Определение по дело №326/2019 на Окръжен съд - Добрич

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е  Н   И   Е

 

№ 279

 

гр.***, 09.10.2019г.

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

***КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично  съдебно  заседание  на  девети  октомври  две хиляди  и  деветнадесета  година  в  състав:

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА ДИМИТРОВА

                                                           ЧЛЕНОВЕ: АТАНАС КАМЕНСКИ

                                                                              МИЛЕНА ХАРАЛАМБИЕВА

 

При участието на секретаря Анжела Никова, както и на прокурор при ДОП Златко Тодоров, разгледа докладваното от съдия К.Димитрова  ч.н.д. № 326 по описа на съда за 2019г. и за да се произнесе  взе  предвид  следното:

 

Производството  е  образувано  по  реда  на  чл.457  от  НПК  във вр.  с  чл.44  ал.11 от ЗЕЕЗА.

Постъпило  е  предложение  от  и.ф. окръжния  прокурор  на  ДОП за произнасяне по въпросите, свързани с изпълнение на присъда от 29.03.2016г. по дело № 1200Js 77899/15, 265 Ds – 8Ns на  Областен  съд  гр.Дармщат ФРГ, в сила от 27.07.2016г. С тази присъда, по отношение на българския гражданин М.В.Г., роден на ***г***, с ЕГН - ********** е  наложено  наказание  „лишаване  от  свобода“ за  срок от  девет  месеца.

            В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура - град *** поддържа предложението, като пледира съдът да постанови решение, с което да се приеме, респ. да се приведе в изпълнение горепосоченият съдебен акт на германските съдебни власти.

            Осъденият М.Г. лично и чрез защитника си не възразява присъдата да бъде приета за изпълнение.

            След като обсъди и прецени приложените по делото материали, становищата и доводите на страните, съдът установи следното:

С присъда от 17.09.2015г. по дело № 265 Ds 1200 Js 77899/15 на  Районен съд Офенбах на Майн ФРГ, подс.М.Г. е бил признат за виновен за кражба с взлом в жилище, в идеална съвкупност от престъпления с повреждане на вещи, извършени в състояние на намалена  вменяемост,  т.е.  престъпление по § 242, 244 ал.1 т.3, 303, 21, 49 ал.1, 52, 56 ал.1 от НК на Германия и осъден за визираните престъпления, като му е било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от девет месеца, което е било отложено. Осъден е да заплати и разходите по производството и необходимите му собствени разноски.

С  присъда  от  29.03.2016г.  по  дело  № 1200  Js  77899/15  265 Ds – 8 Ns на Областен съд Дармщат ФРГ, състав на 8-мо малко наказателно отделение е изменил първоинстанционната присъда, постановена спрямо М.Г., като е постановил наложеното наказание лишаване от свобода за срок от девет месеца да бъде изтърпяно  ефективно, тъй  като предпоставките за условно наказание не били на лице. Възложил е на М.Г. сторените разходи по въззивното производство, както и собствените му разходи възникнали при инстанцията по въззивното производство. Присъдата е влязла в сила  на  27.07.2016г.

По повод постъпило искане в Окръжен съд гр.*** за изпълнение на Европейска заповед за арест, издадена въз основа на горепосочения съдебен акт, с цел предаване на българския гражданин М.В.Г. за изтърпяване на наложеното наказание лишаване  от  свобода, първоначално с определение на съдия от ДОС по ч.н.д. № 307/2018г. по описа на ДОС е била постановена мярка за неотклонение „задържане под стража“, като е било разпоредено образуването на съдебно производство с предмет на разглеждане на ЕЗА  по  същество – по  реда  на  чл.44  от  ЗЕЕЗА.

От решение № 63 от 25.09.2018г. по ч.н.д № 308/2018г. на ДОС се установява, че съдебният състав по делото е постановил отказ от предаването на компетентните власти на Република Германия на българския  гражданин  М.  В.  Г.  с ЕГН – **********, в  изпълнение на процесната ЕЗА. Със същия съдебен акт е прието да се приведе в изпълнение от прокурора наказанието лишаване от свобода в Република България за срок от девет месеца, наложено с присъда от   29.03.2016г.  по  дело  № 1200  Js  77899/15  265 Ds – 8 Ns  на  Областен съд  Дармщат  Германия, влязла  в  сила  на  27.07.2016г.

