценови период за
цялото фактурирано количество електрическа енергия и ги заплаща на оператора, към
чиято мрежа са присъединени съответните крайни клиенти, определени в съответствие
с ПИКЕЕ и договорите по същите правила по утвърдените от КЕВРР цени. Цената за
достъп до електроразпределителната мрежа се формира като предоставената мощност
се умножи по броя на дните в календарния месец и по определената от КЕВР цена за
достъп до процесния период, поради което тази цена е независима от нивото на
напрежение, на което става измерването на електроенергията за обекта, както и от
мястото на измерване на тази енергия. С оглед на това се настоява за прилагане на ЗЕ
и решението на КЕВР, съгласно които „цената за достъп и пренос до
разпределителната мрежа отразява разходите, които се предизвикват във връзка с
управление на мрежата и се отнасят към дейността по цялостно управление и
администриране на електроенергийната система, в т.ч. разходи, свързани с
диспечиране, подстанции, средства за търговско измерване, отчитането им, както и
всички други административни разходи и разходи с общо предназначение за
съответната мрежа“, противно на посоченото от районния съд в обжалваното решение,
че е налице зависимост между доставката на електрическа енергия и дължимостта на
цената за достъп и пренос.
В съдебно заседание въззивникът поддържа въззивната жалба чрез представител
по пълномощие.
Въззиваемият “Я.” **** гр.К. не е подал отговор на въззивната жалба в срока по
чл.263, ал.1 от ГПК.
2
В съдебно заседание въззиваeмият оспорва въззивната жалба чрез представител
по пълномощие, моли решението на първоинстационния съд да се потвърди и
претендира разноски по делото.
Въззивният съд, след преценка на изложените в жалбата оплаквания, съобразно
чл. 269 от ГПК, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването и
като допустима следва да се разгледа по същество.
При извършената служебна проверка на обжалваното решение, въззивният съд
констатира, че същото е валидно и допустимо.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявени от
ищеца „Е.“ *** ЕИК *********, гр.П. против “Я.” ****, ЕИК ***********, гр.К.
обективно кумулативно съединени установителни искове по чл.422, ал.1 от ГПК за
признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 1 343.96 лв. -
главница, представляваща стойност на начислената цена за достъп до
разпределителната мрежа за периода от 01.02.2023г. до 31.05.2023г. по партида с
клиентски N **********, отнасяща се за обект на потребление: м., ИТН **********,
както и сумата 36.02 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за периода от 22.02.2023г. до 10.07.2023г., ведно със законната лихва върху
главницата считано от 11.07.2023г. - дата на постъпване на заявлението по чл.410 от
ГПК в съда до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с N 282/12.07.2023г. по ч.гр.д. N
870/2023г. на Районен съд Кърджали.
Ищецът основава исковете на следните обстоятелства: Ищецът в качеството си
на доставчик от последна инстанция/ДПИ/ съгласно чл.95а от ЗЕ и издадената му
лицензия Л-********г. продава електрическа енергия по цени по утвърдена от КЕВР
методика /чл.15, ал.4 от ПТЕЕ/ на крайни клиенти по смисъла на чл.94а, ал.1 от ЗЕ до
избора на друг доставчик или когато избраният доставчик не може да извършва
доставка по независещи от крайния клиент причини, като цените, по които продава, се
определят от утвърдена от КЕВР методика съгласно чл.15, ал.4 от Правилата за
търговия с ел. енергия/ПТЕЕ/ и снабдяването с електрическа енергия се извършва на
основание договор при общи условия и индивидуален писмен договор, уговарящ
допълнителните условия по него. Съгласно чл. 104а от ЗЕ потребителите използват
разпределителните мрежи, към които са присъединени обектите им, като за обект на
ответника „Я.“ ****** е открит клиентски номер ********* и поради липса на избран
друг доставчик за процесния период от 01.02.2023г. до 31.05.2023г., преди който
ответникът е ползвал различни доставчици на свободния пазар и поради искане за
възстановяване на захранването като обект, присъединен към
електроразпределителната мрежа на „Е.“ ***, за този период от ищеца са му доставени
3
мрежови услуги на обща стойност от 1 343.96 лв., които не са заплатени на падежите
по издадените и описани в исковата молба фактури, поради което дължи както цената
им, така и законна лихва за забава в периода от 22.02.2023г. до 10.07.2023г.. Изложени
са съображения в исковата молба, че потребители, присъединени към
електроразпределителната мрежа при публично известни общи условия, заплащат
всички мрежови услуги, каквато е и цената за достъп на доставчика от последна
инстанция съгласно чл. 28, ал. 2 и чл. 29, ал. 3 от ПТЕЕ, в който смисъл е и чл. 31, ал.
