№ 45714
гр. София, 21.12.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА
като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело №
20231110119227 по описа за 2023 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ответницата в едноседмичен срок да заяви дали релевира възражение за
прихващане на заплатени от нея суми, и ако да в какъв размер и какви са обстоятелствата,
въз основа на които са заплащани сумите, вкл. да посочи кои компоненти от кредита са
погасявани с тези суми /главница, лихви, такси или друго/.
ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на адв. Р. Н. съдебно удостоверение след представяне на проект в 1-
седмичен срок, което да послужи пред “. ЕАД за снабдяване с информация относно какви
суми са заплащани от С. С. Д. по процесния кредит.
ПРИЛАГА ч. гр. д. № 50463/2022 г. на СРС, 82 състав.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 12.03.2024 г. от 10:50 часа, за когато да се
призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца и препис от
писмения отговор.
СЪСТАВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
„.“ АД е предявило срещу С. С. Д. установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ, чл. 430, ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за признаване за установено дължимостта на следните суми: 2242,12 лева – главница по
Договор за кредит “. г., ведно със законната лихва от 15.09.2022 г. до окончателното
изплащане, 162 лева – договорна лихва за периода 18.10.2021 г. – 18.06.2022 г. и 222,36 лева
– наказателна лихва за периода 19.10.2021 г. – 15.09.2022 г., за които вземания е издадена
Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК от 03.10.2022 г. по ч. гр. д. № 50463/2022 г. на
СРС, 82 състав.
1
Ищецът твърди, че между него и ответницата е сключен договор за потребителски
кредит ". г. по реда на чл. 6 ЗПФУР чрез предоставяне на финансови услуги от разстояние.
Съгласно договора ищецът е предоставил на ответницата заем под формата на
потребителски кредит в размер на 3000 лв., а последната се задължила да върне
предоставения кредит, ведно с договорената възнаградителна лихва и такса “Гарант” на 13
месечни вноски като крайната дата за погасяване на кредита била 18.06.2022 г. Ответницата
направила частично плащане на четвъртата вноска по кредита за 09.2021 г. с падеж
18.09.2021 г., след което преустановила плащанията. Излага, че многократно е правил опити
за осъществяване на контакт с длъжника, за да го покани да изпълни задълженията си по
договора за кредит, но от страна на ответницата не постъпили плащания на същите.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата чрез особения си представител е подала отговор
на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва, че е
сключила процесния договор за кредит с доводи, че липсват доказателства, че именно тя е
изпратила на ищеца необходимата информация съгласно ЗПФУР. Оспорва, че е получила
преддоговорна информация при сключването на договора. Оспорва, че договорът и общите
условия, приложими към него, отговарят на задължителните изисквания на закона, в т.ч.
посочване на общия размер на разходите, включващи всички такси и услуги. Излага, че е
заплатила първите три вноски изцяло, а заедно с четвъртата е погасила и дължимата такса
“Гарант”. Намира, че така уговорена, тази клауза е неравноправна, тъй като представлява
скрит начин за оскъпяване на кредита и обогатяване на търговеца. Сочи, че клаузата,
уреждаща начисляване на такса “Гарант”, е нищожна и плащането подлежи на връщане.
Излага, че на основание чл. 23 ЗПК ответникът би дължал единствено чистата стойност на
договора. Оспорва размера на претендираната от ищеца договорна лихва като прекомерен.
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и
ал. 2 ТЗ в тежест на ищеца е да докаже, че между него и ответницата е възникнало валидно
правоотношение по договор за кредит, по което кредитодателят е предоставил на
ответницата процесната сума като кредит, а последната се е задължила да я върне по
уговорения начин и в уговорения срок, както и да заплати договорна лихва в уговорения
размер.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е
да установи наличието на валидна писмена уговорка за заплащане на наказателна лихва за
забава, изпадането на ответницата в забава и размера на наказателната лихва.
В тежест на ответницата и при доказване на горните факти е да установи погасяване на
паричното задължение.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
такса е в половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в
съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име
да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
2
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3