Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,
04.09.2018г.
В И М
Е Т О Н
А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на тринадесети юни през
две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
мл.с-я:
БОРЯНА ПЕТРОВА
при
секретаря ЮЛИЯ АСЕНОВА, като разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА в.гр.дело №13083 по описа за
2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила
е въззивна жалба и допълнителна молба-уточнение от 21.11.2017г. от Д.Х.К. и С.Г.П.
срещу решение №II-59-70 от 02.12.2014 год., постановено
по гр.дело №61284/2011г. по описа на СРС, II Г.О., 59 състав, В
ЧАСТТА, в която е допусната съдебна
делба на АПАРТАМЕНТ №9, находящ се в град София, кв.“**********вх.******с
площ от 64.32 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, при
съседи: стълбище, ап. №8, и от две страни – двор, заедно с избено помещение №9,
при съседи: коридор, мазе №8, мазе №10 и заедно с 0.651 % ид.ч. от общите части
на сградата и от правото на строеж, между и при квоти: 9879670/10218000 ид.ч.
за Х.П.И., 169165/10218000 ид.ч. за Д.Х.К. и С.Г.П., както и в В ЧАСТТА, в която е отхвърлен иска за допускане извършването на
съдебна делба на ГАРАЖ №2, находящ се в град София, кв.“**********вх.******с
площ от 24.18 кв.м., при съседи: ул.“******, общо помещение, заедно с 0.229 %
ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж.
Във въззивната жалба са наведени доводи за
неправилност и незаконосъобразност на съдебното решение в обжалваните части,
като
постановено в нарушение на материалноправни разпоредби на закона. Твърди се, че обективираната в съдебното решение
воля на съда е абсолютно неразбираема досежно определените квоти между
съделителите по отношение на допуснатия до делба недвижим имот - АПАРТАМЕНТ №9,
находящ се в град София, кв.“**********вх******Излага се още, че неправилно е
отхвърлен иска за делба по отношение на недвижим
имот - ГАРАЖ №2, находящ се в град София, кв.“**********като е прието, че
същият е лична собственост на съделителката Х.П.И.. Поддържа се, че от
представените по делото писмени доказателства се установява по категоричен
начин, че процесният ГАРАЖ №2 е бил придобит в режим на СИО между съделителката
Х.П.И. и общия наследодател на страните – неин съпруг – С.А.С., предвид на
което се явява съсобствен между всичките наследници и следва да бъде допуснат
до извършване на съдебна делба, при квоти, определени по ЗН. Моли съда да
постанови съдебно решение, с което да отмени първоинстанционното решение в
обжалваните части и да постанови друго, с което да се допусне делба на
недвижимите имоти - АПАРТАМЕНТ №9, находящ се в град София, кв.“**********вх.А,
ет.4 и ГАРАЖ №2, находящ се в град София, кв.“**********между съделителите при
квоти, определени по ЗН.
Въззиваемата
страна - Х.П.И., депозира писмен отговор, в който взема становище относно
неоснователността на подадената въззивна жалба. Излага доводи за законосъобразност
на съдебното решение в обжалваните части, като постановено при правилно
прилагане на закона и след като обсъдени всички събрани по делото
доказателства. Аргументи в подкрепа на взетото становище излага и в писмена
защита. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди
първоинстанционното решение в обжалваните части като правилно и
законосъобразно.
Софийският градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата
обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция
не са ангажирани нови доказателства по
смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят така приетата за установена от
първостепенния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се
преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, от които се
установяват релевантните за спора факти и обстоятелства.
Предвид
възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка,
съдът достигна до следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирани страни в процеса срещу
първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради
което следва да се разгледа по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в
обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
В
случая в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК, при извършената
служебната проверка по чл.269,
изр. 1 ГПК настоящият въззивен състав намира първоинстанционното решение в
обжалваните части за НИЩОЖНО.
Предмет
на производството пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание
чл.69, ал.1 от ЗН, във фазата по допускане на делбата.
Както в доктрината,
така и в съдебната практика /вкл. и задължителното тълкуване, дадено от ВКС в
решение № 668/15.11.2010г. по гр.дело №1790/2009г. на І Г.О./ е прието, че
когато волята на съда е абсолютно неразбираема, т.е не може да бъде разкрита и по пътя на тълкуването,
решението на съда е нищожно - така и ТР №1/10.02.2012г. - ОСГТК на ВКС. Абсолютно неразбираемо е решение, при което
не е ясно какво съдът е постановил. При това изискването се преценява само
спрямо диспозитива на решението, тъй като само той представлява съдебното
решение съгласно чл.236, ал.1 ГПК и се ползва със сила на пресъдено нещо /СПН/ по
отношение на спорното право, въведено с основанието и петитума на иска, а не и
мотивите на решението, които не са част от съдебното решение - така ал.2 на
чл.236 ГПК, а също и т.18 от ТР №1/4.01.2001г. на ОСГК - ВКС. В случая, такава
нищожност е налице по отношение на първоинстанционното решение в обжалваните
части, доколкото в диспозитива на обжалваното решение, даващ констатация
относно спорното право и ползващ се със СПН, не е изразена разбираема воля на съда по спорния предмет на делото.
Конкретно досежно допуснатия до делба недвижим имот - АПАРТАМЕНТ №9, находящ се
в град София, кв.“**********вх.******нито в мотивите, нито в диспозитива е
посочен ясно и разбираемо начина на изчисляване на квотите за всеки от
съделителите, изразената воля на съда досежно определените квоти е абсолютно
неразбираема, която не може да бъде изведена и чрез тълкуване, поради което не
може да бъде осъществен въззивен контрол. Отделно от горното в диспозитива на
първоинстанционното решение няма посочена квота за съделителката - С.Г.П., поради което решението не може да
изпълни предназначението си да постави край на спора. Относно решението в частта,
в която е отхвърлен иска за допускане извършването на съдебна делба на ГАРАЖ
№2, находящ се в град София, кв.“**********нито в мотивите, нито в диспозитива
са посочени страните, между които е отхвърлен този иск, което от своя страна не
позволява да се очертаят субективните предели, по които се формира СПН и които
следва да обхваща спорното материално право така както е въведено с исковата
молба, като предмет на делото. Отделно от така направената констатация съдът
намира да посочи, че в диспозитива на съдебния акт направената индивидуализация
на недвижимия имот, по отношение на който е отхвърлен иска за допускане
извършването на съдебна делба, не съответства на приложените документи за
собственост по делото – отразено е в диспозитива на съдебния акт, че ГАРАЖ №2,
находящ се в град София, кв.“**********се
намира във вх.А, на ет.4, което е в пълно противоречие с представения по
делото нотариален акт за собственост №131, том III, дело №534/1988г.. Този пропуск на съда не би могъл
да се отстрани по реда на чл.247 от ГПК, тъй като липсва точна и ясна индивидуализация
на имота и в мотивите на съдебното решение.
С оглед на изложените аргументи съдът намира, че така
изброените пороци в първоинстанционното решение в обжалваните части, не могат да
бъдат отстранени по реда на тълкуването, и същите водят до извод за абсолютна
неразбираемост на съдебния акт. Ето защо и като напълно неразбираемо,
първоинстанционното решение в обжалваните части се явява нищожно и тази
нищожност следва да бъде прогласена, а делото да се върне на СРС за произнасяне
от друг състав с ново валидно решение по отношение на допускане извършването на
съдебна делба за недвижими имоти – 1./ АПАРТАМЕНТ №9, находящ се в град София,
кв.“**********вх.А, ет.4; 2./ ГАРАЖ №2, находящ се в град София,
кв.“Хиподрума“, бл.108. В останалата част съдбения акт е влязъл в сила като
необжалваем.
Предвид изхода
по делото и липсата на произнасяне по съществото на спора разноски в настоящото
производство при спазване на чл.78 ГПК не следва да бъдат присъждани. Такива
следва да присъди СРС при новото разглеждане на делото в случай, че страните
имат претенции в тази насока.
Така мотивиран Софийски градски
съд, Г.О., ІІІ-В с-в,
Р
Е Ш И :
ПРОГЛАСЯВА
ЗА НИЩОЖНО решение №II-59-70 от 02.12.2014год., постановено по гр.дело
№61284/2011г. по описа на СРС, II Г.О., 59 състав, в обжалваните части.
ВРЪЩА
делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски районен съд.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в
едномесечен срок от съобщението до страните, че е постановено
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.