На 07.02.2019г. по повод направено от процесуалния представител на М.В.Г. искане за изменение на постановената спрямо него мярка за неотклонение „Задържане под стража“  в  по-лека  е  образувано  ч.н.д.  № 40/2019г.  по  описа  на ДОС. С протоколно определение № 40 от 13.02.2019г. по това дело, състав при  ДОС  е изменил взетата спрямо М.Г. МНО, от „Задържане  под  стража“  в  „Парична  гаранция“  в  размер  на  500лв., тъй като към него момент все още, влязлата в сила присъда на Германските  съдебни  власти  не  била  изпратена  за  изпълнение. Прието е, че липсата на официален отговор от съдебните власти в Германия, препятства органите на прокуратурата да изготви и внесе предложението си съобразно предписанието на чл.44 ал.11 от ЗЕЕЗА. Съдът  съобразил  срока  на наложеното с немската присъда наказание – „лишаване от свобода“ в размер на девет месеца, както и обстоятелството, че пет месеца след задържането на М.Г. не са предприети реални действия по привеждане в изпълнение наказанието. С оглед липсата на яснота и предвидимост на възможността процедурата  по  чл.457  от  НПК  да  започне  съдът  намерил, че  това се  явява  ново  обстоятелство  по смисъла на чл.270 ал.1 от НПК, поради което търпенето на МНО „Задържане под стража“ се явява прекомерно и неразумно, а от своя страна обосновало и необходимостта от  изменението  и  в  по-лека, а  именно  „Парична  гаранция“. Това определение  е влязло в сила на 21.02.2019г. Осъденият М.В.  Г.  бил  освободен  от  Затвора  гр.*** на 13.02.2019г.

Повече от седем месеца след влизане на това определение в сила  е депозирано предложение от и. ф. окръжния прокурор при Окръжна прокуратура – *** за решаване на въпросите, свързани с изпълнението на наказанието по присъдата на чуждата държава членка.

            Изложената  фактическа  обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните писмени доказателства, приобщени по надлежния  ред  към  материалите  по  делото.

            При така установените факти съдът намира, че са налице предпоставките  на  чл.457  ал.2 - 5 от НПК за приемане за изпълнение на присъдата на германския съд по отношение на българския гражданин М.В.Г..

М.Г. е осъден за престъпление – квалифицирано от германските съдебни власти като кражба с взлом в жилище, в идеална съвкупност от престъпления с повреждане на вещи, извършени в състояние на намалена вменяемост, т.е. престъпление по § 242, 244 ал.1 т.3, 303, 21, 49 ал.1, 52, 56 ал.1 от НК на Германия

Така описаното процесно деяние настоящият съдебен състав намира, че  съответства  на  престъпление  по  чл.195  ал.1  т.3  вр.  с чл.194  ал.1  от  НК  и  по чл.216 от НК на Република България, наказуеми  с  „лишаване  от  свобода“,  първото  за  срок  от  една  до десет години, а второто до пет години. Съдът прие, че тези разпоредби най-пълно съответстват на престъплението за което е осъден М.Г. от германските съдебни власти. В тази връзка не са налице съгласно чл.457 ал.4 от НПК предпоставки за извършване на корекция на така наложеното от германския съд наказание, включително и  основание за преразглеждане на въпроса за отлагане на  изпълнението  му (това  е  въпрос  изцяло  от  прерогативите  на  чуждестранния  съд).

На основание чл.457 ал.5 от НПК вр. с чл.59 от НК следва при изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“, да бъде приспаднато времето през което М.В.Г. е бил задържан, считано  от  12.09.2018г.  до 13.02.2019г. вкл., както и полицейското  задържане  на  лицето  съгласно  Заповед  за  задържане  на  лице  № 454  от 02.10.2019г. издадена от ст. полицай ООР при  Първо  РУ  на  МВР  гр.***.

Предвид обстоятелството, че осъждането на М.Г. с тази присъда се явява първо и наложеното наказание е в размер на девет месеца „лишаване от свобода“, то съдът счита, че следва да определи „общ“  режим  на изтърпяване на наказанието съобразно чл.57 ал.1 т.3 от Закона  за  изпълнение  на  наказанията  и  задържането  под  стража.

            Воден от изложеното, на основание чл.457 ал.2 от НПК във вр. с  чл.44 ал.11 от ЗЕЕЗА съдът

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И :

 

            ПРИЕМА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ присъда от 29.03.2016г.  по  дело  № 1200  Js  77899/15  265 Ds – 8 Ns  на  Областен съд  Дармщат  Германия, влязла  в  сила  на  27.07.2016г.  с  която  на  българския  гражданин М.В.Г. е било наложено наказание лишаване от свобода  за  срок  от  девет  месеца  за  извършени  престъпления  по  § 242, 244  ал.1  т.3, 303, 21, 49  ал.1, 52, 56  ал.1  от  НК  на  Р Германия, съответстващи на престъпления по чл.195 ал.1 т.3 вр. с чл.194 ал.1 от НК  и  по  чл.216  от  НК  на  Република  България.

            На  основание  чл.57  ал.1  т.3  от  ЗИНЗС  определя  „общ“  режим на  изтърпяване  на  наказанието  ”лишаване  от  свобода”.

            На основание чл.457 ал. 5 от НПК, при изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“ приспада времето през което М.В.Г. е бил задържан, считано от 12.09.2018г.  до 13.02.2019г. вкл., както и полицейското задържане на лицето съгласно Заповед за задържане  на  лице  № 454  от 02.10.2019г. издадена от ст. полицай ООР  при  Първо  РУ  на  МВР  гр.***.

 

Определението подлежи  на обжалване и протест в петнадесетдневен  срок  от  днес  пред  Апелативен  съд – град  ***.

 

 

  

                                               

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                              2.