1 от общите условия на „Е.“ ***, одобрени с Решение на ДКЕВР N *********., които
обвързват потребителите, без да е необходимо изричното им писмено приемане - чл.
104а, ал. 4 от ЗЕ. Ищецът сочи, че съгласно чл. 29, ал. 1 и ал.3 от ПТЕЕ, одобрени от
ДКЕВР, мрежовите услуги се заплащат от потребителите върху използваната
електрическа енергия и/или предоставената мощност и заплащаните от клиентите
мрежови услуги са достъп до електропреносната мрежа и пренос по
електропреносната мрежа, достъп и пренос по електроразпределителната мрежа и
други мрежови услуги. Посочено е, че цените за мрежови услуги се определят и
заплащат на основание решения на КЕВР, постановени на основание чл. 21, ал. 1, т. 8
и чл. 30, ал. 1, т. 13 от Закона за енергетиката, като същите не подлежат на договорна
свобода. Посочените услуги се заплащат от всички потребители, чиито обекти са
присъединени към мрежата на съответния оператор, като в правилата няма
разграничение според това чия собственост са присъединителните съоръжения -
собственост на оператора на мрежата, на потребителя или на трето лице. От
гореизброените услуги цената за достъп се заплаща върху предоставената мощност, за
всеки ден в рамките на отчетния период. Ответникът, съгласно §1, т. 33а от
Допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката, има качеството на небитов
клиент, тъй като ползвана от същия електрическа енергия е за небитови нужди с оглед
вида на клиента /търговско дружество/ и вида на обекта на потребление - м.,
представляващ стопански обект. Същият е присъединен на ниво ниско напрежение
съгласно представените по делото фактури. По силата на чл. 9, ал. 1 от общите условия
на ищеца и след като ответното дружество е останало без доставчик и по силата на чл.
11, т. 1 от общите условия на оператора на разпределителната мрежа двете дружества
са се задължили съответно да снабдяват с електрическа енергия и предоставят
мрежови услуги на обекта на ответника с ИТН *******, находящ се в гр. К. - м.,
представляващ стопански обект, съгласно сключен договор за достъп и пренос на
електрическа енергия през електроразпределителната мрежа при Общи условия с N
**********г. и три броя искания за възстановяване на захранването от 10.09.2020г.,
28.02.2022г. и 20.08.2018г.. Ищецът твърди, че едва на 07.09.2023г. е входирано искане
за преустановяване на договорните взаимоотношения и преустановяване на ползване
на мрежови услуги за ИТН *********, с възражение за недължимост на суми по
фактури поради продажба на процесния имот през 2017г.. Сочи, че ответникът от своя
4
страна, се е задължил да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването
с електрическа енергия, в сроковете и по начините, определени в същите - чл. 17, ал. 3
и съгласно действащи общи условия при неплащане в срок на дължими суми клиентът
дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден. В
изпълнение на задълженията си по общите условия и съгласно чл. 94а, ал. 1 от Закона
за енергетиката за периода от 01.02.2023r. до 31.05.2023г. ищецът е предоставил
мрежови услуги на стойност 1 343.96 лв., представляваща начислена цена за достъп до
разпределителната мрежа, които не са заплатени в срок и поради забавата дължи
законна лихва в общ размер от 36.02 лв. за периода от 22.02.2023г. до 10.07.2023г.
