№ 13280
гр. София, 07.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря МАРТИНА П. СТАНЧЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20241110124012 по описа за 2024 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от
ЗЕ и чл.86 от ЗЗД от „Т“ЕАД,ЕИК ******,със седалище и адрес на управление
гр.С,представлявано от П П и М Ц,против К. Д. Д.,ЕГН **********,с адрес
гр.С,с искане да бъде постановено решение,с което да бъде признато за
установено,че съществува вземане на ищеца в размер от 517,35 лева главница
за топлинна енергия за периода м.10.2020 г. до м.04.2022 г.,110,87 лева
мораторна лихва за периода 16.12.2020 г. до 11.09.2023 г.,9,60 лева сума за
дялово разпределение за периода м.08.2020 г. до м.02.2021 г.,2,70 лева
мораторна лихва за периода 06.10.2020 г. до 11.09.2023 г.
В исковата молба се твърди,че страните се намират в договорно
правоотношение относно доставка и продажба на топлинна енергия за
топлоснабден имот в гр.С,при което ответникът Д. като клиент на топлинна
енергия е длъжен да заплаща стойността на топлинна енергия в срока по
общите условия. Сочи се,че за процесния период ответникът е допуснал
неизпълнение на своите договорни задължения и незаплатената главница
възлиза на 517,35 лева. С оглед обстоятелството,че главницата за топлинна
енергия не е заплатена в срок,ищецът твърди,че е начислявал мораторна лихва
и претендира такава в размер от 110,87 лева. С исковата молба са
претендирани парични суми за дялово разпределение и мораторна лихва
върху сума за дялово разпределение,съответно в размер от 9,60 лева и 2,70
лева. Исковата претенция се основава на твърдения,че вземането е
претендирано по реда на заповедното производство,но предвид връчването на
заповедта за изпълнение по реда на чл.47 от ГПК е налице правен интерес от
предявяване на установителния иск. Ищецът моли съда да уважи исковете.
В срока за подаване на писмен отговор ответникът К. Д. Д. чрез
назначения особен представител изразява становище за неоснователност на
1
исковете като твърди,че не е доказано ответникът да е пасивно легитимиран
да отговаря по предявените искове. Моли съда да постанови решение,с което
да отхвърли исковете.
Третото лице помагач „Т“ЕООД намира исковете за основателни.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено
следното :
Със заявление по реда на чл.410 от ГПК,подадено на 21.09.2023
г.,“Т“ЕАД претендира от К. Д. Д. сумите от 517,35 лева главница за топлинна
енергия за периода м.10.2020 г. до м.04.2022 г.,ведно със законната
лихва,считано от подаване на заявлението до окончателното изплащане на
вземането,110,87 лева мораторна лихва за периода 16.12.2020 г. до 11.09.2023
г.,9,60 лева сума за дялово разпределение за периода м.08.2020 г. до м.02.2021
г. и 2,70 лева мораторна лихва върху сума за дялово разпределение за периода
16.10.2020 г. до 11.09.2023 г. Искането е уважено с издадената заповед за
изпълнение по ч.гражд.дело № 52090/2023 г. по описа на СРС,42 състав.
Представени са общи условия на „Т“ЕАД за продажба на топлинна
енергия за битови нужди.
Според справка от НБД „Население“ Е Т Н е починала на 01.06.2016 г. и
е оставила като наследник по закон сина си К. Д. Д..
Със заявление декларация от 2011 г. Е Т Н е поискала от „Т“ЕАД
откриване на партида за имот в *****.
С нотариален акт от 27.10.2011 г. Е Т Н се легитимира като собственик
на апартамент 15 на четвърти етаж в *****.
Видно от договор № 3923/20.09.2022 г.,сключен между „Т“ЕООД и
етажните собственици в бл.*****,страните са постигнали съгласие да бъдат
обвързани от правоотношение,според което дружеството приема да реализира
дялово разпределение на топлинна енергия,а етажните собственици се
съгласяват да поставят индивидуални разпределители. Договорът е сключен в
изпълнение на прието решение на общото събрание на етажните собственици
от 16.09.2002 г.
С договор от 03.06.2020 г. „Т“ЕАД и „Т“ЕООД приемат да бъдат
обвързани от правоотношение,съгласно което „Т“ЕООД се задължава да
реализира дялово разпределение в сгради в режим на етажна собственост,а
„Т“ЕАД приема да заплаща възнаграждение.
