№ 16236
гр. София, 04.05.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20211110173311 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Предявени са обективно и субективно съединени установителни искове от
„Топлофикация София“ ЕАД срещу Б. Т. Т. и Г. А. Т..
С решение № 3437/06.03.2023г. предявените искове са частично уважен и срещу двамата
ответници.
С решението в тежест на страните са възложени разноските по делото. Разноски за адв.
възнаграждение в производството по чл. 423 ГПК не са възложени.
В срока по чл. 248, ал. 1 ГПК е постъпила молба от ответниците с искане решението в
частта му на разноските да бъде изменено, като им се присъдят направените в
производството по реда на чл. 423 ГПК пред СГС в общ размер на 400.00 лева.
Молбата на ответника е връчена на ищеца, който изразява становище, че искането е
неоснователно.
Настоящия съдебен състав, след като се запозна с направеното в молбата искане
и доводите в постъпилото становище, намира за установено следното от фактическа
страна:
Ответниците Б. Т. Т. и Г. А. Т. в производството по чл. 423 ГПК са били представлявани
от адв. – адв. Маргарита Пенева и адв. Г. Н.. В това производство, както и в настоящото,
своевременно са искали присъждането на разноски. По делото са представени доказателства
за платено адвокатско възнаграждение от всеки ответник по 200.00 лева на представляващия
го адвокат.
Депозираното от ответниците възражение по чл. 423 ГПК е прието и производството е
продължило в този му вид – предявяване на установителни искове срещу тях.
Предявените срещу тези ответници искове от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД са
частично уважени – за сума в размер спрямо всеки от ответниците 766.08 лева и отхвърлени
1
за сума спрямо всеки от тях в размер на 67.61 лева.
При възприетата фактическа обстановка, настоящият състав заключи от правна
страна следното:
Молбата е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна, в
законовоустановения за това срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, а именно срока за обжалване на
решението, чието допълване или изменение се иска. Молбата е допустима и с оглед
изискването на чл. 80 ГПК – молбата се отнася за изменение на решението в частта за
разноските, доколкото произнасяне от съда по тях е налично, а списък от тази страна е
приложен по делото /в този смисъл т. 8 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на
ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, съгласно която молбата за изменение на съдебното
решение в частта за разноските, когато страната не е представила списък по чл. 80 ГПК, е
недопустима/.
Разгледана по същество, молбата е основателна, по следните съображения:
В производството по чл. 423 ГПК разноски в полза на длъжника се присъждат
единствено в хипотезата на чл. 423, ал. 3, във вр. чл. 411, ал. 2, т. 3 и т. 4 ГПК, когато
въззивният съд служебно обезсилва заповедта за изпълнение и издадения въз основа на нея
изпълнителен лист. В този случай, заповедното производство приключва, респ. заявителят
може да търси вземането си единствено по исков ред. Във всички останали случаи
произнасяне по дължимостта на разноски на длъжника се дължи при окончателното
разрешаване на въпроса за основателността на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – било от заповедния съд при произнасяне в хипотезата на чл. 415, ал. 2
ГПК /при обезсилване на заповедта/, било от исковия съд при разрешаване на спора за
съществуването на вземането по оспорената заповед за изпълнение /в иска по чл. 422 ГПК/.
Горният извод се налага и по аргумент от т.4 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по
тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС на РБ, както и от разрешението на т.12 от
Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Ето защо, разноските, сторени в производството по чл. 423 ГПК се присъждат в
настоящото производство, а размерът им се определя съобразно чл. 7, ал. 7 във връзка с ал.
2, т. 1 НМРАВ и размера на отхвърлената част от иска. Видно от уговореното в договора,
сторените от всеки от ответниците разноски възлизат на по 200.00 лева. От тях съобразно
отхвърлената част от иска в тежест на ищеца следва да се възложат допълнително разноски
в размер за всеки от ответниците от 16.21 лева. В полза на Б. Т. следва да се присъди и
държавна такса в това производство, поради което разноските в нейна полза възлизат на
18.24 лева.
Така мотивиран, и на основание чл. 248 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ решение № 3437/06.03.2023г., постановено по гр.д. № 73311/2021г. по описа
2
на СРС, 55 състав, в частта на разноските, като:
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, да заплати допълнително на Б. Т. Т., ЕГН **********, сумата от 18.24 лева –
разноски в производството по чл. 423 ГПК, представляващи адвокатско възнаграждение
съобразно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, да заплати допълнително на Г. А. Т., ЕГН **********, сумата от 16.21 лева –
разноски в производството по чл. 423 ГПК, представляващи адвокатско възнаграждение
съобразно отхвърлената част от иска.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския градски
съд в едноседмичен срок от получаване на съобщението.
Препис от определението да се изпрати на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3