Решение по дело №741/2021 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 417
Дата: 10 декември 2021 г. (в сила от 10 декември 2021 г.)
Съдия: Рени Валентинова Георгиева
Дело: 20214400500741
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 23 септември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 417
гр. Плевен, 09.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВА-

СТОЯНОВА
Членове:РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА

ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА
при участието на секретаря АЛЕКСАНДЪР Г. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА Въззивно гражданско
дело № 20214400500741 по описа за 2021 година
С решение № 661/02.07.2021 г. по гр.д.№
20214430100439 по описа за 2021 година на ПлРС е
осъдена на основание чл.45 ЗЗД Т. И. Й. да плати на В.
Й. Г. сумата от 1 243.35 лв., представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди в
резултат на наводняване, ведно със законната лихва от
19.01.2021 г. до окончателното изплащане на сумата,
като за разликата до предявения размер от 1 555.65 лв.
е отхвърлен иска като неоснователен и
недоказан.Осъдена е на основание чл.78, ал.1 ГПК Т.
И. Й. да плати на В. Й. Г. сумата от 529.28 лв.
1
направени по делото разноски.Осъден е на основание
чл.78, ал.3 ГПК В. Й. Г. да плати на Т. И. Й. сумата от
70.26 лв. направени по делото разноски.
Депозирана е въззивна жалба от Т. ИВ. Й., чрез
пълномощник, против решение № 661/02.07.2021 г. по
гр.д.№ 439/2021 г. по описа на ПлРС, което се обжалва
частично-в осъдителната му част.Счита същото за
неправилно.Прави се искане да се отмени
обжалваното решение № 661/02.07.2021 г. по гр.д.№
439/2021 г. по описа на ПлРС, като се постанови ново
по съществото на спора, като бъдат присъдени и
направените по делото разноски.
За въззиваемата страна В. Й. Г., процесуалният
представител изразява становище да се отхвърли
жалбата като неоснователна и да се потвърди
решението на ПлРС, като се присъдят направените по
делото разноски.
Въззивната жалба е процесуално допустима, а
по същество – неоснователна.




2




Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта - в обжалваната му част, като
обжалваното такова е валидно и допустимо, а по
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата.Според ТР № 1/9.12.2013 г. на ВКС по тълк.д.
№ 1/2013 г., ОСГТК, при проверка на правилността на
първоинстанционното решение въззивният съд може
да приложи императивна материалноправна норма,
дори ако нейното нарушение не е въведено като
основание за обжалване.
Решението се обжалва частично - в осъдителната му
част.
На основание чл.272 ГПК въззивният съд препраща
към мотивите, изложени от първоинстанционния съд,
в обжалваната му осъдителна част.
Относно изложеното във въззивната жалба съдът
намира за установено следното.
На първо място във въззивната жалба се сочи, че
3
първоинстанционният съд не е събрал целия отнасящ
се за правото фактически и доказателствен материал,
като не е приложил правилно установените релевантни
за спорното право факти-материален закон, като
изводите му са изцяло необосновани като резултат от
обсъждане само на част от доказателствата и
немотивирано игнориране на останалите.Сочи се, че
съдът е основал решението си единствено на
техническата експертиза, без да обсъди възражението
на ответницата, че при нея също има теч и мухъл,
както и не е взето впредвид искането им за становище
от етажната собственост - да представи протоколи от
общо събрание, видно от които е взето решение за
извършване на ремонт на общи части, както и други
документи във връзка с препоръката на Община
Плевен за извършване на ревизия на водопроводни и
канализационни клонове; вертикалните клонове на
отоплителната инсталация; местата за преминаване на
тръбите през подовите плочи и да се провери
водопроводната и канализационната инсталация на
жилищата.
Първоинстанционният съд е анализирал събраните
по делото доказателства, както и писмо на Община
Плевен от 22.12.2017 г. и от 25.01.2018 г. и протокола
4
за оглед от 17.01.2018 г.
Неоснователно се сочи, че не е взето под внимание
искането на въззивницата за становище от етажната
собственост.
Такова искане е направено от въззивницата в
отговора на исковата молба.
Видно от определението на първоинстанционния
съд от 02.04.2021 г., първоинстанционният съд е
задължил на основание чл.192 ГПК Ф. Д. -управител
на процесната етажна собственост, да представи
исканите документи.Адресатът е отказал да получи
изпратеното му съобщение.Определението е отменено
с определението от 03.06.2021 г. и други
доказателствени искания от страните не са направени.
В писмото от 06.12.2017 г. на Община Плевен е
посочено, че на общо събрание се поставя въпроса за
извършване на ремонт на инсталациите, при подмяна
на вертикалните и главните хоризонтални
кланове.Отстраняването на повредата в главните
линии на инсталациите представлява „необходим
ремонт“ по смисъла на §1, т.8 от ДР на ЗУЕС
(„необходим ремонт“ е дейност за привеждане на
сградата, на общи части, инсталации или части от тях
в съответствие с нормативните изисквания за
5
техническа пригодност на сградата и инсталациите,
включително и покривите, с оглед отстраняване на
създадените пречки или неудобства за нормалното
използване на сградата и самостоятелните обекти в
нея).
С писмо от 16.04.2021 г. от Община Плевен са
представени посочените документи, включително и
възражение от живущите в бл.14 от 05.02.2018 г., в
което е посочено, че на общото събрание на 01.02.2018
г. е разгледана препоръката относно получения теч в
апартамент 44, собственост на въззиваемия, и
апартамент № 49, собственост на въззивницата.Не са
съгласили с препоръката.Когато се получи някаква
повреда в отделен собственик на апартамент, както в
дадения случай, откриването и отстраняването на
повредата е за сметка на дадения собственик.
На следващо място във въззивната жалба се сочи,
че по делото не са изискани с оглед на
доказателствената тежест на ищеца и не са извършени
експерименталните проби за проверка изправността на
канализационната инсталация в дома на ответника,
които да отчитат признаци на теч в апартамент № 49,
което, от една страна, да дава основание на ВЛ да
заключи, че такъв се е проявявал неколкократно в
6
минал момент, както и сега.
В тази насока, видно от заключението на ВЛ
инж.С., неоспорено от страните, което съдът приема
като обективно и компетентно, се установява, че за да
бъде отстранен проблемът с теча от апартамент № 49
трябва да се ревизира вертикалния канализационен
щранг в участъка на засегнатите, както и
хоризонталните участъци на водопроводната и
канализационни инсталации на апартамент № 49 или
да се извърши термографски анализ, при който анализ
ще се установят проблемните участъци и няма да е
необходимо да се кърти във всички засегнати
участъци.
ВЛ в с.з. е пояснило, че ако се направи ремонт само
на вертикалния щранг течът няма да спре.10% от
щетите са от това.
На следващо място във въззивната жалба се сочи,
че възложената експертиза не открива активен теч в
банята на ап.49, а единствено засъхнали следи от
такъв, за чийто източник и давност ВЛ не е
обосновало категорично заключение, като дефицитът
на данни за обективно съществуващо към време на
приключване на съдебното дирене фактическо
състояние е основание да бъде отхвърлен искът.
7
ВЛ е посочило, че в апартамент № 49 в кухнята и
банята има следи от теч по таваните в участъка около
вертикалния канализационен щранг и освен това
стената между кухнята и банята, в участъка на
свързване на кухненската мивка с канала е мокра.Не е
ясно дали причина за намокрената стена е
водопровода или канализацията в жилището.ВЛ е
уточнило, че петната сега са по-големи в сравнение с
тези от 2018 г.Не е пускала крана в банята, защото
въззивницата не го пуска.
На следващо място във въззивната жалба се сочи,
че въззиваемият не е предприел действия по свикване
на общо събрание, за събиране на необходимите
средства за извършване на необходимата ревизия или
термографски анализ и ремонт на дефектиралия
вертикален канализационен щранг, което действие е
следвало да се предприеме още през 2015 г.
Както се посочи, причината за уврежданията в
апартамента на въззиваемия са дефектирал вертикален
канализационен щранг (който представлява обща част
на всички етажни собственици, тъй като такива са
главните линии на всички видове инсталации и
централните им уредби съгласно чл.38, ал.1 ЗС) и
хоризонталните участъци на водопроводната и
8
канализационни инсталации на апартамент №
49.Според ВЛ за да се установи точното
местоположение на появилия се скрит теч е
необходимо да се извърши ревизия на вертикалния
канализационен щранг в областта на засегнатите
жилища (ВЛ е посочило апартаменти 44, 49, 54 и 39).
Съгласно императивната разпоредба на чл.11 от
ЗУЕС общото събрание приема решения за
извършване на разходи, които са необходими за
поддържането или възстановяването на общите части,
какъвто е и процесният случай, но такова не е прието
по отношение на ремонта на дефектиралия вертикален
канализационен щранг.Не са отпуснати и финансови
средства съгласно чл.48, ал.5 от ЗУЕС.
Поради това относно такива хипотези в чл.48, ал.6
от ЗУЕС е предвидено, че всеки собственик може да
извърши със собствени средства, материали и /или
труд необходим ремонт на общи части на сградата без
решение на общото събрание, като разходите за
извършване на ремонта, направени от собственик за
негова сметка, с решение на общото събрание се
възстановяват или се прихващат от дължимите от него
вноски по чл.50 след представяне на документи,
удостоверяващи плащанията.
9
Въз основа на гореизложеното следва да се приеме,
че не са налице основания за отмяна на решението в
обжалваната му осъдителна част и следва да бъде
потвърдено в същата.
Допусната е очевидна фактическа грешка в
обжалваното решение, която следва да бъде
отстранена по реда на чл.247 ГПК по инициатива на
съда по отношение на собственото име на Т. И. Й.,
като е записано Т. И. Й..
При този изход на процеса следва да бъде осъдена
въззивницата да заплати на въззиваемия разноски по
делото за настоящата инстанция в размер на 400 лв.,
съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Плевенски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 661/02.07.2021 г. по
гр.д.№ 20214430100439 по описа за 2021 година на
Плевенски районен съд в обжалваната му част, в която
е осъдена на основание чл.45 ЗЗД Т. И. Й., ЕГН
**********, гр.Плевен, ж.к.“***, бл.***, да плати на
В. Й. Г., ЕГН **********, гр.Плевен, ж.к.***, бл.***,
сумата от 1 243.35 лв., представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди в резултат на
10
наводняване, ведно със законната лихва от 19.01.2021
г. до окончателното изплащане на сумата; в частта, в
която е осъдена на основание чл.78, ал.1 ГПК Т. И. Й.,
ЕГН **********, гр.Плевен, ж.к.“***, бл.***, да плати
на В. Й. Г., ЕГН **********, гр.Плевен, ж.к.***,
бл.***, сумата от 529.28 лв. направени по делото
разноски.
Осъжда Т. И. Й., ЕГН **********, гр.Плевен,
ж.к.“***, бл.***, да заплати на В. Й. Г., ЕГН
**********, гр.Плевен, ж.к.***, бл.***, разноски по
делото за настоящата инстанция в размер на 400 лв.
Решението не подлежи на касационно обжалване на
основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11