От приетото заключение по изслушаната съдебно-техническа
експертиза се установява,че общият топломер е отчитан на първо число всеки
месец,след което са приспадани технологичните разходи за сметка на
доставчика,дяловото разпределение е реализирано при спазване на
нормативната уредба,топломерът е преминавал периодична метрологична
проверка със заключение за съответствие като макар да има проверки извън
срок предвид заключението за съответствие топломерът от техническа гледна
точка представлява годно средство за търговско измерване,а размерът на
главницата възлиза на 439,19 лева,без да са включвани задължения извън
процесния период.
2
Според заключението по изслушаната съдебно-счетоводна експертиза за
абонатен номер ***** са начислени суми в размер от 443,22 лева,за които
няма данни да са заплатени,лихвата за забава възлиза на 92,08 лева,сумата за
дялово разпределение е 28,80 лева,а на мораторната лихва – 8,21 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Искът с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК е
законодателно регламентиран като положителен установителен иск,съгласно
който се цели да бъде установено дали съществува вземането,за което е
издадена заповед за изпълнение,когато срещу заповедта за изпълнение е
подадено възражение. Предвид това,че искът е регламентиран като
положителен установителен иск в тежест на ищцовата страна е възложено да
докаже наличието на материалноправни предпоставки за уважаване на
иска,т.е. да бъде установено,че съществува договорно правоотношение
относно доставка и продажба на топлинна енергия,както и да бъде доказано
доставеното количество топлинна енергия,съответно цената на доставената
топлинна енергия. Законът регламентира фикция,че искът се счита предявен
на датата на подаване на заявлението,ако исковата молба е постъпила в
едномесечен срок,считано от съобщението с указания за предявяване на
иск,т.е. в настоящия случай искът се явява предявен на 21.09.2023 г.
Обсъдени в съвкупност,доказателствата по делото позволяват да бъде
възприето,че между страните съществува договорно правоотношение –
ищецът „Т“ЕАД доставя и продава топлинна енергия,а ответникът Д. е клиент
на топлинна енергия като собственик на имота. Разпоредбата на чл.153,ал.1 от
ЗЕ предвижда,че клиент на топлинна енергия е собственикът или носителят на
вещно право на ползване върху имота като по отношение на имотите,които са
топлоснабдени към влизане в сила на закона не се изисква наличието на
сключен писмен договор,а се явява достатъчно доказването,че е притежавано
право на собственост или вещно право на ползване,т.е. договорното
правоотношение възниква с оглед притежаваното право на собственост или
вещно право на ползване.За да счете,че ответникът Д. е собственик на
имота,съдът взе предвид представения нотариален акт,съгласно който
наследодателката на ответника е придобила право на собственост върху
топлоснабдения имот,както и отчете,че ответникът Д. е единственият й
наследник по закон. Отделно от това,съдът намира,че следва да бъде
отчетено,че наследодателката Е Н е поискала откриване на партида за имот с
абонатен № ***** въз основа на придобитото право на собственост с
нотариален акт от м.10.2011 г. Действително в някои от представените по
делото доказателства е налице различно посочване на етажа,на който се
намира топлоснабденият имот,но съдът при съвкупен анализ на
доказателствата по делото приема,че е доказано,че между ищецът и
ответникът Д. е възникнало договорно правоотношение относно
топлоснабден имот с абонатен № *****,в която насока следва да бъде взето
предвид,че топлоснабденият имот се индивидуализира чрез своя
собственик,площ,местонахождение и абонатен номер. По изложените
съображения съдът приема,че е доказано,че между страните съществува
договорно правоотношение за процесния топлоснабден имот към процесния
период. Съгласно чл.150,ал.1 от ЗЕ правата и задълженията на страните по
3
договора се уреждат според общите условия на дружеството доставчик.
Страните не твърдят да са уговорили индивидуални условия,което означава,че
са приложими общите условия на дружеството доставчик. За да бъде
изпълнението на задължението за заплащане цена на топлинна енергия
точно,необходимо е да бъде доказано,че цената е заплатена в срока по общите
условия. Ответникът Д. нито твърди,нито доказва да е заплатил цената на
доставената топлинна енергия,поради което съдът намира,че искът подлежи
изцяло на уважаване за сумата от 439,19 лева,която според заключението по
съдебно-техническата експертиза е стойността на потребена за процесния
период топлинна енергия,без да са включени други задължения извън
процесния период.,а за разликата до пълния претендиран размер от 517,35
лева искът подлежи на отхвърляне като недоказан. Софийският районен съд
счита,че и искът за заплащане на сума за дялово разпределение,предявен за
сумата от 9,60 лева следва да бъде уважен изцяло. Съобразявайки клаузите на
чл.12,т.1 и чл.36,ал.2 от общите условия на дружеството доставчик,съдът
счита,че клиентът на топлинна енергия заплаща сумата за дялово
разпределение на продавача на топлинна енергия,който от своя страна
превежда паричната сума на дружеството,което реализира дяловото
разпределение. С оглед това,че в хода на производството ответникът не е
доказал да е заплатил сумата за дялово разпределение,както и като отчете,че
според заключението по съдебно-счетоводната експертиза незаплатената сума
за дялово разпределение възлиза на 28,80 лева,то искът следва да бъде уважен
изцяло.
Уважаването на иск за мораторна лихва по чл.86 от ЗЗД е обусловено от
доказването,че парична сума не е заплатена,при което за периода на забава
длъжникът отговаря пред кредитора за заплащане обезщетение за забава.
Когато задължението има падеж или срок за изпълнение,считано от
датата,следваща падежната дата или последния ден от срока,длъжникът
изпада в забава,а ако задължението няма падеж или срок за изпълнение,за да
бъде поставен в забава длъжникът е необходимо да му бъде изпратена покана.
В настоящия случай за задължението за заплащане на сума за дялово
разпределение общите условия не регламентират срок за изпълнение,а
същевременно ищецът не доказва да е поканил ответника, Д., с което да го
постави в забава,поради което съдът намира,че искът за заплащане мораторна
лихва върху сума за дялово разпределение в размер от 2,70 лева подлежи на
отхвърляне. Софийският районен съд приема,че искът за мораторна лихва
върху главница за топлинна енергия е доказан по основание – общите условия
на дружеството доставчик регламентират срок за изпълнение на задължението
за заплащане на главницата за топлинна енергия,а ответникът Д. не доказва да
е заплатил главницата в срока по общите условия,поради което отговаря за
заплащане на мораторна лихва. Така мотивиран,съдът намира,че искът за
мораторна лихва върху главница за топлинна енергия подлежи на уважаване –
за сумата от 92,08 лева за периода 16.12.2020 г. до 11.09.2023 г.,докато за
разликата над този размер до пълния претендиран размер от 110,87 лева искът
подлежи на отхвърляне.
При този изход на делото и като съобрази,че ищецът претендира
присъждането на съдебноделоводни разноски,отчитайки уважената част от
исковете съгласно чл.78,ал.1 от ГПК, съдът приема,че следва да бъдат
4
присъдени такива в размер от 63 лева за заповедното производство и в размер
от 1239 лева за исковото производство – държавна такса,юрисконсултско
възнаграждение,депозити за експертизи и депозит за особен представител.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415
от ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД по отношение на К.
Д. Д.,ЕГН **********,с адрес гр.С,че съществува вземане на „Т“ЕАД,ЕИК
******,със седалище и адрес на управление гр.С,представлявано от П П и М Ц
в размер от 439,19 лева ( четиристотин тридесет и девет лева и деветнадесет
стотинки ) главница за топлинна енергия за периода м.10.2020 г. до м.04.2022
г.,ведно със законната лихва,считано от предявяване на иска – на 21.09.2023 г.
до окончателното изплащане на вземането,92,08 лева ( деветдесет и два лева и
осем стотинки ) мораторна лихва за периода 16.12.2020 г. до 11.09.2023 г.,9,60
лева ( девет лева и шестдесет стотинки ) сума за дялово разпределение за
периода м.08.2020 г. до м.02.2021 г.,ведно със законната лихва върху
главницата,считано от предявяване на иска – на 21.09.2023 г. до окончателното
изплащане на вземането,за което е издадена заповед за изпълнение по
ч.гражд.дело № 52090/2023 г. по описа на СРС,42 състав,като отхвърля
иска,предявен от „Т“ЕАД против К. Д. Д. в частта за разликата над 439,19 лева
до пълния претендиран размер от 517,35 лева,за разликата над 92,08 лева до
пълния претендиран размер от 110,87 лева мораторна лихва и за сумата от
2,70 лева мораторна лихва върху сума за дялово разпределение.
ОСЪЖДА К. Д. Д.,ЕГН **********,с адрес гр.С да заплати на
основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на „Т“ЕАД,ЕИК ******,със
седалище и адрес на управление гр.С,представлявано от П П и М Ц сумата от
63 ( шестдесет и три ) лева сторени съдебноделоводни разноски и
юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство и сумата от
1239 ( хиляда двеста тридесет и девет ) лева сторени съдебноделоводни
разноски и юрисконсултско възнаграждение за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач
„Т“ЕООД.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5