О П Р Е Д Е
Л Е Н
И Е
№…………/28.02.2023
г. гр. Варна
Административен съд - Варна, в закрито съдебно
заседание на двадесет и осми февруари две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Кремена Данаилова
ЧЛЕНОВЕ: Даниела Станева
Димитър Михов
като
разгледа докладваното от съдия Кремена Данаилова кас. АНД №2752/2022 г. по
описа на Административен съд – Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248,
ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, вр. чл. 63д от ЗАНН.
Образувано по искане вх. № 1682/03.02.2023 г. от „В.
финанс“ ЕООД, ЕИК *********, чрез адв. Х.Р. за изменение на Решение №48/19.01.2023
г. по адм. дело №2752/2022 г. на Адм. съд – Варна, в частта за разноските като
се осъди „В. финанс“ ЕООД, да заплати в полза на Комисия за финансов надзор сумата
в размер на 160 лева, представляваща възнаграждения за юрисконсулт за две
инстанции, вместо сумата 526, 60 лева, представляваща възнаграждения за
юрисконсулт за две инстанции и разходи за превод на документи.
Изложено е в искането, че съгласно чл. 63д, ал.4 от ЗАНН
разноските за превод не са включени в разноските, които могат да се присъдят на
административнонаказващия орган /АНО/, защото е предвидено присъждане само
възнаграждение за юрисконсулт. Следвало е АНО да представи административната
преписка с преведени на български език документи, като този разход трябва да е
за негова сметка.
Ответник - Заместник
– председател на Комисия за финансов надзор, ръководещ управление „Надзор на
инвестиционната дейност“, чрез гл. юрисконсулт Г. в становище от 23.02.2023 г. излага,
че съгласно чл. 63д от ЗАНН вр. чл.143, ал.3 от АПК ответника има право на
разноски, каквито са сторени за превод на документи. Преписката е изпратена във
вида, в който е била, като договорът от 12.02.2021 г. между „В. финанс“ и З. З.
е представен от дружеството без превод, като е следвало на основание чл.110,
ал.3 от ЗМИП документа да е преведен. Преведения документ е приет към
доказателствата по делото, следва че е относим за спора, поради което сторения
разход за превода е дължим от дружеството. Отправено е искане да бъде оставено
без уважение искането за изменение на решението в частта за разноските.
Искането за
изменение на решението в частта за разноските е подадено в срока по чл. 248, ал.1 от ГПК, вр. чл.144 от АПК, от надлежна страна, поради което е допустимо.
С Решение
№48/19.01.2023 г. по адм. дело №2752/2022 г. на Адм. съд – Варна е осъдено „В.
финанс“ ЕООД да заплати в полза на Комисия за финансов надзор сумата в размер
на 526,60 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за две инстанции –
160 лева и разходи за превод на документи – 366, 60 лева.
Съгласно
чл. 248, ал.1 от ГПК, съдът по искане на страните може да допълни или измени
постановеното решение в частта за разноските.
На
основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН страните имат право на разноски по реда на АПК,
поради което е неоснователен довода на „В. финанс“ ЕООД, че на АНО се дължи
само възнаграждение за юрисконсулт.
Основният
критерии според който се преценява определени разноски дължими ли са е сторени
ли са в съдебното производство или в административното производство. Съгласно
чл.143, ал.1 - 4 от АПК, приложим по препращане от чл.63д, ал.1 от ЗАНН,
дължими са разноските сторени в съдебното производство. Съответно тези сторени
в административното производство не се дължат на страните.
Следва
да се отбележи, че в случаите, в които АНО в проведено административнонаказателно
производство превежда документи, заплаща възнаграждения за експерти или прави
други разходи, необходими за установяване на фактите относно издаването на НП, той извършва в административнотонаказателното
производство разноски и за тях по арг. на противното на чл.143, ал.3 от АПК не
се дължи присъждането им при отхвърляне на жалбата.
Съответно
когато за издаването на НП не са сторени разноски в административнонаказателното
производство, но такива се правят в съдебното производство за установяване на
посочените факти в НП, тогава се дължи заплащането ми съобразно чл.143, ал.3 от АПК. При липса на жалба срещу НП, АНО нямаше да извърши превод на документите,
т.е. причината за извършения превод на документи е съдебното оспорване на НП. В
този смисъл е нормата на чл. 76 от ГПК, вр. чл.144 от АПК, която предвижда че всяка страна предварително внася в съда
разноските по действията, които е поискала. След като „В. финанс“ ЕООД е
инициирал съдебното производство следва според изхода на спора да се определи
понасяне на сторените разноски. АНО е представи административната преписка
съгласно чл.60, ал.2 от ЗАНН във вида, в който тя е била при издаване на НП. АНО не е изискал от „В. финанс“ ЕООД да
представи превод на документите, които са представени от дружеството в
административнонаказателното производство, но не са на български език, въпреки
че е следвало това да се стори съгласно чл.110, ал.3 от ЗМИП. Ако беше
представен превод от дружеството, сторените разноски от дружеството нямаше да
подлежат на възстановяване, т.е. те щяха отново да се за него.
В
съдебното производство документите представени на английски език в
административнонаказателното производство от „В. финанс“ ЕООД са преведени от АНО
и сторения разход е разноски по съдебното дело. Поради това доводът на „В.
финанс“ ЕООД, че АНО има задължение да представи преписката с превод на
български език и сторените разноски не му се дължат е неоснователен.
Разходът
за превода е разноски по делото, тъй като е за събиране на относими
доказателства, които са приобщени към доказателствения материал по делото. Законосъобразно
АНО е използвал лицензиран преводач, представени са надлежни доказателства за
сторените разноски за превод на документи на български език в размер на 366,60
лева, които не са оспорени от „В. финанс“ ЕООД. С настоящото искане
жалбоподателят не оспорва сторените разноски за превод и необходимостта на
преведените документи за целите на съдебното производство.
По
изложените съображения не е налице основание за изменение на Решение № 48/19.01.2023
г. по адм. дело № 2752/2022 г. на Адм. съд – Варна, в частта за разноските.
Водим от
изложеното и на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК във вр.
чл.144 от АПК, Административен съд –
Варна,
О П
Р Е Д
Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ искането от „В. финанс“ ЕООД, ЕИК *********
за изменение на Решение №48/19.01.2023 г. по адм. дело №2752/2022 г. на Адм.
съд – Варна, в частта за разноските като се осъди „В. финанс“ ЕООД, да заплати
в полза на Комисия за финансов надзор сумата в размер на 160 лева,
представляваща възнаграждения за юрисконсулт за две инстанции, вместо сумата
526, 60 лева, представляваща възнаграждения за юрисконсулт за две инстанции и
разходи за превод на документи.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.