№ 471
гр. Пазарджик, 04.07.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на четвърти юли
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Борислав Ал. Илиев
като разгледа докладваното от Борислав Ал. Илиев Гражданско дело №
20255200100367 по описа за 2025 година
Производството е по чл.140 от ГПК.
Образувано е по повод предявен иск от Е. Г. Д. от гр.Пазарджик ,чрез адв.Л.Л. от
ПАК против: ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ гр. София с правно основание:
чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ и цена на исковете: 50 000 лв. - неимуществени вреди, ведно със
законната лихва от 07.05.2020 г. до окончателното изплащане и сторените съдебно-
деловодни разноски.
Твърди се,че против доверителя му Е. Г. Д. е водено досъдебно производство N"
1437/2016 г. по описа на РУ - МВР - Пазарджик и преписка вх. № 2453/2016 г. по описа на
Районна прокуратура - Пазарджик, като на 02.02.2017 г. му е повдигнато и предявено
обвинение за извършено престъпление по чл. 293а от НК.
С постановление на наблюдаващия прокурор от 16.03.2017 г. наказателното
производство е било прекратено на основание чл. 2 1 ал. 1 т. 1 от НК, но с определение
N238/07.04.2017 г. но ЧНД N 499/2017 г. но описа на Районен съд - Пазарджик, цитираният
прокурорски акт е бил отменен, а делото върнато на Районна прокуратура - Пазарджик за
изпълнение на дадени указания.
По внесен от Районна прокуратура - Пазарджик обвинителен акт от 04.06.2018 г.
против доверителя ми е било образувано НОХД № 915/2018 г. г., по описа на Районен съд -
Пазарджик, по което са проведени общо седем съдебни заседания.
На 18.03.2019 г. спрямо Е. Г. Д. е била произнесена осъдителна присъда № 43/2019 г.,
с която е бил признат за ВИНОВЕН за това, че в гр. Пазарджик, след като е осъден да
изпълни парично задължение с влязъл в сила на 13.07.2015 г. съдебен акт - Присъда N" 70 по
НЧХД N" 2027/2014 г. на PC-Пазарджик, в продължение на една година от влизането му в
сила - от 13.07.2015 г. до 13.07.2016 г. не е изпълнил задължението си към кредитора Н. Б. Н.
от същия град - в размер общо на 3614 лв., от които главница - 3000 лева и законна лихва -
614.38 лева, представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди, заедно със
законната лихва от датата на увреждането, въпреки наличието на имущество и парични
1
средства за това, поради което и на основание чл. 293а от НК, във вр. с чл. 54 и чл. 57 ал.1 от
НК.
Бил е осъден доверителят му на наказание ПРОБАЦИЯ с пробационни мерки по чл.
42а ал. 2 т. 1 и т. 2 от НК, а именно: задължителна регистрация по настоящ адрес при честота
на явяване и подписване два пъти седмично за срок от СЕДЕМ МЕСЕЦА, както и
задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от СЕДЕМ МЕСЕЦА. На
основание чл. 189, ал.З от НПК е осъден да заплати в полза на държавата по сметка на ОД на
МВР - Пазарджик сторените по делото разноски в размер на 216.60 лв , както и съдебно-
деловодни разноски в размер на 40 лева, платими в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка па РС-Пазарджик.
Против цитираната по-горе присъда от страна па доверителя му на 02.04.2019 г. е
била депозирана въззивна жалба вх. N 8054/02.04.2019 г., по която в Окръжен съд е било
образувано ВНОХД N 368/2019 г., по което с Присъда N 41/17.09.2019 г. е била отменена
изцяло присъда № 43 от 18.03.2019 г. постановена по НОХД No 915/ 18 г. по описа на
Пазарджишкия районен съд, като с признат подсъдимия Е. Г. Д., ЗА НЕВИНОВЕН В ТОВА,
че в гр.Пазарджик, след като е осъден да изпълни парично задължение с влязъл в сила на
13.07.2015 г. съдебен акт Присъда No70 по НЧХД № 2027/2014 г. на PC-Пазарджик, в
продължение на една година от влизането му в сила - от 13.07.2015 г. до 13.07.2016 г., не е
изпълнил задължението си към кредитора Н. Б. Н. в размер общо па 3614 лв., от които
главница - 3000 лева и законна лихва- 614.38 лева, представляващи обезщетение за
причинени неимуществени вреди, заедно със законната лихва от датата на увреждането,
въпреки наличието па имущество и парични средства за това, като ГО ОПРАВДАВА по
обвинението за престъпление по чл.293а от НК, във вр. с чл. 54 и чл. 57 ал. 1 от НК.
В установения от закона срок па 25.09.2019 г. Окръжна прокуратура Пазарджик е
подала касационен протест против посочената присъда, като е поискала отмяната й, и
признаването на подс. Е. Г. Д. за виновен по така повдигнатото му обвинение.
В резултат на подадения касационен протест наказателното производство против
доверителя му е продължило по к. н. дело № 50/2020 г. по описа на ВКС, който след
разглеждане на казуса се произнесъл със свое окончателно решение № 33/07.05.2020 г., с
което ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда Ns 41 от 17.09.2019г. по ВНОХД N<> 368/2019 г.
по описа на Окръжен съд - Пазарджик.
Наказателният процес воден против доверителя му, в двете му фази продължил около
4 години - от момента па образуване на д. и. № 1437/2016 г. и повдигане на обвинението на
02.02.2017 г. до момента на влизане в сила на оправдателната присъда на 07.05.2020 г.
През времето докато траело наказателното производство, доверителят му Е. Г. Д.
живял в непрекъснат стрес и притеснения, като в резултат на това се затворил в себе си,
станал необщителен, загубил сън и апетит. Разколебана била вярата му в правосъдието в
Република България.
Фактът на воденото срещу Е. Д. наказателно производство станал известен на
2
повечето негови роднини, приятели, познати, колеги и съграждани. Всичко това се отрази
изключително неблагоприятно върху доверителя му, като било накърнено неговото лично
достойнство, доброто му име и репутация в обществото.
В определени моменти дори отношенията му с приятели и познати страдали в
резултат на наказателното преследване срешу него. Редица негови близки, приятели се
отдръпнали или се отнасяли към него с недоверие и като към човек, който е преследван от
закона за извършено умишлено престъпление.
През цялото това време Е. Д. бил принуден да понася и всички ограничения, и
неудобства, които качеството му на обвиняем и подсъдим му налагало, а именно да се явява
за провеждане на следствени действия по досъдебното производство и в съдебните
заседания, както и да тръпне от срам, че е подсъдим и от страх, че ще бъде осъден без да има
вина.
Моли на основание чл. 2, ал. 1 т. 3 предл. 1 от ЗОДОВ да се осъди Прокуратурата на
Република България, представлявана от и. ф. Главен прокурор Б. С. да заплати на
доверителя му Е. Г. Д. за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконно
обвинение срещу него за извършено престъпление по ПК, като е бил оправдан, обезщетение
в размер на 50 000 лв. /петдесет хиляди лева/, ведно със законната лихва, считано от влизане
в сила на оправдателната присъда - 07.05.2020 г, ведно с направените разноски по делото.
Моли да се приемат като писмени доказателства заверени преписи от Присъда №
43/18.03.2019 г. по НОХД № 915/2018 г. по описа на Районен съд - Пазарджик, Присъда №
41/17.09.2019 г. но ВНОХД N368/2019 г. по описа на Окръжен съд - Пазарджик и Решение №
33/07.05.2020 г. по КНОХД № 58/2020 г. по описа на Върховен касационен съд, 3 - то н. о. За
установяване па всички твърдини от него факти във връзка с движението и развитието на
наказателния процес, моли да се изиска и НОХД N 915/2018 г. по описа на Районен съд
Пазарджик.За установяване на причинените на доверителя му неимуществени вреди моли
да се допуснат до разпит двама свидетели при режим на довеждане.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от Прокуратурата на РБ,чрез
представител от страна на ОП-Пазарджик.Счита, че не са налице нарушения, водещи до
недопустимост на иска.Не така стоят, обаче, нещата с неговата основателност.
От формална гледна точка, твърди се да е осъществен фактическия състав на чл. 2, ал.
1, т. 3 от ЗОДОВ за отговорност на държавата за вреди, тъй като ищецът претендира
обезщетение за неимуществени вреди от повдигнато му обвинение за престъпление по чл.
293а от НК по ДП № 1437/2016г. на РУ на МВР Пазарджик, НОХД № 915/2018г. на PC
Пазарджик, ВНОХД № 368/2019г. на ОС Пазарджик и КНД №50/2020г. на ВКС,
наказателното производство по което е приключило с оправдателна присъда.Оспорва изцяло
исковата претенция по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ като недоказана по основание, по размер и
като пряка последица от действия на Прокуратурата на Република България.
По отношение размера на исковата претенция за обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 50 000, то намираме същата за прекомерна и не съобразена с принципа на
3
справедливост по чл. 52 от ЗЗД, с трайната съдебна практика в подобни случаи,
включително и тази на ЕСПЧ, както и с обществено - икономическите условия в страната.
Претендираното обезщетение не съответства и на описанието на вредите, които се сочат в
исковата молба.
При определяне размера на обезщетение за неимуществени вреди, съдът съобразява
негативните последици върху личността и психиката на лицето, срещу което е упражнена
наказателната репресия, отражението, което същата е дала върху семейния и приятелския му
кръг, сред колегите и обществото, данни за това доколко повдигнатото обвинение за
деянията, които лицето е извършило се е отразило негативно на физическото му здраве, на
възможностите за професионални изяви и развитие в служебен план, като вземе предвид и
продължителността на воденото производство, постановените ограничения в хода на
същото, взетите мерки за неотклонение.
Не са налице твърдените неимуществени вреди за ищеца от действия на
Прокуратурата на Република България, които се сочат в исковата молба. Вредите са
недоказани по основание, по размер и като пряка последица от действията на
Прокуратурата. Оспорваме всички твърдения за причинени вреди, които са в тежест на
ищеца да ги докаже. В негова тежест е да докаже наличието на твърдените от него
имуществени и неимуществени вреди, непосредствената им причинно-следствена връзка с
обвинението и техния размер.
Твърденията, изложени в исковата молба са общи и не са подкрепени с конкретни
доказателства.
Недоказани са твърденията на ищеца, че в резултат на повдигнатото му обвинение
той е изпаднал в различни негативни обичайни изживявания, като страх, срам, притеснения,
психоемоционален стрес, безсъние и други, рефлектиращи в личен и професионален план и
влошили качеството му на живот като преки последици от действията на ответника. Липсват
доказателства за поведението на ищеца на работно място и в близко обкръжение. Липсват
доказателства за неимуществени вреди извън обичайните.
Ищецът не е ангажирал доказателства за твърдените негативни изживявания и
емоционални проблеми в личния и обществения живот, които да са в пряка причинно-
следствена връзка с воденото срещу него наказателно производство.
Според възприетото в т. II на Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС,
въпрос на фактическа преценка с оглед конкретните факти и обстоятелства, както и с
личността на увредения е определянето на конкретния паричен еквивалент на
обезщетението за неимуществени вреди.
Съгласно константната съдебна практика, размерът на обезщетението за
неимуществени вреди е свързан с критерия за справедливост, дефиниран в чл. 52 от ЗЗД,
като справедливостта не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на конкретни
обстоятелства. Следва да се има предвид, че паричното обезщетение за морални вреди
трябва да съответства на необходимото за преодоляването им и че не е проява на
справедливост, а е в дисхармония със справедливостта определяне на парично
обезщетение, по- голямо от нужното за обезщетяване на претърпените вреди /Решение
№832/10.12.2010 г. по гр.д.№593/2010 г. на BKC,IV г.о./
Според законовия критерий, обезщетението следва да е съобразено с вида и
характера на упражнената процесуална принуда, с продължителността и интензитета на
претърпените негативни изживявания и с причиненото здравословно увреждане, ако е
настъпило такова. В Решение № 488/23.04.2013 г. по гр. д. № 85/2012 г.,ВКС, IV г.о. е
4
прието, че като база за определяне на паричния еквивалент на неимуществените вреди,
следва да служи още икономическия растеж, стандарта на живот и средностатистическите
показатели за доходите и покупателните възможности на населението в страната към
датата на увреждането.
Размерът на обезщетението не следва да бъде източник за обогатяване на ищеца,
като от значение е и създадения от съдебната практика ориентир, относим към
аналогични случаи, тъй като в сферата на нематериалните ценности- равенството в
обществото намира най - чист израз, а „справедливостта“ до голяма степен е изпълнена с
морално съдържание и отразява обществената оценка на засегнатите материални блага.
Претендираното обезщетение за неимуществени вреди е прекомерно завишено и
не съответства на претендираните вреди, не е съобразено с икономическия стандарт на
живот в страната и на съдебната практика в аналогични случаи включително и тази на
ЕСПЧ.
Отделно от това, независимо от обективния характер на отговорността по ЗОДОВ,
в тежест на ищеца е да докаже твърдените вреди, техният размер и връзката им с
незаконното обвинение. В точка 11 от Тълкувателно решение № 3/22.04.2004 г. по тълк.
гр.д. № 3/2004 г., ОСГК на ВКС приема, че обезщетението се определя с оглед
особеностите на всеки конкретен случай и при наличието на причинна връзка с
незаконните актове на правозащитните органи.
Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането. Непосредствени вреди са тези, които по време и място следват
противоправния резултат, а преките обосновават причинната връзка между
противоправността на поведението на деликвента и вредите.
Негативните психоемоционални състояния, които твърди да е изпитвал ищеца, не
характеризират никакви болки и страдания. Липсват вреди и извън обичайните.
