Решение по дело №2992/2018 на Районен съд - Пазарджик

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№               ,11.04.2019 год., гр.Пазарджик

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, на дванадесети март през двехиляди и деветнадесета година, в публично заседание, в следния състав:

                  

                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЦВЕТАНКА ВЪЛЧЕВА

 

секретар Стоянка Миладинова,

като разгледа докладваното от съдия Вълчева гр. дело №2992 по описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Предявен е установителен иск с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК.

          Подадена е искова молба от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - В ЛИКВИДАЦИЯ“ ЕООД - в ликвидация, ЕИК *********, гр.Пазарджик, със седалище и адрес на управление: гр.Пазарджик, ул.“Втори януари" №6, представлявано от законен представител - ликвидатора инж.А. И. У. , с правоприемник „Водоснабдяване и канализационни услуги“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Пазарджик, ул.“Втори януари“ №6, представлявано от управителя А. И. У.  против С.Д.Т., с ЕГН **********, с адрес: ***, в която ищецът твърди, че дружеството е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК срещу С.Д.Т., с ЕГН ********** ***, по което било образувано ч.гр.д. №1872/2018г. по описа на Районен съд - Пазарджик. По делото била издадена Заповед №974/18.05.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която на ответника по настоящата искова молба С.Д.Т., с ЕГН ********** било разпоредено да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - В ЛИКВИДАЦИЯ„ ЕООД - в ликвидация, ЕИК ********* сумата от 3147,02 лв. - главница по неплатени месечни фактури, дължими за доставка на питейна вода и отвеждане на отпадни води, мораторна лихва върху главницата в размер на 368,15 лв. за периода от 31.03.2010г. до 09.03.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 15.05.2018г. до изплащане на вземането, както и сторените съдебно-деловодни разноски в размер на 190,30 лв., от който 70,30 лв. - държавна такса и 120,00 лв. - адвокатски хонорар.

           Твърди, че в законоустановения срок от ответника по настоящата искова молба постъпило възражение против издадената Заповед за изпълнение по ч.гр.д. №1872/2018г., поради което за тях възниква правния интерес да предявят настоящия иск с правно основание чл.422 от ГПК.

          Ищецът твърди, че са налице договорни отношения между него и ответника като в отношенията между страните са приложими Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор "Водоснабдяване и канализация" ЕООД, гр.Пазарджик, одобрени от ДКЕВР на основание чл.6, ал.1, т.5 от ЗРВКУ с Решение №ОУ-071/17.07.2006г. и действащите към момента на предявяване на исковата молба Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „Водоснабдяване и канализация в ликвидация" ЕООД, гр.Пазарджик, одобрени от ДКЕВР на основание чл.6 ал.1, т.5 от ЗРВКУ с Решение №ОУ-09/11.08.2014г. - точка 26.

          Твърди, че ответникът е ползвател на ВиК услуги и титуляр на партида с абонатен номер №****, на адрес: обл.Пазарджик, общ.Пазарджик, ****, за което са издадени месечни фактури за главница и мораторна лихва за периода 06.02.2010г. - 09.03.2018г. от „Водоснабдяване и канализация - в ликвидация“ ЕООД - в ликвидация, изискуеми съгласно чл.31 ал.2 и чл.42 от Общите условия, одобрени с Решение №ОУ-071/17.07.2006г. на ДКЕВР; чл.33 ал.2 и чл.44 от Общите условия, одобрени с Решение №ОУ-09/11.08.2014г. на ДКЕВР. За съжаление и в противоречие с добрите практики на лоялност и точност, ответникът в продължение на няколко години не им е заплащал доставеното количество питейна вода и отвеждане на канална вода.

          Общата дължима сума, предмет на настоящата претенция, е в размер на 3515,17 лв., от които 3147,02 лв. - главница по неплатени месечни фактури, дължими за доставка на питейна вода и отвеждане на отпадъчни води, съгласно счетоводна справка извлечение, мораторната лихва върху главницата в размер на 368,15 лв. за периода от 31.03.2010г. до 09.03.2018г. Претендира и законната лихва върху главницата за периода от подаване на заявлението - 15.05.2018г. до окончателното изплащане на вземането, разноските по заповедното производство в размер на 190,30 лева - 70,30 лв. ДТ и 120 лева адвокатски хонорар и разноските в настоящето производство в това число адвокатски хонорар в размер на 570,00 лева и 70,30 лева - ДТ.

          С оглед на горното, счита, че ответникът е неизправна страна по договора за ползване на водоснабдителни и канализационни системи, поради което дължи съответната сума.

          Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника С.Д.Т., с ЕГН **********, че съществува вземането на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - В ЛИКВИДАЦИЯ„ ЕООД - в ликвидация, ЕИК ********* по Заповед №974/18.05.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. №1872/2018г. по описа на Районен съд-Пазарджик за сумите - главница в размер на 3147,02 лв., мораторна лихва върху главницата в размер на 368,15 лв. за периода от 31.03.2010г. до 09.03.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 15.05.2018г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 190,30 лв. съдебно-деловодни разноски по делото, от които 70,30 лв. - държавна такса и 120,00 лв. - адвокатски хонорар.

          Към исковата молба са приложени писмени доказателства, подробно описани. Направено е доказателствено искане – за прилагане на заповедното производство.

          В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от назначения особен представител на ответника. Взето е становище, че искът е недопустим и неоснователен. Оспорва изцяло претенцията в исковата молба, както по основание, така и по размер.

          Твърди, че искът е недопустим. Не с налице идентитет между Заявлението по чл.410 от ГПК и исковата молба. Налице е разминаване в част от елементите на исковата претенция, което води до липса на съвпадение с издадената заповед за изпълнение и оттам до недопустимост на настоящия процес. Сочи, че за допустимостта на процеса с необходимо пълно припокриване на твърденията в заявлението и обстоятелствата, от които произтича вземането, посочени изрично в заповедта за изпълнение и исковата молба не само по размер, но и по основание и период, което в случая не се установява.

          Моли, на основание чл.130 от ГПК, поради недопустимост на иска, производството по делото да бъде прекратено и исковата молба - бъде върната.

          Твърди, че искът е неоснователен и по основание и по размер като такъв го оспорва изцяло.

          Прави възражение за погасяване по давност на претендираните от ищеца суми. Сочи, че претенцията на Дружеството-ищец обхваща периода от 31.03.2010г. до 09.03.2018г., за който са издадени месечни фактури за дължими суми / главница и мораторна лихва/ за доставка на питейна вода и отвеждане на отпадни води, както и законна лихва от датата на подаване на Заявление по чл.410 от ГПК - 15.05.2018г.

          Твърди, че давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Съгласно чл.111, б.„в" с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за периодични плащания. В мотивите на Тълкувателно решение №3 от 2011г. на Върховния касационен съд е установено, че вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги са периодични плащания по смисъла на чл.111, б."в" ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност. С погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания за лихви, макар давността за тях да не е изтекла. В този смисъл прави възражение, че погасени по давност са претендираните суми за периода, предхождащ датата 15.05.2015г.

          Оспорва начина, методиката и основанието на изчисляване на количеството потребени ВиК услуги и изпълнението на задълженията по ОУ за представяне на ВиК услуги на потребителите от страна на дружеството и преди всичко на изпълнение на задълженията, свързани с отчитане показанията на водомера. Нарушен от дружеството-ищец е редът и начина на измерване, отчитане и разпределение на количествата питейна вода и на количествата, отведени и пречистени отпадъчни води, който е уреден в разпоредбите на глава III на общите условия и на глава VI от Наредба №4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Като в този смисъл оспорва, че през процесния период дружеството-ищец е доставило на ответника договорените услуги в претендираното количество и на претендираната стойност.

          Оспорва качеството на „потребител" на ВиК услуги на ответника за целия процесен период от 2010г. до 2018г. Твърди, че за да възникне задължението за заплащане на ВиК услуги, за който и да е субект, то той на първо място трябва да има качеството на „.потребител" на тези услуги по смисъла на ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператора и на Наредба №4 от 14.09.2004г., а това не е така в настоящия казус.

          Не възразява да бъдат приети като доказателства по делото приложените към исковата молба документи.

          С Определение №3299 от 04.12.2018г., постановено в производството по делото е оставено без уважение искането на особения представител на ответника за прекратяване на производството по делото, поради недопустимост на иска и на основание чл.130 от ГПК и за връщане на исковата молба, тъй като в конкретния случай не е налице соченото разминаване между издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК и исковата молба, предмет на разглеждане в настоящето производство. Освен това  установителният иск е предявен в срока по чл.415 ал.1 от ГПК и е процесуално допустим.

          С протоколно определение от 29.01.2019г., постановено в производството по делото, на основание чл.233 от ГПК е прекратено производството по делото в следната част: за сумата в общ размер на 2942,29 лв., от които - главница в размер на 2605,08 лв. за периода от 06.02.2010г. до 14.05.2015г. и мораторна лихва в размер на 337,21 лв. за периода от 31.03.2010г. до 14.05.2014г., поради отказ от иска в тази част от страна на ищеца. Определението за частичното прекратяване на производството по делото не е обжалвано от страните и е влязло в законна сила.

          Производството по делото е продължило по предявения установителен иск по чл.415 ал.1 от ГПК за претендирано вземане в общ размер на 572,88 лв., от които 541,94 лв. - главница за периода от 15.05.2015г. до 09.03.2018г. и мораторна лихва в размер на 30,94 лв. за периода от 31.08.2015г. до 09.03.2018г.

          В проведените по делото съдебни заседания, ищецът, чрез пълномощника си, поддържа предявения установителен иск и моли съда да го уважи като основателен и доказан. Претендира разноските в заповедното и в исковото производство. Представя списък на същите по чл.80 от ГПК, ведно с доказателства за извършването им. Излага доводи по същество.

          Особеният представител на ответника взема становище, че искът е недоказан и неоснователен и моли съда да го остави без уважение. Подробни съображения по същество излага в представеното и прието по делото писмено становище. 

          Съдът като взе предвид твърденията на ищеца и възраженията на особения представител на ответника и като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

          На 15.05.2018 год., ищцовото дружество е подало в Районен съд-Пазарджик Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответника в качеството му на длъжник, въз основа на което е образувано ч.гр.дело №1872/2018г. по описа на Пазарджишкия районен съд. Същото е било уважено и Пазарджишкият районен съд е издал Заповед №974 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК на 18.05.2018 год., с която е разпоредил ответникът-длъжник да заплати на ищеца-заявител и кредитор главница в размер на 3147,02 лева  по неплатени месечни  фактури, дължими по договор за доставка на питейна вода и отвеждане на отпадни води,  мораторна лихва в размер на 368,15 лева за периода от 31.03.2010г. до 09.03.2018г.,  ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 15.05.2018г. до изплащане на вземането, както и сумата от 70,30 лева - държавна такса и 120,00 лева - адвокатски хонорар. Посочено е, че вземането произтича от следните обстоятелства:  Дължимо плащане за ползване на ВиК услуги за абонат с абонатен  №*********, дължими съгласно чл.31 ал.2 и чл.42 от Общите условия, одобрени с Решение №071/17.07.2006г. на ДКЕВР, чл.33 ал.2 и чл.44 от Общите условия, одобрени с Решене №ОУ 09/11.08.2014г. на ДКЕВР.

          Заповедта за изпълнение на парично задължение е връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, поради което на кредитора са дадени указания и срок за предявяване на установителен иск за вземането. В законния едномесечен срок, дружеството-ищец е предявило настоящия установителен иск с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК.

          Предвид горното съдът приема, че предявеният иск е процесуално допустим и подлежи на разглеждане. По съществото му, съдът счита следното:

          От събраните по делото писмени доказателства – Заповед №2496/24.10.2016г. на Кмета на Община-Пазарджик и Договор за отдаване под наем на общински жилищен имот се установява, че ответникът С.Д.Т. е наемател на процесния водоснабден имот, представляващ апартамент, находящ се в ****, собственост на Община-Пазарджик. В качеството си на наемател и по силата на наемното правоотношение, същият има задължението да заплаща разходите за консумираната енергия и вода – видно от чл.4.7 от договора. Последният е сключен за срок от пет години - чл.31 от договора и няма данни за прекратяването му.

          Видно от Заповед №595 от 05.06.2000г. на Кмета на Община Пазарджик,  Договор №352 за отдаване под наем на общински жилищен имот на граждани от 28.06.2000г. и  Заповед №2496/24.10.2016г. на Кмета на Община-Пазарджик е, че предишен наемател на процесния апартамент е била съпругата на ответника /която е била настанена в общинското жилище заедно със семейството си/, както и че ответникът, ведно със семейството и домакинството му - син и снаха - е пренастанен на посочения адрес като член на семейството на Мери Ванчова Тодорова – съпруга, починала.

          От представената от ищеца справка за задълженията на абоната е видно, че понастоящем партидата се води на името на ответника С.Д.Т..

          Разпитаната по делото свидетелка – инкасатор в ищцовото дружество установява, че в апартамента, ползван от ответника и семейтвото му през процесния период от време не е имало поставен водомер. Установява, че в случаите, в които е отивала на адреса и е откривала там ответника или член на семейството му, съответното лице й е казвало, че няма водомер и се е подписвало в карнета. Често свидетелката не успявала да намери никого в жилището, тъй като семейството ходело и по чужбина или пък се криели и не й отваряли. Посочва начина на отчитане на количеството изразходвана вода в процесния обект, предвид липсата на индивидуален водомер, а именно съобразно броя на обитателите, но съобразено и с показанията на общия водомер. На това се дължат и различните количества, отразени в карнетите.   