Ответникът “Я.” *****, ЕИК *********, гр.К., с отговор на исковата молба
оспорва иска по основание и размер, при възражение, че със Заповед N 442 от
20.02.2023 г. е преустановено захранването на ИТН ******** от „Е.” **** България и
след тази дата липсва реално потребление на енергия. Сочи, че до 31.01.2023 г.,
съгласно разпореждане на PC-Кърджали по гр. д. N 20235140100328 „Я.“ *** е
изплатила сумата от 446.41 лв., представляваща стойността на изразходваната
електроенергия до 31.01.2023 г., като до момента на подаване на отговора не е
получавана фактура за потребление на електроенергия за периода от 31.01.2023 г. до
28.02.2023 г., когато е преустановено електрозахранването.
От събраните пред първоинстанционния съд писмени доказателства –дебитни
известия и фактури с NN **********/13.03.2023г. **********/13.03.2023г.,
**********/13.03.2023г., **********/12.04.2023г., **********/12.04.2023г.,
**********/11.05.2023г., **********/11.05.2023г., **********/12.06.2023г.
**********/12.06.2023г., **********/12.04.2023г. и **********/12.04.2023г., всички
издадени от ищеца на ответника като получател на доставката с клиентски номер:
**********, с място на потребление гр.К., м., се установява, че общата дължима сума
по тях в края на периода е 1 543.64 лв., от която се претендира сумата 1 343.96 лв. като
цена на достъп до разпределителната мрежа. От заключението на съдебно-
счетоводната експертиза се установява, че дължимите суми по процесните фактури
възлизат на обща главница от 1 343.96 лв. и на обща лихва за забава в размер на
законната лихва от 36.02 лв. за периода от 22.02.2023г. до 10.07.2023г., като фактурите
са надлежно осчетоводени от страните и ответникът е ползвал данъчен кредит по
същите; дължимите суми за електрическа енергия и достъп до мрежата са правилно
изчислени съгласно решенията на КЕВР за всеки отделен ценови период, при отразени
частични приспадания на основание Програма за компенсиране на небитови клиенти
на електрическа енергия и решение на МС по фактурата от 13.03.2023 г. на стойност
12.23 лв. и по фактурата от 12.04.2023 г. на стойност 0.12 лв. съгласно решенията на
КЕВР за всеки отделен ценови период. От фактурите се установява също, че са
налични „етапни плащания“ и с оглед разликите по показатели „старо“ и „ново“ на
електрическата енергията, неплатена е останала цената на услугата „достъп до
5
разпределителната мрежа“ при предоставена мощност от 394.000 квт. През процесния
период със Заповед N 442 от 20.02.2023 г. на представител на „Е.” *** e преустановено
ел. захранването на обекта на ответника с ИТН ******* на основание чл.123, ал. 7 от
ЗЕ - неплатени в срок задължения за мрежови услуги на територията на КЕЦ съгласно
приложен списък, в който фигурира и обектът на ответника, като в заповедта е
посочено преустановяването да се извърши в периода: индиректно измерване на
28.02.2023г. и директно измерване на: 28.02.2023г.-06.03.2023г.. Съгласно констативни
протоколи от 17.06.2020 г. и от 23.05.2024г. обектът е обслужван от електромер с
фабричен номер ********, който е демонтиран на 23.05.2024 г. за проверка и подменен
с нов с фабричен номер ******, като електромерът е отчитан дистанционно съгласно
неоспореното заключение на съдебно-техническата експертиза. От това заключение се
установява, че през процесния период обектът на ответника е присъединен към
електроразпределителната мрежа съгласно представеното по делото заявление за
възстановяване на преноса на електрическа енергия от 28.02.2022 г. и през този период
не е преустановяван достъпа на обекта до мрежата, за което може да се заключи и от
заявлението на ответника от 07.09.2023 г. за прекратяване на сключения между
страните договор за достъп и пренос, при налично потребление до 14.03.2023 г., след
което за месеци април, май и юни 2023 г. няма отчетено и фактурирано потребление на
електрическа енергия, при предоставена мощност за обекта от 394 кВт.. В съдебно
заседание вещото лице разяснява, че при преустановен достъп до захранването може
да има достъп до мрежата, в който случай всички технически средства като
проводници и електромери са монтирани на място – захранването е спряно, като е
изключен предпазителя, а за преустановяване на достъпа до мрежата е необходимо да
се правят и строително-монтажни работи.
С оглед на горното, безспорно се установява, че за процесния период обектът на
ответника има достъп до електроразпределителната мрежа, при което е дължима и
цената на тази мрежова услуга, при липса на доказателства същата да е заплатена,
поради което освен цената й от 1 343.96 лв., дължимо е и обезщетение за забавеното й
плащане в размер на законната лихва за периода от 22.02.2023г. до 10.07.2023г.,
възлизаща на 36.02 лв.. И това е така, защото цената за достъп се дължи докато
обектът е присъединен към мрежата, независимо дали към него има или няма пренос
на електроенергия с оглед вида на обекта – небитов. Тази цена се формира на база на
предоставената/заявената от клиента мощност и не зависи от консумацията на
електроенергия, в каквато насока са и подробно изложените във въззивната жалба
съображения за приложението на посочените и в исковата молба разпоредби на чл.95а,
чл.104а от ЗЕ, §1, т.33а /сега 33в/от ДР на ЗЕ и приложимите в процесния период
ПТЕЕ. Тази цена се дължи и независимо от това дали обектът е собственост на
титуляра, на който се води партидата, щом това обстоятелство не е станало известно
на дружеството, което го снабдява с електроенергия както в случая, защото смяната на
6
собствеността е заявена на 07.09.2023г., т.е. след крайната дата на процесния период, в
който не са налични данни договорът за достъп и пренос на електрическа енергия през
електроразпределителната мрежа при Общи условия N A6371079-1/08.02.2017г.,
сключен между страните, да е прекратен.
В подаденото заявление от ищеца, по което е образувано ч.гр.д. N 870/2023 г. по
описа на РС-Кърджали е посочено, че паричното вземане е за стойност на
електрическа енергия и мрежови услуги, доставени за периода от 01.02.2023 г. до
31.05.2023 г., по партидата на „Я.“ **** с клиентски N *********, отнасящ се за обект
на потребление гр. К., м., ИТН ***********, a в издадената Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК с N 282/12.07.2023г. по ч.гр.д. N 870/2023г. на
Районен съд Кърджали е посочено, че вземането произтича от неизпълнението на
задължение за заплащане на електрическа енергия. С предявения установителен иск е
претендирана сумата 1 343.96 лв. - главница, представляваща стойност на начислена
цена за достъп до разпределителната мрежа за периода от 01.02.2023г. до 31.05.2023г.,
при което доколкото е установено,че в процесния период е доставяна както ел.енергия
/в началото на периода/, така и достъп до разпределителната мрежа и неплатена е
останала цената на втората услуга, не е налице произнасяне от заповедния и от
първоинстанционния съд извън предмета на делото, като издадената заповед, ако е
необходимо, подлежи на поправка съгласно чл.247 от ГПК.
Предявените искове са основателни и доказаните до пълните им предявени
размери, поради което въззивната жалба е основателна, а първоинстанционнното
решение е неправилно, следва да бъде отменено и да се постанови ново решение, с
което се признае за установено, че "Е." *** гр. П. има парично вземане от „Я.“ ****
гр.К. в размер на сумата 730.56 лв., представляваща стойността на начислена цена за
достъп до разпределителната мрежа за периода от 01.02.2023г. до 31.05.2023г. по
партида с клиентски N *********, отнасяща се за обект на потребление: м., ИТН
********/или общо 1 343.96 лв. наред с признатата за дължима в
първоинстанционното производство сума от 613.40 лв./ и в размер на сумата 23.30 лв.,
представляваща стойността на законната лихва за забава за периода от 22.02.2023г. до
10.07.2023г./или общо 36.02 лв. наред с признатата за дължима в първоинстанционното
производство сума от 12.72 лв./ за които парични вземания е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК с N 282/12.07.2023 г. по ч.гр.д. N
870/2023г. по описа на РС-Кърджали. Като резултат от уважаването по този начин на
исковете по чл.422, ал.1 от ГПК в пълен размер, обжалваното решение е неправилно в
частта, с която "Е." *** гр. П. е осъдено да заплати на „Я.“ **** гр.К. разноски по
делото от 333 лв. за адвокатско възнаграждение съразмерно на отхвърлената част от
иска, в която част същото следва да се отмени.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК "Е." *** гр. П. има
право на направените разноски в заповедното и в исковото производство в пълен
7
размер, поради което „Я.“ **** гр.К. се осъди да му заплати допълнително 12.73 лв.
държавна такса и 27.78 лв. юрисконсултско възнаграждение като разноски в
заповедното производство, 41.15 лв. държавна такса, 83.32 лв. юрисконсултско
възнаграждение, 222.20 лв. възнаграждение на вещо лице по съдебно-техническа
експертиза и 166.65 лв. възнаграждение на вещо лице по съдебно-счетоводна
експертиза като разноски в първоинстанционното исково производство, както и
направените в настоящото въззивно производство разноски от 50 лв. за държавна
такса и 150 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
При тези мотиви, окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение N 156/07.04.2025 г. по гр.д. N 1527/2023 г. по описа на РС –
Кърджали, поправено с решение N 157/07.04.2025 г. по гр.д. N 1527/2023 г. по описа на
РС – Кърджали в частта, с която предявените от „Е.“ ***, ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление гр.П. ****, ул.Х. N ** срещу „Я.“ ****, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление гр.К., бул.Б. N **, вх.*, ап.**, искове по чл.422, ал.1 от
ГПК са отхвърлени за разликите над уважения им размер и до пълния им предявен
размер, както и в частта, с която „Е.“ ***, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление гр.П. ****, ул.Х. N ** е осъдено да заплати на „Я.“ ****, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление гр.К., бул.Б. N **, вх.*, ап.**разноски по делото
от 333 лв. за адвокатско възнаграждение съразмерно на отхвърлената част от иска,
вместо което:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Я.“ ****, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.К., бул.Б. N **, вх.*, ап.**, че „Е.“ ***, ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление гр.П. ****, ул.Х. N ** има парично
вземане от „Я.“ ****, ЕИК ********* в размер на сумата 730.56 лв., представляваща
стойността на начислена цена за достъп до разпределителната мрежа за периода от
01.02.2023г. до 31.05.2023г. по партида с клиентски N *********, отнасяща се за обект
на потребление: м., ИТН **********/или общо 1 343.96 лв. наред с признатата за
дължима в първоинстанционното производство сума от 613.40 лв./ и в размер на
сумата 23.30 лв., представляваща стойността на законната лихва за забава за периода
от 22.02.2023г. до 10.07.2023г./или общо 36.02 лв. наред с признатата за дължима в
първоинстанционното производство сума от 12.72 лв./, за което парично вземане е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК с N
282/12.07.2023 г. по ч.гр.д. N 870/2023г. по описа на РС-Кърджали.
ОСЪЖДА „Я.“ ****, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.К.,
бул.Б. N **, вх.*, ап.** да заплати на „Е.“ ***, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление гр.П. ****, ул.Х. N ** допълнително разноски в заповедното производство
8
по ч.гр.д. N 870/2023г. по описа на РС-Кърджали от 12.73 лв. държавна такса и 27.78
лв. юрисконсултско възнаграждение; допълнително разноски в първоинстанционното
исково производство от 41.15 лв. държавна такса, 83.32 лв. юрисконсултско
възнаграждение, 222.20 лв. възнаграждение на вещо лице по съдебно-техническа
експертиза и 166.65 лв. възнаграждение на вещо лице по съдебно-счетоводна
експертиза, както и направените в настоящото въззивно производство разноски от 50
лв. за държавна такса и 150 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9