От заявеното в исковата молба не могат да се извлекат никакви трайни конкретни
увреждания на ищеца, причинени от конкретни действия на Прокуратурата, нито може да
се направи безспорен извод, че е налице пряка и непосредствена причинна връзка между
действията на Прокуратурата на РБ и твърдените вреди.
Не са доказани твърденията за преживян стрес и здравословни проблеми от
повдигнатото обвинение. Не са доказани създадени неудобства в работата и
компрометиране на личността.
Поради недоказаността и неоснователността на иска претендираните лихви и
разноски не следва и да се дължат.
С оглед изложеното оспорва иска по основание, по размер и като пряка последица
на твърдените вреди от действия на Прокуратурата на РБ.
Моли да се отхвърли исковата претенция на ищеца като неоснователна и
недоказана.
Противопоставя се на направеното искане за допускане до разпит на двама
свидетели, тъй като не са спазени изискванията на чл. 156, ал.2 и чл. 159,ал.2 от ГПК - не
са посочени техните имена и конкретните обстоятелства, които ще установява всеки един
от тях чрез показанията си.
Противопоставя се за изискване и прилагане по делото на материалите по НОХД
№915/2018г. на PC-Пазарджик, доколкото, видно от петитума на иска, претендира се
обезщетяване на морални вреди, породени от незаконно обвинение, но не и прекомерно
продължило наказателно преследване /забавено правосъдие/.
На осн. чл. 143 ал. 2, чл. 144 ал. 1 и 2 и чл. 147 от ГПК, ще се възползва от правото
на ответник да сочи и други доказателства или да твърди нови или нововъзникнали факти
и обстоятелства от значение за делото.Съобразно така изложеното съдът намира, че
следва при условията на чл.140 от ГПК да пристъпи към произнасяне по всички
предварителни въпроси и по допускане на доказателствата, като настоящето определение
представлява и проект за доклад по делото при спазване изискванията на чл.140, ал.3,
пр.2 от ГПК във връзка с чл.146 от ГПК .
5
Правното основание на предявените искове е чл.2, ал.1,т.3 от ЗОДОВ - главният
иск и чл.86 от ЗЗД на акцесорния. Същите са процесуално допустими като предявени от
надлежна страна, при наличие на правен интерес за същата.
По доказателствените искания направени от страните:
Приема представените от ищеца заверени копия от писмени доказателства приложени
към исковата молба по опис.
Анализа на изложените от страните доводи сочи, че между страните са спорни
основанието и размера на вредите, както и дали същите са пряка последица от действията на
Прокуратурата на РБ.
Ето защо, тези обстоятелства се нуждаят от доказване.
На основание чл.146, ал.1, т.5 ГПК съдът дава възможност на страните да упражнят
правата си като предприемат съответните процесуални действия за установяване на техните
твърдения и възражения при условията на чл.154 ГПК. В този смисъл ищецът ще следва да
установи правопораждащите за него факти и обстоятелства - причиняването, вида и
интензитета на твърдените от него за изживени неимуществени вреди. Ответната
прокуратура ще следва да установи правопогасяващите факти, сочени от нея.
Наред с горното и при спазване изискванията на чл.146, ал.2 от ГПК съдът ще следва
да укаже на ищеца, че е в негова тежест е да установи и размера на претърпените от него
неимуществени вреди.
По искането за събиране на гласни доказателства :
Съдът намира,че следва да се отложи произнасянето по искането за допускане до
разпит на двама свидетели след посочване на имената им и обстоятелствата които ще
установяват в едноседмичен срок от получаване на определението..
Ще следва да се отложи и произнасянето по искането за прилагане НОХД
№915/2018г. на PC-Пазарджик ,след изслушване на страните в о.с.з.
На основание чл.146, ал.3 от ГПК съдът следва да даде възможност на страните да
изложат становището си във връзка с доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия.
По изложените съображения Пазарджишкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА заверени копия на писмените доказателства, описани в раздел „Доказателства”
на исковата молба.
Отлага произнасянето по искането за разпит на двама свидетели при довеждане от
ищцовата страна,след посочване на имената и обстоятелствата които ще установяват в
едноседмичен срок от получаване на определението.
Отлага произнасянето по искането за изискване и прилагане по настоящото дело на
6
НОХД №915/2018г. по описа на PC-Пазарджик.
УКАЗВА на страните, че твърденията им се нуждаят от доказване.
ДАВА възможност на страните да изложат становището си във връзка с доклада по делото,
както и да упражнят правата си по предприемане на съответните процесуални действия.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 03.11.2025г. от 10,40
часа, за която дата да се призоват страните и ОП гр.Пазарджик.
Определението не подлежи на обжалване.
Преписи от същото да се връчи на страните и на Окръжна прокуратура гр.Пазарджик.
Препис от отговора на Прокуратурата да се връчи на ищеца.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
7