Р Е Ш Е Н И Е
№ 801
гр.Пловдив, 22.04.2019г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД
- IX наказателен състав в публично заседание на двадесет и втори април, две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МОМЧИЛ НАЙДЕНОВ
при секретаря: ИЛИЯНА ЙОРДАНОВА
като разгледа АНД № 484/2019г. по описа на ПРС, IX наказателен състав и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 16-1030-010782 от 23.12.2016г., издадено от Д.
Г. В., на *** сектор „Пътна полиция“ на ОД МВР – гр.Пловдив, с което на И.В.В.,
ЕГН:**********, с адрес ***, на основание чл.179, ал.3, т.4 от Закона за
движението по пътищата (в ред. към ДВ,
бр. 39 от 2011 г.) е наложено административно наказание – глоба в размер на 300лв.
/триста лева/, за нарушение на чл.139, ал.5 от Закона за движението по
пътищата;
В жалбата се поддържа, че отразеното в наказателното постановление е неправилно
и незаконосъобразно. Сочи, че не той е собственик на посоченото МПС, както и че
същият автомобил бил с винетка, но явно Д.П. не забелязал винетния стикер,
изобщо не поглеждал към автомобила. Предлага обжалваното наказателно
постановление да бъде отменено.
Ответната страна – ОД МВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“ не изпраща
представител, в съпроводителното писмо взема становище, че
административнонаказателното производство от съставянето на АУАН до издаване на
обжалваното наказателното постановление е проведено законосъобразно, като
предлага същото да бъде потвърдено.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като препис от наказателното постановление
е връчен на жалбоподателя на 12.11.2018г. видно от приложената към
наказателното постановление разписка, а жалбата е подадена до РС – Пловдив чрез
ОД МВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“ на 13.11.2018г., съгласно отразения
входящ номер. Жалбата също така е подадена от легитимиран субект /срещу който е
издадено атакуваното НП/ , при наличие на правен интерес от обжалване и пред
компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 27.08.2016г., около 23:10 часа, в община Марица, на път Втори клас № II-56 – 90 км., свидетелят Д.Б.П., в качеството му на *** в
сектор
„Пътна полиция“ на ОД МВР – гр.Пловдив, спрял за проверка МПС – лек автомобил
марка „Опел Астра“ с рег.№ „***“ и установил, че същото МПС било управлявано от
жалбоподателя И.В.В.. Свидетелят П. още
констатирал, че на предното обзорно стъкло на същото няма залепен валиден
винетен стикер, като водачът В. не представил доказателства за заплатен винетна
такса за МПС категория „К-3“ – стикер или квитанция за закупуване на такъв.
С оглед на горното, на място свидетелят П. съставил АУАН с бланков № 607307
от 27.08.2016г. срещу И.В.В. за нарушение на чл.139, ал.5 от Закона за
движението по пътищата, който АУАН последният подписал, като не отразил възражения.
Въз основа същия акт било издадено обжалваното наказателно постановление.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява
по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на
съдебното следствие свидетел Д.Б.П.. Последният не помни конкретния случая,
което съдът намира за логично, предвид изминалото време – повече от две години
между нарушение и разпита, както и длъжността на П. като ***, която предполага
извършване многобройни и ежедневни проверки на водачи на МПС. Въпреки това П.
поддържа написаното в акта и сочи начина, по който се установява последното
нарушение в общия случай. Съдът намира показанията на свидетеля П. за
последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото
доказателствена съвкупност и намира последните за истинни. От същите показания
се установява начина на констатиране извършените нарушения, фактите по същите,
както и процедурата по съставяне на акта.
Следва да се съобразят и разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП, съгласно
която редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до
доказване на противното. Противното в случая не се установява, в светлината на
горепосочените свидетелски показания.
Относно приложението на процесуалните правила: С оглед изложеното, съдът
след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният
АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като издадени
от компетентни органи притежаващи нужните
правомощия за тези действия, съгласно така представената Заповед №
8121з-748 от 24.06.2015г. на министъра на вътрешните работи, като за актосъставителя следва да се има предвид и
разпоредбата на чл.189, ал.1 от ЗДвП, вр. с чл. 30, ал. 1, т. 5 от ЗМВР. При
съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени нарушения на
процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административно -
наказателното производство по налагане на наказание санкция на жалбоподателя.
АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на
защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в три
дневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него.
Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват
съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя.
Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
По отношение на правилността на наказателното постановление - в хода на
съдебното следствие, при преценка на цялата доказателствена съвкупност, се
установяват достатъчно данни за извършено деяние, с което И.В.В., ЕГН:**********,
с адрес *** виновно е нарушил разпоредбата на чл.139, ал.5 от Закона за
движението по пътищата, за това, че на 27.08.2016г., около 23:10 часа, в община
Марица, на път Втори клас № II-56 – 90 км е управлявал МПС – лек автомобил „Опел
Астра“ с рег.№ „***“ по републикански път, без за същото МПС да е била
заплатена винетна такса по реда на чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата.
Съдът намира за неотносимо възражението на жалбоподателя, че не той е
собственик на посоченото МПС. Разпоредбата на чл.179, ал.3, т.4 от Закона за
движението по пътищата във вр. с чл.139, ал.5 от Закона за движението по
пътищата ангажира отговорността на водача, без значение чия собственост е
управляваното от последния МПС.
На следващо място съдът намери за неоснователно и възражението, че
същият автомобил бил с винетка, но явно Д.П. не забелязал винетния стикер,
изобщо не поглеждал към автомобила. Същото твърдение е изцяло недоказано, освен
простото изявление в този смисъл доказателства не са ангажирани, последното
изцяло противоречи и на изнесеното от свидетеля П..
Също така съдът намери, че в случая не се констатират основания за
приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Конкретно установеното нарушение, както
и обстоятелствата по същото разкриват една степен на обществена опасност на
деянието, типична за общия случай на нарушение разпоредбата на чл.139, ал.5 от Закона
за движението по пътищата, отчетена от законодателя при въздигане на деянието в
нарушение. Процесното нарушение е такива на простото извършване и законодателят
е предвидил обществената опасност на подобни деяния, като последната не е
необходимо /и не е възможно/ да се установява във всеки отделен случай.
При разглеждане въпроса за съответствието на наложените наказания с
тежестта на нарушенията следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата на
чл.179, ал.3, т.4 от Закона за движението по пътищата (в ред. към ДВ, бр. 39 от 2011 г.), за нарушението на чл.139,
ал.5 от ЗДвП е предвидено административно наказание – глоба в размер на 300
лева. В случая законодателят е предвидил наказания, без да предоставя
възможност на наказващия орган да индивидуализира същите в определени граници.
Санкционните разпоредби са приложени правилно, поради което следва неизбежния
извод, че така наложените наказания отговарят на тежестта на установените
нарушения.
Следва още да се отбележи, че в случая не е налице последващ
по-благоприятна за нарушителя нормативна разпоредба по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗАНН, доколкото актуалната към момента редакция на чл.179, ал.3 от Закона за
движението по пътищата предвижда същото наказание, за същото нарушение.
Водим
от горното и
на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. първо от ЗАНН, Районният съд Пловдив
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление
№ 16-1030-010782 от 23.12.2016г., издадено от Д. Г. В., на *** сектор „Пътна
полиция“ на ОД МВР – гр.Пловдив, с което на И.В.В., ЕГН:**********, с адрес ***,
на основание чл.179, ал.3, т.4 от Закона за движението по пътищата (в ред.
към ДВ, бр. 39 от 2011 г.) е наложено
административно наказание – глоба в размер на 300лв. /триста лева/, за
нарушение на чл.139, ал.5 от Закона за движението по пътищата
Решението
подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на съобщението от страните,
че същото е изготвено и обявено, пред Административен съд – гр.Пловдив, на
основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
И. Й.