РЕШЕНИЕ
№ 167
гр. К., 08.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., І-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Асима К. Вангелова-Петрова
при участието на секретаря Снежанка В. Данчева
като разгледа докладваното от Асима К. Вангелова-Петрова Гражданско дело
№ 20245320100627 по описа за 2024 година
Производството е по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от
КТ.
Ищецът - М. Б. М. върди, че по силата на Трудов договор № К-22-
76/15.09.2021г. сключен между ищцата и К. на О. К., била назначена на
длъжност „******“ в звено „****** в О. К.“ за неопределено време, с основно
месечно трудово възнаграждение в размер на 790.00 лв. С Допълнително
споразумение от 31.03.2022г., на основание чл. 123 от КТ, била преназначена
от на длъжност - ***** в комплекс „С. К.“ към И.м. - К. вече с основно
трудово възнаграждение от 830.00 лв. По силата на Допълнително
споразумение № 6/31.07.2023г. основното й трудово възнаграждение било
увеличено на 910.00 лв., считано от 01.08.2023г.
Съгласно Диплома за средно образование № 043055, приложена по
делото е завършила СУ „******“ гр.К., чуждоезиков профил с английски и
немски език, и с интензивно изучаване на английски език. За определяне
нивото на владеене на английски език представя и сертификат от British
council ниво „С1“. През учебната 2022/2023г. завършила специалност
„******“ в ПУ „******“ ОКС „бакалавър“. Предстои й официалното
1
връчване на диплома. През учебната 2023/2024г. започнала обучение по
магистърските програми специалност „Международни отношения“ и по
специалност „Мениджмънт на националната сигурност и кибертероризъм“.
От около четири години работела в системата на „С. К.“. През по-голямата
част от времето работила, като *****. Винаги се е справяла много добре с
поставените й задачи и стриктно е изпълнявала трудовите си задължения.
Твърди, че на 07.01.2024г. й било връчено предизвестие за прекратяване
на трудовото правоотношение, в което било записана, като основание -
нормата на чл.328, ал.1, т.2 от КТ, т.е. поради съкращаване на щата. До този
момент в системата на „С. К.“ по график работели 9 (девет) души *****и. Не
й било известно общо колко са били щатните бройки по одобреното щатно
разписание. Не й било известно колко от тези *****и получили предизвестие
за прекратяване на трудовото правоотношение. Доколкото й било известно
част от тези длъжности били преобразувани в длъжност „******“ и част от
колегите й били преназначени на същите, но кога точно се е случило това - не
може да каже. Не й било известно и това, по какъв критерий тези колеги са
били преназначени на длъжност „******“, както и с какви длъжностни
характеристики. Посочва всичко това, защото доколкото й било известно, при
извършването на „съкращаване“ на щата бил извършен подбор между лицата,
заемащи длъжност „*****“ и от друга страна лицата, заемащи длъжност
„******“, което е индиция за идентичност между двете длъжности.
Твърди, че на 08.02.2024г. й била връчена първата от трите представени
с настоящата искова молба заповеди с № 7 от 06.02.2024г. Видно от текста на
същата е, че уволнението й се извършва на основание чл.325, ал.1, т.1, от КТ.
Тъй като очевидно в случая не ставало въпрос за наличие на взаимно съгласие
за прекратяване на трудовото й правоотношение, и тъй като отказала да се
подпише, че я получава, Директорът на И.м. К. издал втора Заповед със същия
номер и дата, в която, като основание за прекратяване на трудовото й
правоотношение била посочена разпоредбата на чл.326, ал.2 от КТ. И в двете
заповеди, като причина за прекратяване на трудовото й правоотношение бил
записан текстът „Чл.326, ал.2 от КТ изтичане срока на предизвестието“. Тъй
като не било налице и това основание за прекратяване на трудовото й
правоотношение, доколкото не е подавала предизвестие за прекратяване на
трудовото й правоотношение, била издадена трета заповед отново с № 7 от
2
дата 06.02.2024г. Този път, като основание за прекратяване на трудовото й
правоотношение били посочени две взаимно изключващи се разпоредби -
чл.328, ал.1, т.2 от КТ, която касае едностранното прекратяване на трудовото
правоотношение от работодателя и тази на чл.326, ал.2 от КТ, която
регламентира прекратяване на трудовото правоотношение от работника. А в
графата „Причини за прекратяване на трудовия договор“ било записано
„чл.326 ал.2 - изтичане на срока на предизвестието във връзка с чл.328, ал.1,
т.2 от КТ“ . Този запис отново бил абсурден. Повече от очевидно било, че в
нито една от трите връчени й заповеди с един и същ номер и една и съща дата
на издаване не е посочено, като причина за прекратяване на трудовото й
правоотношение нито закриване на част от предприятието, нито съкращаване
на щата. Т.е. и в трите заповеди напълно липсват мотиви, което прави
невъзможно да бъде проверена тяхната законосъобразност.
Наред с това, и в трите заповеди напълно липсват, каквито и да било
мотиви, от които да е видно, по какъв ред и по какви критерии работодателят
е извършил подбор между работещите по трудови договори на длъжностите
„*****“ и „******“. Счита, че преди уволнението й е бил извършен подбор по
абсолютно субективни критерии, като на работа не били оставени тези, които
имат по-висока квалификация и работят по-добре. Това също само по себе си
прави описаната заповед незаконосъобразна. Доказателство за това, че реално
не е налице нито съкращаване на щата, нито закриване на част от
предприятието е, че след като била освободена от заеманата длъжност, й било
предложено и да сключи граждански договор от 4/08.03.2024г., по силата на
който на практика й било предложено да осъществява същите трудови
функции за срок от един месец, като била включена в графика за работа за
месеците март и април 2024г. Доказателство за манипулациите с щатните
длъжности било и това, че в графика за работа за същите месеци освен
*****и имало и лица, заемащи длъжност „******“.
МОЛИ съда, да постанови решение, с което на основание чл.344, ал.1,
т.1 от КТ да бъде признато за незаконно уволнението й с описаните заповеди;
на основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ, да бъде възстановена на заеманата преди
уволнението й длъжност - „*****“ и на основание чл.344, ал.1, т.3 във връзка
с чл.225, ал.1 от КТ й бъде присъдено обезщетение за времето през което е
останала без работа, което за един ден е в размер на 29.35лв., за един месец –
3
910.00 лв., а за шест месеца - 5 460.00 лв. Претендира за направените по
делото разноски.
Ответникът - И.м. - К., намира предявените искове за допустими. Не
оспорва възникването на трудовото правоотношение между страните и
размера на възнаграждението така, както се посочва в исковата молба. По
отношение на твърденията на ищца, че винаги се е справяла много добре с
поставените й задачи и изпълнявала стриктно трудовите си задължение, това
можело да се оцени от отговорника на комплекса през 2023г., който й бе
прекия ръководител. Твърди, че като директор на И.м. К. винаги е имала
добро отношение към служителя в периода, когато работел към музея,
отнасяла се е с разбиране към нейните искания, разрешавала й е да ползва
всички отпуски за обучение, отпуск за защита на дипломна работа, а
изготвянето на месечните графици е било съобразено с дните, в които не е
ангажирана с обучението си - време, през което са работили нейните колеги.
Посочва, че в началото на 2023г. във връзка с изготвянето на нова
структура и приемането на нов бюджет на О. К., временно било спряно
финансирането на допълнителното дофинансиране за заплати на персонала в
И.м. К..Това наложило съкращаването на 4 субсидирани бройки, чиито
заплати се осигурявали от това дофинансиране. Били съкратени тези
служители, които били на щатни бройки на общинското дофинансиране, в
това число и ищцата. На 07.01.2024г. на ищцата й било връчено предизвестие
за прекратяване на трудовия договор, който бил прекратен със Заповед №
7/6.02.2024г., считано от 07.02.2024г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 2. Тази
Заповед била връчена на служителя и е подадена в НОИ. Не били връчвани
три заповеди, както твърди ищцата, тъй като при изработване на заповедта
имало сгрешени бланки, които ищцата не е подписвала пред директор на И.м.
К., а ги е взела без негово разрешение и ги е подписала по-късно. Поради
обстоятелството, че аз не е юрист и съответно не е ползвала юридическа
помощ при изготвяне на заповедите за прекратяване на трудовия договор е
допуснала грешки в изготвяне на същите.
Посочва, че новата структура и бюджета на О. К. била приета като
четирите субсидирани от О.та бройки се запазили. От съкратените четирима
служители един бил пенсиониран, тъй като придобил право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, един напуснал по взаимно съгласие, а третият
4
бил възстановен на работа. „Манипулации“ с щатните длъжности не били
извършвани. При съкращаването на служителите не бил извършван подбор,
както твърди ищцата. Някои служители с тяхно съгласие били преназначени
от длъжност „*****“ на длъжност „******“, във връзка с утвърдено ново
длъжностно разписание в И.м. К. и Класификатора на основните музейни
длъжности и изисквания за тяхното заемане, утвърден от Министъра на
културата.
Твърди, че на 08.03.2024г. сключила с ищцата граждански договор за
един месец за сумата от 780.00 лв., за да има средства да си плати семестъра,
като й било обяснено, че ще бъде възстановена на работа. След изтичането на
срока на Гражданския договор предложила ищцата отново да бъде назначена
на същата длъжност и същия безсрочен договор, на който е била преди
уволнението, но тя отказала. С оглед на изложеното, предявените от ищцата
искове по чл.344, ал.1 и ал.2 от КТ, ги ПРИЗНАВА по основание, тъй като
самия директор на И.м. К. й направил предложение да я възстанови на
заеманата преди уволнението длъжност, което тя отказала, а сега претендира
същото с подадената исковата молба.
По отношение на предявения иск на основание чл.344, ал.1. т.3 във вр. с
чл.225, ал.1 от КТ, да й бъде присъдено обезщетение за времето през което е
останала без работа, което за един ден е в размер на 29.35 лева, за един месец
- 910 лева, за шест месеца - 5 460 лева, с оглед признанието на главните
искове, то признава и предявеният иск за обезщетение по реда на чл.225, ал.1
от КТ по основание. Дължимото на ищцата обезщетение по този ред признава
по размера, който е дължим към датата на постановяване на съдебното
решение, в случай, че не са изтекли шест месеца от признаване на
уволнението за незаконно, като за един ден е в размер на 29.35 лева, за един
месец – 910.00 лева. Моли съда, да постанови решение при признание на иска
и да бъдат освободени от заплащане на направените по делото разноски на
основание чл.78, ал.2 от ГПК, тъй като е налице предложение към ищцата да
бъде възстановя на работа, но тя отказала. Прави възражение за прекомерност
на адвокатския хонорар, в случай, че е налице такава.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намери за
установено следното:
Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността ищецът да
5
поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването на
решение при признание на иска. В този случай съдът постановява решението
си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че същото е постановено при
признание на иска.
Съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за
произнасяне с решение по чл.237, ал.1 от ГПК, тъй като изрично ответникът е
направил изявление, че признава иска. Спазени са и изискванията на чл.237,
ал.3, т.1 и т.2 от ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона
или на добрите нрави, както и е такова, с което страната може да се
разпорежда.
С оглед признанието на исковите претенции с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 1-3 от КТ от страна на ответника, съдът намира, че във връзка с
нормата на чл. 237, ал. 1 от ГПК, същите следва да бъдат уважени на базата на
това признание, тъй като признатите права не противоречат на закона и
добрите нрави. Следователно и доколкото съдът следва да се произнесе по
исковата претенция така както е предявена, съобразно признанието на иска,
следва да бъде уважен предявения от ищеца иск, като на основание чл. 344,
ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ се признае уволнението на М. Б. М., извършено със
Заповед с № 7 от 06.02.2024г. за прекратяване на трудово правоотношение на
основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ, издадена от Директора на И.м. - К., като
незаконосъобразно и бъде възстановена на длъжността „*****“.
Уволнението е считано от 07.02.2024г. Искът по чл. 344, ал. 1, т.
3 вр. чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ е основателен и следва да бъде уважен за сумата
от 3669.35 лева и за периода от 07.02.2024г. до 08.05.2024г. – датата на
постановяване на настоящото решение, като периода обхваща цели четири
месеца (при претендирано и признато трудово възнаграждение за месец от
910.00 лева или 3640.00 лева за четири месеца) и един ден (при претендирано
и признато трудово възнаграждение за един ден от 29.35 лева).
По отношение на разноските:
Ищеца претендира разноски. С оглед изхода на спора и на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК, разноски следва да се присъдят на ищеца за заплатен
адвокатски хонорар в размер на 800.00 лева, който размер съответства на
минимума, определен в чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, като в тази връзка
6
съдът намира за неоснователно направеното от ответника възражение за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.
Съдът намира за неоснователно искането на ответника по чл. 78, ал. 2 от
ГПК за неприсъждане на разноски, доколкото не е дал повод за завеждане на
настоящото производство. Съгласно разпоредбата на чл. 344, ал. 2 от КТ,
работодателят може и по свой почин да отмени заповедта за уволнение до
предявяването на иск от работника или служителя пред съда. В случая
работодателя не е отменил заповедта за уволнение, поради което е налице
интерес от предявяване на настоящия иск и в този смисъл ответникът е станал
причина за завеждането му.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на Районен съд – К. държавна такса върху двата
неоценяеми иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ в размер
от по 50.00 лева или общо 100.00 лева, както и върху уважената част на иска с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 и ал. 2 от КТ, която е в
размер на 145.60 лева или общо сума в размер на 245.60 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за незаконно уволнението, извършено със Заповед №
7/06.02.2024г. Директора на „И.м. - К.“ ЕИК ****** със седалище: гр. К., ул.
******, представлявано от директора *** М.Д., с която на основание чл. 328,
ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда, считано от 07.02.2024г., е прекратено
трудовото правоотношение с М. Б. М. от с. С., К. О., ул. ****** с ЕГН
**********, и като такова го ОТМЕНЯ, като възстановява М. Б. М. с ЕГН
**********, на предишната, заемана преди уволнението, длъжност „*****“.
ОСЪЖДА „И.м. - К.“ ЕИК ****** със седалище: гр. К., ул. ******,
представлявано от директора *** М.Д., да заплати на М. Б. М. от с. С., К. О.,
ул. ****** с ЕГН **********, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал.
1 и ал. 2 от КТ сумата от общо 3669.35 (три хиляди шестстотин шестдесет и
девет лева и тридесет и пет стотинки) лева, представляваща обезщетение за
оставането й без работа поради незаконното уволнение за периода от
07.02.2024г. до 08.05.2024г., ведно със законната лихва върху главницата,
7
считано от датата на депозиране на исковата молба – 02.04.2024г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, „И.м. - К.“ ЕИК ******
със седалище: гр. К., ул. ******, представлявано от директора *** М.Д., да
заплати М. Б. М. от с. С., К. О., ул. ****** с ЕГН ********** направените по
делото разноски в размер на 800.00 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, „И.м. - К.“ ЕИК ******
със седалище: гр. К., ул. ******, представлявано от директора *** М.Д., да
заплати по сметка на Карловски районен съд, държавни такси в общ размер
на 245.60 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Окръжен съд
Пловдив, в двуседмичен срок от обявената в съдебно заседание, проведено на
08.05.2024г. дата за обявяването му, а именно - в двуседмичен срок, считано
от 22.05.2024г.
Сн.Д.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
8