Р Е Ш Е Н И Е № 4
гр. Сливен, 23.01.2023 год.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А.
СЛИВЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публичното заседание на девети януари
през две хиляди двадесет и трета година в състав:
Административен съдия: СЛАВ
БАКАЛОВ
при секретаря
Ваня Фърчанова и с участието на прокурора като разгледа докладваното
от съдията
административно дело № 246 по описа за 2022 година, за да се произнесе
съобрази:
Производството
е административно и намира правното си основание в чл.145 и сл. от АПК, във
връзка с във вр. с чл. 220, ал.1 от
Закона за митниците (ЗМ).
Образувано
е по жалба от „АТРОН ГРУП“ ЕООД с ЕИК: ********, със седалище и адрес на
управление: гр. Сливен, ул. „Байкал“ № 1, представлявано от у. Н.Х.А., подадена
против Решение № 32-184981 от 07.06.2022 г., издадено от Директора на
Териториална дирекция (ТД) Митница Бургас, с което на основание чл. 70, § 1 във
връзка с чл. 71, § 1, буква д) подбуква i) от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., за
стоката, поставена под режим допускане за свободно обращение с МД с MRN 21BG001008031014R0/11.02.2021
г., е определена митническа стойност в размер на 7157,57 лева; На основание чл.
77, § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., е определено възникване на митническо
задължение на датата на приемане на митническата декларация, а именно 11.02.2021
г.; На основание чл. 85, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., при прилагане на
ставка 10% за вносно мито, съответстваща на декларирания тарифен код за стока
от МД с MRN 21BG001008031014R0/11.02.2021 г., спрямо митническата стойност на
стоката, е определено вносно митническо задължение в размер на 715,76 лева; На
основание чл. 54, ал. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 77, § 1, буква а) от Регламент
(ЕС) № 952/2013 г. и с чл. 77, § 2 от същия регламент, е определено възникване
на задължение и за ДДС на дата 11.02.2021 г. и предвид данъчната ставка от 20
%, съгласно чл. 66, ал. 1, т. 2 от ЗДДС и на основание чл. 67, ал. 1 от същия
закон, е определено задължение за ДДС при внос по смисъла на чл. 16, ал. 1 от ЗДДС на стоката от МД с MRN 21BG001008031014R0/11.02.2021 г. в размер на 1614,67
лева; За стоката от МД с MRN 21BG001008031014R0/11.02.2021 г., на основание чл.
105, § 3 и § 4 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и на основание чл. 56 от ЗДДС
във връзка с чл. 105, § 3 и § 4 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., са определени
за вземане под отчет и досъбиране вносно мито 488,92 лева и ДДС 1075,62 лева;
Определен е „АТРОН ГРУП“ ЕООД с ЕИК: ********, на основание чл. 77, § 3 от
Регламент (ЕС) № 952/2013 г., като длъжник за доплащане на вносно мито в размер
на 488,92 лева и на основание чл. 83, ал. 1 от ЗДДС, като длъжник за доплащане
на ДДС в размер на 1075,62 лева, ведно със задължение за лихви, считано от 11.02.2021
г. до датата на уведомяването на длъжника, както и лихва за забава за размера
на дължимите вземания, които не са платени в 10-дневния срок от уведомяване на
длъжника за решението.
В
жалбата си оспорващото дружество твърди, че оспореното решение е
незаконосъобразно, издадено при неправилно приложение на материалния закон и
при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Излага
съображения, че: не е налице основание за повторно определяне на митническата
стойност на автомобила; издаденото Решение не е мотивирано, като заключенията и
изводите в него се основават изцяло на изложените необосновани изводи и
заключения в Съобщение с Рег. № 32-135901/ 27.04.2022 г. по чл. 22, пар. 6 вр.
чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г.; информацията от уебсайта autoauctions.io
не е част от митническите информационни системи и данните от същия не са
събрани по законоустановения ред; митническата стойност на стоката е определена
при допуснато грубо нарушение на чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г.;
Решението не се основава на установени факти, а на предположения. Моли
оспореното решение да бъде отменено.
В
съдебно заседание оспорващото дружество, редовно призовано, се представлява от адв.
Р.В. ***, която поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Претендира присъждане
на направените по делото разноски. В представени писмени бележки излага
съображения в подкрепа на твърденията си за незаконосъобразност на оспорения
акт.
Административният
орган, редовно призован, се представлява в съдебно заседание от гл. юриск. К.Т.,
която оспорва жалбата, моли да бъде оставена без уважение, излага съображения в
подкрепа на твърденията си за законосъобразност на оспореното решение,
претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, прави възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар.
Въз
основа на всички събрани по делото писмени доказателства съдът прие за
установена следната фактическа
обстановка:
На
11.02.2021 г. с МД с MRN 21BG001008031014R0 оспорващият е декларирал за
поставяне под митнически режим допускане за свободно обращение на стока:
употребяван пътнически автомобил МАРКА: TОУОТА МОДЕЛ:LAND TИП: CRUISER, ПЪРВА
РЕГ: 01.01.2001 ЦВЯТ:0, Р.ОБЕМ : 4700, Д- ТЕЛ:НЯМА ДАННИ ШACИ: **********. В
митническата декларация за стоката са декларирани съответно: в ел. д. № 5/14
„Код на държавата на изпращане/износ“ - САЩ; в ел.д. № 4/1 „Условие на
доставка“ - „FOB – НЮ ЙОРК“; в ел.д. № 6/14 „Koд на стоката - код по
Комбинираната номенклатура“ /№ 6/15„Код на стоката-код по ТАРИК“ - **********;
в ел.д. № 4/16 „Метод за определяне на стойността“ - „1 - Договорна стойност на
внасяните стоки (чл. 70 от Кодекса)“; в ел.д. № 4/14 ,Цена на стоката“ - 1000,00;
в ел.д. № 4/10 „Валута“ – USD. В ел.д. № 4/9 Добавяния/Приспадания са
декларирани разходи за транспорт, товаро –разтоварни и обработващи операции
652,16 лв., разходи за транспорт след пристигане на място за въвеждане -200 и
транспортни и застрахователни разходи – 200.
На
база декларираните данни, към датата на приемане на МД размерът на митническата
стойност за стоката е определен съгласно разпоредбата на чл. 70, § 1 от
Регламент (ЕС) № 952/2013 г., а именно на база договорната стойност- действително платената или подлежащата на
плащане цена на стоката при продажбата й за износ с местоназначение в
митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост. Към митническата
декларация са приложени: Към митническата декларация са приложени BUYER RECEIPT
№ 16084165 от 27.11.2020г., издадена от 999-COPPORATE, коносамент № 1МР/0059/01/21
L3, CERTIFICATE OF TITLE № 14247525 от 14.11.2016r. Митническата стойност за
стоката, определена на база декларираните за нея елементи, е 2268,41 лв..
Определеното и взето под отчет мито е в размер на 226,84 лева и ДДС в размер на
539,05 лева, изчислени съобразно митническата стойност и съответната данъчна
основа. (л.72)
Съгласно
данните в приложения коносамент № 1МР/0059/01/21 L3, автомобилът е с
товародател: 999-CORPORATE, САЩ; с пристанище на разтоварване Бургас, България;
с получател: „АТРОН ГРУП“ ЕООД – Сливен, България.
При
извършена последваща проверка от митническите органи е анализирана наличната
информация за автомобил със същите характеристики и идентичен VIN (номер на
шаси), като на електронен сайт https://autoauctions.io била открита информация
за обявена продажна цена на аукцион от дата 25.11.2020 г. със статус
„продадена" (SOLD) за автомобил със същия VIN (номер на шаси) ********** в
страната на износа. Публикуваната продажна цена е в размер на 4025,00 USD и
превишава декларираната пред митническите органи цена в размер на 1000,00 USD при
допускане за свободно обращение.
Във
връзка с посочената информация, възникнали основателни съмнения относно
действителната цена на стоката, както и елементите, които се прибавят към нея
при определяне на митническата стойност, поради което на основание чл. 48 от
Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ, с Писмо Рeг. № 32-333974/21.10.2021
г. били изискани доказателства за потвърждение на декларираната цена,
извършените плащания във връзка със стоката (кореспонденция, заявки, поръчки,
извлечения от хронологичен счетоводен регистър, първични счетоводни документи),
както и писмени обяснения от „АТРОН ГРУП“ ЕООД. (л.76-78) В отговор, с Писмо
Вх. № 32-343282/29.10.2021 г. жалбоподателят предоставил документи и писмени обяснения.
(л.52-75)
Със
Съобщение Рег. № 32-135901/27.04.2022 г. Директорът на ТД Митница Бургас
уведомил „АТРОН ГРУП“ ЕООД, че в изпълнение на чл. 22, § 6, вр. с чл. 29 от
Регламент (ЕС) № 952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври
2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза, предстои издаване на
Решение на Директора на ТД Митница Бургас, с което ще бъде определен нов размер
на митническата стойност за стоката по МД с MRN 21BG001008031014R0/11.02.2021
г. В съобщението са посочени мотивите, на които ще се основава решението, а
именно: описание на данните от митническата декларация и приложените към същата
документи; определената митническа стойност, съобразно декларираните данни;
определените, взети под отчет и заплатени вземания; данни от извършена
последваща проверка, при която е анализирана налична информация за автомобил
със същите характеристики и идентичен VIN (номер на шаси), като е посочено, че
на ел. страница https://autoauctions.io е открита информация за обявена продажна
цена на аукцион с дата 25.11.2020 г. със статус „Продадена“ (SOLD) за автомобил
със същия VIN (номер на шаси), с публикувана продажна цена в размер на 4025 USD,
която превишава декларираната пред митническите органи цена в размер на 1000
USD при допускане за свободно обращение. Във връзка с посочената информация,
възникнали основателни съмнения относно действителната цена на стоката, както и
елементите, които се прибавят към нея при определяне на митническата стойност.
В
мотивите, на които ще се основава решението, посочени в съобщението до
оспорващия, се съдържат и установявания, както следва: 1. В приложения към
митническата декларация CERTIFICATE OF TITLE № 14247525 от 14.11.2016г., за
моторно превозно средство с VIN **********, е установено, че същият е издаден в
страната на износа на SMITH, CARTER В. Видно от удостоверението, автомобилът е
предназначен само за износ „For export only".
Съгласно
информация от ел. страница https://autoauctions.io,
на 25.11.2020 г. автомобил със същия VIN е продаден на цена от 4025 USD, с
продавач THIRD PARTY, т.е. трета страна.
Съгласно
приложения към митническата декларация BUYER RECEIPT № 16084165 от
27.11.2020г., следва да се удостовери продажба с купувач „АТРОН ГРУП" ЕООД
и продавач 999-COPPORATE. В приложения към МД CERTIFICATE OF TITLE № 14247525
от 14.11.2016 г. за автомобил с VIN (номер на шаси) **********, като собственик
е посочен SMITH, CARTER В, и не е отразен следващ купувач, тъй като липсва
гърбът на талона. В представените от вносителя допълнителни документи има копие
на гърба на талона, от което става ясно, че на 25.11.2020 г. дружеството „АТРОН
ГРУП " ЕООД е придобило автомобила, която дата съвпада с датата на
аукциона.
Съгласно
приложената към митническата декларация BUYER RECEIPT № 16218217 от )
29.12.2020 г. става ясно, че сумата от 1000.00 USD е частично плащане за
автомобил с VIN (номер на шаси) KL8CL6S03FC759780, а именно: „11/27/2020 - Payment
Remaining Amount Due".
Освен
информация за продажната цена на автомобила в резултат от проведения аукцион,
са налице 10 бр. изображения, удостоверяващи неговото състояние. Наличните
изображения показват, че автомобилът не е повреден (няма видими следи от удар).
Намерената информация се потвърждава и от описанието на автомобила към датата
на деклариране за свободно обращение, съдържащо се в ел.д. 6/8 на митническата
декларация - „Употребяван пътнически автомобил....". Във връзка с горното
няма доказателства да е налице промяна в състоянието на автомобила към 25.11.2020
г. - датата на аукциона и към датата на допускане за свободно обращение -
11.02.2021 г.
В SALVAGE
CERTIFICATE № 14247525 от 14.11.2016 г. за автомобил с VIN (номер на шаси) **********
е вписан LOT № 28923785, който съответства с данните посочени в аукциона на ел.
страница https://autoauctions.io, проведен на
25.11.2020 г., за автомобил със същия VIN.
Видно
от приложения коносамент № IMP/0059/01/21 L3, издаден от FREELINE LTD, място на
натоварване на автомобила е пристанище Ню Йорк, САЩ на 21.12.2020 г.
При
така изложената фактическа обстановка е прието, че продажната цена в размер на 4025
USD е установената действително платена цена на автомобила при продажбата му за
износ с местоназначение в митническата територия на Съюза и същата следва да
послужи за определянето на неговата митническа стойност, съгласно чл. 70 от
Регламент (ЕС) № 952/2013 г., към която на основание чл. 71, пар. 1, буква д)
i) от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., следва да се прибавят и транспортни разходи
до мястото на въвеждане на митническата територия на Съюза.
Съгласно
мотивите в съобщението, митническата стойност следва да се определи, като се
вземе предвид продажната цена в рамер на 4025 USD (статус- продадена) на
автомобил със същия номер на шаси, увеличена с транспортните разходи;
Митническата стойност на стоката, допусната до свободно обращение с митническа
декларация с MRN 21BG001008031014R0/11.02.2021 г., ще бъде определена в размер
на 7157,57 лева /4025 USD при курс 1.61625 лева/USD- 6505,41 лева продажна
цена, намерена в сайт www.autoauctions.io, увеличена с транспортни разходи в
размер на 652,16 лева. С оглед определения нов размер на митническата стойност
и на основание чл. 77, § 1, б. а) от
Регламент (ЕС) № 952/2013 г., възниква вносно митническо задължение с размер на
мито 715,76 лева, а на основание чл. 77, § 2 от Регламента, същото възниква на
датата на приемане на митническата декларация - 11.02.2021 г.; определена е
данъчна основа в размер на 8073,33лева и ДДС в размер на 1614,67 лева; След
сравнителен анализ на размера на вземанията, изчислен и заплатен въз основа на
данните в МД, с гореустановения се определя за доплащане вносно мито в размер
на 488,92 лева и ДДС за доплащане в размер на 1075,62 лева. При тези мотиви е
установен за досъбиране размер на вносно мито и ДДС за вземане под отчет и
заплащане - 1564,54 лева. В съобщението е посочено и че: на основание чл. 114,
§ 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., върху размера на неизплатените вносни мита
се начислява лихва за забава, върху и над размера на вносните мита, считано от
датата на възникване на митническото задължение - 11.02.2021 г., до датата на
уведомяването; на основание чл. 59, ал. 2 от ЗДДС, вр. чл. 114, § 2 от
Регламент (ЕС) № 952/2013 г., възниква задължение за заплащане на лихва върху
ДДС. Оспорващият е уведомен, че в срок от 30 дни от получаване на писмото може
да изрази становище, а в случай, че не желае да изрази становище,
производството ще продължи с издаването на решение. (л.44-49) Съобщение Рег. № 32-135901/27.04.2022
г. е връчено на управителя на дружеството с известие за доставяне на 29.04.2022
г. (л.50)
С
писмо Рeг. № 32-174367/30.05.2022 г. вносителят е предоставил становище, с
което е изразил несъгласие с мотивите, изложени в Съобщение Рег. № 32-135901/27.04.2022
г. (л.39-43)
С
Докладна записка Рег. № 32-181422/03.06.2022 г., изготвена от и.д. началник на
МБ Свободна зона Бургас при ТД Митница Бургас, при излагане на идентична
фактическа обстановка като посочената в Съобщение Рег. № 32-135901/27.04.2022 г.,
е предложено на Директора на ТД Митница Бургас да бъде издаден индивидуален
административен акт за определяне на нова митническа стойност на стоката с
митническа декларация с MRN 21BG001008031014R0/11.02.2021 г.
При
пълно възприемане и възпроизвеждане на фактическите и правни констатации,
съдържащи се в Съобщение Рег. № 32-135901/27.04.2022 г. и Докладна записка Рег. № 32-181422/03.06.2022
г., от Директора на ТД Митница Бургас е
издадено процесното Решение № 32-184981 от 07.06.2022 г..
В
хода на съдебното производство от административния орган и от оспорващия са
представени в превод на български език приобщени по преписката документи,
включително и екранна разпечатка от сайт https://autoauctions.io, видно от
която лек автомобил TОУОТА LAND CRUISER 2001 VIN:********** е продаден за 4025
щ.д. на 25.11.2020 г. с продавач: трета страна.
По
делото е назначена, изслушана и приета, съдебно-счетоводна експертиза,
изготвена от вещото лице М.К., чието заключение съдът възприема като
компетентно и безпристрастно, тъй като е обосновано и мотивирано, и
кореспондира със събраните по делото писмени доказателства. От заключението на
вещото лице е установено, че: по данни на счетоводните регистри и банковите
документи на „Атрон груп" ЕООД, платената цена за Toyota Land Cruiser е в
размер на 1000 USD. На 26.11.2020г. от банковата сметка на „Атрон груп"
ЕООД е извършен изходящ валутен превод в размер на 1000 USD (1666,80 лв.). С
вальорна дата 27.11.2020г. и с референтен номер на платежното FT 20331777846062
плащането е потвърдено. Сумата е преведена на 999- Corporate. В митническата
декларация с MRN 21BG001008031014R0/11.02.2021г. от „Атрон груп"ЕООД е
обявена обща фактурна стойност 1000 USD. Същата отговаря на стойността на
фактура № 16084165/27.11.2020г. и платежно нареждане с реф.номер FT
20331777846062/27.11.2020 г. Към момента на нареждане на плащането за покупката
на Toyota Land Cruiser няма издадена фактура от продавача. За това, за да е
ясно какво се купува (заплаща) в платежното нареждане е посочен артикулния
номер на стоката - 28923785. В случая първо е наредено плащането на 26.11.2020
г. и след като продавача е получил сумата на 27.11.2020г. е издал фактура за
закупения автомобил. След извършената проверка на банковите и касови документи
на „Атрон груп" ЕООД за периода 01.07.2020г.-30.11.2020г. експерта е
установил, че няма извършени авансови плащания за закупуване на автомобил
Toyota Land Cruiser..
Горната
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в
хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателства. Съдът
изгради своите изводи от фактическа страна на база всички приети по делото
доказателствени средства, които не бяха оспорени от страните по предвидения в
закона ред.
Bъз
основа на установената по делото фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата
е подадена срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен
контрол за законосъобразност, от надлежна страна - непосредствен адресат на
акта, което обуславя и правния му интерес от оспорването. Решението е връчено
на жалбоподателя на 08.06.2022 г., видно от изложеното в жалбата, доколкото в приложеното
по преписката известие за доставяне (л.32), не е посочена дата на връчване. Жалбата
е подадена по електронната пощата до Административен съд Сливен на 20.06.2022
г., т.е. в 14 дневен срок от издаването на акта, поради което следва да се
приеме, че е спазен срока по чл.149 ал.1 от АПК. Обжалваното решение
представлява акт по смисъла на чл. 19б от ЗМ, подлежащ на обжалване по реда на АПК по аргумент от чл. 220, ал. 1 от ЗМ. С него се засяга неблагоприятно
жалбоподателя - определени са за досъбиране митнически задължения и лихви върху
тях за стока, поставена под режим на допускане за свободно обращение с МД с MRN
21BG001008031014R0/11.02.2021. Предвид това съдът приема жалбата за допустима за
разглеждане като подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на съдебен контрол
административен акт, в срока по чл. 149 ал. 1 от АПК и пред компетентния съд по
адреса на жалбоподателя.
По основателността на жалбата:
След като е сезиран с оспорване, при служебния и цялостен контрол върху законосъобразността на обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът провери изначално неговата валидност. Разгледана по същество, жалбата се преценява и като основателна при следните съображения:
Оспореното административно
решение е постановено от компетентен орган в рамките на предоставените му по
закон правомощия, т.е. при наличието на персонална, материална и териториална
компетентност. Съгласно чл. 101 § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., размерът на
дължимите вносни или износни мита се определя от митническите органи, отговорни
за мястото, където възниква или се счита, че възниква митническото задължение
съгласно член 87, веднага щом тези органи разполагат с необходимата информация,
а по дефиницията, дадена в чл. 5, т. 39 от същия Регламент, "решение"
означава всеки акт на митническите органи, отнасящ се до митническото
законодателство, с който се извършва произнасяне по конкретен случай, и който има правни последици за съответното лице.
Разпоредбата на чл. 29 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. от своя страна указва, че
освен когато даден митнически орган действа като правораздавателен орган,
разпоредбите на чл. 22 § 4, § 5, § 6 и § 7, чл. 23 § 3 и чл. 26, чл. 27 и чл.
28 се прилагат и за решения, взети от митническите органи без съответното лице
да е подало предварително заявление, какъвто е и настоящият случай. Съобразно
разписаното в чл. 19 ал. 7 от ЗМ, за целите на прилагане на чл. 29 от Регламент
(ЕС) № 952/2013 решения, взети без предварително заявление, се издават от
Директора на териториалната дирекция, където са възникнали фактите и
обстоятелствата, изискващи вземането на решение, освен ако не е предвидено
друго. С оглед цитираната нормативна уредба следва да се приеме, че в случая издаденото
от Директора на ТД Митница Бургас решение е произнесено от компетентен
административен орган, в пределите на неговата териториална, материална и
персонална компетентност, съобразно предоставените му правомощия, поради което
актът е валиден.
Освен
валидно, при издаване на оспореното решение не са допуснати и съществени
нарушения на административнопроизводствените правила. Съгласно чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ, изрично
посочен в оспорения акт, за целите на прилагане на чл. 48 от Регламент (ЕС)
952/2013 след вдигане на стоките митническите органи имат право да извършват
последващ контрол чрез проверка на точността и пълнотата на информацията в
декларациите и придружаващите документи, а според т. 2 обект на проверката може
да бъде и счетоводната отчетност на декларатора и други видове отчетност,
свързани с операции със съответните стоки или с предварителни или последващи
търговски операции, включващи съответните стоки. Според разписаното в ал. 2 на
чл. 84 от ЗМ, проверката по ал. 1, т. 2 се извършва по реда на чл. 84а и чл.
84м от ЗМ. В случая съдът счита, че е налице хипотезата на последващ контрол на
декларирането по смисъла на чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ, за който не е предвидено
нарочно производство и няма законово изискване за издаване на заповед по чл. 84в
от същия закон, с която да бъде поставено неговото начало. В конкретния казус
митническият орган е извършил последващ контрол на подадената митническа
декларация по смисъла на чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ, тъй като е взел предвид,
както представените от получателя на стоката доказателства при подаването й,
така и събраната допълнителна информация, с цел установяване истинността на
данните от декларацията и законосъобразността на действията при поставяне на
стоките под режим „допускане за свободно обращение“. При така извършения
последващ контрол на декларирането, съдът намира, че не е проверявана
материалната отчетност на декларатора, свързана с операции с процесната стока,
каквото е законовото изискване за извършване на контрол по реда на чл. 84а и на
чл. 84м от ЗМ по аргумент от чл. 84 ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от ЗМ. Видно от
съдържанието на оспореното решение и приложените към административната преписка
документи, от страна на Директора на ТД Митница Бургас за нуждите на
проверката, на основание чл. 48 от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. чл. 84, ал.
1, т. 1 от ЗМ, от оспорващия е изискано да представи доказателства,
потвърждаващи декларираната цена, документи за извършените плащания към
доставчика от купувача по фактурата, всякакви други данни, сведения, документи
и информация, удостоверяващи цената по сделката. В отговор на изисканата
информация оспорващият е представил допълнително счетоводни документи.
Следователно, в случая е извършен последващ контрол на декларирането, при което
не е проверявана счетоводната отчетност на декларатора, свързана с операции с
процесната стока и с предварителни или последващи търговски операции, включващи
съответната стока, а е извършена проверка по смисъла на чл. 84, ал. 1, т. 1 от
ЗМ на точността и пълнотата на информацията в декларацията и придружаващите документи, поради което и по
аргумент от чл. 84, ал. 2 от ЗМ, не може да се приеме, че проверката е следвало
да бъде извършена по реда на чл. 84а и чл. 84м от ЗМ, за което да е било необходимо
издаването на заповед по чл. 84в от ЗМ. Спазени са и разписаните в относимата
нормативна уредба други специфични правила по издаване на административен акт
от категорията на процесния. Оспореното решение е произнесено в писмена форма,
като в него, в съответствие с чл. 22, § 7 от Регламент (ЕС) № 952/2013, се
съдържат мотиви, в които са посочени правните основания за издаването му с
изложение на фактическите обстоятелства, които според административния орган
обосновават разпоредения от него краен резултат.
В
Дял втори, Глава трета („Стойност на стоките за митнически цели“) от Регламент
(ЕС) № 952/2013 г. се съдържа уредбата, касаеща определянето на митническата
стойност, върху която се следват митни сборове. В чл. 70 от Регламента е
установен общият принцип за определяне на митническата стойност въз основа на
договорната стойност - въз основа на действително платената или подлежаща на
плащане цена на стоката при продажбата й за износ с местоназначение
митническата територия на Съюза. В чл. 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013 са
предвидени вторични методи за определяне на митническата стойност, като те имат
субсидиарен характер по отношение на метода, регламентиран в чл. 70, от една
страна, а от друга - по отношение на посочените в самия чл. 74 методи. В този
смисъл е и практиката на СЕС, обективирана в Решение на СЕС от 16.06.2016 г. по
дело С-291/15. За да се премине към субсидиарния метод за определяне на
митническата стойност на стоката е необходимо да са налице основателни съмнения
по отношение на декларираната в митническата декларация митническа стойност на
въвеждащата се на територията на Съюза стока. Тези съмнения следва да бъдат
доведени до знанието на вносителя на стоката, което в случая е сторено, и ако
не бъдат разяснени, едва тогава ще е налице възможност за определяне на
митническата стойност на стоката, но по някои от предвидените субсидиарни
методи. Терминът „основателни съмнения“ е дефиниран в Регламент за изпълнение
(ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 година за определяне на подробни
правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на
Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза,
като неговото проявление следва да се установява във всеки отделен случай
съобразно конкретно установените факти и обстоятелства. Следователно, за да се
пристъпи към вторичните методи за определяне на митническата стойност,
административният орган трябва да изложи аргументи защо не могат да намерят
приложение правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. Затова точно и
ясно трябва да бъдат разписани основанията, поради които митническата стойност
не може да бъде определена по реда на чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013
г., както и основанията за избор на съответния заместващ метод, по който се
определя митническата стойност.
В
чл. 140 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24.11.2015
г. е предвидена възможност за неприемане на декларираните договорни стойности в
случаите, когато митническите органи имат основателни съмнения дали договорната
стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в
чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., и тези съмнения не са отпаднали
след изискване на допълнителна информация от декларатора. Относимо към
тълкуването на тази норма е даденото такова в Решение на СЕС по дело С-291/15
година, в което съдът приема, че за да определят митническата стойност,
митническите органи могат да не вземат предвид декларираната цена на внесените
стоки и могат да прибегнат до вторични методи за определяне на митническата
стойност на внесените стоки и по-специално продажната цена на идентични стоки,
ако съмненията им относно договорната стойност на стоките продължат, след като
са поискали предоставяне на цялата информация или на всички допълнителни
документи и след като са дали на съответното лице подходяща възможност да
изложи гледната си точка относно съображенията, на които се основават
посочените съмнения.
Настоящият
съдебен състав счита, че в разглеждания случай митническите органи не са
изпълнили задължението си да обосноват наличието на „основателни съмнения“ по
смисъла на чл. 140 от Регламент (ЕС) 2015/2447. Според дадената там
регламентация, в тежест на митническия орган е да докаже възникналите у него
основателни съмнения, че декларираната стойност е по-ниска от други идентични
стоки, които са внесени приблизително по същото време. Видно от съдържанието на
оспореното решение, митническата стойност на процесния автомобил е определена,
като отново е приложен чл. 70 от Регламента, но при завишаване на стойността
поради възприетото от органа становище, че действително платената или подлежаща
на плащане цена в случая е установената в хода на проверката продажна цена на
аукцион с дата 25.11.2020 г. на автомобил със същия номер на шаси в страната на
износа в размер на 4025 щ.д. (6505,41 лева), увеличена с транспортни разходи в
размер на 652,16 лева, и след отхвърляне от страна на митническите органи на
декларираната от оспорващия цена на автомобила. В тази връзка следва да се
отбележи, че това е допустимо единствено, когато се прилагат вторичните методи
и резервният метод за остойностяване на стоката за митнически цели, посочени
съответно в чл. 74, § 2 и § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., което очевидно не
е предприето в случая от митническите органи. Следователно е налице нарушение на
законовите разпоредби относно реда и начина, по който следва да бъде определена
митническата стойност.
Наред
с изложеното, позоваването в оспореното решение на налична на интернет адрес
https://autoauctions.io информация за автомобил със същите характеристики и
идентичен VIN (номер на шаси) в страната на износа с обявена продажна цена от 4025
щ.д. не е достатъчно за обосноваване на „основателни съмнения“. Посочената
информация не е част от митническите информационни системи и данните не са
събрани по надлежния ред, разписан в закона, за да могат да се ползват с
доказателствена сила. При това положение следва да се приеме, че липсват
каквито и да са сравнителни данни, които да обосноват извода на решаващия орган
относно по-ниска цена, декларирана при първоначалното определяне на
митническата стойност, а това лишава съда от възможност да направи преценка и
относно законосъобразността на тези изводи на митническия орган. От друга
страна, видно от приложената по делото административна преписка, оспорващият е предоставил
всички документи, с които разполага и въз основа на които може да бъде направен
категоричен извод относно твърдяната митническа стойност, като е оказал
необходимото съдействие за извършване на митническите формалности и контрол.
Според разписаното в чл. 145 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447,
фактурата, свързана с декларираната договорна стойност, се изисква като
придружаващ документ. Още при първоначалното определяне на митническата
стойност на стоката е представен BUYER RECEIPT № 16084165 от 27.11.2020г., издаден от продавач 999-COPPORATE, в която оспорващото дружество е вписано като
получател на стоката с посочена продажна цена на процесния автомобил. Представеният
Сертификат № CERTIFICATE
OF TITLE № 14247525 от 14.11.2016г., съдържа
данни за извършена предходна продажба на автомобила и не опровергава
собствеността върху превозното средство към датата на процесната фактура от 27.11.2020
г. Цитираният сертификат не игнорира доказателствената стойност на фактурата,
чието съдържание удостоверява покупко-продажба на процесния автомобил между
доставчика 999-COPPORATE и
получателя „АТРОН ГРУП“ ЕООД. Независимо от това, в решението на Директора на
ТД Митници Бургас не са изложени мотиви, свързани с предоставените във връзка с
вноса документи, от който анализ да се установи по категоричен начин, че
въпреки положеното от двете страни по спора усилие, е възникнало в
действителност съмнение относно посочената от оспорващия декларирана митническа
стойност на вносната стока. Непредставянето на договор между страните по
сделката, а само на фактура, не може да доведе до формирания от митническия
орган извод, че декларираната митническа стойност не е договорната стойност,
действително платена или подлежаща на плащане. Фактурата замества липсата на
договор и не може да бъде основание за неприемане на посочената в нея стойност,
поради което е необходима по-обстойна проверка от административния орган, за да
обоснове възникнали съмнения за декларираната стойност. Неоснователно е
становището на митническия орган, че сумата от 1000 USD представлява частично плащане на цената. В
представената при вноса фактура № 16084165 от 27.11.2020г., е посочена
общата сума на плащане 1000 USD, а както
и дължим остатък 0,00 USD.
В този смисъл изводът на митническия орган за частично плащане е необоснован. Поради
изложеното не може да бъде споделен изводът на административния орган за липса
на данни, сведения, документи и информация, удостоверяващи цената по сделката,
още повече че върху митническия орган пада доказателствената тежест да докаже
възникналите у него основателни съмнения, че декларираната стойност е по-ниска
от други идентични стоки, внесени в приблизително същото време. Кaкто бе
изложено, позоваването в митническото решение на данни от проведен на 25.11.2020
г. аукцион, обявени на посочения в акта интернет адрес, не са достатъчни за
обосноваване на т. нар „основателни съмнения“, още повече, че тази информация
не е събрана по надлежния ред.
От
заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, извършена
след проверка в счетоводството на оспорващото дружество, е установено, че
платената цена от дружеството за процесния автомобил по приложената към
митническата декларация фактура е в размер на 1000 щатски долара, като
плащането е извършено по банков път, и е налице съответствие между платената
цена за доставката на автомобила и декларираната митническа стойност на същия.
От
изложеното се налага извод, че декларираната митническа стойност към датата на
приемане на процесната МД е договорната стойност – тази, която е действително
платена по представената фактура. В този смисъл не са били налице предвидените
в закона предпоставки за определяне на нова митническа стойност на процесния
автомобил. С оглед незаконосъобразното определяне на нова митническа стойност на
стоката, незаконосъобразно са и определени на дружеството суми за досъбиране за
МИТО и ДДС, както и лихви за забава.
По
изложените съображения, оспореното решение е незаконосъобразно и следва да бъде
отменено.
С
оглед изхода на спора, претенцията на оспорващото дружество за присъждане на
направените по делото разноски е основателна, поради което Агенция „Митници“
следва да бъде осъдена да заплати на оспорващия направените от него по делото
разноски в размер на 860 лева, от които: 50 лева - внесена държавна такса, 610
лева - договорено и платено адвокатско възнаграждение и 200 лева - внесено
възнаграждение за вещо лице. Неоснователно
е възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение , тъй като
съгласно чл.8 ал.1 във вр. с чл.7 ал.2 т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималното адвокатско
възнаграждение е в размер на 456 лв., а делото е със значителна фактическа и
правна сложност.
С
оглед изхода на спора, претенцията на административния орган за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение е неоснователна.
Воден
от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд -
Сливен
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на „АТРОН ГРУП“ ЕООД с ЕИК: ********, със седалище и адрес на
управление: гр. Сливен, ул. „Байкал“ № 1, Решение № 32-184981 от 07.06.2022 г.
към МД с MRN 21BG001008031014R0/11.02.2021 г., издадено от Директора на
Териториална дирекция Митница Бургас, с което е взето под отчет за досъбиране
вносно мито в размер на 488,92 лв. и ДДС в размер на 1075,62 лв. или общо
задължения в размер на 1564,54 лева.
ОСЪЖДА Агенция „Митници“ да заплати на „АТРОН ГРУП“ ЕООД с ЕИК: ********, със
седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул. „Байкал“ № 1, сумата от 860 (осемстотин
и шестдесет) лева, представляваща разноски по делото.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните, чрез връчване на препис от същото, пред Върховния Административен
съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: