№ 3522
гр. Варна, 10.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 8 СЪСТАВ, в публично заседание на трети
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Симона Р. Донева
при участието на секретаря Веселина Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Симона Р. Донева Гражданско дело №
20253110110461 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДН.
Образувано е по молба, подадена от К. П. Д., ЕГН: ********** срещу
внука й – В. П. М., ЕГН: **********.
В молбата за защита се излага, че ответникът е внук на молителката.
Сочи, че на 05.09.2025 г. около 13.00 часа внукът й бил в дома й на адрес:
*******, като хвърлил по молителката стъклени чаши, като е отправил обиди
и нецензурни обръщения. Твърди, че първоначално била на двора и след като
се е насочила към къщата си, ответникът е започнал да я удря с черпак по
главата, както и да я души. Сочи, че в къщата била леля му, която е помогнала
да предотврати досега до молителката, след което внукът й избягал.
В законоустановения срок не е постъпил отговор на молбата от страна
на ответника.
В производството е постановена заповед за незабавна защита № 180 от
10.09.2025 г., в която са наложени мерки по чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 4 от ЗЗДН.
В о. с. з. молителката се явява. Моли за уважаване на молбата и
постановяване на мерки за защита. Същата собственоръчно отстрани
нередовностите в депозираната по делото декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН, като
описа детайлно по местонахождение и час на извършване на твърдените
1
актове на домашно насилие, предмет на производството по делото, извършени
от внука й В. М., за съдържанието, на което страната изрично положи подпис,
дата и собственоръчно изписа имената си.
В о. с. з. ответникът, редовно уведомен, не се явява, не се представлява.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа
и правна страна:
Молбата е подадена от и срещу легитимираните по закон лица
съобразно чл. 3, т. 9 от ЗЗДН, доколкото безспорно ответникът е внук на
молителя.
Сезиращата съда молба, се основават на твърдения за осъществен по
отношение на молителя акт на психически и физически тормоз от дата
05.09.2025 г., поради което молбата е депозирана в предвидения в чл. 10, ал. 1
от ЗЗДН преклузивен срок.
По делото е приложена декларация по смисъла на чл. 9 от ЗЗДН, в която
молителката декларира акт на извършеното спрямо нея домашно насилие,
изразяващо се в психически и физически тормоз и конкретно акта на
05.09.2025 г. с идентични твърдения на изложените в сезиращата молба.
За уважаване на подадената молба, съобразно правилата за
разпределение на доказателствената тежест в процеса, е необходимо
молителят да установи действителното осъществяване на твърдяната дата, от
посочения извършител на сочените действия, квалифициращи се като актове
на домашно насилие.
Отхвърлянето на молбата е предпоставено от проведено от ответника
доказване, оборващо изложеното от молителката.
По делото като писмени доказателства е приета декларация по чл. 9 от
ЗЗДН.
По изричната разпоредба на чл. 13 от ЗЗДН, регламентираща
допустимите доказателства в производството, декларацията по чл. 9 от ЗЗДН е
доказателство за изложените в нея обстоятелства и на основание чл. 13, ал. 3
от ЗЗДН, съдът може да издаде заповед за защита само въз основа на
приложената декларация. В подадената декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН са
декларирани извършени от ответника действия, подробно описани и по
2
естеството си съставляващи осъществено физическо, емоционално и
психическо насилие по смисъла на закона. Целта на защитата по ЗЗДН е да
бъде дадена бърза и адекватна защита на пострадалите, чието право на лична
неприкосновеност е било нарушено, чрез налагането на съответните мерки за
въздействие спрямо нарушителя му. Като акт на домашно насилие, съобразно
легалната дефиниция на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН, се определя всеки такъв на
физическо, емоционално и психическо насилие, както и опитът за такова
насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и
личните права, извършени спрямо лицата по чл. 3 от ЗЗДН. Липсва легална
дефиниция на понятието "психическо и емоционално насилие", но като такива
могат да бъдат окачествени всички действия, които имат отрицателно или
вредно въздействие върху психиката на едно лице - пораждат отрицателни за
него емоции и/или го принуждават да ги подтиска и да не ги изразява.
Актовете на такова могат да бъдат вербални /обиждане/, отхвърляне на
присъствието, унижение, предизвикване на страх, изолация. Преценка дали е
налице емоционално или психическо насилие следва да се направи конкретно,
като се изследват отношенията между страните, техните физически и
психически особености, и съответните следи, останали в съзнанието на
пострадалото лице. Последното разглеждано в контекста на целта на защитата
по ЗЗДН, а именно да бъде дадена бърза и адекватна защита на пострадалите,
чието право на лична неприкосновеност е било нарушено, чрез налагането на
съответните мерки за въздействие спрямо нарушителя му.
От служебно извършените справки се установява, че между страните
няма други дела по ЗЗДН, че страните не са настанявани за лечение в
психиатричните клиники.
От изисканите справки от Бюро съдимост при ВРС, се установява, че
молителят К. П. Д. не е осъждана, а ответникът – В. П. М. е осъждан по НОХД
№ 2475/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, за престъпление по чл. 195,
ал. 1, т. 3, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК.
Въз основа на горната фактическа установеност, съдът формира
следните правни изводи:
От съвкупността на събраните по делото доказателства се установява
безспорно, че спрямо молителката е осъществен психически и физически
тормоз и на посочената дата - 05.09.2025 г., определян от съда като акт на
домашно насилие. Очевидно е, че страните живеят заедно на адрес в *******.
Развилата се ситуация на 05.09.2025 г. касае осъществен физически и
3
психически тормоз спрямо молителката. Последната е била обидена, удряна с
черпак и юмрук в главата, както и душена. Действията, извършени спрямо
молителката безспорно представляват осъществен акт на физическо насилие.
Предвид родствена връзка и предвид факта на физическа саморазправа, съдът
определя отношението на ответника за морално укоримо и неприемливо от
гледище на закона, а и безспорно квалифицирано като психически и
физически тормоз. Осъществените актове са описани в декларацията по чл. 9,
ал. 3 от ЗЗДН. С оглед на горното, съдът намира, че молбата е основателна и
като такава следва да се уважи.
По отношение на мерките, които следва да бъдат наложени, съдът
намира следното:
При определяне на защитните мерки съдът не е обвързан от искането на
молителя, а следва да наложи по своя преценка една или повече защитни
мерки, чрез които да даде ефективна защита на пострадалото лице.
Ответникът следва да бъде задължен да се въздържа от извършване на
домашно насилие спрямо молителя, предвид формирания от съда извод, че
такова е било извършено.
Като адекватни и необходими следва да се определят такива мерки,
които в действителност биха били резултативни в посока преосмисляне
отношението на ответника спрямо баба му. Принципно, защитните мерки
срещу домашно насилие нямат за цел да накажат необосновано насилника, а
да предотвратят бъдещи актове на домашно насилие, съхранявайки здравето -
физическо, психическо и емоционално, и живота на пострадалия. В този
смисъл съдът намира, че ответникът следва да бъде задължен да не
осъществява контакт с пострадалото лице под каквато и да е форма,
включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща, както и чрез
всякакви други средства и системи за комуникация, на основание чл.5, ал. 1, т.
4 от ЗЗДН. Преценката на съда досежно срока е в рамките на предвидения от
закона такъв, а именно: от три до осемнадесет месеца. Съобразявайки, че
извършеното е изолиран случай на нарушение по този закон, съдът намира, че
мярката по чл. 5, ал. 1, т. 4 от ЗЗДН следва да бъде наложена за срок от десет
месеца, считано от датата на издаване на заповед за незабавна защита по
настоящото дело -10.09.2025 г.
Отделно от това, ответникът следва да бъде предупреден, че на
4
основание чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН при всяка, дори и незначителна проява на
домашно насилие, полицейският орган констатирал нарушението, задържа
нарушителя и уведомява незабавно органите на прокуратурата, за да се
образува наказателно производство за престъпление от общ характер.
На основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на Варненски районен съд дължимата за производството
държавна такса в размер на 25 лв.
На основание чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН на молителя следва да бъде издадена
заповед за защита.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ЗАДЪЛЖАВА ответника В. П. М., ЕГН: ********** да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо К. П. Д., ЕГН: **********, на
основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН
ЗАБРАНЯВА на ответника В. П. М., ЕГН: ********** да осъществява
контакт с пострадалото лице под каквато и да е форма, включително по
телефон, чрез електронна или обикновена поща, както и чрез всякакви други
средства и системи за комуникация, за срок от десет месеца, считано от датата
на издаване на Заповед за незабавна защита № 180 от 10.09.2025 г.,
постановена по настоящото дело, на основание чл. 5, ал. 1, т. 4, вр. с ал. 2 от
ЗЗДН.
ОСЪЖДА В. П. М., ЕГН: **********, с адрес: *******, община Варна,
област Варна да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд - Варна сумата от 25 лева /двадесет и пет лева/, представляваща
държавна такса, на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита на К. П. Д., ЕГН: **********, с
адрес: *******, община Варна, област Варна.
5
На основание чл. 16, ал. 3 от ЗЗДН заповедта и препис от решението на
съда да се връчат на страните и да се изпратят служебно на съответното РУ на
ОДМВР по местоживеене на извършителя и пострадалото лице.
ПРЕДУПРЕЖДАВА В. П. М., ЕГН: **********, с адрес: *******,
община Варна, област Варна, че на основание чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН при
неизпълнение на съдебната заповед полицейският орган, констатирал
нарушението, задържа нарушителя и незабавно уведомява органите на
прокуратурата.
Решението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от датата на
постановяването му пред Варненски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6