          В текстовете  чл.25 ал.8 и ал.10 от Общите условия, одобрени през 2014г. е посочен начинът на отчитане на месечното количество изразходвана питейна вода при липсата на индивидуални водомери, а именно: съгласно ал.8, при липса на индивидуални водомери, месечното количество изразходвана питейна вода се определя както следва: 1. по 6 куб.м при топлофицирано жилище и по 5 куб. м - при нетоплофицирано жилище за всеки обитател; 2. по 0,1 куб. м за всеки куб.м. застроен обем сграда за сезонно ползване (вила, бунгало и др.), жилища и офиси, в които няма постоянен обитател; 3. по 0,5 куб. м за всеки куб.м. застроен обем на сграда - за сгради в строеж. Съгласно ал.10 - при сгради - етажна собственост или при имоти с повече от един потребител след водопроводното отклонение до поставянето на индивидуални водомери определените по реда на ал.8 количества вода се завишават всяко тримесечие с 1,0 куб. м за всеки обитател. Сборът от водните количества от показанията на индивидуалните водомери и водните количества изчислени по реда на ал.8 не може да надвишава отчетеното по общия водомер.

          От представените от ищеца извадка от карнетите за отчитане на ВиК услугите с абонат-ответника, фактури и справка за задълженията на абоната-ответник се установява отчетеното месечно количество питейна вода за процесния период от 15.05.2015г. до 09.03.2018г., както и дължимата сума, която е в размер на 541,97 лв. В този смисъл е и приетото по делото и неоспорено заключение на съдебно-икономическата експертиза.  

          По делото не се установи ответникът, който е потребител на ВиК услугите, да е изпълнил задължението си към ищеца и да му е заплатил процесната сума за главница в посочения размер. 

          Съгласно общите условия на договора за ползване на ВиК услуги, при неизпълнение в срок на задължението си за заплащане на ползваните услуги, потребителят дължи на ВиК оператора - ищеца обезщетение за забава в размер на законната лихва, съгласно чл.86 ал.1 от ЗЗД. Падежът на задължението е 30 дни след издаване на фактурата. В конкретния случай, ответникът не е заплатил процесната главница. Не е сторил това нито в 30-дневния срок от датата на съответното фактуриране, нито към 09.03.2018г. Поради това същият дължи и мораторна лихва върху главницата в претендирания от ищеца, след измението на претенцията по реда на чл.214 ал.1 от ГПК /с протоколно определение от 12.03.2019г./ размер от 49,43 лв. за периода от 31.08.2015г. до 09.03.2018г. В подкрепа на този извод е и заключението на съдебно-икономическата експертиза. По делото няма доказателства за изплащане на същата от ответника на ищеца.

          При    така установената фактическа обстановка, съдът приема, че предявеният  иск с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК е доказан и основателен и следва да се уважи, като се приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца претендираната сума от 541,94 лева – главница, представляваща дължима и незаплатена сума за ВиК услуги за периода от 15.05.2015г. до 09.03.2018г., както и сумата от 49,43 лв. -  мораторна лихва за периода от 31.08.2015г. до 09.03.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 15.05.2018г. до изплащане на вземането.

          Предвид изхода на делото и с оглед указанията, дадени в мотивите на т.12 от ТР №4/18.06.2014г. по тълкувателно дело №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца част от сторените от него в заповедното производство и в настоящото исково производство разноски, съразмерно на установените вземания, а именно сумата в размер на 251,00 лева.

          По изложените съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

 

 

                                                Р     Е     Ш   И:

 

          По иска на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - В ЛИКВИДАЦИЯ“ ЕООД - в ликвидация, ЕИК *********, гр.Пазарджик, със седалище и адрес на управление: гр.Пазарджик, ул.“Втори януари" №6, представлявано от законен представител - ликвидатора инж.А. И. У. , с правоприемник „Водоснабдяване и канализационни услуги“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.Пазарджик, ул.“Втори януари“ №6, представлявано от управителя А. И. У.  против С.Д.Т., с ЕГН **********, с адрес: ***, с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника С.Д.Т., с ЕГН **********, че съществува вземането на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - В ЛИКВИДАЦИЯ„ ЕООД - в ликвидация, ЕИК *********, с правоприемник „Водоснабдяване и канализационни услуги“ ЕООД, ЕИК ********* по Заповед №974 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 18.05.2018г., издадена по ч. гр. д. №1872/2018г. по описа на Районен съд - Пазарджик за следните суми - главница в размер на 541,94 лева - дължими и незаплатени ВиК услуги за периода от 15.05.2015г. до 09.03.2018г. и мораторна лихва в размер на 49,43 лв. за периода от 31.08.2015г. до 09.03.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 15.05.2018г. до окончателното изплащане на сумата.

          ОСЪЖДА С.Д.Т., с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „Водоснабдяване и канализационни услуги“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.Пазарджик, ул.“Втори януари“ №6, представлявано от управителя А. И. У.  – правоприемник на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - В ЛИКВИДАЦИЯ“ ЕООД - в ликвидация, ЕИК ********* разноски в заповедното производство и в настоящото исково производство в размер на 251,00 лева.

          Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишкия Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

         

                                               

                                                                  

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: