Р Е Ш Е Н И Е
№ 5387
гр. Варна, 03.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в
публично заседание проведено на единадесети ноември през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.Т.
при секретаря Х.И., като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 10787 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба от Л.Д.И., с ЕГН ********** и постоянен адрес ***,
чрез пълномощника му адв.С.Т.А. – АК Варна срещу „***“ ООД, с ЕИК *** и
седалище и адрес на управление ***, с която са предявени обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл.128, т.2 КТ, чл.224, ал.1 КТ и чл.86,
ал.1 ЗЗД за осъждане ответното дружество да заплати на ищеца следните суми:
- Сумата от 445,41 лв., съставляваща нетното трудово
възнаграждение за м. ***г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на депозиране на исковата молба пред съда – 10.07.2019г. до
окончателното изплащане на същата;
- Сумата от 4,95 лв., съставляваща дължима
лихва за забава, изчислена върху главницата от 445.41 лв. за периода от
01.06.2019г. до датата на депозиране на исковата молба пред съда;
- Сумата от 445,41 лв., съставляваща
нетното трудово възнаграждение за м. ***г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба пред съда –
10.07.2019г. до окончателното изплащане на същата;
- Сумата от 4,95 лв., съставляваща дължима
лихва за забава, изчислена върху главницата от 445,41 лв. за периода от
01.06.2019г. до датата на депозиране на исковата молба пред съда;
- Сумата от 445,41 лв., съставляващ нетното трудово
възнаграждение за м. ***г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на депозиране на исковата молба пред съда - 10.07.2019г. до окончателното изплащане на
същата
- Сумата от 4,95 лв., съставляваща дължима
лихва за забава, изчислена върху главницата от 445,41 лв. за периода от
01.06.2019г. до датата на депозиране на исковата молба пред съда.
- Сумата от 12,50 лв., съставляваща дължима лихва за забава,
изчислена върху главницата от 445,41 лв. (нетното трудово възнаграждение за
месец ***г.) за периода от 01.04.2019г. до 01.07.2019г.
- Сумата от 8,78 лв., съставляваща дължима лихва за забава,
изчислена върху главницата от 445,41 лв. (нетното трудово възнаграждение за
месец ***г.) за периода от 01.05.2019г. до 01.07.2019г.
- Сумата от 233,33 лв., съставляваща обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск за 2019г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на депозиране на исковата молба пред съда – 10.07.2019г. до
окончателното изплащане на същата;
- Сумата от 2,59лв., съставляваща дължима
лихва за забава, изчислена върху главницата от 233,33 лв. за периода от
01.06.2019г. до датата на депозиране на исковата молба пред съда.
Ищецът основава исковите си претенции на следните
фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба:
По силата на трудов договор от ***г. ищецът приел да
изпълнява в ответното дружество длъжността „***“, на пълно работно време от 8
часа и с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 420 лева, равняващо
се на минималната работна заплата към момента на сключване на договора. На
основание чл.245 КТ възнаграждението се изменяло при всяко увеличение на
минималната работна заплата, като от началото на 2019г. било в размер на 560
лева. Трудовите задължения на ищеца се изразявали в охрана на обект „***“.
Ищецът твърди, че от началото на 2019г. не получавал
договореното трудово възнаграждение и на 30.05.2019г. подал заявление до
управителя на ответното дружество, с което декларирал, че считано от
01.06.2019г. прекратява сключения между страните трудов договор № ***г., на
основание чл.327, ал.1, т.2 КТ. Заявлението било изпратено по куриер и получено
от служител на ответника на 31.05.2019г.
Едва на 01.07.2019г. на ищеца били изплатени част от
дължимите му суми, които били представени като заплати за месеците *** и ****г.
Към момента на предявяване на иска ответното дружество дължало на ищеца пълния
размер на трудовите му възнаграждения за м. ***., както и обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск за 2019г. Ответното дружество изпаднало в
забава по отношение задължението си да заплаща дължимото на ищеца трудово
възнаграждение, поради което и дължало обезщетения за забава, като същите се
претендират в настоящето производство и са определени от ищеца по размер и
период.
Ищецът моли за уважаване на предявените искове, прави
искания по доказателствата и претендира присъждане на направените по делото
разноски.
След изтичане на срока по чл.131 ГПК е докладван
отговор на исковата молба, с който се признава, че ищецът е заемал длъжността „***“
в ответното дружество. Оспорват се твърденията в исковата молба, че
работодателя е останал задължен към ищеца с претендираните в производството
суми. На ищеца били изплатени в срок дължимите трудови възнаграждения, а
полагаемия се платен годишен отпуск бил ползван от ищеца. В отговора на
исковата молба са посочени приложения, каквито липсват към него – ведомости за
заплати, разходни касови ордери, документи удостоверяващи ползването на платен
годишен отпуск от ищеца, препис от отговора и приложенията.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуален
представител поддържа исковата молба, моли за уважаване на предявените искове и
присъждане на разноски. Ответното дружество не изпраща представител и не
изразява становище.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото
доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК
и чл. 235, ал.
2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна и формулира следните изводи от правна страна:
С
исковата молба е представено копие от трудов договор №***г., с който ищеца е
назначен на работа в ответното дружество на длъжност „***“, с месечно трудово
възнаграждение в размер на 420 лева /л.5/.
Представеното писмено доказателство установява
възникването на трудово правоотношение между страните, по силата на което ищеца
е изпълнявал длъжността „охранител“ срещу договорено месечно трудово
възнаграждение в размер на 420 лева.
На 30.05.2019г. ищецът е отправил изявление до
ответното дружество за прекратяване на трудовото правоотношение считано от
01.06.2019г. на основание чл.327, ал.1, т.2 КТ, поради неизплащане на трудовите
му възнаграждения за периода след м. януари 2019г. Заявлението е достигнало до ответника на
31.05.2019г., видно от представена с исковата молба обратна разписка /л.6-7/.
Трудовият договор не е оспорен от ответника, а
последният не е ангажирал доказателства за изплащане на дължимите трудови
възнаграждения на ищеца.
Съгласно чл.154 ГПК всяка от страните е длъжна да
установи фактите, на които основава своите искания и възражения. Разпоредбата
на чл.154, ал.1 ГПК, касае положителните факти, които се твърдят от страните и
на които същите основават своите искания и възражения. Само тези факти като
състояли се събития са се обективирали в
действителността и с оглед на това могат да бъдат доказани. Съобразно
изложените в исковата молба твърдения ищецът следваше да докаже наличието на валидно
трудово правоотношение за целия претендиран период, че същото е прекратено на
посоченото правно основание и дата, че му се дължат твърдените възнаграждения,
обезщетения за неизползван платен годишен отпуск и обезщетения за забава в
посочените от него размери, които твърдени от ищеца положителни факти се явяват
доказани от представеното копие на трудов договор и изявление за прекратяване
на трудовото правоотношение връчено на представител на ответника на 31.05.2019г.. Ответникът е изложил твърдения, че трудовите
възнаграждения на ищеца са изцяло изплатени, а полагаемият му платен годишен
отпуск е използван и не се дължи обезщетение. С доклада по делото в тежест на
ответника е възложено да докаже тези си твърдения, като изрично му е указано,
че не сочи доказателства за заплащане на трудовите възнаграждения на ищеца и за
ползването от ищеца на полагаемият му се платен годишен отпуск.
При изцяло пасивното процесуално поведение на
ответника, който не оспорва възникването на трудовото правоотношение и не
ангажира доказателства за изплащане на трудови възнаграждения и/или ползване на
полагаемия платен годишен отпуск от страна на ищеца, то исковите претенции
следва да се приемат за доказани по своите основание и размер и да бъдат уважени
изцяло.
Предвид изхода от спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК ищеца има право
на разноски. Съгласно представения списък на разноските и доказателствата към
него, ищецът е направил разноски в размер на 380 лева под формата на заплатено
адвокатско възнаграждение. Разноски в посочения размер следва да се възложат в
тежест на ответника.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответника следва да
бъде осъден да заплати дължимата държавна такса в размер на 200 лева, изчислена
според размера на уважената искова претенция.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски
районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „***“ ООД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление ***
ДА ЗАПЛАТИ на Л.Д.И., с ЕГН ********** и постоянен адрес *** следните суми:
- Сумата
от 445,41 лв., съставляваща нетното трудово възнаграждение за м. ***г., ведно
със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата
молба пред съда – 10.07.2019г. до окончателното изплащане на същата;
- Сумата
от 4,95 лв., съставляваща дължима лихва за забава, изчислена върху главницата
от 445.41 лв. за периода от 01.06.2019г. до датата на депозиране на исковата
молба пред съда;
- Сумата от
445,41 лв., съставляваща нетното трудово възнаграждение за м. ***г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба
пред съда – 10.07.2019г. до окончателното изплащане на същата;
- Сумата
от 4,95 лв., съставляваща дължима лихва за забава, изчислена върху главницата
от 445,41 лв. за периода от 01.06.2019г. до датата на депозиране на исковата
молба пред съда;
- Сумата
от 445,41 лв., съставляващ нетното трудово възнаграждение за м. ***г., ведно
със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата
молба пред съда - 10.07.2019г. до
окончателното изплащане на същата
- Сумата от
4,95 лв., съставляваща дължима лихва за забава, изчислена върху главницата от
445,41 лв. за периода от 01.06.2019г. до датата на депозиране на исковата молба
пред съда.
- Сумата
от 12,50 лв., съставляваща дължима лихва за забава, изчислена върху главницата
от 445,41 лв. (нетното трудово възнаграждение за месец ***г.) за периода от
01.04.2019г. до 01.07.2019г.
- Сумата
от 8,78 лв., съставляваща дължима лихва за забава, изчислена върху главницата
от 445,41 лв. (нетното трудово възнаграждение за месец ***г.) за периода от
01.05.2019г. до 01.07.2019г.
- Сумата
от 233,33 лв., съставляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за
2019г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране
на исковата молба пред съда – 10.07.2019г. до окончателното изплащане на
същата;
- Сумата от
2,59лв., съставляваща дължима лихва за забава, изчислена върху главницата от
233,33 лв. за периода от 01.06.2019г. до датата на депозиране на исковата молба
пред съда.
ОСЪЖДА „***“ ООД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление ***
ДА ЗАПЛАТИ на Л.Д.И., с ЕГН ********** и постоянен адрес *** сумата от 380
/триста и осемдесет/ лева, представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА „***“ ООД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление ***
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Варна сумата
от 200 /двеста/ лева държавна такса по
уважените искове, на основание чл.78,
ал.6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването
му на страните по делото.
Препис
от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: